Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ – 9 СЪСТАВ,
в
закрито заседание на шести юни
две хиляди и двадесет
и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
като
разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА
т.д. № 1426 по описа за 2020 г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ, ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 44 ЗЗД, във вр.
с чл. 26, ал. 1, предл. 1, и чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Ищецът
адв. И.Н.И. - Р., САК, действаща в
качеството си на ЛИКВИДАТОР на „Адвокатско
дружество Р. и съдружници“ - в ликвидация, вписано в Регистъра на адвокатските дружества при
Софийски градски съд с Решение по ф.д. №5541/2005 г. по описа на СГС, вписано в
регистър Булстат с ЕИК ******, действаща чрез адвокат Е.И.Л.
— Т., САК, пълномощник със съдебен адрес за получаване
на призовки и съобщения: гр. София,
ул. „Сан Стефано“ ******, тел. ******, електронна
поща: e.******.com, е подал на
30.07.2020 г. искова молба, уточнена с
молба от 20.08.2020 г., против В.П.Т., ЕГН **********,***7,
и А.И.И.,
ЕГН **********,***, п.к. 2140, ул.
„******. Иска се да бъде постановено Решение, с което
на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.44, вр. с чл.26, ал.1, предл. първо
(противоречие със закона) и чл.26, ал.1, предл. второ
от ЗЗД (липса на воля), да бъде
прогласена нищожността на всички волеизявления на ответника В.П.Т. с ЕГН **********,
и на ответника А.И.И. с ЕГН **********, насочени
към вземане на решения като съдружници в „Адвокатско
дружество Р. и съдружници“ - в ликвидация и обективирани в „Протокол-Решения от Общо събрание на
вписаните съдружници по ф.д. №5541/2005 г. на СГС в
„Адвокатско дружество Р. и съдружници - в
ликвидация“, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „******, ЕИК
по БУЛСТАТ ******“ от дата 16.07.2020 г.“ Твърди се, че волеизявленията, обективирани
в Протокол - Решения от 16.07.2020 г.,
са направени от лица, които към 16.07.2020 г. нямат
качеството на съдружници в „Адвокатско дружество Р.
и съдружници”, поради наложени дисциплинарни
наказания „лишаване от право да упражняват адвокатска професия на основание
чл.133, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата. Поради
тази причина се заявява, че волеизявленията са нищожни поради противоречие със
закона (чл.68, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата) и поради липса на воля, тъй
като лицата не са в членствено правоотношение с дружеството. Дисциплинарните наказания са наложени с Решение на
Висшия дисциплинарен съд от 13.04.2020 г. по дисциплинарно дело № 4/2020
г. и са както следва:
- На ответника В.П.Т. - лишаване от право да упражнява адвокатска професия за общ
срок от 30 месеца;
- На ответника А.И.И. - лишаване
от ппаво да упражнява
адвокатска професия за срок от 8 месеца.
Решението на Висшия Дисциплинарен съд от
13.04.2020 г. по д.д. № 4/2020 г. е окончателно и не подлежи на
обжалване, което е потвърдено и с Решение № 74 на ВКС от 03 юни 2020 г. по дело
№ 295/2020 г. по описа на ВКС, Наказателно отделение. Съобщение от ВАС за
наложените дисциплинарни наказания е обнародвано в ДВ - бр.48/26.05.2020 г. на
основание чл. 144, ал. 2 от ЗА. От датата на влизане в сила на наказанието - „лишаване
от право да упражняват адвокатска професия“ (26.05.2020 г.), участието на всеки от двамата ответници В.П.Т. и А.И.И. в
„Адвокатско съдружие Р. и съдружници - в ликвидация“ е прекратено „ех lege“ - чл. 68, ал. 1,т. 4 във
връзка с чл.133, ал.1, т.4 и 5 от ЗА - „Участието на съдружника в дружеството се
прекратява при лишаване от право да упражнява адвокатска професия по чл.133,
ал.1,т.4 и 5 от ЗА “.
В исковата молба се обосновава правният интерес на ищеца предвид това,
че И.Р. е законно назначен и вписан ликвидатор на дружеството. Създаването на
правна привидност, че описаните в Протокола - Решения от 16.07.2020 г.
