Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.12.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ
ДИМЧЕВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1251 по описа за 2015г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 208 от КЗ / отм/.
Ищецът „Компас А.“ поддържа, че
за лек автомобил марка „Порше Кайен Турбо“, с рег.№ ******, подробно описан в
исковата молба е бил сключен с ответника „З.к.У.“ АД застрахователен договор по
полица № 14900170242 за срок от 06.02.2014г. до 05.02.2015г. като договорената застрахователна сума по покритие
Клауза „А“ е 90 000 лв. Твърди, че на 08.01.2015г. процесният автомобил
бил увреден. Сочи, че е уведомил застрахователя своевременно и е заведена
описаната щета под №14119000873. Твърди, че ответникът го уведомил, че счита,
че действителната стойност на МПС към датата на събитието е 64 000лв.,
т.е. е налице надЗ., което категорично оспорва. Предвид горното претендира
осъждане на ответника да му заплати сумата от 90000 лв., представляваща
дължимото застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва и направените
по делото разноски. В допълнителната искова молба от 14.06.2017г. взема
подробно становище по доводите на ответника, като пояснява обстоятелствата
относно настъпването на ПТП, а именно, че водачът А.Х. при управление на
автомобила при обилен снеговалеж и заледяване на пътното платно е загубил
управлението в района на гара Искър и е претърпял сблъсък с дърво,
непосредствено до пътя. Сочи, че по време на преговорите ответникът не е
оспорвал нито настъпването на застрахователното събитие, нито
причинно-следствената връзка. С допълнителна молба от 22.06.2017г. ищецът е
представил и наказателно постановление на СДВР за процесния пътен инцидент. В
хода на съдебното производство поддържа исковата си претенция чрез процесуалния
си представител –адв. Ч., като претендира и присъждане на разноски.
Ответникът „ОЗК -З.” АД оспорва
иска като неоснователен и недоказан по съображения, подробно изложени в
писмения отговор от 26.05.2017г. и допълнителния писмен отговор от 04.07.2017г.
Сочи, че не оспорва, че процесният автомобил е застрахован при него, но оспорва
настъпването на застрахователното събитие изобщо като твърди, че няма
доказателства за същото. Оспорва и че от представените доказателства се
установявала причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди.
Оспорва представения частен документ, наречен експертно становище. Твърди, че
пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП е 64 000 лв., а не
сумата, сочена от ищеца. Оспорва и иска по размер. В хода на съдебното
производство поддържа оспорването чрез процесуалния си представител – юриск.
Иванов и претендира отхвърлянето му, присъждане на разноски, като е заявено и
възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори относно
наличието на застрахователно правоотношение
и се установява от представената полица № 14900170242 от 06.02.2014г.,
че е сключен застрахователен договор между ищеца и ответника по вид застраховка
„Каско МПС“ за срок от 06.02.2014г. до 05.02.2015г. като е уговорено покритие
съгласно Общите условия и Клауза „А“- пълно Каско за следния автомобил „Порше
Кайен Турбо“, с рег.№ ******, като е уговорено, че застраховани водачи са
собственика и всички упълномощени водачи. Застрахователната сума е 90 000
лв., а премията – 4081,44 лв., платима на описаните четири разсрочени вноски.
На стр. 8 и следващите са представени приложимите Общи условия, като в чл.5 от
тях се съдържа регламентация на покритите рискове по „Пълно каско- клауза А“, а
на стр. 16 – специалните условия. Представено е свидетелство за регистрация на
автомобила, в който като негов собственик е записан ищеца. Допълнително с молба
от 23.11.2017г. и след издадено удостоверение е представена фактура
№0242/16.07.2010г. за закупуване на автомобила от ищеца, като цената му по
същата е 61 800 евро. Представени са декларациите и удостоверенията, с
които автомобилът е внесен и регистриран първоначално в КАТ, след които има и
протокол за преглед за техническа изправност от 28.07.2010г. Част от преписката
е представения протокол за ПТП № 1556170, видно от отразеното в който на
08.01.2015г. около 0,10ч. процесния автомобил, управляван от А.К.Х. *** в
посока Искърско шосе и срещу ТЕЦ София Изток поради несъобразена със
състоянието на пътната настилка скорост, реализира ПТП в дърво. Като увредени
части в протокола са записани предна броня, капак, челно стъкло, предни
калници, фарове, и др. Издаден е и Акт за установяване на административно
нарушение, като с представеното постановление от 21.04.2015г. на водача е
наложена глоба.
Представени са с исковата молба
опис на заведената щета, приемо-предавателен протокол за документи по щетата,
втори опис от 15.01.2015г., като е представена проформа фактура, според която
за отстраняване на повредените части са необходими 91 545лв.
С представеното писмо на стр. 29
от делото ответникът е уведомил ищеца ,че счита, че има надЗ., че
действителната стойност на автомобила е 64 000 лв., като при декларация от
собственика, че не желае да сваля МПС от отчет от КАТ му се следва 60% или
сумата от 38 400 лв.
Ответникът е представил
преписката по щетата на стр.99 – 179 от делото, като част от документите са
приложени и към исковата молба.
По делото е изслушана
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Ж.Х.Е., чието
заключение от 18.09.2017г., съдът
кредитира като изготвено обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото лице
сочи, че не му е бил представен протокол за ПТП, но от наказателното
постановление се установява какъв е описания механизъм на ПТП, като на стр. 2 и
3 от заключението е даден подробен опис на щетите по автомобила. Експертът е
заключил, че от описите на застрахователя на увредените части и приложения на
СД снимков материал е видно, че процесният автомобил е претърпял челен удар в
предната си лява част, поради което прави извод, че щетите могат да бъдат
получени при описания в наказателното постановление механизъм, а именно челен
удар в крайпътно дърво. Въз основа на подробно описаните на стр.4-6 от
заключението характеристики на процесния автомобил, който към датата на
сключване на застраховката е на 4г.,7 м.
и 7 дни, а към датата на ПТП на 5г.,6м. и 9 дни, и като се вземе предвид цената
на такъв предлаган към 2009г., която вещото лице възприема, че е 273 162
лв., със съответното овехтяване, изчислено по формулата на стр.7 от
заключението, според експерта цената му към датата на З. е 128 878 лв. с
ДДС, а към датата на ПТП – 111 587, 00 лв. с включен ДДС. Във втори
вариант по каталог Шваке, вещото лице сочи, че действителната стойност на
автомобила към датата на З. е 107 668, 00 лв. с ДДС, а към датата на
застрахователното събитие – 79 113 лв. Вещото лице е предложило като
осреднена стойност към датата на З. сумата от 118 273 лв., а към датата на
застрахователното събитие – 93 350 лв. Сочи, че това е възстановителната
стойност на автомобила, като предвид стойността на частите, която е повече от
70% от действителната пазарна стойност на автомобила, е налице тотална щета. По
отношение на въпроса за определяне остатъчната стойност на запазените части на
автомобила, вещото лице сочи, че следва да се отчитат редица фактори, като
например кой ще извърши разоборудването на детайлите, по какви цени ще работи
сервиза, в какъв срок ще бъдат реализирани запазените детайли, автомобилът през
това време къде ще се съхранява, по които няма данни по делото. Предвид горното
определя запазената стойност като процентно съотношение спрямо неговата
действителна стойност и това е 15%, което в стойностно отношение е 14 302,
50 лв. или така изчислен размерът на обезщетението възлиза на 81 048,00
лв. Сочи също така, че процесният автомобил има маса 2 430 кг., като
унищожената е около 600 кг. и същата на вторичния пазар може да се реализира за
около 200 лв. като вторична суровина. В съдебно заседание експертът сочи, че
средната пазарна цена на автомобила е определил като усреднена по двата метода,
тъй като такъв автомобил с точните специфики няма актуален за продажба към
датата на З. и на ПТП, като сочи, че представените разпечатки за обяви от
интернет не са актуални.
По делото са събрани гласни
доказателства, като е изслушан свидетеля А.Х.. Последният сочи, че е управлявал
процесния автомобил в деня на ПТП, като му бил предоставен за тестване да го
кара, тъй като искал да го купува, но не си спомня за каква цена. Сочи, че на
08 януари шофирал в посока гара Искър, като било късно, много студено, имало
дупка на пътя, която трябвало да избегне, но се подхлъзнал автомобила и се
ударил в едно дърво. Сочи, че след удара за кратко изпаднал в безсъзнание, като
се свестил видял, че били отворени аербеците, пушела колата. Сочи, че излязъл,
имало хора, които му предложили помощ, но той нямал сериозни наранявания. Сочи,
че единият фар на колата бил на 15 метра от нея, бронята й била много
размазана. Обадил се на 112, след това на фирмата и на застрахователя, дошла
полиция, взели му проба за алкохол, която била отрицателна, и пътна помощ да
репатрира автомобила. Уточнява, че не се бил движил с висока скорост, тъй като
било заледено и според него не карал с повече от 60 км./ч., но било тъмно и
замъглено.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За
уважаване на предявената исковата претенция ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно
събитие и размера на следващото му се
застрахователно обезщетение, а ответникът – възраженията си, а именно
твърденията за наличие на основания за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение.
По делото е прието за безспорно, че между има валидно застрахователно
правоотношение по процесната полица и че ищецът е заплатил застрахователната
премия. По повдигнатия от ответника въпрос, че не било установено от ищеца
какъв е покрития риск по полицата и че именно с оглед същия не било установено,
че е настъпило застрахователно събитие, съдът намира, че доводите са
неоснователни. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на
КЗ „застрахователно събитие" е настъпването на покрит риск по застраховка
в периода на застрахователното покритие. В чл. 5.1 от
представените още с исковата молба Общи условия за застраховка Каско, които са
приети като неоспорени, е регламентирано, че по клауза „Пълно каско- клауза А“,
която е именно посочената в процесната полица, застрахователят покрива пълна
загуба или частична повреда от описаните рискове, които по т.5.1.1. са
„пътнотранспортно произшествие“ а/ при сблъскване с или, удар в или от друго
превозно средство, пешеходци, подвижни или неподвижни предмети, животни,
преобръщане или прекатурване / падане в пропасти, във вода, падане поради срутване
на мост и др./, както по време на пътуване, така и при паркирано състояние на
застрахованото превозно средство; б/ при попадане в или преминаване през дупки
или неравности на пътното платно; в/ самокатастрофиране, а нататък са посочени
кражба или грабеж, вандализъм, пожар и експлозия, природни бедствия и др.
Предвид горното и с оглед установено по представения протокол за ПТП и
наказателно постановление, щетите по процесния автомобил са в резултат на ПТП,
което се изразява в челен удар в дърво и същото безспорно покрива описания в
т.5.1.1. а/ риск, а именно удар в неподвижен предмет. Предвид горното съдът
намира, че доводите на ответника, че ищецът не бил установил, че е настъпило
именно застрахователно събитие съгласно уговореното по полицата са неоснователни
и необосновани, тъй като се опровергават от представените доказателства. Следователно
настъпването на застрахователно събитие, което е покрит риск се установява
надлежно по делото и съдът следва да съобрази другият спорен момент, а именно
размера на следващото се обезщетение.
