Решение по дело №3570/2018 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 1190

18.10.2018 г. гр. Сливен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Сливенския районен съд, в публичното заседание, на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

 при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3570/2018 г. по описа на СлРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н.К.И., ЕГН: ********** ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЧСИ  и чл. 45 ЗЗД против  ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837 с район на действие ОС-Сливен.

Предявен е иск с правно основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЧСИ  и чл. 45 ЗЗД. Ищцата твърди, че срещу нея в качеството й на солидарен длъжник били образувани при ЧСИ Павел Георгиев по молба на взискателя „Уникредит Булбанк” АД изп.д. № 20168370400021 въз основа на изпълнителен лист от 05.11.2015 г. и изп.д. № 20168370400018 въз основа на изпълнителен лист от 04.11.2015 г. Посочва, че била подала възражения срещу заповедите за изпълнение, въз основа на които били издадени посочените изпълнителни листи, като банката била предявила установителни искове по чл. 422 ГПК и били образувани т.д. № 15/2016 г. и т.д. № 16/2016 г. по описа на СлОС. Били влезли в сила решенията по посочените търговски дела, с които били отхвърлени исковете на банката. Твърди че за периода от м. 03.2016 г. до м. 08.2017 г. по изп.д. № 18/2016 г. били постъпили суми от запора наложен върху трудовото й възнаграждение в общ размер на 2 806,40 лв., от които на следващия работен ден били преведени по банковата сметка на взискателя  2 605, 50 лв., а по изп.д. № 21/2016 г. за периода от м. 02.2016 г. до м. 07.2017 г. били постъпили суми от запора върху трудовото възнаграждение в размер на 2 219, 43 лв.,  от които били преведени 2 115, 43 лв. по сметката на взискателя. След като били влезли в сила решенията, с които били отхвърлени исковете на банката взискател за нея възниквал правен интерес да претендира вреди от ЧСИ Павел Георгиев за принудително събраните суми в общ размер на 5025, 83 лв. за периода от м. 03.2016 г. до м.08.2017 г. Търговските дела били спирани на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК по взаимно съгласие на страните от 03.10.2016 г., като били подавани и молби за спиране на изпълнителните дела, но въпреки това ЧСИ Павел Георгиев бил продължил да събира суми по наложените запори и с това нанесъл имуществени вреди на ищцата.

В срока по чл.131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва иска, като неоснователен. Сочи, че при него били образувани посочените изпълнителни дела, по който ищцата била длъжник и били наложени запори върху трудовото й възнаграждение и събраните суми били преведени по банковата сметка на взискателя. Запорите били вдигнати по молба на взискателя чрез съобщение до работодателя. По делата били постъпвали молби от длъжниците за спиране или прекратяване на изпълнителните дела, но ЧСИ Павел Георгиев бил отказал да ги прекрати, тъй като представените преписи от първоинстанционните решения не били влезли в сила. ЧСИ не бил извършил незаконосъобразни действия, тъй като бил длъжен да образува изпълнително дело при наличие на изпълнителен титул без да преценява дали е законосъобразен акт или не е и дали вземането на взискателя наистина съществува. Отговорността на ЧСИ не била обвързана с отхвърлянето на предявените от взискателя искове. Налагането на запори върху трудовото възнаграждение на ищцата било валиден изпълнителен способ. В случай, че изпълнителният способ бъде обезсилен и има настъпили вреди или неоснователно обогатяване следвало претенцията да бъде насочена към взискателя. Моли да бъде отхвърлен иска и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът, от фактическа страна, установи следното: Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че  по молба на взискателя „Уникредит Булбанк” АД  било образувано изп.д. № 20168370400021 въз основа на изпълнителен лист от 05.11.2015 г. и изп.д. № 20168370400018 въз основа на изпълнителен лист от 04.11.2015 г.  при ЧСИ Павел Георгиев, по които дела ищцата била солидарен длъжник. Ищцата била подала възражения в законоустановения срок срещу заповедите за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на които били издадени посочените изпълнителни листи, като банката била предявила установителни искове по чл. 422 ГПК и били образувани т.д. № 15/2016 г. и т.д. № 16/2016 г. по описа на СлОС. Били влезли в сила решенията по посочените търговски дела, с които били отхвърлени исковете на банката.

 По молби на взискателя, входирани при съдебния изпълнител на 08.01.2016 г. по двете изпълнителни дела – ИД № 18/2016 г. и ИД № 21/2016 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата и е изпратено  на 26.01.2016 г. запорно съобщение до трето задължено лице-  СОУ „Христо Ботев”, гр. Нова Загора, в качеството му на работодател на ищцата. Запорното съобщение е получено 05.02.2016 г. За периода от м. 03.2016 г. до м. 08.2017 г. по изп.д. № 18/2016 г. били постъпили суми от запора наложен върху трудовото й възнаграждение в общ размер на 2 806,40 лв., от които на следващия работен ден били преведени по банковата сметка на взискателя  2 605, 50 лв., а по изп.д. № 21/2016 г. за периода от м. 02.2016 г. до м. 07.2017 г. били постъпили суми от запора върху трудовото възнаграждение в размер на 2 219, 43 лв.,  от които били преведени 2 115, 43 лв. по сметката на взискателя.

С молба на взискателя входирана на 27.06.2017 г. в деловодството на ЧСИ Павел Георгиев се моли да бъдат вдигнати наложените запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжниците по ИД № 21/2016 г. ЧСИ Павел Георгиев на 28.06.2017 г. изпраща съобщение до работодателя на ищцата СОУ „Христо Ботев”, гр. Нова Загора по пощата, с което го уведомява, че е вдигнат наложения запор върху трудовите възнаграждения на ищцата. Видно от представената по изпълнителното дело обратна разписка писмото е получено от работодателя на ищцата на 04.07.2017 г. По ИД № 21/2016 г. последната удръжка върху трудовото възнаграждение на ищцата по наложения й запор е от 04.07.2017 г. в размер на 129,71 лв. С молба на взискателя входирана на 27.07.2017 г. в деловодството на ЧСИ Павел Георгиев се моли да бъдат вдигнати наложените запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжниците по ИД № 18/2016 г. ЧСИ Павел Георгиев на 24.08.2017 г. изпраща съобщение до работодателя на ищцата СОУ „Христо Ботев”, гр. Нова Загора по пощата, с което го уведомява, че е вдигнат наложения запор върху трудовите възнаграждения на ищцата. Видно от представената по изпълнителното дело обратна разписка писмото е получено от работодателя на ищцата на 31.08.2017 г. По ИД № 21/2016 г. последната удръжка върху трудовото възнаграждение на ищцата по наложения й запор е от 02.08.2017 г. в размер на 305,37 лв.

От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 Съгласно разпоредбата на чл. 441, изр. първо от ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. В случая, отговорността на частния съдебен изпълнител за обезщетяване на вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна. Тя може да бъде ангажирана доколкото са налице предпоставките по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, т.е. освен установяване на процесуалната незаконосъобразност на действията (или бездействията) на съдебния изпълнител, трябва да бъде установено, че в причинна връзка от тях са настъпили претендираните от ищцата вреди. Доказателствената тежест за наличието на такива е за ищцата, тъй като от елементите на деликтния състав по законът презумира единствено вината. Елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД са следните: вреда, противоправно поведение, причинна връзка между вредата и противоправното поведение и вина, като последната се презюмира оборимо. При иска по чл. 441 от ГПК, частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносното действие/бездействие, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. В разглеждания казус, предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че чрез действията си по принудителното изпълнение, а именно чрез бездействието си, изразяващо се в невдигане на  наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищцата за месец август 2017 г. по ИД №18/2016 г., ответникът, в качеството си на орган по принудителното изпълнение, е причинил на ищца имуществена вреда, изразяваща се в направена, без основание, удръжка от трудовото възнаграждение на ищцата, в размер на  324,93 лв. Установено, че след получаване на молбата от взискателя на 27.07.2017 г., съдебният изпълнител не е изпълнил своевременно законовото си задължение да вдигне наложения запор, като надлежно уведоми третото задължено лице за преустановяване на удръжките от трудовото възнаграждение. Същото е било уведомено за вдигането на запора със съобщение от 24.08.2017 г., получено на 31.08.2017 г. Ето защо в случая приема, че съдебният изпълнител законосъобразно е извършвал принудителното изпълнение чрез направени удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата, с изключение на удържаната сума от трудовото възнаграждение за месец август 2017 г., в общ размер на 324,93  лв., преведена по сметката на съдебния изпълнител на 02.08.2018 г. Поради изложеното заключава, че в разглеждания казус е налице причинена от ответника на ищцата имуществена вреда, в размер на  324,93 лв./включваща удръжката от трудовото възнаграждение и събираните такси от ЧСИ/, намираща се в пряка причинно- следствена връзка с действията/бездействието на съдебния изпълнител, за която ищцата следва да бъде обезщетена. ЧСИ не е компетентен да преценява дали исканите изпълнителни способи от взискателя биха затруднили твърде много материално длъжника и биха му причинили вреди, той е обвързан от представения му изпълнителен титул и е длъжен да удовлетвори молбата на взискателя относно избраните от него изпълнителни способи. Ако длъжникът е търпял вреди в резултат на принудителното изпълнение и впоследствие с влязло в сила решение е било отречено изпълняемото право на взискателя, той следва да потърси обезщетение за претърпените вреди от взискателя, а не от ЧСИ, който отговаря единствено за вреди от своите неправомерни действия и бездействия, които са в пряка причинна връзка с неговото поведение, но не и за вреди на длъжника в резултат на принудителното изпълнение. Спирането на производствата по търговските дела пред ОС Сливен на основание чл. 229, т. 4 ГПК не съставлява основание за спиране на изпълнителното производство.

Ето защо искът за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи за сума от  324,93 лв., като за остатъка, до пълния заявен размер следва да се отхвърли поради неоснователност.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 53,19 лв. Съдът, счита, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника е основателно с оглед правната и фактическата сложност на делото и следва да бъде намалено до минималния размер предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 581,29 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на 655,01 лв. Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

   ОСЪЖДА Павел Георгиев - частен съдебен изпълнител, рег. № 837 на КЧСИ, с адрес: гр. Сливен, ул. „Константин Стоилов” № 1, да заплати на Н.К.И., ЕГН: ********** ***, сумата от 324,93 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, съставляващи удръжки от трудовото й възнаграждение, направени в следствие наложен от ответника запор върху вземанията за положен от ищцата труд, за месец август 2017 г., по ИД № 18/2016 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 17.05.2018 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 53,19 лв., представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К.И., ЕГН: ********** ***, срещу Павел Георгиев - частен съдебен изпълнител, рег. № 837 на КЧСИ, с адрес: гр. Сливен, ул. „Константин Стоилов” № 1, иск по чл. 441 от ГПК, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в останалата му част за разликата над 324,93 лв., до пълния предявен размер от 5025,83 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 ОСЪЖДА Н.К.И., ЕГН: ********** ***, да заплати на Павел Георгиев - частен съдебен изпълнител, рег. № 837 на КЧСИ, с адрес: гр. Сливен, ул. „Константин Стоилов” № 1, сумата от 655,01 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

                                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: