№ 19257
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
20241110132580 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от И.
Б. Т. срещу „Е.М.“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между
страните, че И. Б. Т. не дължи на ответното дружество сумата 23564,00 лева по
Договор за кредит №140-448118/29.04.2008 г. В искова молба са изложени
фактически твърдения, че между ищцата, като поръчител, и „П.Б. (Б.)“ ЕАД е
сключен договор за поръчителство, във вр. Договор за кредит №140-
448118/29.04.2008 г., който обявен за предсрочно изискуем през 2014 г. В полза
на банката е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от
ГПК по ч. гр. дело №98/2014 г. по описа на РС-Оряхово. Образувано е изп. дело
№4/2022 г. по описа на ЧСИ с рег. №900 на КЧСИ, по което на 14.03.2022 г. е
връчена на ищцата покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта, а
като взискател е конституиран ответникът, съгласно договор за цесия от
05.01.2015 г. След подадено възражение по чл. 414 от ГПК, заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №98/2014 г.
по описа на РС-Оряхово са обезсилени през 2022 г., а изп. дело е прекратено по
отношение на ищцата. Твърди се, че след отказ на няколко банки за финансиране
с ипотечен кредит, тази година ищцата е извършила справка в ЦКР и
установила, че ответникът продължава да подава за нея информация за кредитна
задлъжнялост по договора. С писмено изявление от 23.04.2024 г. е заявила на
ответника, че прави възражение за изтекла давност за вземанията по договора. В
отговор ответникът е отказал да зачете възражението. Ищцата настоява, че
паричните вземания по заема са покрити с давностен срок, а отказът на
ответника да зачете възражението на ищцата обуславя правен интерес от водене
на делото. Под евентуалност заявява възражение за изтекъл срок по чл. 147 от
ЗЗД. Претендира съдебни разноски.
Ответникът оспорва иска по допустимост и основателност. Посочва, че
към настоящия момент не е налице висящо изпълнително производство, поради
1
което не са налице намерения на кредитора да предприеме съдебни мерки за
удовлетворяване на вземанията, а за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на иска. Счита, че има право да отразява счетоводно задълженията,
вкл. да кани длъжника да плати. Поддържа, че независимо дали вземането е
погасено по давност или не, остава задължението на ответника, като дружество
по чл. 4 и чл. 10 от Наредба №22 на БНБ да предоставя информация за всички
кредити на клиентите. Оспорва иска по същество с довод, че вземането
съществува, доколкото погасителната давност не води до погасяване на
вземането, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Претендира
съдебни разноски, евентуално навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е констатирал с проекта за доклад по делото, че предвид
изложените фактически твърдения в искова молба искът е допустим. Не
съществува процесуална пречка ищецът да отрича правото на парично вземане с
иск по чл. 124, ал.1 от ГПК поради липса на правоотношение с ответника,
евентуално изтекла погасителна давност. Не е предявен иск по чл. 439, ал. 1 от
ГПК, доколкото никоя страна не твърди, че процесните вземания са предмет на
принудително изпълнение. Правният интерес за завеждане на делото ищецът
обосновава с конкретни фактически твърдения, че ответното дружество
претендира извънсъдебно плащане на процесната сума, чиято дължимост
отрича, въпреки положени от ищеца усилия за извънсъдебно уреждане на спора
за погасяване на материалното право. Висящият изпълнителен процес е относим
за защитата на длъжника по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, в който случай оспорва
правото на принудително изпълнение с доводи не за погасяване на материалното
право на парично вземане на кредитора, произтичащо от договор или друго
основание, а удостовереното в съдебно изпълнително основание и съответно в
изпълнителния лист и въз основа на нови факти, настъпили след съдебното
дирене в процеса, в който е издаден, предвид че преди това тези факти са
преклудирани със сила на пресъдено нещо на съдебния акт установяващ
възникването на паричното вземане.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между И. Б. Т. и „П.Б. (Б.)“ ЕАД е сключен
договор за поръчителство от 29.04.2008 г., във вр. Договор за кредит №140-
448118/29.04.2008 г.; кредитът е обявен за предсрочно изискуем през 2014 г.;
срещу ищцата в полза на банката е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №98/2014 г. по описа на РС-
Оряхово. Образувано е изп. дело №4/2022 г. по описа на ЧСИ с рег. №900 на
КЧСИ, по което на 14.03.2022 г. е връчена на ищцата поканата за доброволно
изпълнение, ведно със заповедта, а като взискател е конституиран ответникът,
съгласно договор за цесия от 05.01.2015 г. След подадено възражение по чл. 414
от ГПК, заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по чл. 417 от ГПК по ч.
гр. дело №98/2014 г. по описа на РС-Оряхово са обезсилени, съгласно влязло в
сила на 27.09.2022 г. Разпореждане №260102/22.08.2022 г. по ч. гр. дело
№98/2014 г. по описа на РС-Оряхово а изп. дело е прекратено по отношение на
ищцата.. По кредита е останала непогасена сумата 23564,00 лева, от които
12477,36 лв. за главница, за чието плащане ищцата отговаря солидарно с
кредитополучателя. Паричните вземания, произтичащи от договора за кредит, не
са съдебно установени и не издаден изпълнителен лист по отношение на
ищцата.
Съгласно приетия и неоспорен проект за доклад по делото, съдът по реда
2
на чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответната страна, че по арг. от чл. 154 от ГПК
неина е тежестта на доказване, че давностният срок е спиран и/ли прекъсван;
както и че не сочи доказателства за това. До края на съдебното дирене
ответникът не представи доказателства, с които да обори възражението на
ищцата за изтекла давност.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, на осн. чл. 114 от ЗЗД, а в
конкретния случай не по-късно от 13.02.2014 г., на която дата е издадено
извлечение от счетоводните книги за предсрочно изискуемите парични
вземания, удостоверени в процесната заповед за изпълнение. Спорното парично
вземане произтича от договор за кредит, за което е приложим петгодишният
давностен срок. В процесната хипотеза погасителната давност започва да тече от
момента на сигурното довеждане до знанието на кредитополучателя на
волеизявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем. Считано от
датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита са изтекли повече от
десет години към датата на предявяване на иска. По арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 116, б. б, пр. IV от ЗЗД така воденото заповедно производство по ч. гр.
дело №98/2014 г. по описа на РС-Оряхово не прекъсва давностният срок за
вземането. Ето защо всички парични вземания произтичащи от договора за
кредит са погасени по давност, на основание чл. 110 от ЗЗД, а от това и
задължението на поръчителя за тяхното плащане, който също може да се позове
на изтеклата давност, на основание чл. 142 от ЗЗД. Ответникът не доказва друго
до края на съдебно дирене и при това положение предявеният иск се явява
основателен.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдебните разноски остават за ищеца,
когато ответникът е признал иска и не е дал повод за водене на делото. Тези
предпоставки са кумулативни, като в конкретния случай признание на иска няма
от ответника. Също така, дал е повод за водене на делото – от писмена
кореспонденция между страните се изяснява, че въпреки отправеното от ищеца
основателно възражение за изтекла давност за паричното вземане, ответникът е
оспорил и претендирал плащане. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
трябва да възстанови сторените от ищеца деловодни разноски за платена
държавна такса-942,56 лв., и адвокатско възнаграждение -2550,00 лв. Съдът
приема за основателно възражението на ответника за прекомерност по чл. 78, ал.
5 от ГПК на платеното ищеца за правна помощ. Предвид защитавания
материален интерес и очакваните процесуални действия, които е било
необходимо да бъдат извършени от адвоката на ищеца, с оглед на фактическата и
правна сложност на делото с така разпределената тежест на доказване при
отрицателен установителен иск, съдът определя като необходима и разумна
разноска сумата 2000,00 лв.; или общо ответникът дължи разноски за сумата
2942,56 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Б. Т., с ЕГН: **********, с адрес:
*********, не дължи на „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес
на управление: **********, сумата 23564,00 лева по Договор за кредит №140-
448118/29.04.2008 г., във вр. договор за поръчителство от 29.04.2008 г., на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
3
управление: **********, да заплати на И. Б. Т., с ЕГН: **********, с адрес:
*********, сумата 2942,56 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4