Съгласно чл. 208 ал. 3 от КЗ /отм., но приложим към процесното правоотношение/ обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. С
разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от КЗ /отм./ е предвидено, че застрахователната
сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на
имуществото. Легално определение за действителна и възстановителна стойност е
дадено с разпоредбите на чл. 203, ал. 2 и ал. 3 от КЗ / отм./. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
/чл.203, ал.2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ/. От ответника не се
установи твърдението му, че е налице надЗ. на автомобила, като той сочи
действителна стойност 64 000 лв., но не е ангажирал надлежни доказателства
в подкрепа на твърдението си. По отношение на стойността на автомобила съдът
кредитира приетото като неоспорено заключение на вещото лице, което не се
опровергава от представените доказателства. Кредитирайки изцяло неоспореното
заключение на автотехническата експертиза, съдът приема, че стойността на
обезщетението възлиза на сумата от 81 048, 00 лв., като от нея се
приспаднат тези 200 лв., които според вещото лице могат да бъдат получени при
предаване на унищожената част от автомобила за скрап, или следващото се
обезщетение следва да е в размер на сумата от 80 848 лв. По отношение на
заявеното едва при устните състезания възражение от ответника, че не били
представени доказателства за снемането на автомобила от отчет от КАТ, следва да
бъде съобразено, че е налице
константна практика на ВКС, че изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за
началния срок на забавата, а не и за основателността на претенцията за
главницата /застрахователно обезщетение/,
в който смисъл е решение №
59/12.06.2015 год. на ВКС по т.д. № 1256/2014 год., ІІ т.о. и много други.
Следователно това, че ищецът не е представил на застрахователя доказателство за
снемане на автомобила от отчет, при положение, че с оглед изслушаната
съдебно-автотехническа експертиза безспорно се установи, че е налице тотална
щета, т.е. увреждането на същия е до степен, че е неизгоден ремонта му, е
ирелевантно. Предвид горното съдът намира, че следва предявения иск да бъде
уважен за горепосочената сума, установена от експертното заключение, а именно 80 848
лв., като искът бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
90 000 лв. като недоказан по размер.
С оглед изхода на спора, разноски се следват на ищеца за уважената част
от претенцията му, като същите по представения списък възлизат общо на сумата
от 7982,50лв., включващи заплатена държавна такса – 3600 лв., депозит за ССЕ в
размер на 300 лв., като са включени и такси за удостоверение и превод на
документи. В разноските е включена и сумата от 4000 лв. – адвокатско
възнаграждение. Съдът констатира, че доказателство за заплащане на адвокатското
възнаграждение не е представено по делото, поради което тази сума следва да се
приспадне от размера на признатите разноски. Действително ищецът е бил
представляван от адвокати, като първоначално е представено пълномощно за адв. А.,
а впоследствие за адв. Ч., но и двете пълномощни са на лист, а не на кочан, и в
тях не е отразено, че е платено възнаграждение и в какъв размер. Няма
представен договор за правна помощ и съдействие нито по образец, нито друг, в
който да е отразена конкретната сума като адвокатско възнаграждение, нито
доказателства за плащането му. Предвид горното разноски на ищеца следва да
бъдат признати в размер на 3982,50 лв., като предвид изхода на спора му се
следват такива за уважения размер на претенцията или 89,4%, което възлиза на
сумата от 3560,36 лв. От ответника са направени разноски в размер на 200 лв. –
депозит за експертиза и се претендира 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
т.е. общо 500 лв., като му се следват такива за отхвърления размер на иска или 10,6%,
което означава, че следващите му се разноски възлизат на сумата от 53 лв. Не е
заявено искане за насрещна компенсация, поради което ще бъдат присъдени
разноски и на двете страни.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.к.У.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „К.А.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 80 848 лв. / осемдесет
хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/, представляваща обезщетение за ПТП,
настъпило на 08.01.2015г., при което застрахования по полица № 14900170242 лек автомобил „Порше Кайен Турбо“, с рег.№ ******, е увреден тотално,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 30.03.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв. като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „З.к.У.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „К.А.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 3560,36 лв. / три хиляди
петстотин и шестдесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски по производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „К.А.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „З.к.У.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 53 лв. / петдесет и три лева/,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: