№ 432
гр. Бургас , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120202251 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на СТ. ДР. ДР. ЕГН ********** чрез адв.
К.А. с адрес за връчване : ****, *** III, **** против наказателно постановление №
002047/22.03.2021г., издадено от Началник на Отдел „Контрол и правоприлагане” в
Национално Тол управление към Агенция Пътна инфраструктура, с което за нарушение чл.
139, ал. 7 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 1800 лева.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на НП. Не била
ясна датата на извършване на нарушението. При съставяне на АУАН бил посочен само един
свидетел. Намира, че трябвало да се издаде електронен фиш, а не да се прилагат общите
правила на ЗАНН. Намира, че липсва компетентност на АНО. Не било установено мястото
на извършване на нарушението, както и не било ясно описано нарушението, не било ясно
как е установена самоличността на нарушителя, не можело да се направи еднозначен извод
кой е управлявал ППС. Словесното описание на нарушението не отговаряло на
санкционната норма. Не било ясно установено нарушението и неговото авторство. Намира,
че бланкетно е посочено, че нарушението не е маловажно. Неправилно бил посочен органа
чрез който се обжалва НП.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не изпраща представител
депозирано е писмено становище от адв. А., с което поддържа жалбата и моли за отмяна на
НП. Претендира разноски.
За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт К.а, която оспорва
жалбата, претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на 12.04.2021 г., а жалбата е депозирана на 19.04.2021
г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
1
Св. К.Д. на 24.10.2020 г., при извършване на служебните си задължения, заедно с
колегата П.П. спрели за проверка ППС с рег. № СВ 0020 ВВ. Направили справка в
електронната система на събиране на пътни такси и установили, че въпросното ППС е с
регистрирано нарушение от 19.10.2020 г. в 16:49 часа. Установили, че ППС е било
оборудвано с бордово устройство, което е подавало данни само за 2 броя оси, тоест, че се е
движил само влекача, а от снимките се виждало, че ППС се е движило с прикачено ремарке,
общо 5 броя оси и камерата заснела 5 оси.
Водачът не бил изпълнил съответното задължение за установяване на изминато
разстояние и заплащане на дължима тол такса като се движил с 5 оси, с прикачено ремарке,
но е декларирал, че се движи с две.
ППС било заснето със стационарна камера на територията на Община Бургас. Като на
място на извършване на нарушението, било посочено в системата път А1 - автомагистрала
„Тракия”, км. 358+36. Предложили на нарушителя да заплати компенсаторна такса, за да се
освободи от административнонаказателна отговорност, той отказал и свидетелят Д.
предприел действия по съставяне на АУАН.
АУАН е съставен за това, че на 24.10.2020г. Д. управлява ППС с № **** с обща
техническа допустима максимална маса 19500кг, 2 броя оси ЕВРО 5 и ремарке с 3 брой оси,
което на дата 19.10.2020 г. в 16:49ч. по път А-1, 358+ 036км в посока на движение
намаляващ км, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва без
да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане
на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Декларираните брой оси
подадени чрез бордово устройство били по-малко от установените брой оси в генерирания
доказателствен запис от електронната система за събиране на пътни такси, което било
неизпълнение на задължение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и подлежало на санкциониране
съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Акта бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил връчен след като се
запознал със съдържанието на акта и направил възражение: „Не съм съгласен“.
На 22.03.2021г. било съставено НП, съгласно което АНО е приел, че на 24.10.2020 г. в
15:00 часа, на път II-53, км 127+600, пътен участък Сливен-Ямбол, в посока гр. Сливен, от
страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег. №
****, вид - товарен автомобил, марка - ДАФ, модел - ФТ ХФ 105.460, с обща техническа
допустима максимална маса 19 500 кг., брой оси - 2, Евро 5 и ремарке с 3 броя оси.
управлявано от г-н Д..
В хода извършената проверка било установено, че на 19.10.2020 г., в 16:49 часа
горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № **** попада в
категорията на пътно превозно средство, за което била дължима, но не била заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на
19.10.2020 г., в 16:49 часа, по път А - 1, км 358 + 036, посока на движение - намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е
заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път А - 1, км 358 + 036, тол сегмент А-1L:06/06-
1L-795/A-1L-1, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно
Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние - тол такса.
За извършеното нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от
2
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно ППС
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото
средство (контролно устройство с идентификатор № 10032) - част от системата.
В хода на извършената служебна проверка се установило, че за ППС с рег. № **** не
са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа,
свързани със заплащането на дължимите пътни такси. Същото било оборудвано с бордово
устройство, като не били подавани коректни данни за движение. Подаваните данни били за
пътно превозно средство с 2 оси, а съгласно изображения във вид на снимков материал,
съдържащи се в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал, 3 от
ЗДвП, на дата 19.10.2020 г., 16:49 часа било засечено движението на влекач с 2 оси и
прикачено към него ремарке с 3 оси.
В хода на извършената проверка, на 24.10.2020 г. г-н Д. заплатил дължимата
независимо от съответната административнонаказателна санкция такса по чл. 106, ал. 5 от
Закона за пътищата в размер на 133,00 лева.
Съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който
случай същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното
нарушение. Компенсаторна такса по АУАН № 002047 не била постъпвала по сметка на АПИ
в 14-дневния срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение на
нарушителя.
Собственик на МПС с рег. № **** е Т.С.**** ООД, а негов ползвател е **** ЕООД.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства.
Съдът намира за неоснователни възраженията за липса на компетентност на АНО. НП е
издадено от компетентно лице Съгласно Заповед РД-11-167/08.02.2021г. на Председател на
УС на АПИ, в предвидената от закона форма, а АУАН е съставен от инспектор „Контрол и
правоприлагане”. Посочена е датата на нарушението, а именно 19.10.2020г. Спазени са
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Съдът не споделя възраженията, че са допуснати процесуални нарушения за това, че
при съставяне на АУАН е вписан един свидетел. Законодателят е употребил понятието
„свидетели” в множествено число не защото изисква тези свидетели задължително да са
повече от един, а защото по този начин указва на актосъставителя, че следва да събере
данни от всички или по-голямата част от свидетелите, които са възприели извършването или
установяването на нарушението.
На следващо място издаването на електронен фиш е предвидено като законодателна
възможност, но липсват пречки нарушението да бъде установено и санкционирано по
общите правила като това в максимална степен е гаранция за правата на санкционираното
лице, поради което това възражение съдът намира за неоснователно.
По отношение на възраженията за липсата на ясно описание и за недоказаност на
нарушението, съдът намира следното:
С АУАН е прието, че Д. е започнал да ползва ППС без да заплати дължимата такса по
3
чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, дължима при управление на ППС на 19.10.2020г. в 16,49 часа път А - 1,
км 358 + 036, посока на движение - намаляващ километър. В НП обстоятелството, че Д. е
ползвател на ППС липсва като е посочено, че на 24.10.2020г. той е управлявал ППС. Видно
от ангажираните доказателства ползвател на МПС с рег. № **** е **** ЕООД. В НП липсва
посочване в какво качество се ангажира отговорността на Д. – водач, ползвател или
собственик.
Съгласно чл. 139, ал. 7 ЗДвП водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП се предвижда, че за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато
разстояние-тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки
от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа
на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането є
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки като в чл. 10а, ал. 9 е предвидено, че в случаите, когато пътно
превозно средство по ал. 7 се движи с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е
длъжен да заплати допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно
средство, независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената
пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима
техническа маса на състава надвишава 3,5 тона.
Съгласно чл. 179, ал. 3а ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер 1800 лв.
В случая действително жалбоподателят е бил водач на ППС рег. № **** на датата, на
която е спряно за проверка от контролните органи – 24.10.2020г., липсва обаче възможност
и доказателства, от които да се приеме, че той е бил водач и на датата, на която се твърди да
е извършено нарушението 19.10.2020г. Задължението на водача е преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.
4
2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая
липсват констатации водачът да е нарушил това свое задължение на 24.10.2020г. и да е
установено нарушение във връзка с заплащането на такса за участъците от платената пътна
мрежа, които ще ползва. Отговорността на водача съгласно чл. 179, ал. 3а ЗДвП е ако е
започнал да ползва ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да
заплати дължимата такса. Водачът към момента на проверката е ползвал път II-53, км
127+600, пътен участък Сливен-Ямбол, в посока гр. Сливен като няма данни да не е
изпълнил задължението си за този участък.
Липсва възможност да се презумира, че и на датата 19.10.2020г. водачът е управялвал
ППС и е бил негов водач в 16,49 часа път А - 1, км 358 + 036, посока на движение -
намаляващ километър. АНО носи тежестта да установи нарушението и неговия автор. Д.
безспорно е управлявал ППС, когато е бил спрян за проверка – 24.10.2020г., но липсват
доказателства които да обосноват, че той е бил водачът на това ППС на 19.10.2020г.
Липсват твърдения отговорността на Д. да се реализира и в хипотезата на чл. 188, ал. 2
ЗДвП.
Ето защо според съдебния състав нарушението не е доказано. Липсват доказателства,
от които би могъл да се направи извод, че именно жалбоподателят е бил водач на ППС на
19.10.2020г. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП вменява задължение на водача преди да
предприеме движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице. В случая при спиране за проверка на водача на 24.10.2021г. от
контролните органи няма данни да са установили неизпълнение на задължението на водача
преди да предприеме движението по пътя, а са ангажирали отговорността му че е започнал
да ползва ППС на 19.10.2021г. Задължението за заплащане на таксата съгласно чл. 10б, ал. 3
от ЗП се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство. В случая Д.
не е собственик като не е и вписан като ползвател на ППС. АНО не е събрал доказателства
кой е собственик или ползвател на ППС и не е ангажирал неговата отговорност, който
собственик или ползвател би могъл да посочи и кой е бил водач на ППС на 19.10.2020г.
В случая приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП,
според която отговорността за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство,
ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер 2500 лв.
В случая неправилно и при липса на доказателства е била ангажирана отговорността на
Д., поради което наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно следва
да се отмени.
С оглед изхода на спора право на разноски има жалбоподателят, който представя
доказателства за платено възнаграждение за адвокат в размер на 450 лева, направено е
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, което следва да е изчисли
съгласно чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.), поради което
минималното възнаграждение е в размер на 356 лева, до който размер следва да се присъди
5
в полза на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 002047/22.03.2021г., издадено от Началник на
Отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално Тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на СТ. ДР. ДР. ЕГН ********** за нарушение чл. 139, ал. 7 от
ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на СТ. ДР. ДР. ЕГН
********** сумата в размер на 356 /триста петдесет и шест/ лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6