Определение по дело №101/2023 на Административен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Стара Загора, 23.05.2023г.

 

Административен съд – Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

     СЪДИЯ: Кр. Костова-Грозева

 

като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева административно дело № 101 по описа на съда за 2023 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.166 АПК, вр. с чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от „П. инженеринг“ ЕООД, със седалище в град Стара Загора, представлявано от Управителя С.А. и П.Х.П. *** против Заповед 10-00-9/05.01.2023г. на Кмет на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на временни преместваеми обекти – навес № 04 и №06 /по приложена схема, обекти с №№ 07 и фургон № 9.  В жалбата от двамата оспорващи се инкорпорира и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ. С Определение №119/17.02.2023г., Съдът остави без уважение искането за спиране, подадено от „П. инженеринг“ ЕООД и същото е влязло в сила. Съгласно Определение № 5207/17.05.2023г. на второ отд. на ВАС, постановено по а.д. № 4006/2023г., настоящият съдебен състав следва да се произнесе допълнително и по искането за спиране, направени и от П.П., като е възприет извод, че същият е легитимирано лице да обжалва заповедта.

Доводите на жалбоподателят П., посочени в негова молба рег. № 1124/23.02.2023 г. /л.90-92/, относно направеното от него искане по чл.166 от АПК се свеждат до следното: ЗУТ допускал предварително изпълнение на заповедта за премахване само по отношение на преместваеми обекти, но не и по отношение на законно изградени постройки, а било видно от приложени снимки към молбата, че се касаело именно за постройки. Така се мотивира, че в случая не било възможно тяхното преместване, а само и единствено тяхното разрушаване и то на законни постройки, което щяло да доведе до пряка и непосредствена вреда за собственика на тези постройки в размер на над 80 000 лева, предвид площта за разрушаване, а себестойността и повторното изграждане щяло да излезе към 900 лв. на кв.м. по сегашни пазарни цени.

При съобразяване на  оглед на това, Съдът намира искането за допустимо. Същото следва да се възприеме за направено от активно легитимирано лице, доколкото са налични данни по преписката /възражението/, че именно дружеството „П. инженеринг“ ЕООД се легитимира като собственик на процесните преместваеми обекти и съотв. именно неговата правна сфера се засяга пряко и негативно от заповедта. На следващо място искането е процесуални допустимо, тъй като е направено ведно с обжалване и на самия административен акт и това е в срока по чл.166, ал.2, вр. с ал.4 от АПК, вр. с чл.217, ал1, т.11 от ЗУТ, тъй като правното основание на акта е това по чл.57а, ал.3 от ЗУТ.

Искането Съдът намира за неоснователно.

Съгласно  чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди по чл. 57а, ал. 3 и ал. 9 ЗУТ, каквато е процесната, като Съдът може да спре изпълнението им, предвид ал. 2 на същата разпоредба. Следователно, предварителното изпълнение, в конкретния случай, не е допуснато с разпореждане от административния орган, а е по силата на закона (ЗУТ), от което следва, че се презумира наличието на една, повече, или всички предпоставки на разпоредбата на чл. 60 АПК. Заповедите подлежат на предварително изпълнение, без да е необходимо да се обосновава наличието на някоя от материално-правните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК.

Съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на заповеди по чл. 57а, ал. 1, ал. 3, ал. 5- ал. 7 ЗУТ, ако установи условията на чл. 166, ал. 2 АПК – само, ако изпълнението би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, която следва да бъде доказана. Лицето, което иска спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт, следва да докаже, че то ще доведе до засягане на значим негов интерес, противопоставим по значимост на посочените в нормата на чл.60, ал. 1 от АПК, респ. да докаже реалната опасност от причиняването на значителни и/или трудно поправими вреди. Необходимо е освен това да са налице нови обстоятелства, т. е. такива, които не са съществували към момента на издаване на заповедта, за да се допусне спиране на изпълнението.

В процесния случай в жалбата и инкорпорираното в нея искане за спиране и от приложените доказателства Съдът не може да се обоснове извод, че от предварителното изпълнение на заповедта за премахване на петте обекта за молителя П. ще е налице реална опасност от причиняването на значителни и/или трудно поправими вреди, които да са противопоставими на обществения интерес, защитаван от закона. Изложените съображения касаят спора по същество и не доказват наличието на нови обстоятелства. Твърденията на г-н П. за настъпване на имуществени вреди от изпълнението на процесната заповед в така определения от него размер на 80 000 лева не са доказани, а са само едно предположение, но следва да се посочи, че доколкото могат да възникнат имуществени вреди, в случай на основателност на жалбата, тези, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността на заповедта, ще подлежат на обезщетяване. Доколкото предмет на заповедта се сочат пет преместваеми обекта, а не строежи по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, то предварителното изпълнението на заповедта изразяващо се в тяхното демонтиране, няма да доведе до разрушаване цялостно на обектите, нито ще е налице невъзможност да се запази въобще имущество и в бъдеще, като например отново бъде монтирано. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение презюмира, че са изпълнени предвидените в закона предпоставки за допускане на предварително изпълнение. Само настъпили след издаването на заповедта значителни и трудно поправими вреди, каквито не се сочат коректно по основание, нито се доказват, са относими към искането за спиране на процесната заповед.

Поради изложеното, Съдът приема, че искателят не доказва наличието на значителни и трудно поправими вреди, които ще претърпи от допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на заповедта, поради което искането му за спиране е неоснователно и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 166 АПК, във вр. чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на П.Х.П. *** за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 10-00-9/05.01.2023г. на Кмет на Община Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

Съдия: