РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Враца, 08.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20241420102137 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. П. И. с ЕГН ********** и адрес гр. *********,
чрез адв. Л. К. Б. от АК-София, срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 искова молба, с която
(съгласно уточнителна молба с вх. № 13517/04.10.2024 г. на Врачански районен съд) са
предявени обективно съединени искове, както следва: 1) установителен иск за прогласяване
на нищожността на основание чл. 26, ал. 1, хипотеза 1 и 2 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на договор
за потребителски кредит № 720031298926 от 25.01.2024 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“
ЕАД и В. И.; 2) евентуално съединен иск (с исковете по т. 1) за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 8 665,80 лева по
договор за потребителски кредит № 720031298926 от 25.01.2024 г., формирана както следва:
6 751,40-законна лихва и 1 914,40 лева-застрахователна премия по сключената застраховка
„Защита по кредита“, тъй като договорът е нищожен, респективно клаузата за
застрахователна премия е нищожна; 3) евентуално съединени искове (с исковете по т. 1) по
чл. 21, ал. 1, вр. чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1,
хипотеза 3, във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, за обявяване на нищожност на клаузите на чл. 7.2.2
и чл. 19 от договор за потребителски кредит № *********от 25.01.2024 г.
Ищцата В. И. твърди, че на 25.10.2024 г. е сключила с ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
1
договор за потребителски кредит № *********от 25.01.2024 г. за предоставяне на сумата 3
000,00 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 41,15% и годишен процент на
разходите (ГПР) 48,88%. Сочи, че е сключила застраховка „BANK ЖИВОТ АГЕНТ“, с
размер на премията 1 913,40 лева, като тази сума се превеждала от кредитора към сметка на
застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от договора за кредит. Така общото крайно задължение по
договора възлизало на 11 649,87 лева, която сума била разсрочена на 60 погасителни
месечни вноски, всяка в размер на 194,16 лева. Поддържа, че във всяка месечна вноска в
размер на 194,16 лева била включена главница, лихва и застраховка „Защита по кредита“,
която била присъединена към главницата, съгласно чл. 7.1 от договора. Така вместо
посочената сума по договора в размер на 3 000,00 лева, с включена към нея застрахователна
премия в размер на 1 913,40 лева, ищцата следвало да върне общо всичко в края на периода
сума в размер на 11 649,87 лева, която надвишава тройния размер на главницата. Счита, че
договорната възнаградителна лихва по договора в размер на 41,15% е нищожна поради
противоречие на добите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва за
претендирания период. Заявява, че ГПР по договора за кредит надвишава максималния
императивен размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута, тъй като същият е увеличен по скрит начин чрез
включване на застрахователната премия, което води до нищожност на договора за
потребителски кредит. Сочи, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 10,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същия, като по този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено
е, че ГПР е 48,88%, а ГЛП е 41,15%, но от съдържанието на договора не можело да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. На
следващо място сочи, че клаузата на чл. 7, в частта предвиждаща формирането на
главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет „BANK ЖИВОТ
АГЕНТ“ застрахователна премия била неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, като
уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и
водела до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по
сключения пакет за застраховка. Предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с
договарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се
изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаляла разпоредбата на чл.
19. ал. 4 от ЗПК. В процесния договор за потребителски кредит липсвала яснота и относно
лихвения процент на ден и годишния лихвен процент, които отново са фиксирани, с
определени стойности.
Ищцата моли съдът да обяви за нищожен в цялост договора за кредит, евентуално, ако
счете, че договорът не е нищожен да обяви за нищожни клаузите на чл. 7.2.2 и чл. 19 от
договор за потребителски кредит № ********* от 25.01.2024 г., както и да признае за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 8
2
665,80 лева по договор за потребителски кредит № ********* от 25.01.2024 г., формирана
както следва: 6 751,40-законна лихва и 1 914,40 лева-застрахователна премия по сключената
застраховка „Защита по кредита“. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД оспорва предявените
искове като неоснователни. Твърди, че погасителния план отговарял на изискванията на
ЗПК, като били посочени брой вноски, падеж, размер, включително стойност на главница и
лихва, както и остатък от главницата след погасяване на вноска. На следващо място, сочи, че
не е основание за нищожност размерът на лихвения процент по договора, тъй като чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК съдържал едно от изискванията за съдържание на договора, а не изискване за
размера на лихвения процент. Същият се определя от страните по договора, доколкото
съдържанието му не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави (чл.
9 от ЗЗД). Неоснователни били доводите за нищожност по 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като
как бил изчислен ГПР, кои разходи се включвали при изчисляването му, било предмет на
регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК. Тази информация била налична в самия закон и
кредиторът нямал задължение да я предоставя на потребителя, защото нямало такова
изискване и защото тази информация не можела да бъде представена по ясен и разбираем за
потребителя начин. Твърди, че в процесния договор за потребителски кредит, сключен
между страните, липсвали неясноти, обуславящи използването на допускания при
изчислението на ГПР. Договорът за кредит бил сключен за конкретна сума, за конкретен
срок, при фиксирана лихва, приложима за целия срок и се усвоявала еднократно и в
началото на договора. Налице била яснота, че лихвата се начислявала върху остатъчния
размер на кредита, а не върху цялата сума, която следвало да се върне. Касаело се за
фиксиран лихвен процент, като по отношение на него нямало допускания. Неоснователно
било възражението и за неравноправност на клаузата за заплащане на застраховката, както и
че заобикаляла чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Според чл. 19 от договора потребителят не бил длъжен
да сключва застраховка, а по свое желание и усмотрение можел да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, които
предлагал кредиторът в качеството му на застрахователен агент, като това не било
задължително условие за сключването на договора. Сочи, че преди сключване на договор за
потребителски кредит ищцата изрично заявила желание, чрез „Заявление - декларация за
установяване на договорни отношения“, подадена в процеса по кандидатстване за
получаване на потребителски кредит, да бъде сключена застраховка. Ищцата подписала
декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на
застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на
сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай
банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, в която
заявила, че се интересува от застрахователна защита срещу непредвидени неблагоприятни
събития, свързани с нейния живот, здраве и работоспособност, в резултат на които може да
претърпи загуба на обичайния си доход, влияеща неблагоприятно върху възможността й да
обслужва надлежно погасителните вноски по кредита, както и от допълнителна защита при
3
загуба на обичайния й доход, влияеща неблагоприятно върху възможността да посреща
текущите разходи/сметки на семейството си, поради което приела, че застрахователни
програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на
потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай банк“ ЕАД, съответстват на
изискванията и потребностите й. В случая сключването на застраховката не било условие за
сключване на договора за потребителски кредит и застрахователните премии не били разход
по кредита и не следвало да се включват в ГПР. Иска се отхвърляне на претенциите и
присъждане на деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца с искане за редуцирането му до минимален
размер. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 25.01.2024 г. страните са
сключили договор за потребителски кредит № *********, по силата на който ответникът е
предоставил на ищцата сумата в размер на 3 000,00 лева за задоволяване на текущи
потребителски нужди, като ищцата се е задължила да върне същата сума, ведно с лихвите,
на 60 месечни вноски, всяка в размер на 194,16 лева, общо 11 649,87 лева.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че процесният договор за кредит в размер на 3 000,00 лева е бил изцяло усвоен
от ищцата. Ищцата е заплатила в полза на ответника за погасяването на задължението си по
процесния договор за кредит сумата 390,68 лева (в това число сумата 52,24 лева-главница,
сумата 336,08 лева-договорна лихва и сумата 2,36 лева-наказателна лихва). Реалният
годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 57,67 %.
Уговореният размер годишен лихвен процент (ГЛП) по договора е фиксиран на 41,15
%, а годишният процент на разходите (ГПР) е фиксиран на 48,88 %.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В настоящия случай
след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския кредит е
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Така, в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютна стойност на ГПР – 48,88 %. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени
в него и как се формира посочения в договора ГПР). В този ред на мисли следва да се
посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, застраховки, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
4
на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина (като глобален израз на всичко
дължимо по кредита ) следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит липсва яснота
досежно посочените обстоятелства. В чл. 10 е записано единствено, че ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин: ГПР в размер на 48,88 %, обща сума,
дължима от потребителя в размер на 11 649,87 лева. Поради посочената формулировка по
никакъв начин не може да се изведе какво е включено в ГПР. Следва да се посочи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо в материалноправен смисъл. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено
и по- горе, остават неизвестни и на практика по този начин се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Отделно от това, съдът счита, че застрахователната премия неправилно е включена към
общия размер на отпуснатия кредит вместо към размера на разходите. Видно е, че в
информацията за потребителския кредит всички предоставени данни са с включена
застраховка, като кредитодателят предварително е знаел размера на застрахователната
премия, независимо, че към този момент потребителят не е бил направил избор на конкретна
застраховка. От стандартния европейски формуляр е видно, че условията на потребителския
кредит включват застраховка, доколкото не е дадена информация за условията на
незастрахован кредит. Тъй като от формуляра е видно, че застраховането е условие за
конкретния кредит, се налага извод, че премията би следвало да е разход, а не част от
отпусканата сума. От договора е видно, че застрахователната премия се превежда директно
по сметка на застрахователя от „Ти Би Ай“ ЕАД и в нито един момент сумата не е била на
разположение на потребителя, т. е. В. П. И. не е имала възможност да реши дали да усвои
сумата като част от отпуснатия кредит или да я заплати в полза на застрахователя. Въпреки
това, че ищцата-потребител в нито един момент не е имала достъп до сумата по
застраховката, същата е включена в общия размер на главницата по заема. С оглед характера
на сумата по застраховката следва да се приеме, че същата представлява разход по кредита и
като такъв следва да е включена в общия размер на ГПР. При включване на
застрахователната премия в ГПР размерът му би надвишил законово допустимия такъв
размер, което е безспорно доказано от съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо са изцяло основателни и доказани предявените: установителен иск за
прогласяване на нищожността на основание чл. 26, ал. 1, хипотеза 1 и 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК) на договор за потребителски кредит № ********* от 25.01.2024 г., сключен между „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД и В. И. и евентуално съединен иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 8 665,80 лева по
5
договор за потребителски кредит № *********от 25.01.2024 г., формирана както следва: 6
751,40-законна лихва и 1 914,40 лева-застрахователна премия по сключената застраховка
„Защита по кредита“, тъй като договорът е нищожен, а евентуално съединените искове по
чл. 21, ал. 1, вр. чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1,
хипотеза 3, във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, за обявяване на нищожност на клаузите на чл. 7.2.2
и чл. 19 от договор за потребителски кредит № *********от 25.01.2024 г., следва да бъдат
оставени без разглеждане.
По разноските:
При този изход на делото на ищцата се следват направените разноски, а на ответника
не се полагат разноски.
Неоснователно е възражението, че на ищцата не се следват разноски поради
недоказаност на предпоставките по чл. 38 от Закона за адвокатурата, тъй като ищцата е била
освободена от заплащането на държавни такси и разноски по настоящото производство по
реда на чл. 83 от ГПК.
По делото своевременно е направено от ответника възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като при преценката за неговата
основателност съдът следва да съобрази решение на Съда на Европейския съюз в
Люксембург (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд
да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба № 1/2004 г., която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер като нарушаваща забраната по чл. 101, параграф 1 от Договора за
функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) – за забрана за ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на
СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в
Наредба № 1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски, следва да определи
възнаграждението с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата
и правна сложност на делото. В случая става дума за облигационен спор с предявени при
условията на евентуалност три иска, с типичната за този вид дела правна и фактическа
сложност и обичайните за такива случаи процесуални действия по образуване на делото и
доказване на предявените искове, като следва също да се отбележи, че по спорните по
делото въпроси е налице обилна и непротиворечива съдебна практика.
В настоящия случай, при съобразяване на гореизложеното, следва ответникът да бъде
осъден да заплати на адв. Л. Б. сумата 400,00 лева-разноски за безплатно предоставена на
ищцата правна помощ.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. П. И. с ЕГН
********** и адрес гр. ********* и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, че сключеният между
тях договор за потребителски кредит № *********от 25.01.2024 г. е недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. П. И. с ЕГН
********** и адрес гр. ********* и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, че В. П. И. не дължи на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата 8 665,80 лева по договор за потребителски кредит №
*********от 25.01.2024 г., формирана както следва: 6 751,40-законна лихва и 1 914,40 лева-
застрахователна премия по сключената застраховка „Защита по кредита“, тъй като
договорът е нищожен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от В. П. И. с ЕГН ********** и адрес гр.
********* срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 евентуално съединени искове по чл. 21, ал. 1,
вр. чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, хипотеза 3, във вр.
с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, за обявяване на нищожност на клаузите на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договор
за потребителски кредит № *********от 25.01.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №
52-54 да заплати на адв. Л. К. Б. от АК-София с личен адвокатски номер *********и с
адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 сумата
400,00 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7