ПРОТОКОЛ
№ 76
гр. Варна, 18.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. С. Въззивно гражданско
дело № 20223000500125 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:32 часа се явиха:
Въззивникът „ХЕЛЛЕНИКА“ ООД чрез представляващия Т. ЯНК.,
редовно призован, представлява се от адв. Г.А., редовно упълномощен и
приет от съда от първата инстанция.
Въззивникът ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ – ВАРНА ЕООД , с
представляващ Д. СТ. СЛ., редовно призован, представлява се от адв. И.П.,
редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
АДВ.А.: Да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Въззивното производство е образувано по жалби, подадени от всяка от
насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 260092/13.12.21г., постановено по гр.д. № 1358/20г. на
ОС-Варна, а именно:
1.Въззивна жалба, подадена от „ХЕЛЛЕНИКА“ ООД, гр. Варна чрез
адв. Г. А. от АК-Варна, против решението, в частите му, с които са
отхвърлени исковете му против „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-
ВАРНА“ ЕООД, гр. Варна, както следва:
1
-за заплащане горницата над присъдените суми до претендираната сума
от общо 187 852.60 лв., претендирани като обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за придобиване на дизелов
генератор на стойност 16 200 лева, бензинов монофазен генератор на
стойност 1 990 лева и резервоар за дизелово гориво и помпа за подаването му
към генератора и различна арматура за изграждане на горивопровод от
резервоара до генераторите на стойност 2 687.60 лв., както и разходите за
гориво - бензин и дизел, общо в размер на 166 975 лева, през периода
31.01.2019г. до 28.02.2020г. по списък, причинени от спиране на
електрическото захранване на едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад
със застроена площ от 765.80 кв. м., с идентификатор 38354.307.9.1 по КККР
на с. Константиново, местност „Герена“, построена в ПИ с идентификатор
38354.307.9, на основание чл. 49 ЗЗД;
- за присъждане горницата над присъдените суми до претендираната
обща сума от 23 585.85 лв. – обезщетение за забава при изплащане горните
обезщетения за периода от плащането на всеки разход по списък до
22.06.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
- за връщане на сумата от общо 67 466.92 лв., получена от ответника
като разноски за обезпечаване по нищожни уговорки в договори за наем от
30.12.2015г. и 24.07.2017г. т. е. без основание, в периода от 09.07.2015 г. до
03.01.2019 г. по списък, на основание чл. 55 от ЗЗД, ведно с 4 729.52 лв.,
представляващи част от дължимата лихва за забава от датата на плащането,
евентуално от изтичане на срока за изпълнение - 29.03.2019 г. до
предявяването на иска: 22.06.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1от ЗЗД.
Счита се, че решението в обжалваните му части е постановено в
нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване
на така предявените искове, ведно с присъждане на разноските по делото.
Сочи се, че липсва по делото възражение на ответника, както и указания от
съда, че ответникът следва да установи факта, че ищецът е поел задължение
да изгради трафопост в рамките на 3 месеца, както и че този факт е от
значение за решението по делото. Поради това съдът не е имал право да се
позовава на такова обстоятелство и ищецът е бил поставен в положение на
процесуална изненада. Изводът, че ищецът е можел да изгради трафопост за 3
месеца е основан на писмо от 25.01.19г., което не е подписано от
представляващ ищеца и от договор, по който същият не е страна. Изявленията
на адв. М. Русева в цитираното писмо не обвързват ищеца. Поддържа се, че в
резултат на предприетото от ответника обжалване на издадената Заповед №
Г-432/27.12.18г. за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ І-9, масив 307 по КВС,
идентичен на процесния ПИ с идентификатор 38354.307.9, е била осуетена
възможността в продължение на 10 месеца и 24 дни ищецът да изгради
трафопост, за да осигури ел. захранването на имота си от съответния
лицензиран доставчик на тази стока. В тази насока са изложени правни
доводи, основани на нормите на ЗУТ и ЗЕ, от които следва, че изграждането
2
на електрически уредби високо и средно напрежение, които служат за
снабдяване с ел. енергия само на един небитов абонат, е възможно само след
изготвянето на инвестиционен проект, което е предпоставено пък от одобрен
и действащ ПУП, в който е предвидено съответното застрояване. По иска по
чл. 55 от ЗЗД пък, след като ищецът е доказал сключените между страните
два договора за наем и плащането на претендираните суми, то именно
ответникът е следвало да установи по делото онова, което съдът е приел по
своя преценка – че плащането е извършено за консумирана вода и ел. енергия,
както и че е заплащано възнаграждение за ползване на мрежата на ответника.
След като такова доказване не е било осъществено от ответника, то и
предявения иск се явява основателен. Освен горното се посочва, че съдът не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимовръзка,
посочвайки конкретни документи, които не са обсъдени или пък са обсъдени
писмени доказателства, които не са относими към спорните отношения между
страните. Сочи се, че по делото са били предявени в евентуалност два иска с
правно основание чл. 49 от ЗЗД и 3 иска, съединени в евентуалност по чл. 55
от ЗЗД, но съдът не е посочил кой от така предявените искове е разгледал и и
уважил и какви са мотивите за това. За исковете по чл. 55 от ЗЗД е било
посочено само, че уговорката в договорите не е била нищожна. Относно
допуснати от съда нарушения на материалния закон се сочи, че по делото е
било доказано, че ако не са били извършените от ответника неоснователни
действия по противозаконно прекъсване на ел. енергията, то ищецът е нямало
да бъде принуден да извърши разходите за закупуване на генератори и
съответните технически съоръжения за тяхното функциониране, както и
горива, за да си произвежда ел. енергия. Налице е в случая косвена вреда,
изразяващи се в невъзможността ищецът да реализира печалба, тъй като
стойността на закупените ДМА намалява чрез тяхната амортизация.
Стойността на закупените горива пък е пряка вреда, тъй като ищецът не е
имал друга възможност да си осигури ел. енергия, необходима за
извършваната от него дейност. Обсъдени са в тази връзка и всички елементи
от състава на деликта, за да се обоснове наличието на всеки един от тях в
настоящия казус и да се поддържа, че искът за непозволено увреждане е
основателен, както и акцесорния иск за мораторни лихви от датата на
причиняване на увреждането до датата на завеждането на иска съобразно
заключението на вещото лице и извършеното увеличение на иска. Обосновава
се в евентуалност и основателността на претенцията за присъждане на
обезщетение на вредите, съизмерими с разликата в цената между
произведената чрез генераторите ел. енергия и цената на лицензирания
доставчик за същия период и за същото количество ел. енергия. Във
въззивната жалба в т. ІІ, б. Б, т. 3, 2) въззивникът е направил изявление, че се
еприсъединил към мрежата на „Енерго-Про“ АД на 18.02.20г. По иска за
връщане на недължимо платени суми по договорите за наем се сочи, че се
поддържа нищожност на клаузите на чл. 8 от двата договора на релевираните
с исковата молба отделни основания. Поради това се претендира осъждане на
3
ответника да върне платените без правно основание суми, ведно със
законните лихви от деня на всяко плащане до подаване на исковата молба.
Отправени са искания: да се приемат като доказателства по делото
Определение № 2984/25.11.19г. по адм.д. № 423/19г. на Адм.С-Варна и
Протокол, обр. 16/14.04.20г. за установяване годността на построен ТП тип
БКТП 1х1000 кVA и захранване на този ТП в ПИ на ищеца, както и да се
изиска и приложи като доказателство по делото адм.д. № 423/19г. на Адм.С-
Варна за установяване на твърденията относно датата на подаване на жалбата
срещу Заповед № Г-432/27.12.18г. на зам. кмета на община Варна.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД, гр.
Варна чрез адв. П.. Счита се, че жалбата е допустима, но неоснователна като
се споделят мотивите на съда за отхвърляне на исковете. Поддържа се, че
вреди за ищеца не са настъпили, тъй като ако се присъди стойността на
закупените съоръжения, то именно ищецът ще се обогати без основание.
Поддържа се още, че платените по договорите за наем суми са били за
разходите за комуналните услуги, а горивата са били използвани не за
генераторите, а за зареждане на автомобилите на ищеца. Счита се, че
доказателствените искания са недопустими като преклудирани. Претендира
се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.
2.Въззивна жалба, подадена от „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ
АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД, гр. Варна чрез адв. П., против решението, в
частите му, с които ответното дружество е осъдено да премахне технически
пречки, създадени от него за снабдяване с питейна вода и за отвеждане на
отпадните води, отбелязани по скица ПУП-ПРЗ на л. 517 от делото, с които
пречи на упражняване правото на собственост на ищеца „ХЕЛЛЕНИКА“
ООД, гр. Варна, върху ПИ с ид. 38354.307.9 и изградената в него едноетажна
сграда за ремонтна дейност и склад със застроена площ от 765.80 кв. м, ид.
