№ 10948
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110141043 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ищеца И. С. С. срещу
ответника „К.“ АД за заплащане на сумите 10 000 лв., частично от 30 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 40,60 лв. обезщетение за
имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 27.02.2022 г. в гр. С.“.
Ищецът претендира и законната лихва върху главниците – за
неимуществените вреди от увреждането, а за имуществените от датата на
исковата молба, както и разноски по делото.
Твърди да е в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов
договор от 03.08.2021 г., като на 27.02.2022 г. претърпял пътен инцидент със
служебния автомобил при придвижването си от местоживеенето си към
работното място. Твърдяната злополука е регистрирана в Н., от където е
призната за трудова, вследствие на което посетил М.., където е установено
„контузия на гръден кош, травма на корема, долната част на гърба и таза,
контузия на раменния пояс и мишницата, придружена с изкълчване и
разтягане на горния крайник“. Твърди още, че след първоначалния преглед е
посещавал и други лечебни заведения, поради изпитани болки. На 11.03.2022
г. посетил „Н.. ЕАД, където провел лечение до 18.03.2022 г. поради болки,
скованост и ограничена подвижност в лява раменна става, която продължава
и до настоящия момент. Твърди във връзка с болничния престой да е
направил претендираните имуществени вреди в размер на 40,60 лв. –
потребителска такса за престой в болничното заведение. Твърди още, че след
злополуката станал тревожен, започнал да страда от безсъние и да сънува
кошмари.
Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение между
страните, както и че на 14.04.2022 г. е декларирал трудова злополука с вх. №
1
351, въз основа на която е издадено разпореждане № 31571 от 20.04.2022 г. на
ТД на Н. С. г., във връзка с претърпяното от ищеца на 27.02.2022 г.
пътнотранспортно произшествие. Оспорва твърдените от ищеца
неимуществени вреди да са в причинна връзка с трудовата злополука, както и
техния размер. Евентуално прави възражение за приспадане на обезщетението
с платени на ищеца обезщетения и/или пенсия по общественото осигуряване.
Твърди ищецът да е допринесъл за злополуката, като е шофирал с
несъобразена скорост. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им.
По делото е безспорно обстоятелството, че между страните съществува
трудово правоотношение, както и че на 27.02.2022 г. ищецът е претърпял
злополука през работно време – пътнотранспортно произшествие със
служебен автомобил, която е установена за трудова с разпореждане от
21.12.2022 г. на Н. по чл. 60, ал. 1 КСО.
Механизмът на настъпване на злополуката се установява от събраните по
делото писмени доказателства, в това число протокол за ПТП № . на ОПП –
с.. от 27.02.2022 г., график за работа за м.02.2022 г., медицински документи
от М.. АД – П., вкл. съдебномедицинско удостоверение № 49/2022 г., както и
от показанията на разпитаните в тази връзка свидетели. Въз основа на същите
се изяснява, че злополуката е станала при придвижването по обичайния път
от основното място на живеене към работното място със служебен
лекотоварен автомобил, като поради движение със скорост, несъобразена със
състоянието на пътя, ищецът е реализирал ПТП със спрялото пред него на
светофара МПС.
В разпореждането на ТП на Н. – С. г., с което злополуката е призната за
трудова е отразено, че в резултат на ПТП, пострадалият е получил контузия
на гръден кош вдясно и кръвонасядане в дясна коремна област, довели до
други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза и
временна неработоспособност.
От представената по делото медицинска документация, от заключението
на съдебномедицинската експертиза, както и от посоченото от вещото лице в
открито съдебно заседание се установява, че на ищецът не е проведен преглед
непосредствено след инцидента, като първият регистриран такъв е от дата
01.03.2022 г. – 5 дни след злополуката. При него е поставена диагноза:
Контузия на гръдния кош, а обективно е отразено констатирана болка при
пипане в дясна долна гръдна половина и кръвонасядания в дясна коремна
2
област с размери 12/15 см. Проведено е образно изследване, от което не са
установени данни за травма на гръдни и коремни органи. Травмата на корема
на ищеца се е позитивирала с регистрирано на 04.03.22 г. и от специалист по
съдебна медицина кръвонасядане 16/15 см. в дясно от пъпа.
От тези данни по делото следва, че вследствие на процесната трудова
злополука на ищеца е причинена травма с контузия отпред на гръден кош и
контузия на предна коремна стена с кръвонасядане в дясно. Съгласно
заключението за обективно регистрираните повърхностни мекотъканни
травми на гърди и корем, без засягане на вътрегръдни или коремни органи,
следва да се приеме, че са довели до болки и страдания с възможни временни
функционални нарушения при движения на снагата. Експертизата изяснява,
че последиците от подобни увреждания следва да са отшумели напълно до
около 2-3 седмици след инцидента, както и че подобни травми не водят до
съществени и значими ограничения свързани с ежедневни дейности при
пострадалия.
Представен е и амбулаторен лист № . от 01.03.2022 г., в който е описана
травма на ръката, в раменната става и раменния пояс, като е предписано
лечение с нестероидни протИ.възпалителни средства, щадящ режим. В
съдебно заседание вещото лице изяснява, че въпреки регистрираната на
01.03.2022 г. травма на раменния пояс, липсва съдебно-медицинско описание,
за да се види какъв е цветът на кръвонасядането и травматичният оток в тази
област. Липсват данни за проведени клинични и образни изследвания към
този момент, за да се установи контузия на раменния пояс и мишницата.
Посочените травми са описани едва при проведеното лечение в болница по
физиотерапия и рехабилитация, където е констатирана контузия от типа
кръвонасядане и оток и е поставена окончателна диагноза – „последици от
изкълчване, навяхване и разтягане на горен крайник“.
Не се доказва по делото пряката връзка между процесния инцидент и
поставената на ищеца диагноза „изкълчване, навяхване и разтягане на горен
крайник“. В тази връзка, вещото лице е посочило, че за да се приеме
диагнозата като обусловена с евентуална връзка с инцидент, тя следва да е
поставена след преглед от специалист по ортопедия и травматология и след
проведени задължително образни изследвания, като едва след такъв преглед и
изследване и след стартирало лечение за травма на пациента, включително с
обездвижване на ръката, следва да се насочи за провеждане на
рехабилитация. Експертът сочи, че няма как да се установи кога са настъпили
тези травматични увреждания, предвид липсата на описание и образни
изследвания и заключва, че констатираната в амбулаторния лист контузия от
типа на кръвонасядане и оток е различна травма от констатираното
впоследствие навяхване или изкълчване на ставата на горния крайник.
Изводът на вещото лице не се разколебава от показанията на разпитаните по
делото свидетели, съгласно които след инцидента ищецът се е оплаквал от
болки в корема и рамото без конкретизация на причините и интензитета на
същите. Поради горното не може по категоричен начин да се потвърди, че
3
контузията, посочена като усложнение в амбулаторен лист № ./01.03.2022 г. е
свързана с диагнозата в епикриза № ./2022 г., респективно ответникът следва
обективно да отговаря единствено за установената травма на раменния пояс и
мишницата, изразяваща се в меко – тъканно увреждане, но не и за
констатираните на 11.03.2022 г. данни за изкълчване, навяхване и разтягане
на горен крайник. Експертът дава заключение, че при подобна контузия –
„меко – тъканно увреждане на рамото“, възстановяването след една травма от
типа на кръвонасядането или травматичен оток става за не повече от 3
седмици.
С оглед на изложеното и като съобрази характера на установените по
делото травматични увреждания - травма с контузия отпред на гръден кош,
контузия на предна коремна стена с кръвонасядане в дясно, както и травма на
раменния пояс и мишницата, изразяваща се в меко – тъканно увреждане и
като взе предвид интензитетът на болките и страданията, времето на тяхното
отшумяване, продължителността на лечението, както и съпътстващия
емоционален дискомфорт, съдът намира, че за справедлИ. обезщетяване на
ищеца за претърпените от инцидента на 27.02.2022 г. неимуществени вреди,
следва да бъде определено обезщетение в размер на сумата от 4 000 лева.
Ищецът не доказа да е претърпял вреди обуславящи определянето на по-висок
размер на обезщетението съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с оглед
сравнително краткия период за възстановяване /2-3 седмици/, липсата на
очаквани трайни или постоянни последици за здравето, липсата на
значителни неудобства при извършване на ежедневните дейности и др.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. За да бъде намалено обезщетението при трудова
злополука по реда на посочената разпоредба в тежест на работодателя е да
установи такова поведение на пострадалия, при което последният не е
положил дори грижата, която и най-небрежният полага /виж Решение № . от
17.10.2019 г. по гр. д. № . / 2019 г. на ВКС, IV г.о., Решение №. от 11.10.2011
г. по гр. дело №./2010 г., ВКС, ІV г.о., Определение № . от 13.10.2020 г. по гр.
дело №./2020 г., ВКС, ІІІ г.о. и др./. Процентът съпричиняване зависи от
механизма на причиняване на трудовата злополука, като мислено се
преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за
травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато
са повече от една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е
основна, решаваща, допълнителна, съпътстваща и т.н.
