Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено
на двадесет и първи юни, през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 312 по описа за
2021г. на СГС,
за да се произнесе
взе предвид следното
Производството е образувано по искове на Д.Б.В. срещу Т.С.В., за отмяна
на дарение обективирано в н.а. №
144/24.09.1992г., т. LXVIII, н.д. № № 14701/1992г.
на нотариус при Втори РС – София, на ½ ид.ч.
от недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 50, находящ
се в гр.София, ЖК „********************, с площ 114.77кв.м., заедно с МАЗЕ №
49, с площ 7.41кв.м., заедно с 1.993% ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж врху мястото,
върху което е построена сградата, с идентификатор на апартамента по КК №
68134.4356.36.6.50, с идентификатор на сградата по КК № 68134.4356.36.6, находяща се в ПИ с идентификатор по КК № 68134.4356.36, както
и за присъждане на сумата 83850.00лв., представляваща обезщетение за онова,
с което ответницата се обогатила за сметка на ищцата, изразяващо се в ½ от стойността на дарения имот, с който се разпоредила преди вписване на
исковата молба по иска за отмяна на дарението, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска, до окончателното и
изплащане.
В исковата молба Д.Б.В. твърди, че заедно със съпруга си С.В.М.починал на 16.05.2020г.,
дарили на дъщеря си – ответницата Т.С.В., с н.а. № 144/24.09.1992г., т. LXVIII, н.д. № № 14701/1992г. на нотариус при Втори РС – София, собственият си
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 50, находящ се
в гр.София, ЖК „********************, с площ 114.77кв.м., заедно с МАЗЕ № 49, с
площ 7.41кв.м., заедно с 1.993% ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж врху мястото, върху
което е построена сградата, с идентификатор на апартамента по КК №
68134.4356.36.6.50, с идентификатор на сградата по КК № 68134.4356.36.6, находяща се в ПИ с идентификатор по КК № 68134.4356.36.
Твърди, че още преди смъртта на съпруга си и след това, поради влошеното си
здравословно състояние, което обуславя невъзможността и да се придвижва и да
задоволява ежедневните си нужди самостоятелно, и предполага значителни
медицински разходи, както и поради ниските си доходи формирани само от пенсия,
и поради липсата на спестявания, изпаднала в сериозна нужда от парични
средства. Поканила ответницата с нотариална покана връчена и на 09.10.2020г. да
и дава издръжка, но ответницата и отказала.
Излага, че след дарението, преди смъртта на съпруга си и след това,
обитавала една от спалните в дарения имот, а останалите помещения обитавала
ответницата заедно със съпруга си и двете си деца. Семейството на дъщеря и се
изнесло от жилището през месец юли 2020г. Както по време на съвместното
живеене, така и след това ответницата не и помагала финансово, чрез
предоставяне на грижи, на храна и вещи в
натура или по друг начин. Ищцата сама плащала до смъртта на съпруга си по
½, а след това по 1/3 от разходите за обслужване на имота. Изразходила
изцяло спестяванията си от продажба на недвижим имот в размер на 5000.00лв. за
операция на съпруга си преживе – 2000.00лв., за
месечна издръжка в хосписа, където ответницата го
настанила против волята и последните два месеца до смъртта му – 1000.00лв.,
както и за погребението му – 2000.00лв. Плащала и данъците и таксите за същия.
След отправената покана ответницата платила двукратно месечните разходи за
имота. Излага, че след дарението и към момента оцелява физически и покрива
нуждите си от парични средства единствено с помощта на синът си, който живее в
чужбина, сам е затруднен финансово, но редовно и предоставя средства и
осигурява хора, които да полагат макар минимални грижи за нея.
Съобразно изложеното претендира да бъде отменено дарението поради
непризнателност на надарената.
Твърди и, че преди вписване на исковата молба за отмяна на на дарението, с н.а. № 15/03.07.2019г., вх. рег. № 42234,
том СV, н.дело № 32356/2019г.Т.С.В. дарила в полза на децата си С.П.Д. и М.П.Д.процесния имот, с което се обогатила със стойността му за
нейна сметка. Поради това след уважаване на иска за отмяна на дарението
претендира ответницата да бъде осъдена да и заплати ½ от стойността му,
съответна на правата и върху същия.
