№ 1541
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря К.а Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501316 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 77 от 14.02.2022 г. по гр.д. 1339/2020 г. по описа на ОС-Благоевград /БлОС/,
съдът е осъдил „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София да заплати на малолетната И. И.
М. ЕГН **********, представлявана от нейната майка и законен представител Л. Г. Р.,
обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания от смъртта на И. Х.
М., в резултат на ПТП на 27.06.2020г., в размер на 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева),
предявено като частичен иск от 300 000 лв. (триста хиляди лева) и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева), предявено като частичен иск от
13 267,50 лв. (тринадесет хиляди двеста шестдесет и седем лева и петдесет стотинки),
изразяващи се в размера на минималната издръжка за периода от месец юли 2020г. - месец
септември 2027г., ведно със законната лихва върху двете суми, за които исковете са
уважени, считано от 29.10.2020г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска за
неимуществени вреди за разликата над 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева) и за
искането за присъждане на законни лихви върху двете обезщетения за периода 27.06.2020г. -
28.10.2020г. Осъдил е „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на малолетната Х. И.
М., ЕГН **********, представлявана от нейната майка и законен представител Л. Г. Р.
обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания от смъртта на И. Х.
М., в резултат на ПТП на 27.06.2020г., в размер на 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева),
предявено като частичен иск от 300 000 лв. (триста хиляди лева) и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева), предявено като частичен иск от
1
11 285 лв. (единадесет хиляди двеста петдесет и осем лева), изразяващи се в размера на
минималната издръжка за периода от месец юли 2020г. до месец септември 2027г., ведно със
законната лихва върху двете суми, за които исковете са уважени, считано от 29.10.2020г. до
окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата
над 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева) и искането за присъждане на законни лихви
върху двете обезщетения за периода 27.06.2020г.-28.10.2020г. Съдът е осъдил „ЗД БУЛ
ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на В. К. М., ЕГН **********, обезщетение за
неимуществени вреди - причинени болки и страдания от смъртта на И. Х. М., в резултат на
ПТП на 27.06.2020г., в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), предявено като частичен иск
от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева), ведно с дължимата законна лихва считано от
29.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над
100 000 лв. (сто хиляди лева) и искането за присъждане на законна лихва за периода
27.06.2020г. - 28.10.2020г.
Със същото решение, състав на БлОС е отхвърлил изцяло като неоснователни исковете на:
а/ К. Х. М., ЕГН ********** против „ЗД БУЛ ИНС” АД за заплащане на сумата от 50 000
лв. (петдесет хиляди лева), предявен като частичен иск от 250 000 лв. (двеста и петдесет
хиляди лева) – обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на И. Х. М., в
резултат на ПТП на 27.06.2020г., както и на б/ М. Т. Д., ЕГН **********, срещу „ЗД БУЛ
ИНС” АД, ЕИК *********, за заплащане на сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева),
предявен като частичен иск от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева) – обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на И. Х. М., в резултат на ПТП на 27.06.2020г.
При този изход в производството, акционерното дружество е осъдено да заплати на
процесуалния представител на ищците- адв. Г. от САК сумата от 8010,37 лв. адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ съобразно уважената
част от исковете. Ответното дружество е осъдено да заплати по сметка на съда държавна
такса в размер на 14 000 лв. и възнаграждения за вещите лица в размер на 862,45 лв.
Решението но БлОС е влязло в сила като необжалвано от никого в частите, в които са
уважени исковете за обезщетяване на имуществени вреди, и за сумите, преценени от
окръжния съд като справедливи да обезщетят претърпените морални болки и страдания.
Недоволни от първоинстанционното решение в отхвърлителната му част са останали
ищците, които го обжалват с обща въззивна жалба. Излагат се от всички лица оплаквания за
неправилно прилагане на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като се счита, че преценката на
БлОС била неправилна досежно претенциите за обезвреда на неимуществените вреди.
