РЕШЕНИЕ
№ 478
гр. Варна, 27.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Мариана Д. Д.
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20213110104112 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. П. М., ЕГН ******* от гр.
В. срещу К. Х. Д., ЕГН ********** от гр. В. и Н. ИЛ. Д., ЕГН ********** от гр. В. искове с
правно основание чл.415 от ГПК вр. с чл.55,ал.1, предл.3 от ЗЗД за установяване вземането
на ищеца по отношение на ответниците, че дължат солидарно сумата от 16000.00
лв./шестнадесет хиляди лева/, представляваща заплатена част от продажна цена по развален
предварителен договор от 03.12.2018г. за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се
в В., а именно ПИ с идентификатор ********,ведно с построената в имота едноетажна
магазия с идентификатор ********.1 , ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10294/2020г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че на 03.12.2018 г. с ответницата Н. ИЛ. Д. и съпругът й К. Х. Д.,
ЕГН ********** са сключили предварителен договор за покупко- продажба на следния
недвижим имот, находящ се в гр. В., а именно : ПИ с идентификатор ********, ведно с
построената в имота едноетажна магазия с идентификатор ********.1.
Твърди се, че по предварителния договор ответницата и съпругът й са продавачи, а
ищецът е купувач. Продажната цена по договора е общо 81000 лв., като преди сключването
на договора купувачът е заплатил на продавачите общо 16 000 лв. /8000 лв. на 29.11.2018 г.
и 8000 лв. на 30.11.2018 г. в брой/.Разликата до 81000 лв. е следвало да бъде заплатена в
деня на сключването на окончателния договор.
В молбата се излага, че окончателният договор е следвало да бъде сключен в
едномесечен срок от датата на предварителния договор. Продавачите по предварителния
договор обаче не са изпълнили задължението си да прехвърлят на купувача собствеността
върху имота, а са го продали на трето лице. Прехвърлянето на имота на трето лице е пречка
за обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред и затова купувачът е
развалил договора.
Твърди се, че договорът е развален на 20.08.20г., като се сочи че не съществува
1
пречка договорът да бъде развален и с подаване на исковата молба. Ищецът сочи, че
исковата молба представлява уведомление за разваляне на договора.
Ищецът излага, че на 25.08.2018 г. е подал заявление по чл. 410 от ГПК до
Варненския районен съд за издаване на заповед за изпълнение. По заявлението е било
образувано ч. гр.д. № 10294/2020 г. на Варненския районен съд- 48- ми състав и е издадена
заповед за изпълнение за сумата 16 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 25.08.2020
;
г. и 320 лв. разноски по делото.
Ответникът К. Х. Д. е подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, а ответницата Н.
ИЛ. Д. е била уведомена за издадената заповед по чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът
предявява претенцията си. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявения иск. Оспорват изцяло
основателността, твърдят, че претенцията е необоснована, неоснователна и недоказана.
Ответниците не оспорват, че КР. Д. и ищеца са приятели от години и са били в
преговори за съвместно развиване на имота, но същите не са финализирани, тъй като
въпреки посоченото в договора не са им били платени каквито и да било суми нито в брой,
нито по банков път, нито преди нито след датата посочена в представеният по делото
договор от 03.12.2018 г. В договора е изрично посочено, че „обвързва страните по договора
от момента на подписването му". Ответниците излагат, че не им е направило впечатление,
че в договора се твърди, че са им плетени в брой два пъти по 8000 лева преди сключване на
договора. Твърдят, че не са получавали такива суми от ищеца в брой, съответно не са
издавали разписки за получаване на суми нито от КР. Д., нито от Н.Д., нито пък по сметка
на който и да било от тях е извършван превод от ищеца с основание приложеният договор.
При размяна на блага на обща стойност над 10000 лева и частични плащания на по - малка
стойност следва да бъдат извършвани единствено по банков в път.
Ответниците твърдят, че не са получавали каквито и да било суми по представения
договор от 03.12.18 г.
Твърдят, че няма уговорена солидарна отговорност в договора, нито са налице
предпоставки да се приеме, че е налице такава по закон. Правят искане да се отхвърли
претенцията, като неоснователна и недоказана. Претендират разноски по делото.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело №102946/20 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу М. П. М., ЕГН ******* от гр. В. срещу К.
Х. Д., ЕГН ********** от гр. В. и Н. ИЛ. Д., ЕГН ********** от гр. В. да заплатят
солидарно сумата от 16000.00 лв./шестнадесет хиляди лева/, представляваща заплатена част
от продажна цена по развален предварителен договор от 03.12.2018г. за покупко-продажба
на недвижим имот, находящ се в В.,а именно ПИ с идентификатор ********,ведно с
построената в имота едноетажна магазия с идентификатор ********.1 , ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.08.2020г. до
окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски възлизащи на
320 лв./триста и двадесет лева/ за заплатена държавна такса.
Видно от представен по делото предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 03.12.2018г. ответниците К. Х. Д. и Н. ИЛ. Д. са се задължили да
продадат на М. П. М. ПИ с идентификатор ******** за сумата от 81 000 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и
сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
2
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението
за дължима сума по развален предварителен договор от 03.12.2018г. за покупко-продажба на
недвижим имот, находящ се в В.,а именно ПИ с идентификатор ********,ведно с
построената в имота едноетажна магазия с идентификатор ********.1.
Предявеният иск за установяване вземане на ищеца към ответниците е процесуално
допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при подадени в срок възражения от длъжниците и
има за предмет посочените в заповедта суми.
При солидарните задължения кредиторът може да иска изпълнението на дължимата
престация изцяло от всеки един от длъжниците, която изпълнението на едного от тях
погасява дълга и освобождава останалите длъжници.Поради особеното действие на
принципа на солидарна отговорност в правната ни система, чл. 121, ал.1 от ЗЗД определя и
случаите,когато тази отговорност може да възникне.Солидарната отговорност възниква
между двама и повече длъжници в определените от закона случаи или когато такава
отговорност е създадена по волята на страните, чрез правна сделка.
Заплащането на претендираните суми от ищеца в конкретния случай се търси от
ответниците в качеството им на солидарно задължени лица. В о.с.з. проведено на
13.12.2021г. процесуалния представител на ищеца заявява, че от сключения между страните
договор липсва уговорена солидарна отговорност за продавачите. Не се навеждат доводи за
наличие на солидарна отговорност определена от закона.
Ето защо и искането на ищеца за солидарно осъждане на ответниците не е
основателно и поради това и във връзка с формулирания петитум би следвало да се разгледа
претенциите против двамата ответници разделно. В производството по чл. 422 ГПК съдът
установява дали претендираното вземане съществува, неговия размер и дали е изискуемо,
като в тежест на ищеца е да докаже тези елементи от фактическия състав. Искът по чл. 422
от ГПК е предоставен на разположение на кредитор в заповедно производство, чието
вземане, обективирано в издадената му заповед за изпълнение, е оспорено от длъжника с
възражение по чл. 414 ГПК. Това означава, че спорният предмет и страните по този иск са
очертани от заповедта за изпълнение. Именно с оглед на това вземането, предмет на
предявения установителен иск, следва да съответства както по основание, така и по размер
на вземането, заявено в заповедното производство.
Доколкото предявения иск е с правно основание чл.422 от ГПК и същия е в
зависимост от издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №4453/27.08.20г. по
ч.гр.д. №10294/20г. на ВРС, то искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като
исковият съд не би могъл да излезе извън присъденото с издадената заповед за изпълнение.
Не би могла да се разгледа предявената претенция в условията на разделност по пътя
на допускане изменение на предявения иск, тъй като същия е установителен, а при
преминаване към осъдителен липсва предвидена от закона възможност за обезсилване на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, предвид разпоредбата на чл.415 ал.5 от
ГПК. Съответно би се стигнало да разглеждане на изцяло нов осъдителен иск. Освен това в
случая определението с което е отказано допускане изменение на иска е влязло в законна
сила.
С оглед на което искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Разноски: Направено е възражение от ищеца за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от ответниците. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от
адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за
3
съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено
съобразно нормативната уредба Наредбата №1/9.07.2004г. по чл.7 ал.2,т.3 от Наредба
№1/04г. в мин размер е 880 лв. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв. не следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците следва да се присъдят разноски в
размер на 1000 лева за адв.възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. П. М., ЕГН ******* от гр. В. срещу К. Х. Д., ЕГН
********** от гр. В. и Н. ИЛ. Д., ЕГН ********** от гр. В. иск с правно основание чл.415
от ГПК вр. с чл.55,ал.1, предл.3 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат солидарно сумата от 16000.00 лв., представляваща
заплатена част от продажна цена по развален предварителен договор от 03.12.2018г. за
покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в В., а именно ПИ с идентификатор
********,ведно с построената в имота едноетажна магазия с идентификатор ********.1,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението за която сума е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 10294/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН ******* от гр. В. да заплати на К. Х. Д., ЕГН **********
от гр. В. и Н. ИЛ. Д., ЕГН ********** от гр. В. сумата от 1000 лв. (хиляда лева),
представляваща разноски в производството на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4