№ 759
гр. София, 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20211100902440 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане е предявен иск от Р.Т. в качеството му на синдик на „Б.Р.К.“
ЕООД срещу „К.**“ ЕООД и „Б.Р.К.“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че на 12.04.2019
г. „Б.Р.К.“ ЕООД – в несъстоятелност, с открито производство от 03.11.2020 г. при
установена начална дата на неплатежоспособност - 20.03.2019 г., на 12.04.2019 г. превело
по сметка на ответника „К.**“ ЕООД сума в размер на 2210 лв. Твърди се плащането да не
касае задължение на платеца, а такова на Д.С., явяващ се бивш управител на
несъстоятелното дружество. Иска се действието, изразено в извършено плащане да бъде
обявено за недействително по отношение на кредиторите.
В указания срок за обосноваване на интереса от предявения иск синдик Т. поддържа
наведените в исковата молба съображения.
Настоящият състав приема иска за недопустим по следните съображения:
Законът утвърждава потестативно право за синдика да се противопостави на извършено
действие или сключена сделка от търговец в открито производство по несъстоятелност с цел
събиране на разпиляно имущество или предотвратяване облагодетелстване на кредитор,
облагодетелстван в отклонение от принципа за справедливо удовлетворяване на всички
кредитори на неплатежоспособен търговец. Съдебното решение е наложително, за да бъде
отречен погасителният ефект на извършено дължимо плащане, доколкото, според правилата
на материалния закон, престация в погашение на дълг лишава длъжника от имущество,
легитимирайки и неговия кредитор за правоимащ да я получи. При открито производство по
несъстоятелност обаче законът утвърждава приоритет на общия спрямо индивидуалния
интерес на кредитора. Цялото имущество на неплатежоспособния или свръхзадължен
длъжник следва да послужи за удовлетворяване на вземанията на всички негови кредитори
според установените в закона правила за разпределение. В тази насока и намесата на съда е
предпоставка, за да бъде ангажиран облагодетелствалия се в отклонение от правилата
кредитор да върне полученото и да разчита на признатия му от правилата дял от
имуществото включително и когато той е избран по волята на длъжника. С други думи,
съдебното решение е средство за отнемане на признато според общото право благо за
1
кредитора поради нарушение на императивното правило за справедливо удовлетворяване на
всички кредитори на несъстоятелен търговец. Затова и надлежните ответници в това
производство са страните в материалното правоотношение, от което произтича дълга, а с
решението бива отречена както легитимацията на облагодетелствания кредитор в
отклонение от правилата да задържи актива, така и погасителния ефект на извършеното
плащане. По силата на влязлото в сила решение третото лице придобива качеството
кредитор (чл. 648 ТЗ) именно защото към преклузивния срок за предявяване на вземанията
не е притежавал такова.
Не така обаче стои въпросът при изпълнение на чуждо задължение от несъстоятелен
длъжник. Законът допуска изпълнение на чуждо задължение. Причината, мотивирала трето
на материалното правоотношение лице да плаща произтича от вътрешните отношения на
платилия недлъжник и облагодетелствалия се от плащането длъжник без обаче да засяга
правната сфера на удовлетворения кредитор. Затова и платеното в погашение на чуждо
задължение не създава правоотношение между удовлетворения кредитор и платилия
недлъжник. Понеже удовлетвореният кредитор е трето на производството по
несъстоятелност лице, полученото от него не конкурира кредиторите на масата на
несъстоятелността. Извършеното плагане поражда необходимост от изследване на
отношението между платилия недлъжник – търговецът в производство по несъстоятелност,
и облагодетелствалия се от плащането длъжник. Евентуална липса на причина за погасяване
на чуждо задължение, каквато ищецът твърди в случая, сочи на правоотношение,
възникнало с Д.С. по силата на разместените блага и трансформация на актива от вземане
към банката, осъществила превода, във вземане към ползващия се от извършеното плащане.
Доколкото обаче Д.С. не е страна в настоящото производство защитата на този, принципно
зачетен от правния ред интерес, е недостижима в настоящия процес.
Съгласно чл. 124 ал. 3 ГПК иск за изменение на гражданско правоотношение може да
се предяви само в предвидените от закона случаи. Преферентните искове са призвани да
внесат промяна в правната действителност, чрез отричане на погасителния ефект на
изпълнението и възникване на задължение за връщане на полученото, макар и да е било
дължимо. С други думи, съдебното решение възстановява едно приключило според
материалния закон правоотношение. При тези съображения настоящият състав приема, че
предявеният иск е насочен към изменение на гражданско правоотношение. Ето защо и
доколкото описаните в исковата молба факти не сочат на предпоставките за упражняване на
потестативното право на синдика да отнеме получен актив от облагодетелствал се кредитор
на длъжник в производство по несъстоятелност в отклонение от правилата за справедливо
удовлетворяване на всички кредитори, искът се явява недопустим.
Мотивиран от изложеното съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба.
2
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд –
София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК на ищеца да бъде връчен и препис от настоящото.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3