Решение по дело №146/2024 на Административен съд - Добрич

Производство по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по жалба на К. П. Ж. [ЕГН] от [населено място],общ. Крушари, обл. Добрич, ул. „4-та“ № 4 против Заповед № РД-08-10 от 01.03.2024 г. на кмета на община Крушари, с която е разпоредено жалбоподателят да осигури достъп до ПИ с идент. № 44104.59.31 по КККР на [населено място], общ. Крушари, обл. Добрич, негова собственост и находящата се в имота сграда с идент. № 44104.59.31.1 със застроена площ от 45 кв.м., тъй като в имота са намира трафопост с диспечерско наименование ТП „Кооперация Лозенец“ и сервитутна зона на кабелна линия НН (ниско напрежение), като осигури свободен достъп за извършване на необходимите технически действия по локализиране и отстраняване на повреда по кабелна линия НН, собственост на „Електроразпределение Север“ АД за периода от влизане в сила на оспорената заповед до приключване на ремонтните работи но не повече от 30 календарни дни. В заповедта е посочено още, че след извършване на необходимите технически действия по локализиране и отстраняване на повредата „Електроразпределение Север“ АД е длъжен веднага да отстрани всички повреди, причинени на имотите, свързани с ремонтните работи. Ако повредите не бъдат отстранени, правоимащият да бъда обезщетен за причинените вреди с обезщетение по реда на чл. 210 ЗУТ.

В жалбата се поддържа незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие на същата с материалния закон и постановяването ѝ при наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се липса на възникнал енергиен сервитут относно ПИ с идент. № 44104.59.31 по КККР на [населено място] на който жалбоподателят е собственик. Налага доводи за липса на кабелна линия която да е собственост на заинтересованото лице ЕРП Север. Претендира отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат В. Г. поддържа жалбата. Депозира писмено становище, с което доразвива възраженията си за наличие на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения адм. акт.

Ответникът чрез процесуален представител – адв. Р. излага доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в рамките на служебните му правомощия и при съобразяване на материалния и процесуалния закон, поради което се прави искане жалбата против нея да бъде отхвърлена. Процесуалният представител на ответника претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна ЕРП Север АД се представлява от юрк. В., която навежда съображения за неоснователност на подадената жалба. Излага доводи, че оспорената заповед е законосъобразна. В писмени бележки по съществото на спора излага своите съображения за наличието на сервитутно право в полза на дружеството и че са налице материалните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 194 ЗУТ.

В заключение прави искане да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата по отношение на оспорената заповед е допустима за разглеждане. Същата е подадена в законоустановения срок, тъй като от известие за доставяне на л. 14 е видно, че жалбоподателят я е получил на 05.03.2024 г., а жалбата против нея е подадена чрез адм. орган на дата 18.03.2024 г., видно от поставения върху нея печат с вх. регистрационен номер. Жалбоподателят е адресат на заповедта, поради което за него е налице правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея оплаквания.

След съобразяване доказателствата, становищата на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на основание чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира следното от фактическа страна:

С Договор за продажба на недвижим имот ЧОС № ОС-09-2012/15.05. 2017 г.; АЧОС № 2300/30.01.2017 г. жалбоподателят К. Джендов е придобил собствеността на имот с идент. № 44104.59.31 по КККР на [населено място].

Н. л. 5 от делото е приложен Нотариален акт за собственост на недвижим [имот номер], том XIV, дело 2585/2020 г. на АВп-Добрич от който е видно, че жалбоподателят К. Джендов е признат за собственик на сграда с идент. № 44104.59.31.1 разположена в имот с идент. № 44104.59.31 по КККР на [населено място].

От приложените на л. 7 и 8 Констативен протокол на ЕРП Север АД № 6234332 от 06.10.2023 г. и Констативен протокол на ЕРП Север АД от 17.01.2024 г. е видно, че служители при заинтересованата страна ЕРП- Север АД са отразили липса на осигурен достъп до електрически съоръжения, собственост на ЕРП- Север АД, разположени в имота стопанисван от жалбоподателя.

Във връзка с горното законни представители на ЕРП- Север АД са подали Заявление с вх.№ РД-17-909/20.02.2024 г. за издаване на заповед за осигуряване на достъп в недвижими имоти, с което са поискали издаването на заповед за достъп чрез преминаване през имот с идент. № 44104.59.31 по КККР на [населено място], необходим за извършване на ремонтни работи по отношение на кабелна линия свързваща стопанска сграда с идент. № 44104.59.20.1 по КККР на [населено място]. В административната преписка не са налице данни горното заявление да е доведено до знанието на жалбоподателя.

Въз основа на горните писмени доказателства е издадена заповедта, която е предмет на настоящето съдебно производство.

С оглед на така установеното съдът прави следните изводи от правна страна:

Оспорената заповед носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който е издаден от компетентен съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ административен орган - кмет на Община Крушари.

Същата е издадена срещу надлежен адресат – собственика на ПИ с идент. № 44104.59.31 по КККР на [населено място], общ. Крушари, обл. Добрич, придобит по силата на Договор за продажба на недвижим имот ЧОС № ОС-09-2012/15.05. 2017 г.

Съдът намира, че при издаването на обжалваната заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които налагат нейната отмяна и връщане на преписката на адм. орган за ново произнасяне.

Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол.

По смисъла на чл. 194, ал. 1 ЗУТ „свободен достъп“ е правото на определено лице да се ползва за определен период от време чуждия имот с оглед постигане целите, визирани в същата разпоредба. Този „свободен достъп“ следва да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено, т. е. при наличието на разрешени или предписани строителни или ремонтни работи административният орган следва да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имота. Това означава, че за да се издаде заповед по реда на чл. 194 ЗУТ следва да е налице доказана необходимост за извършване на съответните строителни, монтажни и ремонтни работи, които са или разрешени или предписани, както и да липсва и друга техническа възможност за извършване на строителството, по аргумент от нормата на ал. 4 и 5 на чл. 194 ЗУТ.

Тези предпоставки не са изследвани в оспорената заповед, което по същество представлява липса на мотиви. От представената по делото административната преписка може да се направи извод, че административният орган е постановил заповедта си само на базата на подаденото от заинтересованата страна Е. С. заявление за достъп, от което обаче не може да се установи какви са конкретните строително-ремонтни дейности свързани с кабелната линия. Нито в констативните протоколи представени от заявителя, нито в процесната заповед, съответният компетентен административен орган е посочил обема и конкретния обхват на тези „ремонтни работи“, които следва да се извършат чрез осигуряване на достъпа. Липсват каквито и да било данни за естеството на ремонта, респ. необходимите строително-монтажни и конструктивни работи. Тези обстоятелства е следвало да бъдат установени още в хода на административното производство, тъй като са елемент от фактическия състав по чл. 194, ал. 1 ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че различните видове строителни и ремонтни работи е възможно да са на разрешителен или съгласувателен режим, т.е. да се налага издаване на разрешение за строеж или такова от друг административен орган, съответно съгласието му. Това е от съществено значение, тъй като ако се касае за работи, които не попадат под определен разрешителен режим, разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ изисква те да са били предписани, т. е. за извършването им не е достатъчна инициативата на собствениците, а следва конкретните ремонтни работи да са указани по административен ред от компетентен орган. В случая е налице единствено твърдение от заинтересованата страна, че е налице енергиен сервитут и съответно липсва съгласие от страна на собственика за осигуряване на достъп до имота. Липсват обаче каквито и да е доказателства за наличието на такъв сервитут. Обстоятелствата по какъв начин административния орган е достигнал до извода за наличие на сервитутно право не са обсъдени в мотивите на издадената заповед.

В заповедта е налице конкретизация на разрешения достъп само във времево отношение, но не и в пространствено. Видно е от представените по делото документи за собственост на ПИ с идент. № 44104.59.31 по КККР на [населено място], е че същият е с площ от 4,481 м2, но в заповедта не е изследвано конкретно в коя част от имота се простира сервитутното право, съответно в коя част следва да бъдат извършвани работите. При наличието на разрешени или предписани строителни работи административният орган следва да избере и конкретен вариант на разрешения достъп до имота. Заповедта по чл. 194, ал. 1 ЗУТ ограничава правото на собственика във връзка с ползването на имота му, поради което се издава само при доказана необходимост от извършване на конкретно посочени дейности във връзка с устройство на територията. Описание на конкретни монтажно-ремонтни дейности, които следва да бъдат извършени в чуждия имот липсва и в оспорената заповед. В процесния случай липсва също така пространствено определяне на „свободния достъп“ в заповедта, доколкото в нея не е определен съответния участък от чуждия имот, който заявителят да може да ползва. Вместо това, видно от съдържанието на заповедта, му е предоставен достъп до целия имот с [идентификатор], което очевидно не е необходимо с оглед площта на имота, преследваната цел и очевидния факт, че кабелната линия не се разпростира върху целия имот на жалбоподателя. Горното е съществен пропуск, тъй като овластеният да издаде заповед по чл. 194, ал. 1 ЗУТ не може да вменява задължение за осигуряването на свободен достъп при липса на конкретно определени по обем ремонтни дейности. Обратното би създало предпоставки за безконтролен достъп до чужд имот, ограничаване вещното право на собственика и затруднения при изпълнение и спорове във връзка със задължението на ползващия и определяне размера на обезщетението за причинени вреди.

По този начин процесната заповед противоречи на принципите за пропорционалност заложени в чл. 6, ал. 2, 3 и 4 АПК. Не са налице констатации и изложени мотиви, свързани с липсата на друга техническа възможност за извършване на конкретната ремонтна дейност. Както вече се посочи, в заповедта е налице конкретизация на разрешения достъп само във времево отношение, но не и в пространствено. При наличието на необходимост от ремонтни работи административният орган е следвало да избере и конкретен вариант на разрешения достъп до имота.

Не са изложени мотиви и ангажирани доказателства за липса на съгласие от страна на собственика на обслужващия имот да допуснат заявителя. Вместо това административният орган се е основал единствено на твърденията в заявлението и на изготвените от заявителя протоколи. Ето защо това обстоятелство може единствено да се предполага на базата на факта, че собственикът оспорва процесната заповед.

С оглед на това съдът счита, че липсата на изложени мотиви не дава възможност за осъществяване на съдебна проверка относно правилното приложение на материалния закон. Административният орган е извършил формална проверка без да установи действително релевантните за случая факти. Така въпросите свързани с хипотезата на чл. 194 ЗУТ са останали неизяснени, поради което нарушавайки разпоредбата на чл. 35 АПК ответникът е постановил необоснован административен акт.

В тази връзка съдът намира, че е налице и друго допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В преписката няма каквито и да е данни собственикът на имот с [идентификатор], адресат на акта и жалбоподател по делото, да е бил уведомен за започване на производството по издаване на обжалваната заповед, в който смисъл е разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК. Това е довело накърняване на правата му, регламентирани в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК, свързани с участието му в административното производство. По делото няма данни случаят да представлява изключение по смисъла на чл. 34, ал. 4 АПК, регламентиращ възможност да не се прилагат горните разпоредби. Освен това разпоредбата на чл. 34, ал. 4, изр. последно АПК изрично предвижда административният орган да отрази в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на чл. 34, ал. 1, 2 и 3 АПК, а в обжалваната заповед изобщо не са налице мотиви.

Ето защо съдът намира, че така допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила налагат отмяна на Заповед № РД-08-110 от 01.03.2024 г. на кмета на община Крушари и връщане на преписката на адм. орган за ново произнасяне със задължителни указания.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 1010 лева, от които 10 лева – внесена държавна такса и 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат понесени от Община Крушари, юридическо лице съгласно чл. 14 ЗМСМА.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-08-110 от 01.03.2024 г. на кмета на община Крушари, с която е разпоредено жалбоподателят К. П. Ж. [ЕГН] от [населено място], общ. Крушари, обл. Добрич, [улица]та № 4 да осигури достъп до ПИ с идентификатор № 44104.59.31 по КККР на [населено място], общ. Крушари, обл. Добрич, негова собственост и находящата се в имота сграда с идент. № 44104.59.31.1 със застроена площ от 45 кв.м., тъй като в имота са намира трафопост с диспечерско наименование ТП „Кооперация Лозенец“ и сервитутна зона на кабелна линия НН (ниско напрежение), като осигури свободен достъп за извършване на необходимите технически действия по локализиране и отстраняване на повреда по кабелна линия НН, собственост на „Електроразпределение Север“АД за периода от влизане в сила на оспорената заповед до приключване на ремонтните работи но не повече от 30 календарни дни.

ВРЪЩА преписката на ответника за издаване на нова заповед по подаденото заявление в едномесечен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, при съобразяване на указанията за провеждане на административното производство, дадени в обстоятелствената част на съдебното решение.

ОСЪЖДА О. К. да заплати на К. П. Ж. [ЕГН] от [населено място], общ. Крушари, обл. Добрич, ул. „4-та“ № 4 направените по делото разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.