№ 3470
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В.ТР.Ж.О.
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от В.ТР.Ж.О. Гражданско дело №
20211110132251 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.410 КЗ, вр. чл.49, ал.1 вр. чл. 45, вр.чл. 86 ал.1
ЗЗД от „ДЗИ – О.З.” ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Витоша № 89Б против СО за сумата от 267.48 лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение от 252.48 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, по сключена
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № /номер/, със срок на
застрахователно покритие 02.08.2019г.-01.082020г. за щети на МПС марка „Пежо 307“ с рег.
№ СА /номер/ ТА, при настъпило застрахователно събитие – ПТП на 19.07.2020г. в гр.
София, по ул. В.С., след пресечката с бул. Б., в посока кв. И.В. – преминаване през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 08.06.2021г. до окончателно изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника – СО, е постъпил писмен такъв.
Оспорва се механизма на ПТП; причинната връзка между настъпилите щети и
попадане в дупка на пътното платно. Твърди се съпричиняване от водача, който не
съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка – чл. 20 ал.2 ЗДвП. Оспорва се и
размера на щетите. Възразява се, че застрахователното обезщетение е изплатено в
нарушение т.9.6.1 от Общите условия на ищеца, тъй като не е представен протокол за ПТП.
В подкрепа на иска са представени писмени и гласни доказателства.
Прието е заключение на САТЕ.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно приложимата материално правна норма и доводите и възраженията на
1
страните, доказателствената тежест по така предявения иск, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се
разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже правоотношение по валиден застрахователен договор
с увредения, покриващо процесния застрахователен риск, възлагане на определена работа от
СО на друго лице – нейни служители и работници, във връзка с общинската пътна мрежа,
настъпването на вреди на процесния лек автомобил, вредите да са причинени при или по
повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на СО –
бездействие, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното
платно, на което е настъпило ПТП-то и представляващо част от общинската пътна мрежа, с
изпълнението на която работа причинените на лекия автомобил вреди се намират в
причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на
възложената работа и ищеца като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение
на увредения.
В тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да
докаже, че е заплатил претендираната сума в срок, както и оборване на презумпцията на
виновност на изпълнителите на възложената работа. В тежест на ответника е да докаже и
възражението си за съпричиняване на ПТП от застрахованото лице.
Безспорни между страните са изплащане на застрахователно обезщетение в
посочения размер; че твърдяното място на произшествието е на улица, за поддържането на
която отговорността е на СО.
От представената по делото застрахователна полица № /номер/, със срок на
застрахователно покритие 02.08.2019г.-01.082020г. се установява правоотношение между
ищеца и увреденото лице по застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“
при Общи условия, с покрит застрахователен риск „Пълно каско“, с обект л.а. марка „Пежо
307“ с рег. № СА /номер/ ТА. Видно от приложените по делото Общи условия за
застраховка на МПС „Каско“, процесното събитие представлява покрит застрахователен
риск – пътно-транспортно произшествие.
Видно от Уведомление за щета от 22.07.2020г., водачът М. В. ЦВ. уведомил
застрахователя за настъпило застрахователно събитие на 19.07.2020г. в гр. София, по улица
без име, от бул. Б. в посока кв. И.В., като посочил, че по време на движение оппаднал в
дупка, която нанесла щети по предна броня. Декларирал е, че потвърждава под страх от
наказателна отговорност верността и точността на посочените данни.
От застрахователя е извършен Опис-заключение по образуваната щета №
44012132019280/22.07.2020г., като са описани увредените детайли – облицовка предна броня
и е определен вида обезщетение – ремонт в доверен сервиз.
По делото е представена Фактура № ********** от 31.07.2020г., издадена от сервиз
„Авто холд 2020“ ЕООД за сумата от 252.48 лв. От застрахователя е направена Калкулация
по претенцията, в която е определен размера на вредите от 252.48 лв. и с Ликвидационен акт
от 12.08.2020г. е определено да се изплати на застрахования обезщетение в размер на 252.48
лв.
С Преводно нареждане от 13.08.2020г. сумата от 252.48 лв. е изплатена от ищеца на
извършилия ремонта сервиз.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
САТЕ се установява следното: Всички увреждания по л.а. „Пежо 307“ с рег. № СА /номер/
ТА, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причнно-следствена връзка с
механизма на събитието. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. марка „Пежо
2
307“ с рег. № СА /номер/ ТА, определена на база средни пазарни цени към датата на
произшествието е 278.68 лв.
От показанията на разпитания по делото свидетел – М. В. ЦВ., ценени поотделно и в
тяхната съвкупност с останалите събрани доказателства, и които съдът кредитира като
последователни, логични и незаинтересовани от изхода на делото, се установява, че
произшествието е настъпило на улица, водеща от бул. Б. към кв. И.В., името на която
свидетелят не знаел при приозшествието, но по-късно научил – ул. В.С.. Била улица, която
първоначално има няколко ленти, но постепенно преминава в еднолентов асфалтиран път, а
накрая асфалта свършва и се навлиза в черен път, които преминава покрай жилищни сгради.
Свидетелят се движел с ниска скорост, като когато навлязал по черния път попаднал в
дълбока дупка, бронята заорала и се издраскала. Автомобилът бил в движение, свидетелят
обърнал и се върнал. На мястото нямало знак за неравности по пътя и дупката не била
обозначена.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
По делото се установи наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и
увреденото лице, по договор за имуществена застраховка „Каско“, настъпването на покрит
застрахователен риск – ПТП, в срока на застрахователното покритие, настъпили щети на
застрахованото имущество и причинна връзка между събитието и вредите.
Безспорно от представената застрахователна полица се установява, че
произшествието е покрит застрахователен риск – то е пътнотранспортно произшествие по
смисъла на параграф 6, т.30 от ПЗР на ЗДвП – „Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети, вредите от което се покриват от застрахователя, съгласно
договорената клауза. Настъпило е в периода на застрахователното покритие – на
19.07.2020г. и за което не се спори между страните.
Установява се и механизма на настъпването му – съдът няма основание да не
кредитира показанията на свидетеля – той не е пристрастен и заинтересован по конкретния
спор по делото, тъй като застрахователното обезщетение така или иначе е платено на
собственика още след настъпване на събитието, а за други отношения между свидетеля и
ищеца няма данни. Той потвърждава обстоятелствата, отразени в уведомлението-декларация
за щета, като съдът съобразява и това, че както декларираните обстоятелства, така и
показанията си свидетелят е дал под страх от наказателна отговорност.
В случая произшествието не е посетено от органите на полицията и не е съставен
протокол за ПТП, но по делото няма данни съставянето на такъв да е било задължително –
чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен
надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС и чл.125, т.8 ЗДвП
изискват службите по контрол на МВР да посетят задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се
движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Такива данни по
делото няма, поради което и произшествието не е посетено от съответните служби на МВР.
От друга страна – неуведомяването на контролните органи не е основание за отпадане
отговорността на ответника при доказани механизъм, вреди и причинно-следствена връзка.
Анализирани събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
дават основание на съда да зачете описания в исковата молба механизъм на настъпване на
произшествието.
3
Ответникът не доказа механизъм на ПТП, различен от описания в ИМ, документите в
преписката на застрахователя и показанията на свидетеля, нито процесните увреди да са
били налични към датата на ПТП.
Не се установи и съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила.
Липсват доказателства автомобилът да се е движил с превишена или несъобразена с пътните
условия скорост, която да не е позволявала на водача да забележи своевременно дупката
върху пътното платно или да спре при нужда.
Установи се и, че в резултат на преминаването през дупка на пътното платно, на
застрахованото при ищеца имущество са причинени щети, като безспорно между страните е
изплащането на застрахователно обезщетение за тях на увреденото лице.
Претенцията черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 410 ал. 1, т.2 КЗ,
според която с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя на възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Ищецът се е суброгирал в правата на застрахования против възложителя на работата,
при която са причинени уврежданията, до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение, поради което предявения иск по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ се явява изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
В случая спорното право произтича от виновното поведение на определени
физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на
задълженията на СО за поддържане в изправност пътища – част от общинската пътна мрежа
и тя носи отговорност за бездействията на тези лица. СО носи обезпечително-гаранционна
отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни
физически лица при или по повод изпълнението на възложената им от работа.
Участъкът от пътя, на което е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника, за което
между страните няма спор.
Съгласно чл.167, ал. 1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок.
Следователно, по силата на ЗДвП на СО е вменено задължение да стопанисва и поддържа
улиците в София, което включва и недопускането, съответно -отстраняването на дупки по
тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно –
обезпечителна отговорност при действията/ бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на
съответното населено място. Според даденото в т.3 от ППВС №4/ 30.10.1975г. разрешение,
собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за
обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в
случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от
присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание
чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС,
следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно,
явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които СО
е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и
собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й,
4
общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.
Относно размера:
Дължимото от застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, т.е. – на действителният размер на вредата.
Настоящият състав приема, че действителните и подлежащи на обезщетяване вреди
отговарят на сумата, необходима за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо
състояние, тоест, годно за движение. При положение, че друго не е уговорено се приема, че
застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно
дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на пазарната
стойност на МПС към момента на настъпване на ПТП. Предвид посоченото, паричният
еквивалент на действителната вреда съдът приема, че представлява средната пазарна цена на
ремонта на автомобила; съответно на частите, които следва да се сменят с нови.
Предвид заключението на вещото лице, което определя размер на вредите по средни
пазарни цени над претендирания размер, искът се явява основателен и доказан в пълния
предявен размер – 252.48 лв. Дължат се и ликвидационните разноски, които възлизат на 15
лв.
Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба, като обусловена от изхода на спора
по главния иск.
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски в размер на 50 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за
вещо лице, 30 лв. – за свидетел и 168 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Общо
ответникът, на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден да му заплати разноски в
размер на 448 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати на ЗД „ДЗИ – О.З.”
ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. София, /адрес/, на основание чл.410
КЗ, вр. чл.49, ал.1 вр. чл. 45, вр.чл. 86 ал.1 ЗЗД сумата от 267.48 лв., представляваща
заплатено застрахователно обезщетение от 252.48 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, по
сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № /номер/, със срок на
застрахователно покритие 02.08.2019г.-01.082020г. за щети на МПС марка „Пежо 307“ с рег.
№ СА /номер/ ТА, при настъпило застрахователно събитие – ПТП на 19.07.2020г. в гр.
София, по ул. В.С., след пресечката с бул. Б., в посока кв. И.В. – преминаване през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 08.06.2021г. до окончателно изплащане, както и на основание
чл. 78 ал.1 ГПК – направените по делото разноски в размер на 448 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5