Р Е Ш Е Н И Е
№
1005
гр. Пловдив, 09 май 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Пловдив,
Първо отделение, V-ти състав, в публичното съдебно заседание на десети април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от съдия Ботев административно дело № 3446 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215
ал.1 от Закона за устройство на територията, във връзка с чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателят
- „***“ ООД с ЕИК ***, чрез Д.Б.Д., в
качеството на управител на “***” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.***обжалва Заповед № РД-890/ 25.10.2018 г. на Кмета на Община Карлово, с която е
наредено на осн. чл.225а, ал.2 от ЗУТ да се премахне
незаконния строеж “Жилищна сграда и плътна ограда” намиращ се в УПИ ІІ-1734,
кв.174в по регулационния план на гр.Карлово с административен адрес: гр.***съответстващ
на поземлен имот /ПИ/ с ид. № 36498.503.42 по КККР на
Карлово със собственик и възложител на строежа фирма “***” ООДс
ЕИК *** с управител Д.Б.Д.с адрес на управление: гр.***В жалбата, както и в
писмената защита / л. 123/ на адв. С. се твърди,
че заповедта е незаконосъобразна
издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Заповедта е издадена и в противоречие с
разпоредбата на чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи. Претендират се и съдебни разноски.
Ответната страна – Кмет на община – Карлово, чрез процесуалния си представител адв. Ц.
оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на адв.
хонорар.
Административен съд - Пловдив, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено на следното
от фактическа страна:
Жалбоподателят, съгласно НА № 108,
том 15, дело № 2675/2013г. на нотариус при КРС е собственик на УПИ II-1734,
кв.174в, по регулационния план на гр.Карлово, съответстващ на ПИ с
идентификатор № 36498.503.42 с административен адрес в гр.***С Решение от 09,03,2016г. , по ад. № 602 /
2015г. е отхвърлена жалбата срещу Заповед № ДК – 10 – ЮЦР-07/02.02.2015
г. на Началника на РДНСК- Южен Централен Район, с която по жалба на Г.Н.се отменят одобрените инвестиционни проекти и
издаденото Разрешение за строеж № 163/06.12.2013 г., издадено от Главния
Архитект на Община Карлово за строеж “Жилищна сграда и плътна ограда, находящ се в УПИ ІІ – 1734, кв.174 по устройствения
план на гр.Карлово – с възложител фирма “***” ООД. Решението е оставено в сила
с Решение от 15.2.2017г. по
Административно дело 7740/2016 Върховен административен съд.
С Решение от 04,04,2018г. , по ад. № 2159
/ 2017г. е отменена Заповед № 563 от 30.06.2017г. на кмета на община – Карлово,
с която на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл.225 ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „Жилищна сграда и плътна
ограда“, намиращ се в гр.Карлово, с административен адрес- ул. „***, УПИ
II-1734, кв. 174в по регулационния план на гр.Карлово, съответстващ на поземлен
имот с идентификатор № 36498.504.1510 по КККР на Карлово. Решението е оставено в сила с Решение по Административно дело 14025/2017г. на Върховен административен съд.
След връщане на преписката на Община
Карлово е стартирала процедура по издаване на нова заповед за премахване на
незаконен строеж , при съблюдаване мотивите на АС изложени по адм. Дело № 2159/2017г.
РП Карлово е сезирала / л. 37/ Кмета на общината да издаде нова заповед за
премахване , съобразно мотивната част на решението по
ад № 2159/2017г.
На 04,10,2018г. е изготвен констативен
акт / л. 45/ № 31 в който изрично е посочено , че построената жилищна сграда и ограда имат
отменен инвест. Проект и разрешение за строеж и са с отпаднали протоколи за откриване на строителна площадка, линия и ниво. С нарочен акт на л. 44 от 19,10,2018г.
кмета на общината е посочил , че срещу горния констативен акт от 04,10,2018г.
не са постъпили възражения.
На 25.10.2018г. е издадена и процесната заповед , оспорена в настоящото съдебно
производство с която е разпоредено на осн. чл.225а,
ал.2 от ЗУТ да се премахне незаконния строеж “Жилищна сграда и плътна ограда”
намиращ се в УПИ ІІ-1734, кв.174в по регулационния план на гр.Карлово с
административен адрес: гр.***съответстващ на поземлен имот /ПИ/ с ид. № 36498.503.42 по КККР на Карлово със собственик и възложител
на строежа фирма “***” ООДс ЕИК *** с управител Д.Б.Д.с
адрес на управление: гр.***В съдебното
производство по искане на жалбоподателя съдът е допуснал СТЕ, със задача вещото лице след запознаване с материалите по
делото и извършен оглед на място, да даде отговор на следните въпроси: 1. Какво
представлява строежа предмет на процесната заповед и
в категория етажност, местонахождение, каква е степента
на завършеност на строежа, има ли незавършени видове работи, за които да се
изисква разрешение за строеж ? 2.Съответстват ли изпълнените видове СМР с
проектите на сградата ? 3. Каква е стойността на извършените СМР до този момент
?
