Р Е Ш Е Н И Е № ….
Гр.
Павликени, 15.12.2017 г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Павликенският районен съд наказателна колегия в публичното
заседание на 15.11.2017 година в състав:
Районен съдия: Цветомил Горчев
при
секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 269 по
описа на съда за 2017 год., за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят
- “***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „***” № ***,
представляван от Изпълнителния директор М. Н. Б. оспорва Наказателно
постановление (НП) № 212/2017 г. от 03.08.2017 г. на Началник на М. С., с което
му е наложена „имуществена санкция” от 821437 лева за „нарушение по чл. 43, ал.
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАДС, наказуемо по смисъла на
чл. 112, ал. 1 от ЗАДС. В жалбата и в с.з., чрез адв. Д., *** навежда подробни
доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП - постановено в
нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, необоснованост и явна несправедливост на наказанието. Спори
извършването изобщо на нарущение и по реда на настоящото
производство търси цялостната отмяна на НП.
Ответникът по
жалбата – М.
С.,
чрез процесуалния си представител – юк Я. - заема
становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът като взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството-жалбоподател
„***” ЕАД било лицензиран складодържател по смисъла
на чл. 4, т. 2 от ЗАДС с идентификационен номер на лицензиран складодържател ИНЛС BGNCA*** и притежавало лиценз за
управление на данъчен склад № **/2006 г., издаден от А. „М.”, с
идентификационен номер на данъчния склад ИНДС BGNCA*** и административен адрес
на същия гр. П., ул. „***“ № **. При издаване първоначалния лиценз на
жалбоподателя, в него липсва каквото е да било описание на помещенията, които
обхваща. През годините са правени промени в лиценза – приложеното решение № **/18.02.2008
г. на директора на А. „М.“. При изменението на лиценза за управление на
данъчния склад сгради № 9 и 18 са единствените помещения, предмет на проверка.
С Решение № *** от 30.10.2013
година по НАХД № *** по описа на РС, гр. П. за 2012 година(приложено по
настоящото дело), оставено в сила с Решение №** от 27.01.2014 година по КНАХД №
*** по описа на ВТАдмС е отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление № ***/2012 г. от 31.10.2012 г.
на началника на М. С., което било издадено срещу настоящия жалбоподател за
нарушение по чл. 91а, ал. 2 от ЗАДС, твърдяно да е извършено на територията на
данъчния склад на дружеството.
С Решение № ** от 02.07.2013 година по НАХД № *** по
описа на РС, гр.
П. за 2012 година (приложено по настоящото), оставено в сила с Решение № *** от
16.09.2013 година по КНАХД № *** по описа на ВТАдмС за 2013 година е отменено,
като незаконосъобразно наказателно
постановление № ***/2012 г. от 31.10.2012 г. на началника на М. С.,
което било издадено срещу настоящия жалбоподател за нарушение по чл. 88, ал. 2
във вр. с чл. 126а от ЗАДС, твърдяно да е извършено на територията на данъчния
склад на дружеството.
С Решение № *** от
30.10.2013 година по НАХД № *** по описа на РС, гр. П. за 2012 година
(приложено по настоящото), оставено в сила с Решение № ** от 16.01.2014 година
по КНАХД № *** по описа на ВТАдмС за 2013 година е отменено, като
незаконосъобразно наказателно
постановление № ***/2012 г. от 31.10.2012 г. на началника на М. С.,
което било издадено срещу настоящия жалбоподател за нарушение по чл. 126 от ЗАДС, твърдяно да е извършено на територията на данъчния склад на дружеството.
С Решение № ** от 17.06.2013
година по НАХД № *** по описа на РС, гр. П. за 2012 година (приложено по
настоящото), оставено в сила с Решение № *** от 18.10.2013 година по КНАХД № ***
по описа на ВТАдмС за 2013 година е отменено, като незаконосъобразно
наказателно постановление № ***/2012 г.
от 31.10.2012 г. на началника на М. С., което било издадено срещу настоящия
жалбоподател за нарушение по чл.123 ал.2 от ЗАДС, твърдяно да е извършено на
територията на данъчния склад на дружеството.
Видно от
материалите по цитираните производства и от решенията, решаващите съдебни
състави са отменяли НП, освен поради съществени процесуални нарушения, но и
поради обстоятелството, че всякога са приемали данъчния склад на
дружеството-жалбоподател да не съвпада с целия имот, намиращ се на
административен адрес гр. П., ул. „***“ № **, а се изчерпва с помещения № ** –
централен склад с площ
Нови доказателства
в противна насока не са ангажирани в настоящото производство.
Следва да се има
предвид и че в хода на НАХД № ***/2012 година на ПРС са налични доказателства,
че дружеството „***” АД притежава удостоверение за регистрация № **/28.07.2005
г. на МИ за това, че е вписано в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки. В
справката за производствените му обекти фигурира централно предприятие в гр. П.,
парцел *, кв. ***, включващо две ** изби, подробно описани и с намиращите се в
тях резервоари. Дружеството е подало заявление изх. № **/27.06.2006 г. за
издаване на лиценз за управление на данъчен склад, в който отново са описани –
вече подробно, помещенията на склада в гр. П., сред които нова ** изба с площ
2240 кв.м. и стара изба с площ 2140 кв.м., *** от 638 кв.м. с метални
резервоари и др, цех за ***, склад за готова
продукция, цех за бутилиране и склад за търговка дейност. Понастоящем това
дружество е в несъстоятелност и видно от писмо от синдиците до М. С., вх. № ***/***/22.08.2012
г., последните потвърждават, че стоките, находящи се в склада в гр. П. са
собственост на дружеството и са в масата на несъстоятелността, върху тях е
наложен запор и подлежат на осребряване, за което и са търсели за това
съдействие от митническите органи.
С Решение № ***/22.02.2017
г. на Директора на А. М., връчено на дружеството на 06.03.2017 година, е
прекратено действието на лиценза. С връчване на решението е започнала и
процесната проверка, която е извършена, въпреки горните решения – тези на съда,
както и решение № **/18.02.2008 г. на директора на А. „М.“ - на територията на
целия обект – бивш ***, гр. П., като според служителите на ответника това било
сторено на основание и по предоставен при лицензирането „Общ план на
помещенията на данъчен склад на „***” ЕАД, гр. П.”, издаден от община П. под № ***/27.02.2006
г.
При проверката в
данъчния склад на дружеството – помещения посочени по плана като помещения № 9
и 18 нямало акцизни стоки.
Във останалите
помещения, които били при намерени запечатани с митнически пломби от
предходните проверки, заключени по показанията на свидетелите са открити
процесните акцизни стоки. Състоянието на помещенията и подробния списък на
откритите стоки налагат извода за идентичността на намерените при настоящата и
тези, открити при коментираните по-горе проверка. Съставени са приложените
Протоколи за извършена проверка и Протоколи за запечатване на обект или част от
него, в които подробно са описани намерените количества и видове алкохолни
напитки.
На 28.03.2017 г.
била извършена проверка в Б. А. Ц. И. С. (БАЦИС) за подадените от „***” ЕАД
електронни акцизни данъчни документи (е-АДЦ) за данъчен склад с № BGNCA***,
която проверка установила, че такъв не е подаван по реда на чл. 84, ал. З и ал.
5 от ЗАДС.
Според направените
изчисления след замерените градуси и количества М. С.изчислява размера на
дължимия акциз на сумата от 410718.50 лв.
Въз основа на
констатациите проверяващите са преценили, че е извършено административно
нарушение и са съставили АУАН № ***/***.2017 г. в присъствието на изпълнителния
директор на дружеството. Подробно са описани извършените проверка на място и по
документи, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАДС.
Видно от разписката
връчен бил препис от АУАН на изп. директор на дружеството. АУАН е подписан от
актосъставителя и петима свидетели, както и от изп. директор.
В законоустановения
тридневен срок са постъпили писмени възражения, в което се излага, че
намерените акцизни стоки не са собственост на „***”, дружеството не е поемало
задължение да ги пази или стопанисва и не е имало достъп до стоките в
помещенията. Заявява, че стоките са собственост на „***” АД, в несъстоятелност
и са част от масдата на несъстоятелността.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното
НП на Началника на М. С., с което на „***”
ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 821437 лева за това, че „на дата
06.03.2017г. на адрес: гр. С., ул. „***” № ***, „***” ЕАД, ЕИК ***, като не е
изпълнило задължението си предвидено в чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗАДС да начисли
възникналия на основание чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАДС акциз с издаването на
акцизен данъчен документ по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от същия, е
извършил административно нарушение на разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАДС, наказуемо по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗАДС.
Приложеното по
преписката НП не е връчено на изп. директор на дружеството. На последния е
връчен различен по вид препис на 07.08.2017 г., видно от приложената разписка.
Жалбата е депозирана на 14.08.2017 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
обоснова следните правни изводи:
Жалба е депозирана в срок от законния представител на
наказаното дружество и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна.
От така събраните доказателства по делото се установява, че „***” ЕАД не е
извършило вмененото му нарушение, тъй като намерените акцизни стоки не са били на
територията на данъчния склад на дружеството, не са негова собственост и поне
от 2012 година, а и преди това, видно от приложените НАХ производства негови
представители нямат дори физически достъп до тях.
В издадения на
дружеството лиценз няма подробно описание на имота и сградите, като е отразено
единствено, че данъчния склад на дружеството е с адрес гр. П., ул. ”***” № **
без посочване на парцел, имат пл. №, площ, сгради, помещения, за които се
отнася. Няма как при това да се поддържа твърдението, че територията на
данъчния склад е идентична с цялата територия на бившия „***” гр. П. от
108 600 кв.м., представляваща парцел *, в кв. *** по ПУП на гр. П., заедно
с всички сгради в него. Това доколкото за да добие статута на данъчен склад
една сграда или помещение следва предварително да бъде проверено за пригодност.
Такава проверка е извършена само на сгради № 9 и 18, което от своя страна
обосновава извода, че именно те съставляват данъчния склад на жалбоподателя – обстоятелства, които
следва да пределно ясни на
наказващия орган, предвид водените от А. М. регистри и особено
предвид водените НАХ производства между страните. Като си е позволил да не ги
съобрази АНО се е поставил в положението да издаде незаконосъобразно
НП.
При така изясненото,
че дружеството жалбоподател няма каквото и да било отношение към откритите
акцизни стоки, то не се явява задължено лице да издава претендирания
данъчен документ, което обосновава извода, че не е извършило и процесното
нарушение.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
При този изход на
делото наведените съображения за процесуални нарушения не следва да се
обсъждат, макар да споделя наведените възражения относно невръчване НП, такова
каквото е приложено по преписката и липсата на безспорен автор на същото,
предвид вида в който е представено.
Настоящия състав намира
за неоснователна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски. Чл. 84 от ЗАНН посочва изчерпателно вида на разноските, които
се присъждат в производството по обжалване на наказателни постановления -
такива за свидетели и вещи лица. Нито в ЗАНН, нито в субсидиарно
приложимия закон по силата на чл. 84 от ЗАНН - НПК е предвидена разпоредба,
уреждаща възлагането на разноски, включително адвокатско възнаграждение,
направени от страна в производството. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, задължително за органите на
съдебната и изпълнителна власт. Съгласно цитираното постановление, производството
по обжалване на административно-наказателни постановления е особен вид
наказателно производство, като за разноските по това производство важат
правилата относно делата за престъпления от общ характер, защото с
престъпленията и с административните нарушения се засягат определени
обществени, а не лични отношения. Освен това, както при наказателните дела от
общ характер, така и при административно-наказателните дела, преследването и
доказването се осъществяват от държавните органи. Следователно, ако наказателното
постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на
нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат
направени, а при отменяване на наказателното постановление разноските остават
за сметка на държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е
станал причина да се направят разноски.
Следователно, в
настоящото производство е недопустимо присъждане на разноски в полза на страна
по делото, независимо от крайния изход на последното.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 212/2017 г.
от 03.08.2017 г. на Началник на М. С.,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВТАдмС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И. И.