Въззивниците настояват за уважаване на исковете им по чл. 432, ал. 1 КЗ в пълните
претендирани размери. Претендират се разноски, а процесуалният представител желае
присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за втората инстанция.
Пред втората инстанция нови доказателства не са събирани поради липсата на
предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
2
надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по
посочения процесуален ред. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.
Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл. 269 ГПК, като
провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните
доказателства, приема следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от И. И.
М., Х. И. М., и двете действащи чрез законния си представител Л. Г. Р., В. К. М., М. Т. Д. и
К. Х. М. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди,
които са претърпени от смъртта на И. Х. М., настъпила в резултат на ПТП на 27.06.2020 г.
по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ЗД „БУЛ
ИНС“ АД.
Твърдят, че са в родствени отношения, както следва: И. И. М., Х. И. М., и двете действащи
чрез законния си представител Л. Г. Р. – дъщери на починалия, В. К. М. – майка на
починалия, М. Т. Д. – баба на починалия и К. Х. М. – брат на починалия.
Пред въззивния съд не се спори относно наличието на следните групи факти,
предпоставящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалите срещу застрахователя
на делинквента, а именно: (1) наличието на застрахователно правоотношение между
ответника /в качеството на застраховател/ и прекия причинител на увреждането /в
качеството на застрахован/, както и на (2) кумулативното наличие на всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане /действие или бездействие, което
материализира противоправно деЯ.е, извършено от делинквента; същото да е извършено
виновно; да е налице причинна връзка между деЯ.ето и вредите/.
Спорът се концентрира върху това дали първоинстанционният съд правилно е приложил
разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно размерите на присъдените обезщетения за
неимуществени вреди в осъдителните части, респ. правилно ли е преценил да отхвърли
исковете в останалите им части.
Относно релевираните с исковата молба болки и страдания за обезщетяване при ищците от
смъртта на И. Х. М., настъпила в резултат на ПТП на 27.06.2020 г., в първата инстанция са
събрани гласни доказателства, както следва:
Св. К. Д. уточнява, че е първи братовчед на починалия И. М. и знае за катастрофата. От
показанията му се установява, че починалият е бил разделен с жена си, но дъщерите му са
живеели основно с него. Бил е за една година в Англия, за да спести пари за издръжката на
децата, но след връщането му в България е живеел с майка си. Свидетелства за това, че
двете деца са били съсипани, затворени и приели тежко новината за смъртта на баща си.
Сочи, че И. е бил в много добри отношения с майка си и баба си, като след смъртта на баща
му Х. се е наложило И. да полага грижи за двете жени и да им помага. Посочва, че И. и брат
му К. са били в отлични отношения, последният е изпращал пари на И. при нужда. Приел е
много тежко смъртта на брат си.
Св. Б. Б.в сочи, че И. и Л. му били кумове. За катастрофата му съобщила Л.. Бащата обичал
3
дъщерите си, те били всичко за него. Последните години И. ходил в чужбина по работа,
защото след смъртта на баща му се наложило да помага финансово на майка си и баба си
освен на двете си деца. Майката била съсипана на погребението. Децата впоследствие
разбрали и били като попарени и не са тези деца, които били преди. Свидетелства за това, че
към датата на откритото съдебно заседание – 16.04.2021 г., децата все още били съсипани и
всяко от тях преживявало загубата по свой начин. Отношенията на И. с майка му и баба му
били уважителни, много се обичали. Сега те двете постоянно са на гроба му и плачат.
Майката разчитала на двамата си сина – И. и К.. И. се грижил за двете си деца след
раздялата с Л., пращал им пари за издръжка. Баба му е била като втора майка, връзката
между тях била силна. Отношенията между двамата братя били хармонично, като брата К.
през повечето време е работил извън България.
Св. А. И. е посочил, че е кум на И.. За дъщерите си И. давал всичко, живеели заедно в
семейната къща в гр. Сандански. С тях живеела и майка му. Децата разбрали за смъртта на
баща си по-късно. Били шокирани, свити, затворени в себе си, не са предишните деца.
