№ 1419
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110215446 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №BG02042022/5800/P8-588/30.09.2022 г.
на директора на Национално тол управление към Агенция Пътна
инфраструктура – София, на Н. В. Д., на основание чл.179 ал.3а от ЗДВП е
наложена глоба в размер на 1 800 лв.
Жалбоподателят обжалва наказателното постановление, с доводи за
незаконосъобразност, поради нарушения на процесуалния закон и
материалния закон – недоказаност авторството на нарушението. В с.з.
жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. К.,
която поддържа жалбата. В представени писмени бележки, същата моли съда
наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител – юрисконсулт
ДАНКОВ предлага на съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите са следните:
1
По делото е установена следната фактическа обстановка:
При извършена проверка от контролните органи на въззиваемата страна на 02.04.2022
г. в 06:20 часа в направление излизане от територията на Република България, на ГКПП - Кулата, е установено
пътно превозно средство с peг. №Е5 101НВ, вид: влекач, марка и модел ДАФ ХГ 530 Ф Г, с обща техническа
допустима масимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя Д..
Контролните органи констатирали, че процесното ППС на дата
25.03.2022 г. в 08:45 часа, е засечено по път А-6, км. 50+427, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата. За
път А-6, км. 50+427, се събира такса за изминато разстояние - гол такса,
съгласно Приложение към т. 1 па Решение №101 на Министерски съвет от 20
февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За извършеното
административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от
електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП.
Контролните органи приели, че процесонто ППС е с обща технически
допустима максимална маса над 12 тона и съответно - при движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса. Това се
потвърждава и от извършена справка в Националния регистър на превозните
средства и техните собственици, воден от Министерство на вътрешните
работи, чрез средата за между региетров обмен (RegiX), в резултат на която е
установено, че ППС с peг. №Е5 1011 IB е с обща техническа допустима
максимална маса 20 500 кг.
По време на извършената проверка, на 02.04.2022 г. Д. заплатил
дължимата независимо от съответната админисгративнонаказателна санкция
такса по чл. 10б ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 119 лв.
Контролните органи приели, че е жалбоподателят е извършил нарушение
на чл.179 ал.3а от ЗДВП.
Свидетелката К. Д. Я, заемаща длъжността инспектор в отдел ПТРР,
териториална дирекция Митница София, съставила на жалбоподателя АУАН
№BG02042022/5800/P8-588/02.04.2022 г.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка отразена
в акта и издал атакуваното наказателно постановление.
2
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Наказателно
постановление съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН
задължителни реквизити. В наказателното постановление са посочени
имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен
е АУАН, въз основа на който е издадено НП, както и името, длъжността и
местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя,
визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, вида и
размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалвана, в какъв срок и пред
кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице,
което го е издало. Налице е съответствие между отразеното в АУАН и в НП
както досежно описание на нарушението, така и на неговата цифрова
квалификация. АУАН и НП съдържат реквизитите посочени съответно в чл.
42 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН и актът също е издаден от оправомощено лице –
свидетелката К. Д. Я.
По делото от страна на жалоподателя са представени Удостоверение за
дейности на водач за м.март 2022 г. издадени от работодателя-ЮЛ на
жалбоподателя. От същите се установява, че за периода от 00.00 часа на
04.03.2022 г. до 23.59 часа на 30.03.2022 г. той не е управлявал каквото и да
било превозно средство собственост на дружеството, респ. на датата на
процесното нарушение – 25.03.2022 г. не той е бил водачът на влекач,
марка и модел ДАФ ХГ 530 ФГ с peг. №Е5 101НВ.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
съдът кредитира изцяло и свидетелските показания на К. Д. Я, която не е
очевидец на нарушението, тъй като на дата 02.04.2022 г. е спряла
жалбоподателя като водач на въпросното ППС и му е съставила акт за
нарушение, извършено на 25.03.2022 г., като няма как да знае дали той е бил
водач на тази дата, а работи с данни от системата.
Приложените по делото писмени доказателства съдържат информация,
изцяло опровергаваща установената в АУАН и НП фактическа обстановка.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 03.02.2023 г. /л.39
от делото/, заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в
размер на 800 лв. Не е направено възражение за прекомерност, а и съдът взе
3
предвид броя на съдебните заседания, сложността на делото, но най-вече, че
не въззиваемата страна изпълни задължителните указания на съда да
представи доказателства за авторството на нарушението, а самият
жалбоподател, като по този начин неоснователно „обърна” доказателствената
тежест в процеса. В тази връзка, съдът намира, че следва да присъди в тежест
на въззиваемата страна изцяло сумата по заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №BG02042022/5800/P8-
588/30.09.2022 г. на директора на Национално тол управление към Агенция
Пътна инфраструктура – София, с което на Н. В. Д., на основание чл.179 ал.3а
ЗДВП е наложена глоба в размер на 1 800 лв.
ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура – София да заплати на В. Д.,
с ЕГН **********, сумата от 800 лв. – адвокатско възнаграждение за една
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4