№ 3482
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110157572 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск: с правно основание чл.232, ал.2, пр.ІІ ЗЗД.
Ищецът ***. твърди, че на 12.1.2020г . сключили с ответника ***. договор за наем на
апартамент 9, за срок 1 година и месечен наем 800 лева. Твърди, че за период 12.2.2020- 8.
3.2021г., ответникът не е заплатил месечните наеми – 9600 лева. НА 8.3.2021г бил сключен
нов договор за наем на същия обект, за срок 6 месеца, при наемна цена 550 лева. Твърди, че
от 8.4.2021г. до 8.8.2021г, ответникът не му е платил наемна цена общо 2750 лева. След
изтичане на уговорения срок, наемателят продължил да ползва имота, и договорът се
трансформирал в безсрочен. Твърди, че на 7.9.2021г му била платена част от наемната цена
за 9.2021г.- 530 лева като за м.10. и 11. Нямало плащане. Дължи му се 1120 лева за двата
месеца. Твърди, че на 9.12.2021г., постъпило частично плащане на сумата 530 лева, за
месечния наем. Твърди, че на 18.12.2021г., подписали анекс, с който се споразумели за
удължаване на срока на договора, до 31.12.2021г., при цена 800 лева. Твърди, че на 12.1. и
12.2. получил плащане на по 680 лева от дължими 800 лева, като за двата месеца не са му
платени общо 240 лева. След тази дата постъпвали плащания само за консумативи, не за
наем. Затова, счита, че от 3.2022г. до 9.2022г. му се дължи общо 5600лева. Твърди, че със
споразумение от 29.8.2022г., считано от 15.9.2022г, по взаимно съгласие, договорът бил
прекратен. Предявява осъдителен иск за сумата общо 19330 лева – наеми.
Ответникът в срока за отговор, сочи, че на 7.3.2021г. подписал договор за наем, но не
на апартамент, а на стая, за срок от 8.3.2021г., за срок 6 месеца, получил ключ, при
определен наем 530 лева на месец. Нанесъл се на 26.3.2021г., поради заболяване. Твърди, че
плащал редовно наема, като ищецът отказвал разписка, затова – на „ръка“, и през Изипей.
Твърди, че уговорената цена била 530 лева, а не 550 лева. На страницата на представения
към исковата молба договор, няма подпис на ответника, като ответникът сочи, че подписал
1
всички страници. На 16.11.2021г., ищецът му поискал да подпише друг договор, за срок от
12.1.2020г. за една година, както и предварително попълнен анекс със срок от
18.12.2021г.,до 13.12.2022г., в който цената била 800лева. Ответникът се учудил защо да
подписва договор за период, през който не е ползвал стаята, и защо да подписва анекс, с
който му се удължава срока и се увеличава цената. Ищецът му казал, че документите не го
касаят, а му трябват, за да докаже по – висок доход пред банка, във връзка с искане за
кредит. Ответникът се съгласил. През 7.2022г. ищецът започнал да звъни по телефона на
майката на ответника, за да й каже, че ще изгони сина й, ако приятеля на майката на
ответника – ***, не му върне пари. На 24.8.2022г. в разговор по телефона между ищеца и
майката на ответника, ищецът заявил финансови претенции към приятеля на майката на
ответника – ***, като ищецът заявил, че щом Славчо не дава парите, ще си ги вземе от
ответиника. На 12.9.2022г. напуснал окончателно стаята, върнал ключа лично на ищеца,
поискал подписване на приемо – предавателен протокол, което ищецът отказал, съставили
споразумение за прекратяване на договора, ответникът се изнесъл и освободил стаята.
Оспорва се твърдението, че е имало уговорка за увеличаване на наемната цена на 800лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, прието за доклад по делото без възражения на
страните е прието, за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 8.3.2021г,
ищецът и ответникът са сключили договор за наем, подписан от двете страни.
Следователно, страните не спорят, че между тях наемно правоотношение е възникнало, като
спорна е вещта, предмет на правоотношението, срокът, и наемната цена.
Със сключения между страните договор за наем едната договаряща страна –
наемодателят, се задължава да предостави на другата договаряща страна – наемателят, една
вещ за временно ползване, срещу което наемателят се задължава да заплати на наемодателя
определена цена (вж. чл. 228 и сл. ЗЗД). Съществени елементи на договора за наем са вещта
и цената, по който двете договарящи се страни трябва да постигнат съгласие при
сключването на договора. От договора за наем, като двустранен договор, възникват права и
задължения и за двете страни - наемодателя и наемателя. Правата на едната страна
представляват задължения за другата и обратно. Така, правото на наемодателя да иска
заплащането на наемната цена, е задължение на наемателя да заплати тази цена или правото
на наемателя да иска предаване на договорената вещ за временно ползване е задължение на
наемодателя да предаде вещта на наемателя и т. н.
Основни задължения на наемодателя са да предаде наетата вещ, да я поддържа в
течение на наемния период в състояние за ползване и да обезпечи спокойно (нормално)
ползване на наемателя. Последният, от своя страна, има задължение да плаща наемната цена
и разходите, свързани с ползването на вещта, да пази наетата вещ и да я върне след
прекратяване на наемния договор (чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
2
Както се посочи по – горе, един от съществените елементи на договора за наем е
вещта, с оглед корелативното задължение на наемодателя да предостави ползването на
вещта на наемателя.
В представените писмени договори за наем е посочено, че се отдава под наем ***.
От събраните гласни доказателства се установява, че на този адрес се намира къща, като
отдадена под наем на ответника е стая, с поставена на нея табела „№ 9”.
По делото се установи, от събраните гласни доказателства, които съдът, на
основание чл.172 ГПК, кредитира, тъй като по делото не са събрани други доказателства,
които сочат на различни, от изложените факти, че ответникът имал нуждата от място, за да
живее в него и в тази връзка преговарял с ищеца, следователно и ползването на вещта е
уговорено да се предостави за жилищни нужди.
СРС намира, че страните не спорят по този въпрос.
Разпоредбата на чл.40 ЗУТ предвижда следното:
„ 1) Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което
може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат
пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.
(2) Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за
хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват.”
Разпоредбата урежда коя вещ съставлява „жилище” по смисъла на закона,
респективно – кой обект не съставлява жилище, се извлича от същата разпоредба.
Претенцията на ищеца по искова молба произтича от твърдението му, че е
предоставил за ползване апартамент на ответника. Това твърдение е недоказано по делото.
Както се посочи по- горе, вещта е съществен елемент от договора за наем. По делото се
доказа, че на ответника е предоставена за ползване стая, с поставен номер на вратата.
Ето защо, следва да се приеме, че искът е недоказан само на това основание – ищецът
не доказва твърдението си, че е предоставил жилище – апартамент 9, за ползване под наем,
поради което и следва да се приеме, че корелативното задължение на наемателя да плати
наемна цена не е възникнало.
По разноските.
При този изход на спора, ответникът има правото на разноски, за 2000лева заплатен
адвокатски хонорар.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***. И. ЕГН ********** против П. Л. Н. ЕГН
********** с адрес град *** иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на
3
общата сума 19330 лева – наемна цена по договори за наем, сключени между страните,
дължима за период от 12.2.2020г.-9.2022г., за апартамент 9, находящ се на адрес ***.
ОСЪЖДА ***. И. ЕГН ********** да заплати на П. Л. Н. ЕГН ********** с адрес
град *** сторените по делото разноски от 2000лева.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, с
въззивна жалба, пред СГС.
Препис да се изпрати на страните, на основание чл.7,ал.2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4