Приживе бащата давал издръжка за децата си, това което изкарвал и успявал да задели го
давал на тях, за семейство и за майка му. Отношенията на И. с майка му били добри, той
изцяло се грижил за семейството /след смъртта на баща му/, правил ремонт на къщата, бил
стожер на семейството. Баба му М. била като втора майка, той е израснал при нея на село.
Бабата разчитала на внука си за финансова и друга помощ. И бабата и майката много тежко
преживявали погребението и още не са преодолели загубата, като майката е приемала
успокоителни лекарства. Всяка събота ходела на гроба на сина си, баба му също ходела на
гроба на внука си. Двамата братя били в добри отношения, разчитали един на друг, чували
се по телефона често. Доколкото децата учат в гр. Сандански, а майка им Л. живее в с.
Поленица, то същите прекарвали повече време в къщата на И. с баба им В. докато
посещавали училище. Сочи, че братът К. отдавна е в чужбина, но когато се прибира в
България, живее в семейната къща в гр. Сандански.
Настоящият съдебен състав, намира, че въззивната жалба е частично основателна по
следните съображения:
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в Постановление №
4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на посоченото тълкувателно
решение е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато може да се
направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало първо-
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и, второ- че
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
4
морални болки и страдания.
Първите две ищци И. и Х. М.и са низходящи /дъщери/ на починалия И. Х. М.. От
свидетелските показания, може да се приеме, че е създадена силна емоционална връзка,
доколкото бащата е бил опора на семейството и полагал грижи за децата си, както
финансово, така и морално. Независимо, че родителските права са предоставени на майката
Л. от с. Поленица, то по делото се установи, че децата са прекарвали повече време с баща си,
защото са посещавали училище в гр. Сандански. Следва да се отчете възрастта на починалия
водач, а именно – 37-годишен, както и на децата – на 10 и на 11-годишна възраст.
Въззивната инстанция отчита крехката възраст на ищците, които в значим етап от
личностното им развитие са лишени от бащина фигура в живота им. Няма съмнение, че
интензитетът на страданията, преживени от двете деца е бил изключително висок, поради
което настоящата инстанция намира, че неправилно БлОС е преценил, че болките и
страданията на двете ищци следва да се възмездят със сумата от по 120 000 лв. С оглед
събраните по делото доказателства и като взе предвид социално-икономическата
конюнктура към датата на настъпване на ПТП и вредоносните последици от него,
въззивният съд намира, че исковите претенции на И. М. и Х. М. следва да бъдат уважени до
пълния предявен размер, а именно – по 150 000 лева за всяка от тях – като частични искове
от по 300 000 лв.
По отношение на ищцата В. М., за която е установено, че е майка на починалия И. М.,
съдебният състав намира, че същата е била в близки отношения със своя син. Живеели са в
едно домакинство, разчитала е на подкрепата на сина си, особено след смъртта на съпруга й,
когато единствена опора и подкрепа е останал починалият, доколкото другият й син К.
живее и работи извън България. Безспорно загубата на дете, и то на възраст, в която детето е
било в разцвета на силите си, е тежка и непреодолима за един родител. Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че съобразно критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания от внезапната загуба на дете,
следва да бъде присъдено в пълния предявен размер, а именно – в размер на 120 000 лева
/частично от 250 000 лв./.
В цитираното по-горе тълкувателно решение на ОСНГТК на ВКС, е прието, че присъждане
на обезщетение на близки родственици, извън кръга на определените с предходните
тълкувателни решения на Върховния съд, е по изключение – само, когато се установят по
конкретното дело обстоятелства, извън обичайните на родствена обич, финансова подкрепа,
съвместно съжителство и др. между починалите и претендиращите да им се изплати
обезщетение лица. Ищците М. Д. и К. М. попадат в изключенията, предвидени в
тълкувателното решение, като САС намира следното:
По отношение на ищцата М. Д., за която се установи, че е баба на починалия от настъпване
на процесното ПТП, настоящият въззивен състав намира, че същата е била в много добри
отношения със своя внук, което е и традиционно за българското общество. В случая ищцата
попада в изключенията, предвидени в мотивите на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и се явява материално легитимирана да получи обезщетение за
5
причинени неимуществени вреди от причинената смърт на нейния внук. От събраните
гласни доказателства се установява, че между ищцата М. и нейния внук е имало трайна и
дълбока емоционална връзка, като последната търпи продължителни болки и страдания от
внезапно настъпилата смърт. От свидетелските показания на св. И. се установява, че ищцата
е била като майка за И., тъй като с брат му К. са израснали при нея, всяка ваканция са били
на село при баба си. Дори преди да настъпи процесното ПТП И. е бил при баба си и от там е
тръгнал с колата да се срещне с приятел в Петрич. Бабата на починалия е разчитала на
същия и финансовата му подкрепа и за друга помощ, като след настъпилата смърт ищцата се
затворила у себе си и тъгувала за загубата, тъй като приживе били привързани един към
друг. С оглед изложеното въззивният съд намира, че съобразно критериите за справедливост
по смисъла на чл. 52 ЗЗД на ищцата М. Д. следва да бъде присъдено обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на И. М. в размер на 20 000 лева, като искът
в останалата част до предявените 50 000 лева правилно е бил отхвърлен като неоснователен.
По отношение на ищеца К. М. се установи, че същият е брат на починалия при процесното
ПТП. Двамата братя са били в близки отношения, като от свидетелските показания става
ясно, че са си помагали взаимно при нужда. Доколкото обаче има данни, че К. е учил и
живял в гр. София, докато брат му е живеел в гр. Сандански, както и че през повечето време
живее и работи извън България, то не може да се обоснове извод за наличие на трайна и
дълбока връзка между двамата братя. Ищецът К. М. безспорно е тъгувал за загубата на брат
си, но тъй като няма събрани данни и доказателства за изключително силни емоционални и
духовни връзки между посочените лица, респ. за прекомерно големи страдания след
настъпилото злощастно събитие, то не следва да бъдат обезщетявани болките и страданията
по реда на чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ съобразно указанията в съобразителната
част на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС. По тази причина правилно първоинстанционният съд е отхвърлил
исковите претенции в тази част като неоснователни.
В обобщение, въззивната жалба е частично основателна, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в едната част и потвърдено в останалата му невлязла в
сила част. На въззивниците трябва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на И. М., причинена от ПТП на 27.06.2020 г. както следва: за И. и Х.
М.и следва да бъде присъдена сумата от по още 30 000 лева за всяка една; на въззивницата
В. М. следва да бъде присъдена сумата от още 20 000 лева и на въззивницата М. Д. следва да
бъде присъдена сумата от 20 000 лева. В останалите обжалвани части, решението е правилно
и следва да се потвърди.
При този изход на делото разноски се следват и на двете страни. На адв. Т. Г. представляващ
ищците по делото безплатно по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2850 лв. за въззивната
инстанция. С оглед уважената част от исковете на адв. Г. следва да бъде присъдена и сумата
от 2330 лева допълнително за първата инстанция. На въззиваемата страна се следват
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за адвокатско възнаграждение в размер на 2520 лв.
6
/в тежест на К. М./ и 1512 лв. /в тежест на М. Д./ за въззивната инстанция. На основание чл.
78, ал. 6 ГПК следва въззиваемата страна да заплати дължимата държавна такса в поза на
САС върху уважения размер на исковете в размер на общо 2000 лева, изчислено съобразно
уважената част от исковете, както и сумата от 4000 лева допълнително за държавна такса за
разглеждане на делото в първата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 77 от 14.02.2022 г. по гр.д. 1339/2020 г. по описа на ОС-Благоевград
/БлОС/ в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на малолетната И. И. М. ЕГН **********,
представлявана от нейната майка и законен представител Л. Г. Р., с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ над сумата от 120 000 лева до 150 000 лева (предявен като частичен иск от
300 000 лева.) и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ 87, ет. 2, да заплати на малолетната И. И. М. ЕГН **********,
представлявана от нейната майка и законен представител Л. Г. Р. със съдебен адрес: гр.
София, ж.к. „Слатина“, бл. 2, офис 66, сумата от още 30 000 лева /тридесет хиляди лева/ на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и
страдания от смъртта на И. Х. М., в резултат на ПТП на 27.06.2020г. ведно с мораторна
лихва за забава, считано от 29.10.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 77 от 14.02.2022 г. по гр.д. 1339/2020 г. по описа на ОС-Благоевград
/БлОС/ в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на малолетната Х. И. М. ЕГН **********,
представлявана от нейната майка и законен представител Л. Г. Р., с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ над сумата от 120 000 лева до 150 000 лева (предявен като частичен иск от
300 000 лева.) и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ 87, ет. 2, да заплати на малолетната Х. И. М. ЕГН **********,
представлявана от нейната майка и законен представител Л. Г. Р. със съдебен адрес: гр.
София, ж.к. „Слатина“, бл. 2, офис 66, сумата от още 30 000 лева /тридесет хиляди лева/ на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и
страдания от смъртта на И. Х. М., в резултат на ПТП на 27.06.2020г. ведно с мораторна
лихва за забава, считано от 29.10.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 77 от 14.02.2022 г. по гр.д. 1339/2020 г. по описа на ОС-Благоевград
/БлОС/ в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на В. К. М., ЕГН **********, с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 100 000 лева до 120 000 лева (предявен като
частичен иск от 250 000 лева.) и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
7
София, бул. „Джеймс Баучер“ 87, ет. 2, да заплати на В. К. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ж.к. „Слатина“, бл. 2, офис 66, сумата от още 20 000 лева /двадесет хиляди
лева/ на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки
и страдания от смъртта на И. Х. М., в резултат на ПТП на 27.06.2020г. ведно с мораторна
лихва за забава, считано от 29.10.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 77 от 14.02.2022 г. по гр.д. 1339/2020 г. по описа на ОС-Благоевград
/БлОС/ в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на М. Т. Д., ЕГН **********, срещу „ЗД БУЛ
ИНС” АД, ЕИК ********* за сумата от 20 000 лева от общо претендирани 50 000 лв. -
предявен като частичен иск от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева) – обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на И. Х. М., в резултат на ПТП на 27.06.2020г.
и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ 87, ет. 2, да заплати на М. Т. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ж.к. „Слатина“, бл. 2, офис 66, сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди
лева/ на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки
и страдания от смъртта на И. Х. М., в резултат на ПТП на 27.06.2020г. ведно с мораторна
лихва за забава, считано от 29.10.2020 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77 от 14.02.2022 г. по гр.д. 1339/2020 г. по описа на ОС-
Благоевград в останалите обжалвани негови части.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
район ,Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, гр. София, да заплати на адв. Т. Г. със съдебен
адрес: ж.к. Слатина, бл.2, офис 66, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 1
от Закона за адвокатурата в размер на 2850 лева (две хиляди осемстотин и петдесет лева),
съобразно уважената част от обжалваемия материален интерес за въззивната инстанция,
както и сумата от 2330 лева (две хиляди триста и тридесет лева) допълнително
възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Т. Д., ЕГН ********** да заплати
сумата от 1512 лв., а К. Х. М. с ЕГН: ********** да заплати сумата от 2520 лв. на „ЗД БУЛ
ИНС” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: район ,Лозенец”, бул.
„Джеймс Баучер” № 87, гр. София, представляващи разноски във втората инстанция.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
район ,Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, гр. София, да заплати в полза на Апелативен
съд – София и по негова сметка държавна такса върху уважените размери на предявените
искове в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), както и държавна такса върху уважените
размери на предявените искове допълнително в размер на 4000 лв. (четири хиляди лева) за
първата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9