38354.307.9.1 по КККР на с. Константиново, местност „Герена“, на
основание чл. 109 ЗС (като скицата на л. 517 от делото, приподписана от
съда, представлява неразделна част от решението); с което ответното
дружество е осъдено да заплати на „ХЕЛЛЕНИКА“ ООД обезщетение за
причинени имуществени вреди - разходи за гориво за месец февруари 2019г. в
размер 4 978.28 лв.; за м. март 2019г. в размер 5 294.07 лв. и за м. април 2019г.
в размер 5 919.21 лв., всички причинени от спирането на електрическото
захранване на едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад със застроена
площ от 765.80 кв. м, ид. 38354.307.9.1, на основание чл. 49 ЗЗД, както и
обезщетения за забава при заплащането на горните обезщетения, както
следва: 662.44 лв. за забава при изплащането на сумата 4 978.28 лв.
обезщетение за разходите през м. февруари 2019г. в периода 01.03.2019 г. –
21.06.2020 г.; 658.87 лв. за забава при изплащането на сумата 5 294.07 лв.
обезщетение за разходите през м. март 2019 г. в периода 01.04.2019 г. –
21.06.2020 г. и 687.34 лв. за забава при изплащането на сумата 5 919.21 лв.
обезщетение за разходите през м. април 2019 г. в периода 01.05.2019 г. –
4
21.06.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 2185.15 лв., разноски
съразмерно уважената част от исковете. Счита се, че в тези части решението е
неправилно и незаконосъобразно и се претендира отмяната му и отхвърляне
на тези искове като неоснователни. Поддържа се, че ответното дружество
няма ангажимент, задължение и законово основание за извършване на
доставки на ел. енергия и питейна вода. Неясно е как ще се разделят
разходите за поддръжка на тръби и канализация, които са собственост на
ответника и как последният ще контролира изхвърлянето на масла и други
отпадни води от ищеца. След като ответникът няма задължение да захранва с
ел. енергия ищеца, да извършва междинни замервания, да поема за своя
сметка разходите за загуби, да извършва префактуриране и събиране на
разходваните суми за ел. енергия и да търпи евентуални загуби от забава в
плащанията, то и не са налице вреди за ищеца, който не е положил нужните
усилия, за да си осигури самостоятелно ел. захранване, което се оказва, че е
възможно, тъй като настоящия момент същият се е присъединил към
електропреносната мрежа самостоятелно.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна „ХЕЛЛЕНИКА“ ООД, гр. Варна, с която същата е
оспорена като неоснователна, тъй като същата е бланкетна. Поддържа се, че
след като за имота на ищеца са налице доказателства за законното изграждане
и въвеждане в експлоатация на построения обект при посочените в
техническите книжа условия (чрез техническата комуникационна
инфраструктура на ответника), то и всяко действие, с което се пречи на
използването на този имот съобразно одобрените условия, представлява
нарушение и поради това негаторният иск е основателен. Отрича се, ищецът
да е бездействал при осигуряване на самостоятелно ел. захранване на обекта
си, тъй като своевременно са били предприети действия за изработване и
одобряване на ПУП-ПРЗ за изграждане на ТП. Заповедта за одобряването на
последния е била обжалвана именно от ответника. Освен това за
осигуряването на комуникационната свързаност на обекта на ищеца за
доставката на ел. енергия, вода и канал, ищецът е плащал на ответника цената
на ел. енергията с надбавка от 10%, а отделно от това и „разходи за
обезпечаване на договора“. Поради това разходите на ответника са били
покрити поне два пъти. Претендира се потвърждаване на решението в
обжалваните му части.
Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частта му,
с която е отхвърлен иска, предявен от „ХЕЛЛЕНИКА“ ООД срещу „ТЕРЕМ-
КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД, за осъждането на ответника да
премахне технически пречки, създадени от него за снабдяване с електрическа
енергия, отбелязани по скица ПУП-ПРЗ на л. 517 от делото, с които пречи на
упражняване правото на собственост на ищеца върху ПИ ид. 38354.307.9 и
изградената в него едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад със
застроена площ от 765.80 кв. м, ид. 38354.307.9.1 по КККР на с.
Константиново, местност „Герена“, на основание чл. 109 ЗС (като скицата на
5
л. 517 от делото, приподписана от съда, представлява неразделна част от
решението).
Въззивните жалби са редовни, подадени са в срок от страни с правен
интерес от обжалването на обжалваем в обжалваните му части съдебен акт,
при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради
което са допустими.
Съдът с определението си от разпоредително заседание от 15.02.2022г. е
оставил без движение исковото производство и въззивното производство в
частта му, образувано по нередовните искове, като е дал възможност на
ищеца „ХЕЛЛЕНИКА“ ООД в 1-седмичен срок от съобщението с препис за
насрещната страна да уточни:
1.По главния иск по чл. 49 от ЗЗД – кой е момента, в който твърди, че
се е присъединил към мрежата на „Енерго-Про“ АД чрез собствения ТП –
дали това е на 28.02.20г. (каквато е крайната дата на процесния период по
този иск) или 18.02.20г., както се твърди в т. ІІ, б. Б, т. 3, 2) от въззивната
жалба.
2.По акцесорните искове спрямо иска по чл. 49 от ЗЗД - отделните
размери на претендираните лихви за забава върху претендираните отделни
разходи и за периодите от момента на тяхното извършване (датата на
съответната фактура за закупуване на съответната вещ и гориво) до момента
на подаване на исковата молба - 22.06.20г. А ако обезщетението се
съизмерява с разликата в цените на произведената чрез ел. генератори ел.
енергия и доставната цена на ел. енергията от лицензирания за това
доставчик, то следва да се посочи момента, в който е настъпила забавата на
ответника и да се посочат отделните размери на лихвите за забава върху
разликата в цените (помесечно, какъвто е бил графика за заплащане на ел.
енергията на ответника), до подаване на исковата молба в съда – 22.06.20г.
3.По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – да се отстрани
противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и петитума,
досежно общия размер на сумите, за които се твърди, че са платени без
основание - сума от 66 105.69 лв. или сума от 67 466.92 лв.
4.По акцесорните искове спрямо иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД –
да отстрани противоречието между обстоятелствената част на исковата молба
и петитума, досежно това дали сумата от общо 4 729.52 лв. като част от
сумата от 9 400 лв., представлява сума, изчислена върху главницата, считано
от датата на изтичане на срока за изпълнение, даден с поканата –
29.03.19г. до датата на завеждане на иска или е сбор от мораторните лихви
върху главниците, считано от датите на съответното плащане до подаване
на исковата молба. Според уточнението следва да се посочат и размерите на
лихвата/лихвите върху съответните главници и периоди, за които таблицата
към т. 12 от исковата молба не се отнася.
Указано е било, че при неизпълнение в срок, производството по
6
нередовните акцесорни искове ще бъде прекратено; противоречието в
размера на предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ще бъде преодоляно
чрез приемането на по-високия размер на претенцията, а противоречието в
твърденията за датата на присъединяване към електропреносната мрежа чрез
собствен ТП ще бъде преодоляно чрез приемането на по-ранната посочена
дата от 18.02.20г.
Съдът с определението си от разпоредително заседание е дал
възможност на въззивника „ХЕЛЛЕНИКА“ ООД да завери за вярност копията
на представените с въззивната жалба Определение № 2984/25.11.19г. по
адм.д. № 423/19г. на Адм.С-Варна и Протокол, обр. 16/14.04.20г. за
установяване годността на построен ТП тип БКТП 1х1000 кVA и захранване
на този ТП в ПИ на ищеца, както и доказателства за момента на влизането в
сила на посоченото определение.
Оставил е без уважение искането на въззивника „ХЕЛЛЕНИКА“ ООД
да се изиска цялото адм.д. № 423/19г. на Адм.С-Варна.
В изпълнение на дадените на ищеца указания, с молба от 26.04.2022г.
„Хелленика“ ООД чрез адв. А. е направил уточненията, изискани от съда.
АДВ.А.: Фактическото ни присъединяване към електроснабдителната мрежа
от лицензирания доставчик на ел.енергия чрез изградения от нас трафопост
стана на 18.02.2020г. Претенцията ни е до 28.02.2020г., тъй като тогава беше
въведен в експлоатация изградения от нас трафопост. В
първоинстанционното дело сме представили доказателства за издадена
фактура от енерго-дружеството за ползвана ел. енергия за периода от
18.02.20г. до 28.02.20г.
АДВ.П.: По уточняващата молба аз считам, че ищецът е изпълнил
указанията на съда. Доколко те следва да бъдат кредитирани обаче, това ще
бъде предмет на хода по същество. По отношение на доказателствата, които
са приложени аз считам, че същите са преклудирани и неотносими към
предмета на спора.
Съдът намира, че съобразно мотивите на определението си от
разпоредително заседание, представените с въззивната жалба на „Хелленика“
ООД писмени доказателства, които са заверени от процесуалния
представител на въззивника, а именно протокол за установяване годността за
ползване на строежа и определение по адм.дело № 423/2019г., следва да бъдат
приети като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага като доказателства по делото - протокол за
установяване на годност за ползване на строежа от 14.04.2020г. и определение
№ 2984/25.11.2019 г. по адм.дело № 423/2019 г. по описа на Административен
7
съд – Варна.
АДВ.А.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. П.: Няма да соча други доказателства.
АДВ.А.: Представям списък на разноските.
АДВ.ПАЗАРЖДИЕВ: Представям списък на разноските. Правя
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
насрещната страна.
АДВ.А.: Не правя възражения за прекомерност.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага списъците на разноските, представени от всяка от
страните, ведно с доказателства за извършването им.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.А.: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи
апелативни съдии, от името на доверителя ми Ви моля да отмените
решението на ВОС в обжалваната от доверителя ми част, като присъдите на
доверителя ми направените по делото разноски и да оставите в сила
решението в частта, в която то е обжалвано от ответника по първоначалния
иск „Терем - КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД. Изложил съм подробни
доводи и съображения във въззивната жалба, които изцяло поддържам пред
Вас. Съществените моменти, на които искам да спра Вашето внимание са
следните:
Първо, относно допуснатите от първоинстанционния съд съществени
процесуални нарушения, които са свързани с изготвянето и приемането на
доклад по делото - както се установява от доказателствата по делото в
отговора на исковата молба не е правено нито възражение, нито довод от
договора, свързан с присъединяването на праводателя на доверителя ми към
електропреносната мрежа на „КРЗ Флотски арсенал“. Изведнъж едва от
мотивите на съдебното решение разбираме, че съдът е отдал значение на този
факт, който с оглед представените по делото писмени доказателства очевидно
е установен, и приема, че искът е основателен единствено и само за посочения
в договора срок, който е определен от решаващия състав въз основа на това
доказателство като тримесечен срок.
Считам, че съдът не е имал изобщо право при липсата на възражение да
коментира и да основава решаващите си изводи на този факт, защото той не е
бил спорен между страните. Второ - във въпросната разпоредба на този текст
от договора, който касае срока за предизвестие, е посочено, че той се прилага
при наличието на техническа възможност. Такава техническа възможност
8
зависи не само от волята на страните, а и от съдействието на трети лица.
Такива са публичните органи в лицето на компетентната община в район
„Аспарухово“ и главният архитект на Община –Варна, които трябва да
допуснат изработването на ПУП, за да може да се осъществи
инвестиционното намерение. Именно тази първа стъпка е осуетена от
ответника, за което след като разбрахме каква е позицията на
първоинстанционния съд ангажирахме съответните доказателства, макар те
да бяха налични, макар и само разпечатка от информационната система за
предприетите действия от страна на ответника за осуетяване на влизането на
ПУП, който вече дава възможност за реализация на инвестиционното
намерение. По този начин се е стигнало до фактическо забавяне с 9 месеца и
24 дни, мисля че беше точния период от време, поради което не е могло да се
започне реализация на инвестиционното намерение.
На следващо място - дори да приемем, че тази разпоредба от договора е
действителна, то тя изисква ответникът да даде въпросното тримесечно
предизвестие. Няма възражение в отговора на исковата молба, че такова
изобщо е давано, а от фактите се установява фактически, че такова
предизвестие изначално липсва. Подаването на ел. енергия и запушването на
водопроводната система, включително чистия и отходния канал се е случило
внезапно и с цялата бруталност, на която е способен някой. Мероприятието е
проведено в един и същ ден, масирано и злоумишлено. С това действие
фактически имота на доверителя ми е лишен от абсолютно всички негови
полезни свойства, защото той повече не може да бъде използван по
предназначението си. Заради това посегателството срещу собствеността е
сериозно и съществено, защото в рамките на един ден качествата на един
имот, който е сравнително добре устроен и сравнително скъп, загубват своята
стойност. Освен това, което има връзка с останалата част от иска, е нарушена
и цялата производствена програма на доверителя ми, който се е оказал във
фактическа невъзможност да изпълнява обичайната си търговска дейност и
задълженията си по приетите от него договори, поради което е станало нужно
да се закупят въпросния бензинов и дизелов генератор, за да може по този
начин да се набави необходимата електрическа енергия за производството.
На последно място във връзка с въпросния срок и във връзка с
нарушението на съда при приемането на доклада по делото искам да обърна
вниманието на съда, че в този същия текст от въпросния договор е
предвидено, че при неспазване на предизвестието и прекъсване на
електрическото захранването без да е налице техническа възможност, се
дължи неустойка. По този въпрос доверителят ми не е имал възможност да
вземе никакво становище, нито пък да предяви евентуално такъв иск,
независимо дали в рамките на това или на друго производство, защото
мотивите на съда действително представляват пълна процесуална изненада.
На следващо място по иска по чл. 109 от ЗС - не е налице и към
настоящия момент техническа възможност доверителят ми да се снабди с
вода и да отвежда отпадните води без да бъде присъединен към
9
водопреносната система на ответника. Поради това искът в тази част е
напълно основателно уважен, защото той има пряко отношение към
свойствата на имота и защото с прекъсването на въпросната комуникация се
пречи на доверителят ми да осъществява имота пълноценно.
По отношение на исковете за вреди. Искът за вреди, макар Вие да
считате обратното, е предявен като основен и евентуален иск. Стойността на
главния иск, който е предявен, е стойността на всички разходи, които
доверителят ми е направил, за да произвежда ел. енергия. Към тези разходи
трябва обаче да се причислят и закупените от него машини, по който въпрос
ще взема след малко становище относно основателността. Без въпросното
действие (деяние) за доверителя ми нямаше да бъде необходимо да
произвежда електрическа енергия по този начин. Тази електрическа енергия
на него му е необходима. Той не е купувал бензин и дизелово гориво за
генераторите, за да трупа разходи. Напротив, той е бил принуден от
обстоятелствата, възникнали с прекъсването на електрическата енергия, да
предприеме адекватни, своевременни и подходящи мерки, за да може да се
снабди с електрическа енергия. Поради това както закупуването на машините,
така и горивото, изразходвано за производство на електрическа енергия,
представляват пряка щета за него. Освен това не съм го написал във
въззивната жалба, но смятам, че като довод може да бъде изложено, цените,
на които се доставя електрическата енергия могат да бъдат планирани и
договаряни, защото има разлика в това дали ще заявиш предварително едно
количество енергия, кога ще го платиш и дали ще спазиш графика, който си
заявил. При наличието на такава възможност би могло да се стигне до
оптимизация на разхода. При възникналата ситуация такава възможност няма
и заради това целият разход за машините и горивото следва да се приеме, че е
вреда за доверителя ми. В тази връзка не се проведе успешно доказване на
възражението на ответника, че дизеловото гориво било изразходвано за
някакви коли, за луксозни автомобили, за нуждите на вероятно не знам на
кого, на управителя на дружеството. Никоя кола господа съдии не може да
потреби такова количество, ако щете да я карате денонощно не само в
България, но и извън страната. Освен това на това възражение сме
противопоставили довода, че разходите за машинния парк и разходите за
производство на електрическа енергия са водени отделно в счетоводството на
доверителя ми. Доказано е по несъмнен начин, че счетоводството е водено
редовно и поради това на основание ТЗ и ГПК доверителят ми има право да
се позовава на счетоводните си записвания. Именно те и представените по
делото доказателства установяват размера на вредата. Тъй като при
причиняване на вреда причинителят изпада в забава незабавно, следва да се
приеме, че с всяко плащане е настъпила вреда за доверителя ми и затова не е
била необходима нотариална покана.
По отношение на така наречения от мен евентуален иск, квалифициран
от Вас по друг начин, логиката на този иск е различна. С него установяваме
каква е разликата между цената, която доверителят ми би платил на
10
електроснабдителното предприятие и каква е цената, която той е платил и
понесъл като разход, за да произведе нужната ел. енергия. Няма съмнение, че
за да работи той трябва да си купи въпросната електрическа енергия, поради
това, ако възприемете този вариант на иска, следва да се определи каква е
разликата между цената на потребяваната на месец ел. енергия, защото тя
може да бъде измерена само по този начин, защото се фактурира месечно от
електроснабдителни предприятия, като съгласно представените доказателства
е необходимо и предплащане и окончателно плащане на електрическата
енергия. Доказан е размера на електрическата енергията, която доверителят
ми е произвел и потребил на месец. В този смисъл са представени и
доказателства за това каква електрическа енергия доверителят ми потребява в
определен период от месеци, при приблизително същото натоварване на
производствените мощности. Доказан е размера на тази разлика и в този
случай ще Ви моля да уважите този иск като го приемете за основателен и
доказан, съобразно заключението на вещото лице.
По двата иска относно въпроса за лихвите, е налице заключение на
вещото лице в първоинстанционното производство, което Ви моля да
кредитирате. Уточнението, което съм направил не променя изводите на
вещото лице относно размера на дължимата лихва.
По отношение на вредата, която е произтекла за доверителя ми от
закупуването на електрическите апарати - генератори и прилежащите им
части за производство на ел. енергия. По този въпрос ВОС е приел, че с
придобиването на тези дълготрайни материални активи за доверителя ми не е
настъпила вреда. Опонирам на този извод на ВОС, защото от гледна точка на
търговците придобиването на дълготраен материален актив освен
увеличаване на имуществото на търговеца, води и до разход, защото тези
дълготрайни материални активи се амортизират, т.е. всяка година се отписва
определена част от тяхната стойност с идеята те да могат да бъдат
възобновени. Този разход за амортизация обаче се отразява пряко на
финансовия резултат, т.е. дружеството пропуска възможност да реализира
печалба, защото е длъжно да я намали със стойността на отписания разход за
амортизация. Така, че крайният резултат от принудата да се купят тези
машини, е намаляване на финансовия резултат на дружеството, който е
различен от неговите активи. Вярно е, тези активи се включват в баланса, но
самото им притежаване е свързано с определен разход и поне този разход
следва да бъде отчетен като пряка вреда за дружеството, защото то не може
да реализира печалба, която да бъде употребена за неговите нужди или в
краен случай да бъде разпределена като дивидент за неговите собственици,
защото този разход както казах, намалява печалбата пряко. По тези и другите
доводи, които съм изложил във въззивната жалба, Ви моля да уважите и този
иск.
По отношение на иска за неоснователно обогатяване твърдим и
поддържаме, че договорът е нищожен, защото на всички основания, посочени
в чл. 26 от ЗЗД, този договор прикрива не плащането на електрическата
11
енергия, както е приел съда, а имагинерно право да седиш в този луксозен
завод и да имаш право да работиш. Представили сме и са приети като
доказателства по делото фактури, от които се вижда, че доверителят ми е
заплатил абсолютно всички разходи за пропускателен режим, за потребената
от него електрическа енергия, за потребената от него вода, дължимите наеми,
възнаграждения и поради това няма как този разход да е свързан със
заплащане на електрическа енергия. Освен това този разход е постоянен. Не
може да се приеме, че доверителят ми е консумирал постоянно едно и също
количество електрическа енергия. Поради тази причина този довод моля да
бъде споделен от съда и да не се кредитират възраженията на ответника, че
тези фактури представлявали плащане на дължимата от доверителя ми
електрическа енергия. Както посочих, за това са издавани отделни фактури,
които са плащани своевременно. Не трябва да се споделя и довода на
ответника, че той нямал право да продава електрическа енергия. Както се
уверявате от доказателствата по делото, това фактическо положение и
снабдяването с електрическа енергия, канализационна такса и заплащане на
цената на консумираната вода, са продължавали десетилетия наред. Не може
изведнъж, защото се сменил управителя на дружество и да стигнем до извода,
че ще прекъснем електрическото захранване и водоподаването и отвеждането
на водата, защото сме нямали право да го правим това. Междувременно
Прокуратурата, която е сезирана по този въпрос, в качеството си на
компетентен да проведе наказателно преследване орган, е приела, че няма
нито самоуправство, нито нарушение на Закона за енергетиката, нито на
Закона за водите. От това следва, че такова поведение не е противоправно,
защото прокуратурата отказва да образува наказателно преследване след като
няма престъпление, поведението не може да бъде противоправно. Ако то не е
нарушение и не представлява престъпление, тогава то се урежда от нормите
на гражданското и търговското право, за което няма абсолютно никаква
пречка.
Поради това, Ви моля да приемете, че сумите са платени без основание
и да осъдите ответника да ги върне.
Моля да присъдите на доверителя ми направените по делото разноски,
съобразно представените доказателства за първата и настоящата инстанция.
АДВ.П.: Уважаеми г-н председател на съдебния състав, уважаеми
госпожи апелативни съдии, от името на доверителите ми „Терем-КРЗ
Флотски арсенал-Варна“ ЕООД, моля да постановите решение, с което да
уважите подадената от нас въззивна жалба и да отмените решението на
първоинстанционния съд в обжалваната от нас част. По отношение на
въззивната жалба, подадена от насрещната страна, моля да оставите същата
без уважение и да потвърдите решението в обжалваната от ищеца част като
правилно, законосъобразно и мотивирано от първоинстанционния съд.
Претендирам разноските по делото както във връзка с въззивното обжалване
от наша страна, така и във връзка с въззивното обжалване от страна на
ищцовата страна.
12
Накратко ще споделя някои мотиви, като аз считам, че повечето от тях
вече са изложени както в отговора на исковата молба, така и в писмените
защити, които са известни на съдебния състав и той е запознат с тях. Няма да
ги преповтарям тези мотиви. Считам, че не са налице съществени
процесуални нарушения, каквито бяха споменати от процесуалния
представител на ищеца по отношение на доклада на първоинстанционния съд,
такива възражения не са били направени по време на съдебното заседание,
когато беше приеман доклада.
Колкото до спорните и безспорните факти между страните аз считам, че
всички факти, които не са били установени за безспорни и не е имало
съгласие между страните, същите подлежат разбира се на съдебен контрол, на
съдебна проверка.
По отношение на твърденията за запушения канал, както каза колегата,
за спирането на тока с бруталност, аз считам, че от събраните по делото
гласни доказателства беше установено наличието на авария по отношение на
ел. захранването, както и проблеми с изхвърляне на масла и други отпадъци,
които са от страна на ищцовата страна, които са запушвали канализацията,
собственост на доверителите ми „Терем-КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД.
По отношение на твърденията относно доказване на иска за вреди, че не
е купуван дизел или бензин, за да се трупат разходи, тук съм съгласен с
колегата. Въпросните фактури, получавани в период, в който вече ищцовата
страна е имала намерение явно да заведе това дело и се е подготвила със
събирането на документи, които да бъдат представени пред съда. Да,
действително това не може да бъде само от един автомобил, може да бъде от
повече автомобили - на близки, приятели, роднини, които да бъдат помолени
да събират фактури за каквито и да е горива, от каквито и да е места в
Република България, от бензиностанции, независимо дали става въпрос
действително за луксозно гориво като 100 октановото гориво за каквото
имаме фактури, за бензин в случая, както и за „Max motion“- дизел, каквито
също фактури имаме. Както беше посочено в първоинстанционното
производство няма нито правна, нито житейска логика да се закупува
дизелово гориво или каквото и да е от различни бензиностанции в България и
то в количества, които може би случайно позволяват те да бъдат заредени в
автомобил. Няма нито една фактура с по-голямо количество, за което можем
да кажем, че действително няма как да бъде заредено, в който и да е
автомобил.
По отношение на твърденията за предявения иск за неоснователно
обогатяване и нищожността му, аз считам, че твърденията са несъстоятелни и
голословни. Налице е доброволност на плащане от страна на ищцовата
страна, която е била в трайни договорни отношения с доверителите ми.
Действително първоинстанционният съд правилно е възприел, че става
въпрос за уреждане на сметки за комунални услуги.
Несъстоятелно беше и твърдението относно ролята на прокуратурата в
13
случая в един гражданскоправен спор. Да, прокуратурата може да се
произнесе действително относно самоуправството, каквото не беше
установено в наказателното производство. Колкото до нарушенията на Закона
за енергетика или Закона за водите, това е предмет на други гражданско
правни отношения. Отновоq както в първоинстанционното производство
твърдя, че доверителите ми нямат ангажимент, нито законов, нито
договоренq да снабдяват ищцовото дружество с електрическа енергия или с
вода.
Считам, че всички подадени първоначално искове от ищцовата страна
са неоснователни и същите следва да бъдат отхвърлени и от въззивния съд.
Потвърждавам всички бележки по делото, писмени защити, отговори на
искови молби, с които както споменах съм сигурен, че съдът е запознат. В
този смисъл, моля за Вашето решение.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.07 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14