Съдът е допуснал и свидетел с който ще се установи
дали оградата е съществувала преди започване на строежа и към настоящия момент
дали е налична същата ограда.
В последното по делото с. з. на 10.04.2019 г. е
изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза на вл. инж. Я.Р. . Вещото лице след направени констатации за
реалните параметри, местоположение и характеристики на сградата е приело, че
жилищната сграда е изпълнена на етап „груб строеж“, като е описало всички
видове извършени СМР на обектите и е посочило тяхната стойност. При приемането на СТЕ в о.з. в.л. заявява ,
че не помни дали описаните в СТЕ огради са предмет на констативния акт , че оградите
не са реализирани в пълнота, така както са описани в проекта и на място не са изпълнени всички. Посочила е ,
че има вероятно и стари огради, като част от тях са каменни, а част от тях са телени и не са тези, които са
предвидени в проекта. В.л. е отговорила и че няма соларни панели монтирани
на покрива, а те се намират вътре в сградата
на І-я етаж над мазето, както и че за тях още не е изградена инсталацията.
Съдът приема , че за изготвянето на СТЕ
вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, извършило е
оглед на място на обекта, справка в техническата служба на община Карлово,
направило е извлечение от кадастралната карта, като е ситуирала
процесния строеж и е онагледила констатираното със
снимков материал / л. 105-106/ .
От показанията на свидетеля П.М.С.се
установява , че от 6-7 години живее в гр.Сопот
и знае процесната сграда и имот. Заявява, че е помагал в общи строителни работи по
сградата , както и че имотът има ограда от северната страна и от западната
страна, като това е стара каменна ограда, зидана с кал.
Предвид установеното от фактическа
страна по-горе , съдът формира следните
правни изводи:
Атакуваната заповед представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 т.3 от ЗУТ. Жалбата е
депозирана от надлежна страна, притежаваща право и интерес от оспорване, подадена
в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
На първо място, от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че процесната
заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба, строежи от четвърта до шеста
категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от
него лице. В случая административният орган е приел, че процесният
строеж е от V категория. Съгласно чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ, респ. от Наредба № 1
от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, от пета категория са
жилищни сгради с ниско застрояване и VI категория за оградата.
От събраните по делото доказателства
по безспорен начин се установява, че сградата е изпълнена в съответствие с одобрен
инвестиционен проект и издадено Разрешение за строеж № 163/06.12.2013г. на Гл.
архитект на община-Карлово, преди същото да е влязло в сила. Както по-горе се
посочи, разрешението за строеж е отменено със Заповед № ДК -10-ЮЦР-07/02.02.2015 г. на Началника на РДНСК Южен централен
район с мотива, че същото е издадено в противоречие с разпоредбите на чл. 140,
ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ. Заповедта е обжалвана пред Административен съд - Пловдив,
който отхвърля жалбата. Решението е оставено в сила с Решение №
1910/15.02.2017г. по АД № 7740/2016г. на ВАС, Второ отделение. Строежът е пета
и шеста категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 5 и 6 от ЗУТ и Наредба № 1 от
30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Установените
обстоятелства са отразени в Констативен акт № 31/04,10,2018г., съставен по реда
на чл.225а, ал. 2 от ЗУТ от служители при община-Карлово. Актът е съставен в
присъствието на Д.Д..
Въз основа на установената фактическа
обстановка и съставения констативен акт с обжалваната заповед на кмета на
община-Карлово е направен извод за незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2,
т. 2 от ЗУТ - без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради
което и на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал.2,т. 2 от ЗУТ е
наредено на дружеството да премахне индивидуализирания в заповедта строеж.
Действително в конкретната хипотеза
се касае за строеж от 5-та и 6- та категория, като соченият порок попада в чл.
225, ал.2,т.2 от ЗУТ като строежът е без
строителни книжа. Заповедта за премахване на строежа е издадена въз основа на
констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал.2 ЗУТ. Съдът не споделя
възражението на жалбоподателя, че за строежа има валидно разрешение за строеж.
Напротив, изрично в обжалваната
заповед е изписано, че за строежа е издадено разрешение за строеж и изграденото
на място съответства на предвиденото по разрешението, но разрешението за строеж
не е влязло в сила. Последното е било оспорвано по административен и съдебен
ред , и като крайна последица – отменено, както е отменен и инвестиционният
проект. Отмяната на невлязлото в сила
разрешение за строеж се приравнява на липса на разрешение за строеж. В случая,
без значение за спора по това дело са фактите обосноваващи липса на вина у
заявителя за незаконосъобразността на така издаденото разрешение за строеж.