В случая ответникът доказа възраженията си. Видно от
обстоятелствената част на Протокол за ПТП № . от 27.02.2022 г., в която са
4
описани причините и условията за настъпване на произшествието, ищецът,
обозначен като първи участник, поради движение със скорост, несъобразена
със състоянието на пътя, реализира пътнотранспортно произшествие в
спрелия пред него на светофара втори участник, който се удря в трети
участник в произшествието. С оглед на изложеното следва, че ищецът не е
съобразил разпоредбата на чл. 20 от Закона за движение по пътищата, която
въвежда засилена отговорност на водачите на МПС за осигуряване
безопасност на движението, включително и чрез вменяването им в
задължение да изберат такава скорост за движение, която би им позволила да
спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят,
а в конкретния случай И. С. е управлявал служебния автомобил със скорост,
несъобразена с пътната обстановка. В този смисъл пострадалият е допуснал
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ тъй като е могъл да
предвиди предварително настъпването на вредоносния резултат, ако бе
положил дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в
подобна обстановка, а като не го е сторил и като е разчитал, че ще го
предотврати е станал с поведението си причина за настъпване на ПТП.
Позовавайки се на изложеното следва, че пострадалият работник е
допринесъл за трудовата злополука, като процентът на съпричиняване следва
да бъде определен на 50%, предвид факта, че според съвкупната преценка на
доказателствата, поведението на ищеца при трудовата злополука е бил
основен фактор за причиняването на ПТП, без който протИ.правният резултат
не би настъпил.
По тези съображения предявеният иск за неимуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 2 000 лева и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 10 000 лева, частично от 30 000 лв. като неоснователен.
Няма основание така определеният размер на обезщетението да бъде
намаляван с получени обезщетения по пътя на общественото осигуряване,
доколкото според настоящия състав приспадането може да се извърши само
при обезщетяване на вреди от един и същ вид – платено обезщетение за
имуществени вреди се приспада от дължимо обезщетение за имуществени
вреди, а от обезщетението за неимуществени вреди следва да се приспадне
само платено обезщетение с основание обезвреждане на неимуществени
вреди. Обезщетението за временна неработоспособност цели да замести
липсващия трудов доход, т.е. обезщетява имуществената вреда от
5
невъзможността лицето да полага труд и да получава трудово
възнаграждение, но не обезврежда болките и страданията му. Ето защо няма
основание със същото да бъде намален размерът на обезщетението за
неимуществени вреди /така би се стигнало до необезщетяване на вече
претърпените имуществени вреди, свързани с липсата на доход/.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважената част
от главницата за неимуществени вреди от датата на увреждането
(настъпването на трудовата злополука) – 27.02.2022 г. до окончателното
изплащане.
Доколкото в производството не се установи наличието на причинно-
следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и твърдяното от
ищеца изкълчване или разтягане на горния ляв крайник, искът за
имуществени вреди в размер на 40,60 лв., представляващи заплатени разходи
за потребителска такса за престой в болничното заведение обективирани във
фактура № ./11.01.2022 г. издадена от „Н.. следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 02.02.2023 г. на ищеца е
оказана безплатна правна помощ от А. дружество „д. и Х.“, чрез адв. Х..
Изчислено на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1 ЗА, вр. чл. 36, ал. 2 ЗА,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие от А. дружество „д. и Х.“ е в размер
на 1303,65 лв. Съобразно уважената част от иска ответникът следва да
заплати на адв. Г. Х. сумата 259,67 лв. – А. възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част на претенциите ищецът следва да заплати
на ответника сума в размер на1822,64 лв. разноски за А. възнаграждение и
депозит за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на съда сумата 80 лв. за държавна такса и 59,76 лв. за депозит за вещо лице,
съобразно уважената част от иска. По аргумент от същата разпоредба
разноските съразмерно отхвърлената част от иска остават за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К." АД, ЕИК . да заплати на И. С. С., ЕГН ********** на
основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за
6
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 27.02.20122 г. в гр. С.“ и признато за трудова
злополука с разпореждане по чл. 60, ал.1 КСО от 20.04.2022 г. на ТП на Н. –
С. г., ведно със законната лихва от 27.02.2022 г. до погасяването на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до размера от 10
000 лв., предявен като частичен иск от 30 000 лв., както и иска по чл. 200, ал.
1 КТ за заплащане на сумата 40,60 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, касаещи разходи за лечение.
ОСЪЖДА „К." АД, ЕИК . да заплати на адв. Г. Х., вписан в САК с адрес
на кантората гр. С.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38,
ал. 1 ЗА сумата 259,67 лв., А. възнаграждение, съразмерно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „К." АД, ЕИК . да заплати по сметка на Софийския районен
съд сумата 139,76 лв. – разноски за държавна такса и вещо лице, съразмерно
на уважената срещу ответника част от иска.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН ********** да заплати на „К." АД, ЕИК ., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1 822,64 лв. разноски в настоящото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7