РЕШЕНИЕ
№ 810
гр. Бургас, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Даниела Д. Михова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20252100501120 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба,подадена от Г. Д. О. с ЕГН-
********** , с адрес ***, срещу съдебно решение № 271 от
06.02.2025г.,постановено по гр.д.№3539/2024г.по описа на БРС,с което съдът е
ОТХВЪРЛИЛ молбата на жалбоподателя О. за постановяване на решение, с
което да бъде установен фактът, че през учебната 1989-1990 год. молителят е
завършил 10-и клас във ***, чийто правоприемник е ***, както и за
разпореждане да бъде съставен документ за това обстоятелство.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в законоустановения срок от
лице,разполагащо с правен интерес от обжалването на постановеното от БРС
съдебно решение.Внесена е държавната такса за обжалването.
Преписи от въззивната жалба са връчени на заинтересуваните страни-
Районна прокуратура Бургас,ВУИ“Ангел Узунов“ и РУО-Пазарджик,като
писмени становища не са представени в срок.
Въззивникът О. е оспорил съдебното решение на БРС като е изложил
оплаквания за незаконосъобразността му.Заявил е,че от Министерството на
образованието са го уверили,че са запознати с проблема и че всички са си
получили удостоверения ,но затова е необходимо да се води дело в съда.Счита
,че неправилно съдът е изискал от него да доказва,че е бил в ТВУ,тъй като
именно заинтересуваната страна-Прокуратурата би трябвало да знае,че е бил
1
там,защото е бил настанен в ТВУ по искане на Прокуратурата.Посочва,че е
бил ученик в *** в *** по време на комунизма,когато не е било възможно да
не учи,тъй като образованието в тези училища е било задължително. Моли
въззивният съд да отмени решението на БРС и да уважи молбата му.
В съдебно заседание въззивникът О. се явява лично.Поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание се явява прокурор от Окръжна прокуратура
гр.Бургас,който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Правилно и в съответствие с твърденията в молбата и отправеното до
съда искане БРС е дал правна квалификация на производството по реда на чл.
542, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 2 и 4 от ППЗНП.
Молителят Г. Д. О. е отправил искане да бъде установен фактът, че през
учебната 1989-1990 год. той е завършил 10-и клас в ***, чийто правоприемник
е ***, както и да разпореди да бъде съставен документ за това обстоятелство.
В молбата и уточнението и е изложил твърдения,че е бил ученик в ***,
като през учебната 1989-1990 год. е завършил 10-и клас в това училище.Имал
свидетелство за завършен 10-ти клас, но го изгубил в Затвора. Писал до
училището с молба да му се издаде копие,но получил отговор,че училището е
закрито и негов правоприемник е ***.Директорът на това училище отказал на
молителя издаването на дубликат от удостоверението за завършен 10-и клас,
тъй като архивът на закритото училище не съдържа необходимата информация
и е необходимо да заведе дело. Представил е отговора от директора на *** –
писмо с изх.№189 от 17.04.2024г.,от който се установява, това училище е
правоприемник на ***, закрито след опожаряването му през 2001 год., но в
малкото запазена документация не се съдържат данни за училищното
обучение на Г. Д. О..
В съдебно заседание молителят е заявил,че няма живи роднини,близки
или познати,които знаят за училищното му обучение в 10-ти клас на *** или
да са виждали удостоверението за завършен 10-ти клас.Посочил е,че е
показвал удостоверението на К. А.- бивш психолог в затвора и на И. К.-
инспектор „Социални дейности“,като е поискал същите да бъдат разпитани
като свидетели по делото. БРС е уважил искането и е разпитал свидетелите К.
А. и И. К., двете бивши служителки на ***. Свидетелките са заявили,че
познават молителя О.,тъй като служебните им задължения като служители на
*** са включвали работа с него,като лишен от свобода.Двете свидетелки не си
спомнят да са виждали диплома за завършено основно или средно
образование или удостоверение за завършен от О. училищен клас . Св.А. е
посочила,че малко преди нейното пенсиониране О. е започнал работа като
чистач в ***,но за тази работа не се изисква образование.Св.К. е заявила,че О.
не и е показвал удостоверение за завършен клас,а и на нея не и е било
необходимо да изследва служебно този факт.
БРС е уважил и искането на молителя за разпит и на други свидетели-
А. К. и Н. К.-В.,бивши служители на закритото училище в ***.Тези свидетели
са разпитани по делегация от РС-Дупница,като молителят е присъствал на
разпита им.Към свидетелките са били поставени въпроси за конкретни случки
2
и събития,но те са заявили,че нямат спомен за тримата бургазлии,за много
слабия бургазлия,за сбиване между бургазлии и софиянци във физкултурния
салон и др. Св.К. е посочила единствено,че физиономията на молителя и е
позната,но не го свързва с известна и фамилия на ученик „О.“. И двете
свидетелки имат спомен за ученик „О.“,но той бил от съвсем друг град и е
учил в по-ранен период.
Пред съда се е явил лично и Г. Я.- директор на ***,което училище е
правоприемник на ***.Директорът на училището лично пред съда е заявил,че
е извършил проверка в ДА-Кюстендил,където устно му била дадена
информация,че не се съхраняват данни от възпитателното училище в ***. При
пожара е изгоряло цялото училище,заедно с архива,а училището в *** било
обявено много по-късно за правоприемник.В документацията,налична в
училището не са намерени данни за училищно обучение на молителя О..
Съдът е изискал и справка от ДА „Архиви“ – Отдел „Държавен архив“
– гр. Кюстендил,от съдържанието на което се установява,че в
съществуващите документи за *** не се съдържат данни за училищното
обучение на Г. Д. О..
Въззивният съд споделя изводите на БРС,че при така установените по
делото факти,молбата на Г. О. с правно основание чл.542 ал.1 ГПК следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
През учебната 1989-1990г. молителят О. е бил възраст 16/17
години,т.е.възрастта му съответства да е бил ученик в ХІ клас,ако е започнал
училище на 7 години и е завършил основно образование,което към него
момент е до VІІІ клас. Училището,в което твърди,че е учил е *** в ***,което
от 1982г.е със статут на средно/професионално-техническо/ трудово-
възпитателно училище до Х клас. Според чл.1 на действалия през този период
Правилник за трудово-възпитателните училища/отм.21.08.1999г./, ТВУ са
целогодишни учебно-възпитателни заведения за задължително обучение и
възпитание на малолетни/7-14г./и непълнолетни /14-18г./,настанени в тях по
съответния ред.Настаняването на ученици в тези училища се е осъществявало
от МНП по предложение на местните Комисии за борба с
противообществените прояви на малолетни и непълнолетни,от съд или
прокурор.Според чл.3 от Правилника тези училища могат да бъдат
основни,основни-помощни,основни със строг режим ,професионално-
технически с двегодишен курс на обучение и професионално-технически с
тригодишен курс на обучение.Образованието в тези училища към 1989-
1990г.,е било основно,а завършилите основно образование и непоправили се
ученици по решение на учителския съвет е можело да бъдат предложени на
МНП за преместване в професионално-техническо ТВУ /чл.12 от
Правилника/,като е имало възможност да останат и след навършване на 18
годишна възраст- до навършване на 19 години,ако това е необходимо за
завършване на образованието им или получаване на професионална
квалификация.
В настоящото производство в тежест на молителя е провеждане на
главно и пълно доказване на релевантните обстоятелства: легитимация на
3
молителя като ученик в 10-и клас в ***, успешно завършване на 10-и клас
през учебната 1989-1990 год., съставянето на документ за завършването на
класа и изгубването на този документ или невъзможност такъв да бъде
съставен (чл. 154, ал. 1, ГПК).
Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства БРС
е достигнал до извод,че молителят не е провел успешно пълно и главно
доказване на твърденията си, че е завършил успешно Х клас в *** през
учебната 1989-1990г. и че е притежавал удостоверение за завършен Х
клас,което е изгубено.
Действително,молителят Г. О. е посочил имената на двете
свидетелки,които са бивши служителки от училището в ***,задал им е
въпроси,съдържащи конкретика и детайли,които сочат,че той познава
училището и района.Св.К. е посочила,че физиономията на молителя и е
позната,но не го е свързала с особената му фамилия „О.“.
За да завърши Х клас, молителят трябва да е завършил основно
образование до VІІІ клас, а след това и ІХ клас, но не е заявил твърдения и не
е представил доказателства кога и в кое училище е завършил основното си
образование,нито твърдения кога е постъпил в ТВУ в *** и дали е завършил
ІХ клас в същото училище.
В системата на ТВУ към 1989-1990г.се е получавало основно
образование,след което поправилите се непълнолетни са продължавали
следващата образователна степен/средно образование/ в общообразователните
училища. По изключение и само за непоправилите се ученици,завършили
основно образование се е предвиждало преместване в професионално-
техническо ТВУ,където да получат професионална квалификация и
образование до Х клас. Молителят не е заявил твърдения и не е представил
доказателства каква професионална квалификация е придобил в ТВУ в ***,за
която също би следвало да разполага с удостоверителен документ,издаден от
училището.
Липсата на запазена в пълнота документация на училището ,по всяка
вероятност поради опожаряването на сградата през 2001 година , препятства
възможността за извършване на проверка в архива на училището,но по делото
не са ангажирани и други доказателства,които да могат да обосноват
безпротиворечив извод най-малкото относно твърдения от жалбоподателя О.
факт,че през учебната 1989/1990г.е бил ученик в ТВУ ***. Дори да можеше
да се приеме,че молителят е бил ученик в ТВУ в ***, периодът на
пребиваването му в училището и обучението му през 1989/1990г.в Х клас и
успешното завършване на Х клас са останали напълно недоказани,дори с
косвени доказателства. Не са ангажирани и доказателства,подкрепящи
твърдението на жалбоподателя,че е разполагал с удостоверение за завършен Х
клас в ТВУ в ***,който документ е бил изгубен в затвора.Двете
свидетелки,които са бивши служителки в *** са категорични,че не са виждали
документ ,който удостоверява,че Г. О. е завършил Х клас,нито са виждали
документ за завършено основно образование.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че прокуратурата го
4
е пратила в ТВУ и тя следва да докаже,че той не е учил в ТВУ ***,а в средно
общообразователно училище в ***,както и че съдът има процесуално
задължение да събере служебно доказателства дали молителят е учил в
училище в ***,защото той все някъде трябва да е учил. Настоящото
производство е по чл.542 и сл ГПК- по установяване на факти,в което
молителят посочва и доказателствата за подлежащия на установяване
факт/чл.543 т.3 ГПК/. Обстоятелството,че се намира в *** не е основание за
прехвърляне на доказателствената тежест върху други страни в
производството.На жалбоподателя не е отказана и правна помощ от служебно
назначен от съда адвокат,тъй като той не е поискал такава.
Водим от горните мотиви въззивният съд намери обжалваното решение
на БРС за правилно,законосъобразно и обосновано,поради което същото
следва да бъде потвърдено а жалбата оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 271 от 06.02.2025г.,постановено по
гр.д.№3539/2024г.по описа на БРС.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в едномесечен
срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5