Строежът следва да започне едва въз основа на влязло в сила разрешение за
строеж. От значение за този спор са само фактите относно: - наличие на строеж;
- извършването му въз основа на отменено разрешение за строеж, което се
приравнява на липса на разрешение за строеж. Безспорно по делото се установява
видът на строежа – сграда и ограда.
Длъжностните лица към община-Карлово на датата на проверката са констатирали с
нарочно съставен протокол съществуването на този строеж, като са
индивидуализирали същия в съставен акт, който носи подписите на длъжностните
лица. По делото не се събраха доказателства нито, че такава проверка не е
извършвана от длъжностите лица на място, нито, че отразените от тях констатации
не отговарят на описаната и съществуваща на място фактическа обстановка.
По ад 2159/2017г. съдът е отменил
заповедта за премахване на незаконния
строеж , като е приел че е налице проблем в описанието на строежа в диспозитивната част на обжалваната заповед и в тази насока
съдът приема за основателни възраженията на жалбоподателя за неизяснена
фактическа обстановка, а оттук и за немотивираност на акта.
В процесната
заповед – предмет на обжалване,
предмета на премахване е описан точно и ясно, съобразно диспозитивната част на заповедта. Няма спор че е
разпоредено премахване на незаконния
строеж “Жилищна сграда и плътна ограда” намиращ се в УПИ ІІ-1734, кв.174в по регулационния
план на гр.Карлово с административен адрес: гр.***съответстващ на поземлен имот
/ПИ/ с ид. № 36498.503.42 по КККР на Карлово със
собственик и възложител на строежа фирма “***” ООДс
ЕИК *** с управител Д.Б.Д.с адрес на управление: гр.***Спора по същество е
дали е налице противоречие в отразеното
в констативния акт от 04,10,2018г. и в диспозитива на процесната
заповед. Жалбоподателя навежда доводи,
че има противоречие между отразеното в
двата акта , което е незаконосъобразно.
Съдът счита , че в КА № 31 от
04,10,2018г. е изписана сградата и
оградата , като подлежащи на премахване , като в мотивната
част на заповедта и в КА изрично е отразено , че предвидените със
строителните книжа /впоследствие отменени/
плътна ограда , вкл. и два броя входни врати към улица, не са
реализирани. След като оградата не е реализирана и това не се спори от страните
, няма опасност при премахването на строежа да се премахне стара каменна
ограда, непостроена от жалбоподателя.
Съдът счита , че в случая се
спекулира с формалното изписване в
заповедта на „…..и плътна ограда“. Не е
налице противоречие между мотиви , описателна част на заповедтта
и нейния диспозитив. И в констативния акт от
04,10,2018г. изрично е посочено че оградата и входните врати не са изпълнени. /
л. 46, по средата/.
Няма спор , че в случая жалбоподателя
всячески се стреми да оспори
изпълнението на заповедта и
премахването на незаконния строеж и това е разбираемо за съдията докладчик.
От друга страна обаче съдът счита, че
следва да се произнесе основно по законосъобразността на оспорената заповед ,
респ. по наличието на съществени процесуални нарушения налагащи отмяната й.
Съдът счита че такива нарушения не са
налични.
Дори да се приеме че формално е
изписано премахването и на плътна ограда
и в констативния акт и в процесната заповед изрично е
изписано , че такава ограда не е
изпълнена.
Настоящото решение с настоящите мотиви става част от административната преписка и
няма как , при наличието на горните
мотиви , админ. Орган да премахне старите каменни
огради , които не са построени от жалбоподателя.
От друга страна в настоящото съдебно производство
и в предходните такива остава безспорно установено , че бетонната стряха , на процесната жилищна
сграда навлиза с 80 сантиметра в
съседния имот на Г.Н., което именно обстоятелство налага премахването й , като
незаконен строеж.
Както по-горе съдът посочи , следва
да се приеме че процесната заповед е издадена от
компетентен административен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съобразно
приложимите материални и процесуални правни норми и като такава следва да се
остави в сила , а жалбата срещу нея се отхвърли.
Ответната страна не претендира
разноски.
Водим от горното, Административен съд
– Пловдив, V състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалба
на „ ***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.***против Заповед № РД-890/ 25.10.2018 г. на Кмета на
Община Карлово, с която е наредено на осн. чл.225а,
ал.2 от ЗУТ да се премахне незаконния строеж “Жилищна сграда и плътна ограда”
намиращ се в УПИ ІІ-1734, кв.174в по регулационния план на гр.Карлово с
административен адрес: гр.***съответстващ на поземлен имот /ПИ/ с ид. № 36498.503.42 по КККР на Карлово със собственик и
възложител на строежа фирма “***” ООДс ЕИК *** с
управител Д.Б.Д.с адрес на управление: гр.***Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен
срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: