Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2197 гр.Пловдив,
18.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, VI н.с., в публичното заседание на 22.11.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Сийка Радева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6187/2018г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Обжалвано
е наказателно постановление № 18-0273-000298/04.06.2018г. на Началник РУП към
ОД на МВР Пловдив, РУ Хисар, с което на М.В.Т., с ЕГН: ********** са наложени
следните административни наказания: 1)
За нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер от 20 лева; 2) За нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б. „А” от ЗДвП на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и й е отнето
правото да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца; 3) За нарушение по чл.123, ал.1, т.2,
б. „Б” от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 200 лева и й е отнето правото да управлява моторно превозно средство за срок
от 3 месеца.
М.В.Т., редовно призована, не се явява в съдебно заседание.
С депозираната си жалба атакува наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, а чрез процесуалния си представител адв. Р. излага и
подробни съображения в тази насока. Моли съда за отмяната му.
Въззиваемата страна – РУ
Хисаря, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е
допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 13.04.2018г. около 16:15
ч. в гр. Хисаря на бул. „Генерал Гурко”, посока на движение от читалище Иван Вазов към хотел „Аугуста”
като водач лишен от СУМПС, жалбоподателят М.В.Т., с ЕГН: **********,
управлявайки лек автомобил „Нисан Съни”
с рег. № ****, собственост на И.А.П., с ЕГН: **********, изгубила контрол върху автомобила, при което минала
през тротоарната площ и се блъснала в метална ограда на пицария „Тоскана”, като
по този начин допуснала ПТП с материални щети. Впоследствие напуснала мястото
без да уведоми компетентната служба на МВР и да изчака пристигането на
представители на МВР или на следствието. Чрез подаден сигнал от дежурния при ОДЧ
на РУ на МВР – Хисаря и чрез съдействието на свои колеги св. П.Г. открил
процесното МПС и управлявалата го М.В.Т.. Последната била отведена до сградата
на РУ на МВР – Хисаря, където и били съставени два акта – един за управление на
МПС под влияние на алкохол и процесният АУАН с бланков № 177293/13.04.2018г.,
който бил съставен за извършени от жалбоподателя нарушения по чл.20, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.2 букви „А” и „Б” от ЗДвП. Жалбоподателят отказала да
подпише акта, което бил удостоверено с подписа на свидетел, но се възползвала
от възможността си да подаде писмени възражения в срока по чл.44 от ЗАНН, които
обаче не били приети за основателни от административнонаказващия орган.
Въз
основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на М.В.Т.,
с ЕГН: ********** са наложени следните административни наказания: 1) За нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП
на основание чл.185 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ е наложена глоба в
размер от 20 лева; 2) За нарушение
по чл.123, ал.1, т.2, б. „А” от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и й е отнето правото да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 месеца; 3)
За нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б. „Б” от ЗДвП на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и й е отнето правото да
управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца.
В хода на съдебното производство в
качеството на свидетели бяха разпитани полицейските служители П.В.Г. –
актосъставител, И.В.В. и Д.С.Т.. От показанията на свидетеля Г. се установи, че
поддържа изложеното в АУАН, като в допълнение обяснява, че на процесната дата е
получил сигнал от дежурния при ОДЧ за настъпило ПТП в гр. Хисаря, при което
автомобил се е блъснал в оградата на заведение, след което е напуснал
местопроизшествието. Нарушителят М.В.Т. била открита в дома си от св. В. и Т.,
където по-късно пристигнал и св. Г., който съставил акт на жалбоподателката.
Актосъставителят сочи, че при оглед на мястото на произшествието е установил
бутнат метален парапет, висок около 60-70 см и около 3 метра дълъг, който бил
паднал върху две маси вътре в заведението, като сочи, че в него не е имало
хора.
Показанията на свидетелите В. и Т. са в същата посока, като тези на св. Г.,
като в допълнение те обясняват, че са получили сигнал за настъпило ПТП, при
което автомобил е ударил оградата на пицария „Тоскана” в гр. Хисаря. След като
пристигнали на мястото на произшествието установили бутната ограда, а един
очевидец от персонала на заведението посочил какъв е бил автомобила на
нарушителя, след което при обход на гр. Хисаря свидетелите В. и Т. открили
както автомобила, така и водача му. По данни на горепосочените свидетели
жалбоподателят Т. лъхала на алкохол и била неадекватна, но признала, че тя е
управлявала автомобила при настъпилото произшествие, при което те се обадили на
свой колега от КАТ, като впоследствие на Т. била извършена проба за алкохол с
техническо средство. Св. В. заявява също, че в заведението не е имало хора,
което се потвърждава и от св. Т..
Съдът кредитира показанията
на свидетелите като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствения
материал.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Относно нарушението по т.1 от НП:
Съдът счита, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства
за извършеното от М.В.Т. административно нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП,
относно изгубен контрол от водача над
управляваното от нея МПС. При гореустановените обстоятелства тя
виновно е нарушила
правилата за движение по пътищата,
в частност общото правило по чл.20,
ал.1 от ЗДвП, тъй като щом е настъпил
удар с металната ограда
на пицария „Тоскана” на бул. „Генерал Гурко” в гр. Хисаря, жалбоподателят не е съобразила
поведението си и дистанцията на движението на автомобила с позиционираните предмети на пътя, защото като водач
е била длъжна да контролира непрекъснато
пътното превозно средство, което управлява. По принцип, за да
бъде изпълнен целият фактически състав на материалната норма по чл.20, ал.1 от ЗДвП не се изисква дори настъпването на ПТП и причиняване на материални щети,
посочени в АУАН и НП, а единствено установено изгубване на контрол над
управлявания от водача автомобил. От друга страна презумптивна сила, регламентирана
в нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се
потвърждава от всички доказателства по делото – гласни и писмени, като в тази
връзка дори самият жалбоподател потвърждава извършеното административно
нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, т.е. в случая по него дори не се спори.
Предвид това атакуваното НП следва да бъде потвърдено в тази част за нарушението по т.1
от НП.
Предвид изложеното правилно и законосъобразно административният орган е
приел, че е извършено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като на основание
чл.185 от ЗДвП е ангажирал административната отговорност на М.В.Т. и й е
наложил наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева. Наложеното наказание е
определено във фиксиран размер и Съдът счита, че не са налице основания за
неговото отменяне или изменяне.
Относно нарушенията по т.2 и т.3 от НП:
По отношение на ангажираната спрямо М.В.Т. административна отговорност за
останалите две административни нарушения с дадена им правна квалификация по
чл.123, ал.1, т.2 б.„А” и по чл.123, ал.1, т.2 б.„Б” от ЗДвП, настоящата
инстанция счита, че следва тя да отпадне, като наказателното постановление бъде
отменено в тази му част – за нарушенията по точки 2 и 3 от НП, като
незаконосъобразно. Причина за този извод на съда са счетените за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административното производство - и
при съставяне на АУАН, и при изготвяне на НП, изразяващи се в непълно описание
на обстоятелствата на тези две процесни административни нарушения към
приложените материално правни разпоредби, респ. неправилно приложение на
материалния закон при подвеждане на обстоятелствата на административните
нарушения, които процесуални нарушения ограничават правото на защита на
санкционираното лице.
Разпоредбите на чл.123, ал.1, т.2 б.„А” и по чл.123, ал.1, т.2 б.„Б” от ЗДвП въвеждат задължения за водач на пътно превозно средство, който е и
участник в пътнотранспортно произшествие съответно по б.„А” на т.2 от чл.123
ал.1 от ЗДвП – да уведоми компетентната служба на МВР, и по б.„Б” на т.2 от
чл.123 ал.1 от ЗДвП – да остане на място на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на МВР. За да бъде обаче едно деяние
административно нарушение било то по см. на чл.123 ал.1 т.2 б.„А” от ЗДвП, било
то по см. на чл.123 ал.1 т.2 б.„Б” от ЗДвП, следва и от произшествието да са
пострадали хора. В конкретния случай на 13.04.2018 г. М.Т. е била водач на лек
автомобил „Нисан Съни” с рег. № **** и като такава е била участник в
пътнотранспортно произшествие – такова по см. на §.6 т.30 от ДР на ЗДвП –
доколкото са били причинени материални щети по пътното превозно средство и на
металната ограда на пицария „Тоскана” на бул. „Генерал Гурко” в гр. Хисаря, но
във връзка с пътнотранспортното произшествие няма нито едно доказателство по
делото, което да свидетелства за пострадали хора, така както е определил в
материалната норма контролният и административнонаказващият орган. Задълженията
за водач на ППС и участник в ПТП, когато при произшествието са били причинени
само имуществени вреди – както е в случая и както е и описано в АУАН и в НП, са
посочени в чл.123 ал.1, но т.3 от
ЗДвП, а не както е приложен материалния закон в обжалваното НП - по чл.123 ал.1
т.2 от ЗДвП. Неправилното приложение на Закона при подвеждане на
обстоятелствата на нарушенията към уреждащите състава им правни норми, както и
липсата на изложени обстоятелства на нарушенията, които очертават съществен
елемент от обективната им страна, съставляват съществени процесуални нарушения,
а допускането им е основание за съда да отмени НП в тази му опорочена част, а
именно относно точки 2 и 3 от НП.
С оглед на изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-0273-000298/04.06.2018г. на Началник РУП към ОД на МВР Пловдив, РУ Хисар, с
което на М.В.Т., с ЕГН: ********** за нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 20 лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-0273-000298/04.06.2018г. на Началник РУП към ОД на МВР Пловдив, РУ Хисар, в
ЧАСТТА с която на М.В.Т., с ЕГН: ********** за нарушение по чл.123, ал.1, т.2,
б. „А” от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 200 лева и й е отнето правото да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 месеца, както и в ЧАСТТА с която за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б. „Б”
от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
лева и й е отнето правото да управлява моторно превозно средство за срок от 3
месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.