№ 743
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000500720 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260096 от 26.10.2020г., постановено по гр.д.№436/2018г., ПОС е осъдил
Прокуратура на РБ да заплати на Б. Л. Б., ЕГН**********, жив. в с.***, Община ***, сумата
от 9 800/девет хиляди и осемстотин/лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на ДП№216/1995г.
на РП-гр.Мездра/следствено дело №241/1994г./ в разумен срок, ведно със законната лихва,
считано от 19.01.2016г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата
до пълния предявен размер, като неоснователен.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника
Прокуратура на РБ, в която се правят оплаквания за неговата неправилност, тъй като
ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се обоснове извода за основателност на
предявения иск в присъдения от съда размер.Оспорват се изводите на решаващия орган, че с
поведението си пострадалият е допринесъл за по-голямата продължителност на
наказателното производство само с 9 месеца, в периода от 1994г. до 1995г., доколкото се
установява, че именно поради невъзможността обвиняемия да бъде открит производството е
било спряно за периода от 27.09.2000г. до 04.06.2012г., на която дата е било
прекратено.Поради същите обстоятелства постановлението за прекратяване не е могло да се
1
връчи в продължение на 3г. и 6 месеца.От показанията на разпитаните по делото свидетели
не се установяват твърденията за съществуваща причинна връзка между действията на
прокуратурата и влошено психическо здраве на обвиняемия, започналата злоупотреба с
алкохол и влошени отношения в семейството, поради което следва да се приеме,че
търпените вреди са в рамките на обичайните.От горното следва, че присъденото
обезщетение е прекомерно и несъобразено с принципа за справедливост, установен в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
постанови друго по същество, с което да определи справедлив размер на обезщетение.
Ищецът Б.Б. е депозирал отговор на подадената жалба, в който се изразява становище
за неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в обжалваната му част.
Решението в отхвърлителната му част е било обжалвано от ищеца Б.Б., като се прави
общо оплакване за неговата неправилност.Моли съда да отмени решението в обжалваната
му част и уважи изцяло предявения иск.
Ответникът Прокуратура на РБ не е депозирал отговор на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.По
същество са неоснователни.
Разпоредбата на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.В ал.2 от цитираната по-
горе разпоредба са изброени неизчерпателно критериите, които следва да се отчетат от съда
при определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди : общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора.
От материалите по изисканото сл.д.№241/1994г. по описа на ТСО-Мездра се
установява, че на 16.03.1994г. е било образувано досъдебно производство срещу ищеца Б.Б.
за извършено от него престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК.Тъй като
лицето не е могло да бъде открито на известните на органите на разследването адреси, за да
бъде привлечен като обвиняем, е било постановено принудителното му довеждане, а
считано от 26.07.1994г. е бил обявен за общодържавно издирване.На 02.08.1994г. делото е
било изпратено на РП-Мездра с мнение за спиране, тъй като са били налице формалните
основания по чл.22, т.2 от НПК за това.С постановление от 05.08.1994г. делото е било
спряно на посоченото основание.На 28.03.1995г. обвиняемият е бил задържан, а на
2
29.03.1995г. наказателното производство е било възобновено.На 09.05.1995г. ищецът е бил
привлечен като обвиняем, а на 19.06.2000г. е изготвено заключително постановление с
мнение на разследващия орган за предаване на обвиняемия на съд.На 21.07.2000г. е
изготвено писмо, в което РП-гр.Мездра е уведомила ищеца, че следва да се яви за сключване
на споразумение, а при неявяване, делото ще бъде внесено с обвинителен акт за разглеждане
в съда.С постановление от 27.09.2000г. делото е било спряно до издирване адреса на
уличения/на същата дата следственото дело е било преобразувано в дознание/, а на
04.06.2012г. е било прекратено поради това, че е изтекла предвидената от закона абсолютна
давност.Постановлението за прекратяване е било връчено лично на уличения на 11.01.2016г.
От изложеното по-горе се установява, че воденото срещу ищеца наказателно
производство е продължило 21г. и 10 месеца, който срок не може да се определи като
разумен по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС, в който делото е следвало да бъде разгледано от
независим и безпристрастен съд.На лицето е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК, което е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от
НК.Делото не е представлявало правна и фактическа сложност, тъй като деянието, за което
привлечения към наказателна отговорност е бил предаден на съд не е било извършено в
съучастие.Пострадал от деянието е било само едно лице.Предвид горното и голямата
продължителност на наказателното производство, в което лицето е търпяло негативите на
това да бъде уличен – стрес, притеснения от възможността да бъде постановена осъдителна
присъда, злепоставянето му пред близки и познати, съдът намира, че на пострадалия следва
да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от 10 000лв., което следва да бъде
намалено с 200лв., предвид на това, че е налице съпричиняване на увреждането от негова
страна.За периода от постановяване на принудителното довеждане на ищеца до този, в
който му е било повдигнато обвинение разследващите органи не са извършвали
процесуални действия, тъй като участието му по делото е било задължително.Следва да се
приеме, че именно неговото поведение е станало причина делото да се забави с 9 месеца.
Неоснователни са направените от ответника оплаквания.След като делото е било
изпратено от следствието на прокуратурата с мнение за предаване на обвиняемия на съд,
съотв. органа на обвинение е констатирал, че по делото са били извършени всички
необходими процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина, то
следващото процесуално действие, което е следвало да се извърши е изготвянето на
обвинителен акт и внасянето му съответния районен съд.Процесуалният закон не е
предвиждал задължение за прокуратурата да предложи на обвиняемия сключване на
споразумение, и едва след при негов отказ да предприеме действия по изготвяне на
обвинителен акт.С оглед на горното следва да се приеме, че единствено и само
бездействието на прокуратурата е причина наказателното производство да продължи след
19.06.2000г.Същото се отнася и за връчването на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, тъй като обвиняемия е имал упълномощен представител, който
е разполагал с нужната пасивна представителна власт да получава съобщения и
книжа.Неоснователни са оплакванията, че е присъдено прекомерно обезщетение, тъй като
3
при обосноваване на неговия размер са отчетени влошено психическо здраве на обвиняемия,
започналата злоупотреба с алкохол и влошени отношения в семейството.Съдът е приел, че
тези твърдения на ищеца са останали недоказани, поради което на възмездяване подлежат
само т.нар обичайни вреди.
С оглед на горното съдът намира, че предявеният с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ иск е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 9 800лв., при
отчитане на осъщественото от пострадалия съпричиняване, а за разликата отхвърлен като
неоснователен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260096 от 26.10.2020г., постановено по гр.д.
№436/2018г. на ПОС в частта, в която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Б. Л. Б.,
ЕГН**********, жив. в с.***, Община ***, сумата от 9 800/девет хиляди и осемстотин/лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото на
разглеждане и решаване на ДП№216/1995г. на РП-гр.Мездра/следствено дело №241/1994г./
в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2016г. до окончателното й
изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4