Ответницата не оспорва, че ищцата заедно със съпруга си С.В.М.починал на 16.05.2020г.,
и дарили с н.а. № 144/24.09.1992г., т. LXVIII, н.д. № № 14701/1992г. на нотариус при Втори РС – София, собственият си
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 50, както и, че с н.а. № 15/03.07.2019г.,
вх. рег. № 42234, том СV, н.дело № 32356/2019г.,
преди вписване на исковата молба за отмяна на дарението по н.а. №
144/24.09.1992г., дарила същия в полза на децата си С.П.Д. и М.П.Д..
Не оспорва и, че с нотариална покана връчена и на 09.10.2020г., ищцата я
поканила да и дава издръжка, но ответницата и отказала.
Възразява, че ищцата няма нужда от издръжка, т.к. има достатъчно доходи и
имущество, които и позволяват да се издържа сама, а и здравословното и
състояние не изисква допълнителни средства за медицински разходи извън
обичайните.
Възразява и, че не разполага с достатъчно средства, които да и позволят да
дава издръжка на ищцата, т.к. полага грижи и дава издръжка за децата си, както
и за двамата си малолетни внуци.
Възразява и, че считано от дарението и до момента предоставяла на ищцата
грижи и издръжка в натура. Пазарувала изцяло хранителни продукти, заплащала
битовите разходи за дареният имот, който обитавали съвместно, както и данъците
и таксите за същия.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на производството очертани с исковата молба, възраженията на
страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа
страна следното и формира следните правни изводи:
Предявените в условията на кумулативност искове
са с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и чл. 227, ал. 5 ЗЗД.
Дарението е едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който
дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на
дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя
се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има
моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства
се трансформира в правно такова за даване на издръжка. В хипотезата на чл.
227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може да
бъде отменено при следните предпоставки: дарителят да е изпаднал в трайна
нужда, да е поискал от надарения издръжка и последният неоправдано да е отказал
да му дава такава.
Състояние на трайна нужда е налице, когато доходите на дарителя не му
позволяват за продължителен период от време да посреща най – належащите си и жизнено необходими потребности за своето
нормално съществуване – за осигуряване и поддържане на дом, за храна,
лекарства, дрехи. При преценка финансовото състояние на дарителя следва да се
изключи помощта, която получава от своите близки, тъй като тя няма правен
характер, а се предоставя по морални съображения. За разлика от нея
задължението на надарения да дава издръжка произтича от закона, неизпълнението
на което е скрепено със санкция – отмяна на дарението. При изпадане в трайна
нужда за дарителя възниква субективното право да поиска финансова помощ от
надарения независимо от получаваната от негови близки помощ, която не му се
дължи по закон. Последната не освобождава надарения от произтичащото от закона
задължението да му дава издръжка.
Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че ищцата заедно
със съпруга си С.В.М.починал на 16.05.2020г., са дарили с н.а. №
144/24.09.1992г., т. LXVIII, н.д. № № 14701/1992г. на нотариус при Втори РС –
София на ответницата, собственият си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 50,
както и, че с нотариална покана връчена и на 09.10.2020г., ищцата е поканила
ответницата да и дава издръжка, но ответницата и отказала изплащане на такава.
Безспорно е и, че ищцата е пенсионерка, като от 2020г. живее при синът си В.С.В.
в РГермания, където пребивава и до днес.
Видно от представеното Удостоверение изх. № 1029-21-4747/2/29.04.2022г. и
от НОИ ТД София Град, ищцата получава пенсия за осигурителен стаж и възраст,
безсрочна в размер на 370.00лв., добавка по чл. 84 КСО от лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, безсрочна в размер на 159.98лв., като за месец
април 2022г. е получила допълнителна сума в размер на 60.00лв., еднократна
допълнителна сума в размер на 70.00лв. или общо за месеца е получила 659.98лв.
Видно от представеното Удостоверение изх. №
2209-98В-00-0783/1/29.04.2022г., за месеците 10-12.2021г. и 01-03.2022г. включително
ищцата е получила помощ/добавка в размер на 25.83лв. месечно.
Видно от заключението по приетата СМЕ ищцата е в напреднала възраст – 82
години, увредено общо състояние, невъзможност за самостоятелно придвижване, с
множество тежки, хронични заболявания, доказани и фигурират по медицинска
документация, и които екзацербират през последните
години от 2019г. до момента.
Ищцата страда от следните заболявания: Преживяла е миокарден
инфаркт. Има данни за предсърдно мъждене
с абсолютна аритмия, наличие на плеврален излив вдясно. Към момента на прегледа е в група болни с
повишен риск. Хипертоничен бъбрек с бъбречна /хронична/ недостатъчност,
двустранна нефросклероза, камък есен
бъбрек, хроничен тубулоинтерстициален нефрит в ремисия, затлъстяване 3-4 степен. Състоянието е с хроничен,
прогресиращ ход и се доминира от наличието на кардио ренален синдром, хронична застойна
сърдечна недостатъчност, нередовно контролирана и лекувана. Флеботромбоза
на лява подбедрица. Умбикална
херния с проведено оперативно лечение. Двустранна гонартроза.
Захарен диабет тип 2 датиращ от 2007г., с хронично усложнение на дибета – диабетна полиневропатия
с давност от 2019г.
Нуждае се от диспансерно медицинско наблюдение, от придружител в
ежедневието за предоставяне на ежедневна, адекватна чужда помощ, свързана със
задоволяване на битовите и нужди, включително за обличане и хранене, специален
хранителен режим и поддържащо, разностранно медикаментозно лечение, периодична
медицинска консултация, санаториално лечение поне двукратно годишно.
От заключението по приетата СИЕ се установява, че средномесечната
издръжка на ищцата възлиза общо на 898.00лв. отчетено към периода 2020г. -
2022г., от които за разходи за осигуряване на чужда помощ следва да отделя
месечно сумата 283.00лв., определено на база статистическите данни за разходи
на едно лице от домакинство от пенсионери за 2022г.
При така установеното съдът намира за безспорно установено, че ищцата е
изпаднала в трайна нужда от издръжка, т.к. доходите и в общ размер 555.81лв.
към датата на предявяване на иска месец юни 2021г., формирани от пенсия за
осигурителен стаж и възраст - безсрочна в размер на 370.00лв., добавка по чл.
84 КСО от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, - безсрочна в размер на
159.98лв., и помощ/добавка в размер на 25.83лв., са недостатъчни за осигуряване
на нормален за възрастта й жизнен стандарт, за който според вещото лице по
приетата СИЕ са необходими общо на 898.00лв. към датата на предявяване на иска
месец юни 2021г. Необходимият размер на доходите за издръжка не е достигнат
дори през месец април 2022г., когато ищцата съгласно приетото удостоверение от
НОИ е получила допълнителни суми с еднократен характер и общият и доход е
достигнал 685.81лв. Не е установено ищцата да притежава други доходи,
спестявания или имущество.
Съдът цени показанията на свидетеля В.С.В. при условията на чл. 172 ГПК и
им дава вяра, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления,
вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. Не
кредитира показанията на свидетеля Нели Ваграмова
Ефтимова, т.к. намира същите за дадени не в резултат на преки, непосредствени
впечатления от регулярни контакти с ищцата, а в резултат на единични и твърде
редки контакти със същата, а в по-голямата си част за дадени в резултат от
данни узнати от ответницата и трети лица. Същите са и изолирани и без връзка с
останалите доказателства по делото.
Въз основа показанията на свидетеля В., както и на писмените доказателства
по делото приема, че последният е лицето осигурявало финансова и физическа
помощ чрез трети лица за ищцата, благодарение на която последната е успявала да
се справи с ежедневните си нужди и разходи, включително да заплаща изцяло или
частично битовите разходи за процесното жилище, което
е обитавала с ответницата и семейството и. Предоставяната от В. финансова
подкрепа следва да се изключи при преценка на материалното състояние на ищцата,
т.к. предоставяната по морални съображения помощ от близки на дарителя не може
да освободи надарения от задължението му за издръжка.
Следва да се отбележи и, че размерът на дължимата издръжка се определя
според стандарта на живот в РБългария, независимо че
понастоящем ищцата живее за постоянно в чужбина – РГермания,
т.к. при сключване на договора и двете стани са действали със съзнанието, че
евентуалната издръжка ще се дава в РБългария. Размерът
на издръжката може да се определи и според стандарта на живот в страната,
където живее постоянно дарителят, ако при извършване на дарственото
разпореждане надареният е съзнавал, че дарителят ще живее или живее постоянно в
чужбина, но в случая това не се твърди и не е установено.
Поради изложеното и т.к. е безспорно установено, че ищцата е отправила
покана към ответницата, която е надлежно получена за предоставяне на издръжка,
а такава не е установено да е предоставена от последната и към момента, с което
моралното задължение за признателност към дарителя е трансформирано в правно
такова за даване на издръжка, съдът приема, че наличието на горните
предпоставки за отмяна на дарението е установено. Искът с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на
дарението е основателен и като такъв подлежи на уважаване.
Съобразно изхода по спора по първият иск следва да бъде разгледан и иска с
правно основание чл. 227, ал. 5 ЗЗД.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че с н.а. № 15/03.07.2019г., вх. рег. № 42234, том СV, н.дело №
32356/2019г., преди вписване на исковата молба за отмяна на дарението по н.а. №
144/24.09.1992г., ответницата е дарила процесния
имот, предмет на дарението по н.а. № 144/24.09.1992г., т. LXVIII, н.д. № №
14701/1992г. на нотариус при Втори РС – София,
в полза на децата си С.П.Д. и М.П.Д..
От заключението по приетата СТЕ се установява, че имота предмет на двете прехвърлителни сделки е на стойност 167700.00лв., към
датата 03.07.2019г., когато ответницата е дарила същия на децата си. При това
положение следва да се приеме, че сумата 83850.00лв. /1/2х167700/, която
съответства на правата на ищцата в собствеността на същия е тази, с която
ответницата се е обогатила за нейна сметка, с извършване на дарението по н.а. №
94/03.07.2019г., спестявайки разходите за придобиване на имота.
Поради изложеното за изцяло основателен съдът приема и иска с правно
основание чл. 227, ал. 5 ЗЗД, за присъждане на сумата 83850.00лв., която ищцата
следва да получи съобразно нормативно установените правила за разместване на
благата при неоснователно обогатяване. Съобразно направеното искане сумата
следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на предявяване
на иска – 02.06.2021г., до окончателното и изплащане.
Съобразно изхода от спора и отправеното искане, разноски следва да се
присъдят в полза на ищцата, определени по правилата на чл. 38 ЗА, платими в
полза на процесуалният и представител адв. Г.В. – САК,
в размер на 7358.00лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ дарение обективирано в н.а. № 144/24.09.1992г.,
т. LXVIII, н.д. № 14701/1992г. на нотариус
при Втори РС – София, до размер на на ½ ид.ч. от недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 50, находящ се в гр.София, ЖК „********************, с площ
114.77кв.м., заедно с МАЗЕ № 49, с площ 7.41кв.м., заедно с 1.993% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, с идентификатор на апартамента по КК
№ 68134.4356.36.6.50, с идентификатор на сградата по КК № 68134.4356.36.6, находяща се в ПИ с идентификатор по КК № 68134.4356.36, по
иска на Д.Б.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ателие 2, адв. Г.В. – САК, срещу Т.С.В., ЕГН **********,***, на
основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД
ОСЪЖДА Т.С.В., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Б.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ателие 2, адв. Г.В. – САК, сумата
83850.00 /осемдесет и три хиляди, осемстотин и петдесет/лв., представляваща
обезщетение за онова, с което ответницата се обогатила за сметка на ищцата,
изразяващо се в ½ от стойността недвижим имот обект на дарение по н.а. №
15/03.07.2019г., вх. рег. № 42234, том СV, н.дело № 32356/2019г., а именно: АПАРТАМЕНТ № 50, находящ
се в гр.София, ЖК „********************, с площ 114.77кв.м., заедно с МАЗЕ №
49, с площ 7.41кв.м., заедно с 1.993% ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, с идентификатор на апартамента по КК № 68134.4356.36.6.50, с
идентификатор на сградата по КК № 68134.4356.36.6, находяща
се в ПИ с идентификатор по КК № 68134.4356.36, извършено преди вписване на
исковата молба, по иска за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на иска – 02.06.2021г., до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Т.С.В., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Г.В. – САК, в качеството на
процесуален представител на Д.Б.В., ЕГН **********, сумата 7358.00 /седем хиляди триста петдесет и осем/лв.,
представляваща хонорар за защита от адвокат, определен по правилата на чл. 38
ЗА, за осъществената безплатна адвокатска защита.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: