Р
Е Ш Е
Н И Е № 260379
гр.Пловдив, 15.
03. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина
Стефанова
Светлана Станева
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа възз.гр.д.№
124/2021г.
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.344 във
вр. с чл.225 и чл.213 ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по подадени две въззивни
жалби против Решение №
261219/09.11.2020г., постановено по гр.д.№ 7911/2020г. по описа на Районен съд
– Пловдив, XV гр.с. -
съответно въззивна
жалба от УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК- *********, чрез адв. В.Б., в частта, с която е признато на осн. чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ уволнението на М.Т.Ч., ЕГН- **********, извършено със Заповед №
172/27.05.2020 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните
в срока за изпитване в полза на работодателя на основание чл. 71 от КТ, за незаконно и е отменено;
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
е възстановена Ч. на заеманата преди уволнението длъжност – „*********” в
УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД;
дружеството е осъдено да заплати
на Ч. сумата в размер на 1290, 11 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ за
оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение за периода 30.06.2020
г. - 06.10.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 08.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата;
дружеството е осъдено на осн. чл.
213, ал. 2 от КТ да заплати на Ч. сумата в размер на 851,76 лв., представляваща обезщетение за незаконно недопускане на
работа за периода 02.06.2020 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.07.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата;
дружеството е осъдено на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд- Пловдив
сумата от 261,60 лв., представляваща
държавни такси върху уважените искове, и сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за допуснатата ССчЕ;
както и е осъдено дружеството на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Ч.,
сумата в размер на 333, 34 лв.,
представляваща сторени разноски в производството съразмерно на уважената част
от исковете;
съответно въззивна жалба от М.Т.Ч., ЕГН- **********, чрез
адв. Б.М., в частта за разликата над присъдената сума от 1 290,11
лв. до пълния претендиран размер от 9 600 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1
от КТ за
оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение за периода 30.06.2020
г. - 06.10.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;
в частта за разликата над присъдената сума от 851,76 лв. до пълния претендиран размер
от 1 600 лв., представляваща обезщетение за незаконно недопускане
на работа за периода 02.06.2020 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.07.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата,
както и в частта, с която е осъдена да заплати
на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД сумата в размер на 233, 31 лв.,
представляваща сторени разноски в производството съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Молят да бъде отменено в съответните обжалвани части и вместо това да се
постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло, респ. да се уважат изцяло
предявените искове.
УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, в
качеството на въззиваема страна, чрез адв. В.Б., депозира писмен отговор, с който излага съображения, че въззивната
жалба на М.Ч. е изцяло неоснователна.
М.Т.Ч., в
качеството на въззиваема страна, чрез адв. Б.М., депозира писмен отговор, с който излага съображения, че въззивната
жалба на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след
преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено
следното:
Пред Районен съд – Пловдив от М.Т.Ч.
против УМБАЛ „Св.
Георги” ЕАД е заведена искова молба, ведно с уточнение за
техническа грешка, направено в първото открито съдебно заседание на
06.10.2020г. /протокол – на л.61/, с
която посочва, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор от
02.12.2019 г., по силата на което същата е заемала длъжността „*********“.
Трудовият договор бил уговорен със срок за изпитване – шест месеца. През месец
май 2020 г. и началото на месец юни 2020 г., ищцата следвало да почива на
30.05.2020 г., 31.05.2020 г. и 01.06.2020 г., поради което заминала за гр.
Смолян. Там същата се разболяла, като й бил разрешен отпуск по болест. Предвид
това следвало да се яви на работа на 06.06.2020 г. – събота, по график дневна
смяна. Когато се явила на работното си място, установила, че графикът за месец
юни 2020 г. бил променен и същата не фигурирала в него. Ищцата се свързала със
старши медицинската сестра, която я уведомила, че трудовият й договор е
прекратен и не следва да се явява на работа. Ищцата поискала да й бъде
предоставена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и да
и бъде оформена трудовата книжа, но това не се случило както същия ден, така и
останалите дни. Поради тази причина същата депозирала писмено искане до
изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Георги“, който и отговорил, че трудовото
правоотношение било прекратено от 02.06.2020 г. на основание чл. 71 ал.1 КТ, но
нямало приложена заповед за прекратяване на правоотношението. Според ищцата, на
30.06.2020 г. била приета в отдел „Човешки ресурси“ при ответника, където и
била предоставена Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и и
била оформена трудовата книжка с дата на прекратяване на правоотношението – 02.06.2020
г. Ищцата поискала да бъде вписана в Заповедта датата, на която и е връчена
същата, но от отдела и обяснили, че заповедта е била връчена по пощата. Поради
изложеното предявявала посочените искови претенции. Претендирала е и разноски.
Към исковата молба прилага Трудов договор №
419/02.12.2019г., длъжностна характеристика, болничен лист за периода
31.05.2020г. – 05.06.2020г., изд. от „АПМП – ИП ********* ЕООД, гр.Смолян,
Работен график, Искане от 17.06.2020г., отправено от М.Ч. до Управителя на
УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД за оформяне на прекратено трудово правоотношение и
Отговор с изх.№ 2522/24.06.2020г. на ИД
на УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД,
заверено копие от трудова книжка, Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение с № 172/27.05.2020г. на осн. чл.71 ал.1 от КТ.
Ответникът
УМБАЛ „Св. Георги”
ЕАД в срок депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. В
същия се излагат съображения, че прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл. 71 от КТ е правилно поради следните съображения: на 02.12.2019 г.
ищцата е сключила трудов договор с ответника за длъжността „********“ в
Клиниката по медицинска онкология /КМО/. С доклад началникът на КМО е уведомил
работодателя, че в срока на изпитване ищцата не е показала нужните качества и
умения за работа с онкологични пациенти и общата оценка на екипа на клиниката
не е положителна, поради което е предложено трудовият и договор да бъде
прекратен, считано от 02.06.2020 г. На 27.05.2020 г. от изпълнителния директор
на ответника е издадена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. От
ответника се оспорва обстоятелството, че ищцата не е била допускана до работа,
доколкото заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на
02.06.2020 г. чрез спедитор - „Европът – 2000“ АД, но понеже не е била открита
на адреса, се наложило да бъде проведен разговор от куриера с ищцата по
телефона, при който същата заявила, че ще получи пратката си от офис.
Впоследствие, на 18.06.2020 г., пратката била върната в цялост в лечебното
заведение като непотърсена. Признава, че ищцата е депозирала молба до
изпълнителния директор на ответника за предоставяне на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение, но получава отговор, че същата вече и е изпратена
по пощата, както и че ищцата се е явила на 30.06.2020 г. в отдел „Човешки
ресурси“, където й е предоставена заповедта. Поради изложеното, моли
предявените претенции от ищцата да бъдат отхвърлени. Претендирани са и разноски.
Към Писмения отговор прилага Товарителница с №
3151476/02.06.2020г., с която е изпратена процесната заповед и № **********/18.06.2020г. за връщане за
заповедта в лечебното заведение като непотърсена, издадени от „Европът – 2000“
АД.
В хода на съдебното производство
е представено заверено копие от страница № 12 и № 13 на трудовата книжка, от
които се изяснява, че Ч. е започнала работа в МБАЛ „******“- Пловдив. Разпитани
са св. Н. К. /служител в отдел „********* при УМБАЛ „Св.Георги“/ и И. И. /син
на ищцата/. Приета е и допуснатата експертиза, изготвена от в.л. Д. С. относно
размера на последното брутно трудово възнаграждение през м.май, 2020г. на
ищцата М.Ч.. За изпълнение на експертизата вещото лице С. е взела предвид както писмените
данни по делото, така и е извършила посещение за справки в счетоводството на
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.
Районен съд –
Пловдив, за да уважи изцяло исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и частично
исковете по чл.344 ал.1 т.3 и чл.213 ал.2 от КТ, излага основни съображения, че
основният спорен въпрос е относно законността на уволнението и за приложението на нормата на чл. 71 от КТ
и в частност: уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, по време на
действието на който е прекратено трудовото правоотношение. Посочва се, че между
страните не е имало спор, а и от представеният трудов договор, се е установило
възникването на трудово правоотношение с уговорен шестмесечен срок за изпитване
в полза на работодателя. Трудовият договор е сключен на 02.12.2019 г., поради
което изпитателният срок би изтекъл на 02.06.2020 г., в случай, че ищцата не е
използвала отпуск, доколкото нормата на чл. 70 ал.4 от КТ дефинира, че в срока
за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е
бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал
работата, за която е сключен договорът. Доколкото ищцата е ползвала отпуск
поради временна неработоспособност, изпитателният срок изтича на 11.06.2020 г. Районният съд аргументира, за да е извършено
законно уволнението по чл. 71 от КТ, следва трудовото правоотношение да е било
прекратено в срок до 11.06.2020 г., като
в противен случай, на основание чл. 71 ал.2 КТ договорът се смята за
окончателно сключен. Позовава се на нормата чл. 335, ал. 1 КТ, според която трудовият договор се
прекратява писмено. При прекратяване на трудовия договор с предизвестие /чл.
335, ал. 2, т. 1 КТ/, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на
предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие /чл. 335, ал. 2,
т. 3 КТ/ – от момента на получаване на
писменото изявление за това от работника. За да породи правно действие,
писменото изявление на работодателя трябва да достигне до работника. Писменото
изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може да бъде
връчено лично срещу подпис на лицето или чрез
пощенска услуга – чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. За
да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено
лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо
съобразно общите правила, уредени в чл.42 и чл. 44 ГПК /при връчване чрез
нотариална покана/, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за
пощенските услуги. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е
достигнало до адресата, работодателят
следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощенският оператор да удостовери доставянето
на писмото на адреса или датата,
на която адресът е посетен с цел да се връчат книжата.
Районният съд налага правен извод, че при възложена тежест за доказване на
работодателя, последният не е установил да е доставил пратката, съдържаща в
себе си Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, в срок до
11.06.2020г. Изтъква, че в тази насока по делото са налице две обективни дати,
чрез които може да се проследи историята на подадената пратка. Това са датата 02.06.2020
г. – дата на предаване на пратката от работодателя на спедитора /л.38/ и
18.06.2020 г. – дата на връщане на пратката от спедитора /л.39/.
В товарителницата, с която пратката
се връща на изпращача, не фигурира каквато и да било информация относно
датата, на която е посетен адресът на ищцата и дали това се е случило до
11.06.2020 г. /датата, след която отпада клаузата за изпитване/. Предвид това,
то напълно възможно е адресът на ищцата да е бил посетен от куриера за пръв път
на дата следваща 11.06.2020 г. Също така налага следващ правен извод, че от
представените товарителници по делото, не може да бъде направен и несъмнен
извод за съдържанието на пратката, а именно- дали същата касае процесната
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение / в графата за описание на
пратката е посочено единствено- „документ“/.
Районният съд не е приел за доказано твърдението на ответната страна в
отговора на исковата молба, че преди дата 02.06.2020г. е правен опит да се
връчи процесната заповед на ищцата, но тя е отказала. От показанието на св. К. се
констатира, че заповедта не е връчвана преди дата 02.06.2020г. Още повече, че
ако действително заповедта е била издадена на 27.05.2020г., то е липсвало
каквато и да било пречка да бъде сторен опит да се връчи на ищцата, тя е била
на работа до 30.05.2020г., като съобразно издаденият болничен лист е в отпуск
поради временна неработоспособност считано от 31.05.2020г. При тези изводи,
Районният съд налага окончателно заключение, че Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не е връчена на ищцата в срока до 11.06.2020 г., поради което на
основание чл. 71 ал.2 от КТ, трудовият договор се счита за окончателно сключен
и не може да бъде прекратен поради изтичане на срока за изпитване.
Относно предявения иск по чл. 344, ал. 1 т. 3 от КТ, Районният съд
мотивира, че при определяне размера на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за
оставане без работа следва да се включат единствено възнагражденията с постоянен характер, а именно в размер
на общо 892,32 лв. за периода 30.06.2020 г. – 30.07.2020 г. брутно трудово
възнаграждение. За периода 31.07.2020 г. – 06.10.2020 г. /датата на приключване
на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция/, се дължи сумата в размер
на 397,79 лв., доколкото обезщетението подлежи на намаление с получаваното
възнаграждение от 710 лева при новия работодател. Позовава се на съдебна
практика Решение № 148/14.06.2013 година,
Трето гражданско отделение на ВКС, по гр. дело № 125/2013 г.; Определение № 653/ 27.11.2009 год., IІІ- то гражданско
отделение на ВКС,ч.гр.дело №638 по описа
за 2009 г. /. За разликата до пълния предявен размер искът е
отхвърлен.
Относно иска по чл. 213 ал. 2 от КТ Районният съд е отчел, че в открито съдебно
заседание, проведено на 06.10.2020г. / л. 61 гръб/, ответникът е признал факта,
че за периода от 02.06.2020 г. до прекратяване на трудовото правоотношение,
ищцата не е била допускана до работа. Налага правен извод, че недопускането до
работа се явява незаконно и на ищцата се дължи обезщетение за процесния период
в размер на брутното трудово възнаграждение за посочената длъжност. Позовава се
на съдебна практика за методиката на изчисление на дължимото обезщетение-
Решение № 310 от 14.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1051/2010 г., IV г. о. на ВКС. Брутното трудово
възнаграждение възлизало на 892,32 лева, като съобразно претендирания период,
на основание чл. 162 от ГПК Районният съд е определил, че обезщетение се дължи
в размер на 851,76 лв., като при
формиране размера на посочената сума се взема предвид, че ищцата не е допускана
до работното си място за период, по- малък от един месец. За разликата до
пълния предявен размер искът е отхвърлен.
С въззивните жалби, подадени съответно от УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД и от М.Т.Ч. считат
за неправилни правните изводи в решението, с което са уважени, респ. отхвърлени
заявените искови претенции.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна
инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
I.С въззивната жалба на УМБАЛ „Св.
Георги” ЕАД се излагат основни възражения,
че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила при докладване на далото и при непълнота и неправилна оценка на
събрания доказателствен материал. Поддържа,
че ищцата е разбрала за прекратяването на трудовия си договор на 06.06.2020г.,
когато се е върнала на работа след ползване на болничен от 31.05.2020г. до
05.06.2020г. Към този момент писменото изявление на работодателя вече е факт,
за който ищцата е била информирана от ******* Г. С. На следващо място,
Районният съд необосновано е приел, че куриерът на „Европът -2000“ АД не е
посетил адреса в рамките на срока за изпитване, както и че не може да се
направи извод за съдържанието на пратката и дали съдържа процесната заповед.
Дружеството счита, че тези обстоятелства не са били оспорени от ищцата. Причините
да не се осъществи фактически връчването е единствено недобросъвестното й
поведение и желанието й да осуети
прекратяването на трудовото правоотношение. Будело недоумение и обстоятелството
защо ищцата едва на 17.06.2020г., 11 дни след като е разбрала за прекратяването
на правоотношението, е отправила писмено уведомление до работодателя, че не са
й били връчени заповедта и не й е била оформена трудовата книжка.
Въззивната
инстанция намира оплакванията за неоснователни. При извършения доклад от
Районния съд не са допуснати нарушения и
правилно са разпределени доказателствените тежести за страните. По
делото един от спорните въпроси е досежно връчването/невръчването на заповедта
за прекратяването на трудовото правоотношение, поради което и без уважение следва
да се остави довода, че ищцата пред Районния съд не била оспорила документите,
удостоверяващи изпращането и връщането на пратката. От представените копия на
документи от 02.06.2020 г. /дата на изпращане/ и от 18.06.2020 г. /дата
на връщане на пратката/, издадени от спедитора куриерска фирма „Европът“ се установява, че е
записано като съдържание единствено „документ“, както и „върната на подател –
уговорена от офис, но непотърсена“. При този начин на оформяне се налагат
изводи, че не може да се приеме, че именно процесната заповед се е намирала в
пратката, както и че е налице редовно
удостоверяване на датата /понеже отбелязване на такава дата всъщност липсва/ на
посещение на адреса за връчването. Не е ясно всъщност дали куриерът е посетил
адреса или е била налице само уговорка по телефона адресатът да получи пратката
в офиса. В тази насока уговорката по телефона, сама по себе си несъмнено, може
да служи за улеснение при уведомяването на
адресата, че на негово име е пристигнала в офиса пратка, но не може да
замести изискването за редовно оформяне на товарителницата. Неявяването на
адресата в офиса не може да бъде разтълкувано в негова вреда минимум, защото не
е уведомен какъв документ предстои да му бъде евентуално връчен; нито поначало
има знание за съдържанието на този документ, което е и същественото обстоятелство в случая. Ирелевантни са и
доводите защо ищцата едва на 17.06.2020г., а не по- рано във времето, е
отправила писмено искане до работодателя във връзка с прекратяването на
трудовото правоотношение, след като така или иначе, изпитателният срок е
изтекъл на 11.06.2020г., трудовото правоотношение не е било прекратено до тази
дата и затова на осн. чл.71 ал.2 от КТ трудовият договор се счита за окончателно сключен.
II.С
въззивната жалба на М.Т.Ч. се излагат основни възражения, че Районният съд
неправилно е отхвърлил частично исковете по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 от КТ и по чл.213 ал.2 от КТ за разликата до пълните им размери. Счита, че не е
трябвало да се изключва възнаграждението, изплащано по клинични пътеки, понеже
същото има постоянен характер.
Въззивната инстанция намира възраженията за
неоснователни. Това е така, защото начисление на средства за този вид възнаграждение
може да бъде определено само, ако са изпълнени клинични пътеки по съответни конкретни
дейности и медицински изследвания. Тези дейности/изследвания няма как да бъдат
планирани така, че да бъдат еднакви и сигурни за изпълнение за всеки месец
поотделно, защото зависят от възникването на необходимостта изобщо да бъдат
приложени. Ето защо, при определяне на обезщетението подлежат на включване само
възнагражденията с постоянен характер. В тази насока освен цитираната съдебна практика от Районния
съд - Решение № 310 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1051/2010 г., на ВКС - IV
г. о., може да се добави и друга, в същия смисъл – Решение №
174/01.06.2011г. на ВКС – III г.о. по
гр.д.№ 1250/2010 г., постановено на осн. чл.290 от ГПК; Решение №
493/18.06.2010г. на ВКС – IV г.о. по гр.д.№ 538/2010г. и др.
Решението в обжалваните части се
явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат по
делото разноските остават за страните, така както са ги направили.
Обжалваемост.
На осн. чл.280 ал.3 т.3 от ГПК решението е обжалваемо с касационна
жалба пред ВКС на РБ.
По мотивите, Окръжен съд –
Пловдив, V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 261219/09.11.2020г., постановено по гр.д.№ 7911/2020г. по описа
на Районен съд – Пловдив, XV гр.с.
в
частта, с която е признато на осн. чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на М.Т.Ч., ЕГН- **********, извършено със
Заповед № 172/27.05.2020 г., с която е прекратено трудовото правоотношение
между страните в срока за изпитване в полза на работодателя на основание чл. 71
от КТ, за незаконно и е отменено;
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
е възстановена М.Т.Ч., ЕГН- *********, на заеманата преди уволнението
длъжност – „**********” в УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК- *********;
УМБАЛ „Св. Георги”
ЕАД, ЕИК- *********, е осъден да заплати на М.Т.Ч., ЕГН- **********, сумата
в размер на 1290, 11 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ за
оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение за периода 30.06.2020
г. - 06.10.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 08.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата;
УМБАЛ „Св. Георги”
ЕАД, ЕИК- *********, е осъден на
осн. чл. 213, ал. 2 от КТ да заплати
на М.Т.Ч., ЕГН- **********, сумата в
размер на 851,76 лв., представляваща
обезщетение за незаконно недопускане на работа за периода 02.06.2020 г. –
30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 08.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата;
УМБАЛ „Св. Георги”
ЕАД, ЕИК- *********, е осъден на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати
в полза на Държавата, по сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 261,60 лв., представляваща държавни
такси върху уважените искове, и сумата от 100,00
лв., представляваща разноски за допуснатата ССчЕ;
както и е осъден УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК- *********, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на М.Т.Ч., ЕГН- **********, сумата в размер на 333, 34 лв., представляваща сторени разноски в производството
съразмерно на уважената част от исковете
в частта, с която
е отхвърлен иска на М.Т.Ч., ЕГН- **********,
против УМБАЛ „Св.
Георги” ЕАД, ЕИК- *********, за
разликата над присъдената сума от
1 290,11 лв. до пълния претендиран размер от 9 600 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1
от КТ за
оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение за периода 30.06.2020
г. - 06.10.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;
в частта с която е
отхвърлен иска на М.Т.Ч., ЕГН- **********,
против УМБАЛ „Св.
Георги” ЕАД, ЕИК- *********, за
разликата над присъдената сума от
851,76 лв. до пълния претендиран
размер от 1 600 лв., представляваща
обезщетение за незаконно недопускане на работа за периода 02.06.2020 г. –
30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и в частта, с която е осъдена М.Т.Ч., ЕГН- **********, да заплати на УМБАЛ „Св. Георги”
ЕАД, ЕИК- 15576405, сумата в размер на 233, 31 лв., представляваща сторени
разноски в производството съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В останалата част решението е влязло в сила поради
необжалване.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател:
Членове: