Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на девети декември 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Георгиева и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2397/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна срещу решение № 260766/27.09.2021 г. на Варненския районен съд (ВРС),
постановено по НАХД № 1082/2020 г., с което е отменено наказателно
постановление № 03-008448/20.09.2017 г., издадено от и. д. директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Изолации“ ЕООД, за нарушение на чл.
16, т. 1, буква „б“ във връзка с т. 2.3. от Приложение № 3 към чл. 2, ал. 2 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи (Наредба № 2
от
22.03.2004 г. за МИЗБУТИСМР), на основание чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда
(КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Навежда доводи, че от събраните по делото
доказателства се установява, че „Изолации“ ЕООД притежава качеството на
работодател по смисъла на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за МИЗБУТИСМР и
като такъв има задължение да осигурява безопасни условия на труд не само на
своите служители, но и на работниците на подизпълнителя „М**Г**“ ООД, поради което
правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Сочи, че
високите санкции, предвидени от законодателя за този род нарушения, са израз на
тяхната значителна тежест с оглед защитата на трудовите права на гражданите.
Счита за необосновани мотивите на районния съд за отмяна на наказателното
постановление, които според касационния жалбоподател са изградени при
неправилно тълкуване на материалния закон и на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. На изложените основания се иска отмяна на обжалваното
съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
В открито
съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител, който моли
за отмяна на оспорения съдебен акт и за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Възразява срещу размера на претендирания от ответната страна
адвокатски хонорар.
Ответникът –
„Изолации“ ЕООД, по съображения, обстойно изложени в депозирани чрез
представител по пълномощие възражение срещу касационната жалба и писмена молба,
оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.
Представителят
на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
ОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд наказателно постановление „Изолации“ ЕООД е санкционирано за
това, че в качеството на работодател, при осъществяване на дейността на
строителен обект, находящ се в гр.Варна, ул. „Дубровник“ № 54, блок 3, не е
изпълнил задължението си да осигури комплексни здравословни и безопасни условия
на труд на всички работещи, включително на подизпълнителя „М**Г**“ ООД, като е
допуснал лицето А.С.С с ЕГН **********, на длъжност „тенекеджия“, да се
придвижва на работно място на 11.08.2017 г. от балкон на кота +20.20 до равен
покрив на кота 23.00 по покрив с наклон 45º по-голям от 20º, без
работещият да използва сигурна, закрепена към покрива, стълба. За гореописаното
срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 16, т. 1, буква
„б“ във връзка с т. 2.3. от Приложение № 3 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за МИЗБУТИСМР. Въз основа на констатациите в АУАН е
издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че „Изолации“ ЕООД не притежава
качеството работодател по отношение на лицето А.С.С, тъй като към 11.08.2017 г.
между тях не са съществували трудови правоотношения, поради което
административно-наказателната отговорност на дружеството не може да бъде ангажирана
на основание чл. 413, ал. 2 от КТ. Кредитирайки събраните в хода на въззивното
производство гласни доказателства (показанията на свидетелите Г.и Т.),
районният съд е счел, че работникът А.С.С самоволно е предприел извършване на
дейности на територията на блок № 3 от строителния обект, без да уведоми
представител на „Изолации“ ЕООД, поради което дружеството не носи отговорност
за настъпилия с този работник инцидент с летален изход. Посочил е, че напълно
недопустимо отговорността на търговеца е ангажирана веднъж в качеството му на
строител (със съставения АУАН) и втори път в качеството му на работодател (с
издаденото наказателно постановление), което съставлява съществено процесуално
нарушение, накърняващо правото на защита на санкционираното лице, което не може
да разбере в какво качество е обвинено за извършеното нарушение и в какво
качество е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Обжалваното
решение е постановено нарушение на закона – касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, във връзка с
чл. 63в от ЗАНН.
Видно от
съдържанието на наказателното постановление „Изолации“ ЕООД е санкционирано за
нарушение на чл. 16, т. 1, буква „б“ във връзка с т. 2.3. от Приложение № 3 към
чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за МИЗБУТИСМР, съгласно които
правни норми строителят осигурява комплексни ЗБУТ на
всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно
упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него
строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба, като при
изпълнение на покривни конструкции за придвижване и за пренасяне на продукти по
покриви с наклон, по-голям от 20°, или по покриви, които не са оразмерени за
временно допълнително натоварване, работещите използват сигурно закрепени към
покрива стълби. Между страните по делото не се спори, а и се установява от
събраните в хода на въззивното производство доказателства (констативен протокол
за установяване годността за приемане на строеж от 09.03.2016 г.), че
„Изолации“ ЕООД е строител по смисъла на Закона за устройство на територията,
поради което дружеството е адресат на описаното в посочените норми задължение.
По делото е установено, че описаното нормативно изискване не е спазено от
касационния ответник, поради което се е стигнало до инцидента на 11.08.2017 г.,
завършил със смъртта на работника А.С.С. Констатациите в притежаващия
материална доказателствена сила АУАН № 03-008448/05.09.2017 г. (вж. чл. 416,
ал. 1, изречение второ от КТ) не са оборени от санкционираното лице, поради
което съдът приема за доказано извършеното от „Изолации“ ЕООД административно
нарушение.
Достигнатият
от районния съд извод в обратен смисъл е необоснован. Неправилно решаващият
състав на ВРС е дал вяра на събраните в хода на въззивното производство гласни
доказателства. Показанията на свидетеля Г. съдържат противоречиви твърдения
относно релевантните за спора факти. От една страна този свидетел твърди, че
решението двамата с А. С. да се преместят от единия на другия блок на
строителния обект е взето от тях самостоятелно, без да уведомяват техническия
ръководител на „Изолации“ ЕООД, като същевременно сочи, че работата им е била
зададена за седмици напред, от което следва, че извършването ѝ е
разпоредено предварително именно от строителя. По-нататък този свидетел
заявява, че всеки ден, в т.ч. и на 11.08.2017 г., на обекта е имало представител
на „Изолации“ ЕООД, като веднага след това посочва, че когато са отишли на
второто тяло, там не е имало представител на „Изолации“ ЕООД. Същият свидетел в
показанията си твърди, че няма спомен, докато са се премествали от едното тяло
на другото в деня на инцидента, дали са срещнали представител на „Изолации“
ЕООД. Така посочените противоречия и неясноти дискредитират това гласно
доказателство, което не е следвало да бъде ценено от районния съд при
изграждане на правните му изводи относно основния релевантния по делото въпрос,
касаещ съставомерността на деянието. Показанията на свидетеля Тодоров също не
опровергават констатациите в АУАН. От една страна този свидетел заявява, че не
е бил пряк очевидец на инцидента, а от друга – същият е служител на
санкционираното дружество, т.е. намира се в материална зависимост спрямо него,
поради което показанията му представляват информационен източник с много нисък интензитет на убеждаващо въздействие.
От друга страна съдът не е обсъдил в мотивите на обжалваното решение и не е
ценил показанията на свидетеля Б. (свидетел по съставянето на АУАН), който е
незаинтересован от изхода на делото, според които на мястото на инцидента за
качване до най-високата част на сградата е имало поставена дървена стълба, а не
добре укрепена стълба, каквито са изискванията на Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
за МИЗБУТИСМР. Това гласно доказателства напълно кореспондира със събраните по
делото писмени доказателства и установява извършването на нарушението.
С оглед
горното касационният съдебен състав приема за доказано осъществяването от
страна на „Изолации“ ЕООД на фактическия състав на описаното в АУАН и
наказателното постановление административно нарушение на чл. 16, т. 1, буква
„б“ във връзка с т. 2.3. от Приложение № 3 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за МИЗБУТИСМР. Доколкото субект на нарушението е юридическо лице,
неговата отговорност е обективна, безвиновна, поради което не стои въпросът
относно субективния елемент на деянието.
Несъответен
на материалния закон е изводът на ВРС, че „Изолации“ ЕООД не притежава
качеството работодател, поради което не може да бъде санкционирано на основание
чл. 413, ал. 2 от КТ, предвиждащ налагането на имуществена санкция на работодател,
който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. Неправилно решаващият състав на ВРС приема, че липсата на възникнали
трудови или гражданскоправни отношения между „Изолации“ ЕООД и А.С.С обуславя
липсата на качеството работодател на санкционираното дружество спрямо това
лице. Действително по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
КТ „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение,
както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна
работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател. В разглеждания случай обаче административно-наказателната
отговорност на дружеството – касационен ответник е ангажирана за допуснато
нарушение на чл. 16, т. 1, буква „б“ във връзка с т.
2.3. от Приложение № 3 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за МИЗБУТИСМР, поради което приложение намира легалната дефиниция
на понятието „работодател“, съдържаща се в § 1, т. 10 от ДР на този подзаконов
нормативен акт, според която това е всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение,
както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно
и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.). При
сравнителен анализ на определенията за понятието „работодател“, дадени
съответно в КТ и в Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за МИЗБУТИСМР, се
установява, че понятието за работодател по Наредбата е по-широко и обхваща освен
лицата, самостоятелно наемащи работещи по трудово правоотношение, така и лицата,
възлагащи работа и носещи цялата отговорност за организационно и икономически обособено
образувание. Именно такова лице е строителят, който съгласно чл. 16, т. 1,
буква „б“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за МИЗБУТИСМР осигурява комплексни
ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно
упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него
строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба. Между
страните по делото не се спори, че „Изолации“ ЕООД е строител по смисъла на
Закона за устройство на територията, т.е. същият се явява работодател по
смисъла на § 1, т. 10 от ДР от Наредба № 2
от
22.03.2004 г. за МИЗБУТИСМР. Доколкото посочената Наредба е издадена на
основание чл. 276, ал. 1 от КТ (вж. § 3 от Преходните и заключителни разпоредби
на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за МИЗБУТИСМР), неизпълнението
на регламентираните с нея задължения за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд подлежи на административно-наказателно санкциониране по реда на
КТ. В подкрепа на това е и нормата на чл. 55 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, съгласно която лицата, които нарушават изискванията
или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413,
414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната
дейност закони и нормативни актове.
От всичко
изложено дотук се налага извод за доказаност на административно-наказателното
обвинение при правилно определяне както на нарушената, така и на санкционната
правна норма. Настоящият касационен състав не споделя изложените от районния
съд мотиви за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административно-наказателното производство.
Обстоятелството,
че в съставения срещу „Изолации“ ЕООД АУАН № 03-008448/05.09.2017 г. е
посочено, че дружеството е извършило нарушението в качеството на строител, а в
издаденото въз основа на него наказателно постановление е отбелязано, че същото
е допуснато в качеството на работодател, не нарушава правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да разбере в
извършването на какво нарушение и в какво качество е обвинено. Двете посочени качества
(на строител и на работодател) не са взаимоизключващи се, а напротив могат, а в
някои случаи (какъвто е и процесният) трябва да съществуват кумулативно,
доколкото, както бе отбелязано по-горе в настоящото изложение, в разглеждания
казус именно качеството на строител на касационния ответник е определящо за
квалифицирането му като работодател по смисъла на § 1, т. 10 от ДР от Наредба №
2 от 22.03.2004 г. за МИЗБУТИСМР, подлежащ на административно-наказателно
санкциониране по чл. 413, ал. 2 от КТ. Ето защо неправилно въззивната съдебна
инстанция приема, че отговорността на дружеството е ангажирана веднъж в
качеството му на строител (със съставения АУАН) и втори път в качеството му на
работодател (с наказателното постановление).
Съобразявайки
тежестта на нарушението (нарушаване на обществените отношения, свързани с
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи), наличието на отегчаващо вината обстоятелство
(смърт на работник) и липсата на смекчаващи такива, касационната инстанция
счита, че наложената имуществена санкция правилно е определена от
административно-наказващия орган в размер, надвишаващ с малко средния,
предвиден в санкционната норма на чл. 413, ал. 2 от КТ. Така определеният
размер на имуществената санкция съответства на тежестта на обществената
опасност на деянието и дееца и ще допринесе в най-пълна степен за реализиране
целите на административното наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.
Достигайки
до различни от гореизложените правни изводи и отменяйки оспореното пред него
наказателно постановление, решаващият състав на ВРС е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се
постанови решение по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото
наказателно постановление.
Предвид
крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на
процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на
разноски, на основание чл. 63д, ал. 3 и ал.
5 от ЗАНН, във връзка
с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на касационния
жалбоподател следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за
касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които ответника по
касация следва да бъде осъден да заплати.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав
на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260766/27.09.2021 г. на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 1082/2020 г., като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
03-008448/20.09.2017 г., издадено от и. д. директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което на „Изолации“ ЕООД, за нарушение на чл. 16, т. 1, буква
„б“ във връзка с т. 2.3. от Приложение № 3 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, на основание чл. 413, ал.
2 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
ОСЪЖДА „Изолации“ ЕООД с БУРСТАТ ***, представлявано от С.М.Ж
да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.