„Решения“ на Общо събрание на съдружниците в
„Адвокатско дружество Р. и съдружници“ са „взети“
затруднява ликвидатора да упражнява правомощията си по закон, както и
застрашава интересите на дружеството, а част от волеизявленията са насочени
директно срещу ликвидатора - относно завеждането на дела лично срещу него, с
което пряко се застрашава правната му сфера, докато извършва задълженията си по
закон. За защита срещу подобни нищожни актове ще следва да бъдат ангажирани
допълнителни ресурси на дружеството в ликвидация, което също затруднява
финансовото му състояние за периода до събирането на вземанията.
Ответниците А.И.И.,
ЕГН **********,**** и В.П.Т., ЕГН **********,****,
действащи чрез пълномощника си адв. С.Я.П.,
член на Софийска адвокатска колегия, с личен №
**********, със служебен адрес: гр. София, СО - район „Сердика”, ул. „******,
офис № 3, тел: 0888 161 222, са
подали на 15.10.2020 г. отговор на исковата молба. В същия те заявяват, че
считат така предявените установителни искове за
прогласяване на нищожност на волеизявленията им, обективирани
в Протокола за взетите на 16.07.2020 г. решения на ОСС в „Адвокатско дружество Р.
и съдружници“ - в ликвидация, за недопустими по
изложените в него съображения.
По указания на съда от Разпореждане от 30.03.2020 г.
ищцата с молба-уточнение от 21.01.2021 г. е посочила, че исковата молба е
подадена от името на И.Н.И.-Р. като ликвидатор на Адвокатско дружество Р. и съдружници (в ликвидация).
Съдът след като се запозна с доводите на страните намира,
че липсва правен интерес за ликвидатора да предяви процесните
искове предвид следното:
Допустимостта на иска се преценява на база наличието за процесуални предпоставки за възникването или надлежното упражняване на иск – интерес от
търсената защита, процесуална легитимация, правоспособност на страните и
подведомственост на иска на съдилищата, съответно за липсата на процесуални пречки за възникването на това право.
В конкретния случай липсва правен
интерес за ликвидатора от предявяване на исковете, предмет на настоящото дело,
в какъвто смисъл са основателни доводите на ответниците.
Не е налице правен спор между ликвидатора (който има строго определени
правомощия в рамките на охранителното производство) и ответниците,
като е недопустимо такъв интерес да се извежда от бъдеща и несигурна възможност
от завеждане на някакви искови претенции срещу ликвидатора
на адвокатското дружество.
Освен
изложеното липсва правна възможност ликвидаторът, в това му качество, да предявява установителни искове срещу
съдружници на дружеството. Предявени са в рамките на
настоящото производство искове, които не са свързани със събиране на вземанията на
адвокатското дружество намиращо се в
производство по ликвидация като ликвидаторът излиза извън уредените правомощия
по чл. 75, ал. 4, изр. 2
ЗАдв.
Липсва и материално – правна и
процесуална легитимация на за водене на искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 44 ЗЗД, във вр. с чл.
26, ал. 1, предл. 1, и чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД предвид лимитивно
изброените правомощия на ликвидатора – същият
следва да довърши текущите дела, да осребри имуществото и удовлетвори
кредиторите, като само ако се налага да бъдат събрани вземания, може да заведжда нови дела – хипотеза, която не е налице в
настоящия случай. Изложеното в исковата молба, ДИМ и молбите-уточнения
обосновава извод за смешение на личния фактически интерес на физическото лице И.Р.
и това на ликвидатора на адвокатското дружество. Правно несъстоятелно е и твърдението,
че за защитата срещу нищожни актове ще следва да бъдат ангажирани допълнителни
ресурси на дружеството в ликвидация, което също затруднява финансовото му
състояние за периода до събирането на вземанията. Това обстоятелство не може да
съставлява интерес на ликвидатора, а евентуално, при наличие на законовите
предпоставки затова да обоснове интерес на адвокатското дружество в ликвидация,
което обаче не е страна в настоящия иск. Това е така, тъй като заинтересован да предяви
установителен иск е само този, чието право
се засяга от правния спор.
Надлежният ответник също се определя
от интереса. Искът
следва да бъде насочен
срещу лицето, чието неоснователно оспорване или чиято неоснователна претенция са предизвикали
правния спор, и с това - нужната защита – обстоятелства, които не се констатира да
са налице в настоящия случай.
Предвид обстоятелството, че правният интерес
е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете, за която
съдът следи служебно, то при нейната липса предявените искове са недопустим и и
исковата молба следва да бъде върната по арг. от чл.
130, изр. 1 ГПК, поради което С Ъ Д Ъ Т
РА З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано
търг. дело № 1426/2020 г.
по описа на СГС, VІ-9 с-в като прекратява производството по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: