РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1312
гр. Пловдив,25 юни
2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на седми април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2086
по описа за 2020 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на И.Й.А., с ЕГН **********, с адрес,***, против
Решение № Ц 2153-15-122/06.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта по т. 2, с която е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-435/19.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ - гр. Пловдив в частта по т.
1, с която е отменено Разпореждане № **********/29.10.2012 г. и всички
последващи разпореждания на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
- Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и се иска отмяна на решението на Директора на
ТП на НОИ – Пловдив в обжалваната в настоящото производство част. Претендират се сторените в
производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се
излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. С оспорената в настоящото производство
т. 2 от Решение № Ц 2153-15-122/06.08.2020 г., Директорът на ТП на НОИ гр.
Пловдив е потвърдил Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-435/19.06.2020
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив в
частта по т. 1, с която е отменено Разпореждане № **********/29.10.2012 г. и
всички последващи разпореждания на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП
на НОИ - Пловдив.
За прецизност е необходимо да се уточни, че със
същото решение в т. 1 е отменено Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-435 от 19.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – Пловдив в частта му по т. 2, с която е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.Й.А. *** и е върната преписката на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне и извършване на нова
преценка на правото на пенсия, с оглед представени към жалбата нови документи
по реда на чл. 99, ал. 3 от КСО. В тази част решението на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив не е предмет на разглеждане в настоящото производство, поради
което и на наведените в тази връзка възражения, съдът не дължи произнасяне.
За да постанови този
резултат (потвърждаване на Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-435/19.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - гр. Пловдив в частта по т. 1, с която е отменено Разпореждане № **********/29.10.2012
г. и всички последващи разпореждания на Ръководителя на пенсионното осигуряване
в ТП на НОИ – Пловдив), ответният административен орган е
приел следното от фактическа и правна страна:
С
Разпореждане № **********/29.10.2012 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –
Пловдив, на основание § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 26.04.2012 г. на И.Й.А.
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ (л. 24).
С
вх. № 1029-15-49834/31.12.2019 г. в ТП на НОИ - Пловдив е получен сигнал от ОД
на МВР - Пловдив за извършване на проверка на използваните от лицето документи
за пенсия, поради получена информация, че евентуално А. е използвала неистински
такива (л.
27).
С
Писмо изх. № 1029-15-48633/23.12.2019 г. (л. 29)
лицето е уведомено в 7-дневен срок да представи всички документи за стаж,
използвани при отпускане на пенсията. Уточнено е, че датата на писмото до
лицето от длъжностното лице при ТП на НОИ - Пловдив предхожда датата на
уведомлението от ОД на МВР, но това е в правомощията на длъжностното лице, тъй
като на основание на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО пенсионният орган може
по собствена инициатива да установява дали пенсията е отпусната въз основа на
неистински или подправени документи или на документи с невярно съдържание, а
исканите документи на основание чл. 9, ал. 1 от НПОС не са част от пенсионното
досие.
Констатирано
е, че след получаване на писмото на 28.12.2019 г. А. не е представила върнатите
и документи, а в саморъчна декларация от 30.12.2019 г. (л. 31) е уточнила периодите и осигурителите,
при които е полагала труд, както следва:
-
от 1974 г. до 1988 г. - ЗХА „Родина“ - Пловдив на длъжност „работник“;
-
от 1989 г. до 1991 г. в ТПК „Марица“ на длъжност „работник кухня“;
-
от 1993 г. до 1996 г. в ЕТ „И.А.- Даник“ - самоосигуряващо се лице -
собственик.
Поради
обстоятелството, че лицето не е представило исканите документи за стаж, на
основание чл. 95, ал. 2 от КСО пенсията е спряна с Разпореждане №**********/Протокол
№ 2146-15-16/09.01.2020 г., считано от 01.01.2020 г., докато тече процедурата
по служебната проверка на осигурителния и стаж (л. 32).
Резултатът
от извършените проверки е, че не може да бъде доказан осигурителният стаж на А.,
по който са преценени права и е отпусната пенсия с Разпореждане № **********/29.10.2012
г., а именно: стаж по условията на чл. 104, ал. 3 от КСО - 04 г. 08 м. 05 дни,
стаж по условията на втора категория труд - 19 г. 00 м. 15 дни и стаж по
условията на трета категория труд 04 м. 02 дни или общ стаж по чл. 104 от КСО -
38 г. 02 м. 06 дни.
Като
доказан е приет стажът за времето от 01.03.1975 г. до 18.10.1988 г. - 13 г. 07
м. 17 дни трета категория труд при осигурител „Дунапак Родина“ на длъжност -
„оператор ЕМИ“ и от 16.03.1989 г. до 05.08.1990 г. - 01 г. 04 м. 19 дни трета
категория труд при осигурител „Деница КТ“ на длъжност „работник кухня“ или общ
стаж по условията на трета категория труд 15 г. 00 м. 06 дни.
Като
неоснователни са приети претенциите на жалбоподателката относно това стажът при
осигурител „Дунапак Родина“ да бъде зачетен като стаж по условията на втора
категория труд, вместо по условията на трета категория труд, тъй като в
документа за стаж - УП 3 № 151-ИБ/12.02.2020 г. осигурителят е направил
предложение стажът да се зачете по условията на трета категория труд, поради обстоятелството,
че дейността не е извършвана при специфични условия на труд.
Във
връзка с възраженията, че „не е извършено установяване на стаж след 05.08.1990
г. до 01.01.1993 г., не е проверено изплащано ли е обезщетение за безработица,
не е уточнен периодът като самоосигуряващо се лице, както и наличието на стаж
след 01.01.1996 г.“ е мотивирано, че в доклад за стаж, по който е отпусната
пенсията на лицето в периода от 03.09.1987 г. до 28.11.1996 г., е зачетен стаж
при осигурител АССИСК КЗУ София. А съгласно Констативен протокол № КП-5-21-00718338/11.02.2020
г. на контролен орган при ТП на НОИ - София град (л. 47) няма данни в наличната първична документация А. да е
полагала труд при осигурител „КЗУ“ ЕАД София за проверявания период, документът
за доход, наличен в пенсионното досие не е подписан от длъжностните лица, които
към датата на издаване са работили в предприятието, както и няма данни за
осигурител с наименование АССИС КЗУ София в архива на „Контролно заваръчни
устройства“ АД София.
Все
в тази насока е посочено, че съгласно Констативен протокол №
КВ-5-15-00713823/03.02.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив (л. 43) за времето от 01.01.1993 г. до
31.12.1995 г. не може да се установи осигурителен стаж и доход на
самоосигуряващо се лице, тъй като А. не съхранява вносни бележки за внесени
осигурителни вноски в прихода на ДОО и няма заверявана осигурителна книжка. За
1996 г. същата не е упражнявала дейност и няма подадена ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ.
При
това положение, при повторната преценка на право на пенсия в обжалваното
разпореждане за периода от 05.08.1990 г. до 01.01.1995 г. не е зачетен стаж, не
е проучено време на обезщетение за безработица, както и не е зачетен стаж след
01.01.1996 г., тъй като на пенсионния орган не е съобщено за такъв стаж.
По
отношение на представените документи за стаж в държава от ЕС (л. 72 и сл.) същите са приети за нови такива по
реда на чл. 99, ал. 3 от КСО, поради което и Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-435/19.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ- Пловдив в частта, с която е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст е отменено, а пенсионната преписка е върната на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне.
6. В хода на настоящото съдебно
производство по делото са приобщени:
6.1. Заверен превод на находящите се по
преписката документи на чужд език; заверено копие на административната преписка
по съставяне на Констативен протокол № КВ-5-15-00713823/03.02.2020 г. на контролен
орган на ТП на НОИ – Пловдив, представени от ответника с Молба изх. №
Ц2103-15-11#3
от 22.10.2020 г. (л.
97-134);
6.2. Заверени копия на Протокол за разпит
на свидетел от 22.04.2020 г. на ст. разследващ полицай при Отдел „ИП“ при ОД на
МВР – Пловдив, Сектор „Икономическа полиция“; Удостоверение изх. №
МП-75337/03.12.2012 г., издадено от Директор на ТП на НОИ – Пловдив;
Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-16/09.01.2020 г., издадено от
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив; Постановление за разделяне на
досъдебно производство от 24.06.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура –
Пловдив, представени от жалбоподателя с молба вх. № 18758/16.11.2020 г. по
описа на Административен съд – Пловдив (л. 135-140);
6.3. Писмо № 2818/2019 г. от 16.02.2021 г.
на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, представено от жалбоподателя с
молба вх. № 3325/22.02.2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив (л. 148-149);
6.4.
Заверени копия на събраните в хода на последваща
оспорения административен акт проверка документи – писмо изх. № Ц2175-15-128#2/03.02.2021 г. на Ръководител „ПО“
при ТП на НОИ – Пловдив; справка от деловодна система „Архимед“ по №
Ц2175-15-128#2/17.02.2021
г., ведно с проучвателна молба за пенсия от 16.02.2021 г., декларация за настоящ
адрес от 17.02.2021 г., копие на гръцка карта № 132440, копие на лична карта,
гръцки документи – 7 броя, пощенски плик; искане за проучване на молба за
пенсия за старост (формуляр Е 202) изх. № 2175-15-128#4/11.03.2021 г., ведно с искане за
осигурителни периоди/периоди на пребиваване (формуляр Р 500) и информация за
осигурителната история на осигуреното лице (формуляр Е 202), представени от
ответника с Молба изх. № Ц2103-15-11#5/22.03.2021 г. (л. 158-192).
Други доказателства в хода на
съдебното производство не се ангажираха от страните.
ІV. За
правото:
7.
Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното
разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.
8. В конкретния казус,
съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се
приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, а
направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон.
В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от
категорията на процесния такъв. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани
съображенията за тези изводи.
9. Според
разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях
се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и
възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Очевидно е при това положение, че всяко едно разпореждане на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват или възстановяват пенсиите и добавките към тях, е индивидуален
административен акт, който разрешава конкретен административноправен въпрос.
Този акт има като правна последица възникването на конкретни права и задължения
за страните по административното правоотношение.
10. КСО не сочи кога един административен
акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144
от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед възведените в този текст
правила, следва да се приеме, че когато разпореждането не е обжалвано по
административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за
обжалване същият влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато е изчерпана
възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила разпореждане
означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на
органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно
преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства върху
разрешения по вече приключилото производство въпрос осигурява формалната
законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е
разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила
административен акт гарантира на адресата си окончателно и непререшимо
осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е
установено в акта.
11. Именно защото се посяга на стабилитета
на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно,
императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се
измени разпореждането, издадено по реда на чл. 98 от КСО. Регламентацията се
съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитативно изброява предпоставките,
даващи възможност да се образува производство по изменение на влязло в сила
разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии, една от които е пенсията да е отпусната въз основа на неистински или подправен документ
или на документ с невярно съдържание – чл. 99,
ал. 1, т. 2, б. “а“ от КСО. Точно тази хипотеза е установена от органите
на НОИ в хода на развилото се административно производство, поради което и е
издадено разпореждане именно на това основание, а не на основание чл. 96, ал. 1
от КСО, каквото се претендира от жалбоподателката. За пълнота следва да се посочи,
че правните последици от прекратяване на пенсията са различни от правните
последици от разпореждане, с което се отменят разпореждането за отпускане на
ЛПОСВ и всички последващи го.
12. Както вече бе казано, на И.Й.А. с Разпореждане
№ **********/29.10.2012 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, на основание
§ 4, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 26.04.2012 г. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Размерът на пенсията е определен, както следва:
- при осигурителен стаж от II
категория труд - 19 г. 00 м. и 15 дни, положен за периода от 01.12.1972 г. до
20.09.1982 г. с продължителност 09 г. 09 м. и 20 дни на длъжност „монтажник“,
положен в „Стройматремонт“ ООД и за периода от 03.09.1987 г. до 28.11.1996 г. с
продължителност 09 г. 02 м. и 25 дни на длъжност „пом. техн. ръководител“,
положен в „АССИСК КЗУ“ гр. София;
- осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3
от КСО - 04 г. 08 м. и 05 дни, положен за периода от 02.12.1982 г. до
27.08.1985 г. с продължителност 02 г. 08 м. и 05 дни на длъжност „хаспелист –
подземен“, положен в „Мина Антрацит“ ЕАД и за периода от 02.09.1985 г. до
12.08.1987 г. с продължителност 01 г. 11 м. и 10 дни на длъжност „замерчик –
подземен“, положен в „Мина Маришки басейн“;
- осигурителен стаж от III категория
труд - 00 г. 04 м. и 02 дни;
- общ осигурителен стаж, превърнат на
основание чл. 104 от КСО към трета категория труд - 38 г. 02 м. 06 дни;
- индивидуален коефициент 1.085 при
базисен период 01.01.1991 г. - 31.12.1993 г. с доход за същия период – 81 868,00
лв.
Именно, с оглед установяване на така
посочените осигурителен доход и стаж, е поискано от жалбоподателката да
представи необходимите документи. Тъй като такива не са представени,
осигурителните органи са дали възможност на лицето да декларира къде, кога и
при кой осигурител е работила. Въз основа на тези данни контролните органи са
извършили проверка, при която декларираният стаж е потвърден, но същият не
отговаря на този, установен при първоначалното отпускане на пенсията й през 2012
г. Впрочем, от събраните по делото доказателства, се установява, че
първоначалното отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е
било въз основа на документи, удостоверяващи стаж при осигурители, различни от
декларираните от А. такива.
13. Ето защо, при така
установения осигурителен стаж на жалбоподателката в хода на административната
процедура, който почти изцяло съответства на декларираните от нея данни и при
липса на каквито и да било други доказателства, ангажирани от страна на А. в
съдебната фаза на процеса, очевидно в случая се касае за липса на фактическо
основание за получаване от А. на отпуснатата й лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст с Разпореждане №
**********/29.10.2012 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив на основание
§ 4, ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като същата е отпусната
въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно
съдържание. Казано с други думи, настоящият казус се субсумира в хипотезата на
чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “а“ от КСО.
14. Във връзка с наведените възражения, че в оспореното решение се
твърди, че сигналът, въз основа на който е образувано административното
производство, е постъпил на 31.12.2019 г., а в потвърденото с него разпореждане
е посочено, че това е станало на 27.12.2019 г., като същевременно проверката е
започнала на 23.12.2019 г., т.е. преди да още да е постъпил сигналът, е
достатъчно да се посочи, че в правомощията на контролните органи на НОИ е да
извършват по всяко време проверки, в т.ч. и да изискват от физическите и
юридическите лица и техните поделения да предоставят документи, свързани с
трудовата и стопанската им дейност, като могат да сторят това и без да са
получили сигнал, каквото очевидно е сторено и в конкретния случай, доколкото в
писмото, изпратено до жалбоподателката никъде не се твърди да е получен сигнал,
напротив – посочва се, че се извършва преглед на пенсионните досиета (л. 29).
Отделно от това, видно от
представеното по делото писмо от ОД на МВР – Пловдив (л. 27), част от
административната преписка, същото е с УРИ 117730-29414/27.12.2019 г. по описа
на ОД на МВР – Пловдив и съответно с вх. № 1029-15-49834/31.12.2019 г. по описа
на ТП на НОИ – Пловдив, т.е. касае се за едно и също писмо, като е без значение
с кой номер – входящ или изходящ е индивидуализирано в административния акт,
доколкото, както вече се посочи, се касае до един единствен сигнал, изпратен на
27.12.2019 г. от ОД на МВР – Пловдив и съответно получен от ТП на НОИ – Пловдив
на 31.12.2019 г.
И не на последно място, във връзка с възражението, че
противоречието във фактическата обстановка навежда на извода, че тези сигнали
не могат да служат като основание за точно тази проверка, което прави
разпореждането за спиране на пенсията на основание чл. 95, ал. 2 от КСО
нищожно, заедно с произтичащите от това разпореждане последици, следва да се
посочи, че предмет на разглеждане в настоящото производство не е Разпореждане №
**********/Протокол № 2146-15-16/09.01.2020 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ – Пловдив, с което считано от 01.01.2020 г. е спряна ЛПОСВ на
жалбоподателката (л. 32), а Решение № Ц 2153-15-122/06.08.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта, с която е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-435/19.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ - гр. Пловдив в частта по т. 1, с която е отменено Разпореждане № **********/29.10.2012
г. и всички последващи разпореждания на Ръководителя на пенсионното осигуряване
в ТП на НОИ – Пловдив, поради което и съдът не дължи произнасяне по акт, с обжалването на
който не е сезиран.
15. По отношение на следващия спорен момент, а именно претенцията на
жалбоподателката стажът за периода от 01.03.1975 г. до 18.10.1988 г. с
продължителност 13 г. 07 м. и 17 дни на длъжност „оператор“ в „Дунапак Родина“
АД да бъде зачетен като такъв от втора, вместо от трета категория труд, е
необходимо да бъде съобразено, че в представеното по делото Удостоверение обр.
УП-3 изх. № 151-ИБ/12.02.2020 г. (л. 54) от този осигурител, е
посочено, че трудът е от трета категория, както и че същото се издава на
основание изплащателните документи, намиращи се в „Дунапак Родина“ АД, т.е. въз
основа на наличните в осигурителя документи, удостоверяващи изплащане на
възнаграждение и съответно осигуряване на А. при условията на посочената в
удостоверението категория труд.
Доколкото от
жалбоподателката в собственоръчна декларация (л. 31) е посочено единствено, че
за периода 1974 г. – 1988 г. е работила в ЗХА „Родина“ Пловдив на длъжност
„работник“, като няма твърдения от нейна страна трудът, който е положила при
този осигурител, да е при условията на първа или втора категория труд, то
данните в служебно изисканото Удостоверение обр. УП-3 изх. № 151-ИБ от
12.02.2020 г. от „Дунапак Родина“ АД, правилно от ответния административен
орган са приети като неспорни, поради което и за него не е възникнало
задължение по чл. 35 и чл. 36 от АПК да събира допълнителни данни, както се
твърди в жалбата, по отношение на този именно осигурителен стаж.
Все в тази насока и следва
да се посочи, че в не по-малък обем са задълженията, които предвиждат КСО и АПК
и за заинтересованите страни, като в конкретния случай не се установява от
страна на А. да е оказано каквото и да било съдействие при събирането на
доказателства. Същата се е задоволила единствено с посочване на периоди,
осигурители и заемани длъжности, а административният орган от друга страна е
извършил множество проверки – както при осигурители (посочени
в заявлението за отпускане на ЛПОСВ и посочени такива в декларацията на
жалбоподателката), така и при други органи - Дирекция „Краткосрочни плащания и
контрол“ при ТП на НОИ – Пазарджик и при ТП на НОИ – София-град, Осигурителния
архив на НОИ – в Кюстендил, Хасково и др.под.
Доказателства, които да
подложат на съмнение направените констатации и основаните на тях правни изводи
от ответния административен орган, не се ангажираха в хода на настоящото
производство. Жалбоподателката, която носи доказателствената тежест, като лице,
претендиращо право на признаване на осигурителен стаж от втора категория труд,
в каквато насока са дадени нарочни указания с разпореждането за насрочване на
делото в открито съдебно заседание, не доказа по пътя на пълно насрещно
доказване, че са налице законоустановените предпоставки за това. До извод в
обратната насока не води направеното искане за назначаване на
съдебно-техническа експертиза, с оглед установяване на обстоятелства относно
мястото на полагане на труда, заемана длъжност, характер на труда и т.н., доколкото
същото в открито съдебно заседание, проведено на 26.02.2021 г., е оттеглено от
процесуалния представител – адв. Б., като няма ангажирани и други доказателства
в тази насока.
16. Във връзка със следващата претенция на жалбоподателката, а
именно за различен от зачетения стаж за периода от 05.08.1990 г. до 01.01.1993
г. и след това до 31.12.1996 г., както и след този период се установи следното:
За този период в
собственоръчната декларация на А. е посочено единствено, че в периода 1989 г. –
1991 г. е работила в ТПК „Марица“, цех „Дилянка 2“ на длъжност „работник
кухня“, а за периода от 1993 г. – 1996 г. е самоосигуряващо се лице в ЕТ „Даник
- И.А.“. В тази връзка и от страна на органите на пенсионното осигуряване са
извършени редица проверки.
16.1. С писмо изх. № 2175-15-236# от 09.01.2020 г. от
Началник на Отдел „КПК“ са изискани данни за осигурителния стаж и дохода, върху
който са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице за
периода 01.01.1993 г. – 31.12.1996 г. (л. 40).
Съответно, противно на
твърденията в жалбата, с писмо изх. № 2175-15-236#9/16.01.2020 г. от
Директора на ТП на НОИ – Пловдив от Директора на ТД на НАП – Пловдив е изискано
удостоверяване на осигурителния стаж и доход на А., в т.ч. информация има ли
данни за обявено начало на дейността, деклариран вид осигуряване, подавани ГДД
за 1993 г., 1994 г., 1995 г. и 1996 г. и декларираните данни в тях (л. 41). В отговор е постъпило
писмо от 31.01.2020 г., в което се посочва, че лицето И.Й.А. няма подадена
декларация за 1996 г., има подадени такива по чл. 41 от ЗОДФЛ за 1993 г., 1994
г. и 1995 г., като същите са бракувани. Съгласно справка за история на
осигуряването като самоосигуряващо се лице А. няма обявени начало за започване
на дейността и вид осигуряване (л. 124-125).
От жалбоподателката също
са изискани доказателства с писмо изх. № 2175-15-236#8/16.01.2020 г. (л. 130), в отговор на което е
представена единствено Декларация от 20.01.2020 г., в която се посочва, че като
ЕТ е упражнявала дейност от 1993 г. до 1996 г. като заведение на територията на
кв. „Христо Смирненски“. Притежавала е осигурителна книжка, която е била
заверена, но всичките документи са предадени на А.Г.от сестра й С.М.– упълномощено
лице да подаде документите за пенсия. Твърди се, че не съхранява вносни бележки
и не може да представи такива за внесени осигурителни вноски (л. 123).
Изготвени са служебно и
редица справки – справка от правноинформационна система „Апис регистър +“;
Справка 22А – деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица; Справка по
номер на досие или Булстат на осигурител; Справка 22А – деклариран вид
осигуряване от самоосигяряващи се лица; справки за декларираните в Персонален
регистър и внесените в Приходи суми и разликата между тях помесечно (л. 127-129,
л.132).
При така извършените
проверки и събраните доказателства е установено, че за периода 01.01.1993 г. – 31.12.1995 г. не
може да се установи осигурителен стаж и доход, тъй като А. не съхранява вносни
бележки за внесени осигурителни вноски в приход на ДОО, не може да представи и
заверена осигурителна книжка, за посочения период осигурителните вноски са
дължими. За 1996 г. А. не е упражнявала дейност и няма подадена ГДД по чл. 41 от
ЗОДФЛ, осигурителните вноски не са дължими (така констатации в КП №
КВ-5-15-00713823/03.02.2020 г. на лист 43 по делото).
В хода на настоящото
съдебно производство от страна на жалбоподателката също не бяха ангажирани
доказателства, които да оборят констатациите на органите на пенсионното
осигуряване, които са в насока, че спорният стаж не може да бъде установен.
За пълнота на изложеното
следва да се посочи, че за разлика от осигурените лица, при които невнасянето
на следващите се осигурителни вноски не влече след себе си незачитане на
положения стаж (в този смисъл разпоредбата на чл. 149 от Кодекса на труда от 1951
г.), самоосигуряващите
се такива се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски. А от събраните в хода както на административното, така и в
хода на настоящото съдебно производство доказателства, не се установи по
безспорен начин осигурителните вноски да са били внесени от А., поради което и
изложените в тази насока възражения, настоящият съдебен състав приема за
неоснователни.
16.2. Неоснователни са и следващите възражения, които са в насока, че от
страна на органите на пенсионното осигуряване не са извършени проверки за
получени парични обезщетения за безработица. Следва в тази връзка да се посочи,
че в производството по чл. 108 от КСО органът извършва проверка по подадени от
лицата данни, обратното би означавало безкрайно водени във времето
производства, без възможност същите да приключат в разумни срокове. Отделно от
това, жалбоподателката, в случай, че е разполагала с данни за получавани ПОБ би
следвало при неколкотратно отправените й писма с искане за представяне на данни
и информация, да сигнализира органите на пенсионното осигуряване, но данни това
да е било сторено, липсват. Впрочем, в хода на настоящото съдебно производство,
също не бяха ангажирани доказателства в тази насока, поради което и това
твърдение следва да се приеме за недоказано.
17. На следващо място следва да бъде посочено също така, че е извън
предмета на настоящото производство въпросът дали жалбоподателката е
добросъвестна или не, в каквато насока също са изложени възражения в жалбата.
Този въпрос ще бъде предмет на разглеждане при обжалване на едно последващо
разпореждане, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, тъй като въпреки, че
в мотивната част на процесното разпореждане са налични коментари в тази насока,
в диспозитивната - липсва произнасяне, сиреч не е налице властническо
волеизявление.
18. По отношение на твърдението, че не е установено авторството на
заявлението за пенсиониране и лицето, представило твърдените като нередовни
документи за стаж и доход, въз основа на които е била отпусната пенсията,
следва да се посочи, че от събраните и неоспорени от жалбоподателката
доказателства, се установява, че дори и същата да твърди, че тя лично не е
подавала заявление за пенсия (в каквато насока са твърденията, както в
декларацията на лист 123, така и показанията в протокол за разпит на свидетел
на лист 136 по делото), в приложеното на лист 8-9 по делото копие на заявление са
положени подписи за заявител, които подписи не са оспорени. От същото заявление
не става ясно и да не е било подадено лично от лицето, доколкото липсват данни
да е подадено от упълномощено лице, още по-малко пък от посоченото от
жалбоподателката такова – С.М.(сестра). Отделно от това се установява, че и
формулярът „Приети/върнати документи за пенсия“ от 23.10.2012 г., в който са
описани приложени документи за трудов стаж, също е подписан от името на А. и
този подпис също не е оспорен по съответния ред, поради което и следва да се
приеме, че е положен от жалбоподателката. В този формуляр жалбоподателката е
представила документи за осигурителен стаж, който стаж не е потвърден в хода на
извършената проверка, който факт не е спорен между страните. Нещо повече самата
жалбоподателката, разпитана в качеството й на свидетел по досъдебно
производство № 260/2019 г. по описа на ОД на МВР – Пловдив, сектор
„Икономическа полиция“ (л. 136) заявява, че не е работила при спорните осигурители.
Действително, установява
се, че цитираните като представени към заявлението за отпускане на ЛПОСВ
удостоверения не са представени по делото, но към дата 23.10.2012 г., когато са
подадени, няма данни, а и не се твърди жалбоподателката да е подала друго
заявление, съответно да е разполагала с други удостоверения УП-2 и/или УП-3,
които да е представила и които да удостоверяват реалните й осигурителен стаж и
доход. При това положение следва да се приеме, че дори и А. да не е попълнила
въпросните данни, с подписа си ги е потвърдила или пък е подписала празен
формуляр, като се е доверила на лицето, което го е попълнило, но отговорността
за декларираната невярна информация и в двата случая е нейна.
Отделно от това, не е
спорно, че към тази дата 23.10.2012 г. А. не е имала необходимите възраст и
осигурителен стаж, даващи й право да се пенсионира по общия ред, поради което и
в случай, че твърди, че не тя е посочила документите, удостоверяващи
осигурителен доход и стаж от втора категория и такъв по чл. 104, ал. 3 от КСО,
съответно не тя или упълномощено от нея лице ги е представило, би следвало да
представи документите, които е представила и/или да изиска да бъдат събрани по
съответния ред от осигурителите. Такива доказателства обаче не са ангажирани,
нито в хода на административното, нито в хода на настоящото съдебно
производство. Впрочем, няма и твърдения в тази насока.
19. Изложеното до тук налага
де се приеме, че в хода на административното производство от страна на
администрацията са предприети всички необходими и възможни действия по
установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето при
спазване на принципите за истинност и служебно
начало, възведени в чл. 7 и чл. 9 от АПК.
20. Каза се, доказателства, които да
подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни
изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство. Жалбоподателката,
която носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК, като лице, претендиращо право на пенсия, не доказа по
пътя на пълно доказване, че към 23.10.2012 г. са били налице законоустановените
предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на
КЗОО, нито че към 19.06.2020 г. са налице осигурителен стаж и възраст, различни
от тези, установени в хода на административното производство.
21. Тези именно съображения обосновават
крайния извод на съда, че оспореният в настоящото производство резултат, е постановен от компетентния за това административен орган в
съответствие с материалния закон. Не се констатират нарушения на
процесуалноправните норми. Властническото волеизявление е облечено в писмена
форма, в която са обективирани фактическите и правни основания за
постановяването му. Спазена в пълнота е целта, която законът преследва с
издаването на актове от категорията на процесния такъв. Това налага
извод за неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
22. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на Националния осигурителен институт, се
дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в
размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Й.А., с
ЕГН **********, с адрес,***, против Решение № Ц 2153-15-122/06.08.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в
частта по т. 2, с която е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-435/19.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - гр. Пловдив в частта по т. 1,
с която е отменено Разпореждане № **********/29.10.2012 г. и всички последващи разпореждания
на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
ОСЪЖДА И.Й.А., с ЕГН **********, с адрес,***, да заплати на Националния
осигурителен институт, сумата от 100 лева,
представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: