О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
София, 04.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 12858/2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск от
„Е. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, против В.С.С.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, като
правоприемник на Министерство на правосъдието, на основание чл. 82, ал. 2 ПЗР
на ЗСВ, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено
между страните, че по Договор, сключен на
29.12.2008 г. между „Е. АД и Министерство
на правосъдието, с
предмет „Предпроектни проучвания, проектиране, изграждане и въвеждане в
експлоатация на сграда на Софийски районен съд и Софийска районна
прокуратура", не съществува
неизпълнение от страна „Е." АД - пълно или частично, от което да възникне правото на Министерство
на правосъдието, да усвои пълната сума по предоставената банкова гаранция във
връзка с платения аванс по чл. 3.3. от Договора, в размер на 5 250 000 лв.
Претендират се
раноски.
В исковата молба се твърди, че на 29.12.2008 г. между Министерство на правосъдието, като
възложител, и „Е." АД, в качеството му на изпълнител, е подписан Договор с
предмет „Предпроектни проучвания, проектиране, изграждане и въвеждане в
експлоатация на сграда на Софийски районен съд и Софийска районна
прокуратура". По силата на чл. 3.3. от същия Договор, Министерство на
правосъдието е следвало да преведе като аванс на „Е." АД, към момента на
подписване на Договора, сумата 5 250 000 лв. с ДДС. Посочената сума е преведена
с две платежни нареждания, въз основа на издадената от ищеца фактура № **********/29.12.2008
г., както следва: 5 239 673 лв. на 30.12.2008 г., с основание авансово плащане и
10 327 лв. на 19.01.2009 г., с основание плащане по СМР.
Ищецът излага, че,
съгласно Договора, за всяка авансова сума, изпълнителят „Е." АД е трябвало
да осигури банкова гаранция, като за плащането по чл. 3.3. от Договора -
горепосочения аванс, такава банкова гаранция е осигурена от него и тя е била за
сумата 5 250 000 лв., издадена от „К.Т.Б.АД, с изх. №
1286/29.12.2008 г.
По – нататък ищецът поддържа, че, съгласно издадената
гаранция, Банката се е задължила да заплати неотменяемо на Министерство на
правосъдието, сума в размер до 5 250 000 лв., в случай че изпълнителят „Е."
АД не е изпълнил своите задължения по договора, за които е получил авансово
плащане от страна на възложителя. Според текста на гаранцията, писменото искане
за плащане от страна на Министерство на правосъдието е следвало да бъде придружено
от декларация, че дружеството „Е." АД„ не е изпълнило задълженията си за
възстановяване на получения аванс чрез извършване на дейности по договора. На
последно място, в гаранцията било записано, че ангажиментът на Банката по
издадената банкова гаранция се намалява е погасяването на аванса, което ще
става пропорционално на стойността на поетапно изпълнените работи по договора.
Ищецът твърди, че, след превеждане на авансовата сума, е
започнал изпълнение по договора, давайки подробно описание на извършените
дейности, а на 21.09.2009 г., с Приемо - предавателен протокол №
93-00-301/21.10.2009 г., е представил на ответника и Инвестиционния проект, във
фаза „Технически проект".
Според отразеното в исковата молба, след тази дата проектът
бил фактически „замразен" от възложителя - Министерство на правосъдието и
следващи плащания по договора от негова страна не били извършвани, както и не
били извършвани каквито и да са действия във връзка е представените в
Министерството от страна на ищеца документи по изпълнението на Договора - идеен
проект и инвестиционен /технически/ проект, като липсата на каквото и да е
действие и/или изявление на възложителя продължило повече от две години.
Заявява, че от негова страна е налице изпълнение на договора,
и то в значителен обем, напълно покриващ и дори надхвърлящ преведения от
възложителя аванс от 5 250 000 лв. Поддържа, че с Писмо от 06.07.2012 г. отново
заявил пред ответника готовността си да продължи изпълнението по договора, но
след 2009 г. не било налице каквото и да било изпълнение от страна на
Министерство на правосъдието, нито превеждане на каквито и да било суми по
него.
По – нататък ищцовата страна казва в исковата молба, на
31.07.2012 г., възложителят Министерство на правосъдието изпратил чрез
обслужващата го банка - БНБ /с Писмо на БНБ изх. № 1720-0133/20.07.2012г./, до
„К.Т.Б.АД, Искане за плащане, изх. № 92-24-34/20.07.2012 г., за сумата 5 250
000 лв., представляващо пълно плащане на банковата гаранция, в което искане била
инкорпорирана декларация, че „Е." АД не е изпълнило своите задължения по
сключения договор, които са му били авансово заплатени, както и че дружеството
не е изпълнило задълженията си за възстановяване на получения аванс чрез извършване
на дейности по този договор.
В тази връзка моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено че посоченото
неизпълнение, от страна на изпълнителя, обуславящо правото на възложителя да се
удовлетвори от издадената банкова гаранция, не съществува.
Поискал е допускане на писмени доказателства и назначаване
на експертизи.
Моли съда да уважи иска, като основателен и доказан.
Ответникът В.С.С.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва изцяло иска като недопустим и неоснователен.
На първо място счита, че искът е недопустим поради липса на
правен интерес, като излага подробни съображения в тази насока.
На
следващо място излага, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.
Според него Договор № 93-00-301/29.12.2008 г. с предмет „Предпроектни
проучвания, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на сграда на
Софийски районен съд и Софийска районна прокуратура" е сключен при
нарушение на императивни разпоредби на Закона за обществените поръчки и
Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки, Закона за устройството
на държавния бюджет, Закона за държавната собственост и Закона за съдебната
власт и затова е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и невъзможен предмет.
На
следващо място, според него, по процесния договор е налице пълно неизпълнение
от страна на „Е." АД, поради подробни изброени съображения в тази насока.
Оспорва
всички посочени суми в представената към исковата Молба справка за извършени
разходи по договор № 93-00-301/29.12.2008 г. към 28.05.2010 г.
Противопоставя се на следните представени от ищеца писмени
доказателства:
1.
Справка за изпълнението на договора - твърди,
че същата не е приемана от МП, и оспорва същата по
основание и по размер.
2.
Писмени доказателства, описани под № 9 до №
11, а именно - докладна записка от 15.07.2009 г. на началник отдел
„Инвестиции" в дирекция „ИОПУССД" към МП, както и Анализ на
изпълнение по договор № 93-00-301/08/16.05.2012 г. от директор на дирекция
„ИОП" към МП - счита, че същите не са изготвени, нито са адресирани до
ищеца „Е." АД, поради което не биха могли да бъдат представени в официално
заверен препис по смисъла на чл. 179, ал. 2 от ГПК от представилата ги страна;
3.
Писмени доказателства, описани под № 14, 15,
23, 24, 25, 27, а именно - Писмо изх. № 948/20.03.2009г. от „Е." АД до МП;
Писмо от 23.03.2009г. от „Е." АД до МП; Писмо от 03.06.2009г. от „Е."
АД до МП; Писмо от 15.06.2009г. от „Е." АД до МП; Писмо изх. №
1160/23.06.2009г. от „Е." АД до МП, ведно с анализ.; Писмо от 17.07.2009г.
от „Е." АД до МП - счита, че няма данни тези писма да са получени от
възложителя; Анализът не бил подписан.
4.
Писмо-отговор от Главния проектант, изх. № IX-
002/02.06.2009г.- същото не било подписано;
5.
Писмено доказателство № 36 - проектът на
споразумение - счита, че същото не попада в обхвата на допустимите съгласно ГПК
писмени доказателства;
6.
Всички описани под № 38 писмени доказателства
- счита, че всички представляват копия от документи, които по никакъв начин не
могат да бъдат приети за доказателства относно изпълнението на договора.
7. Описаното под № 39
писмено доказателство - Определение от 09.2012 г. на СГС ведно с обезпечителна
заповед към него - същото не било влязло в сила, поради което моли съда да не
го взема предвид.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускането на експертизи.
В хода по същество моли съда
да отхвърли изцяло предявения иск, с присъждане на разноски.
Съдът, като разгледа
представените и събрани в хода на настоящото дело доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От събраните по
делото доказателства се установи, че на 29.12.2008 г. между ищеца, в
качеството му на изпълнител, и Министерство
на правосъдието, като възложител, е Договор с предмет „Предпроектни проучвания, проектиране,
изграждане и въвеждане в експлоатация на сграда на Софийски районен съд и
Софийска районна прокуратура".
В чл. 3.3. от договора страните са се споразумели, че
възложителят следва да преведе авансово на изпълнителя при подписване на договора,
сумата 5 250 000 лв. с ДДС.
От представените писмени доказателства се установява, а и
не се оспорва между страните, че посочената сума е преведена с платежни
нареждания, въз основа на издадената от ищеца фактура № **********/29.12.2008 г.,
на два пъти, както следва: 5 239 673 лв. на 30.12.2008 г., с основание авансово
плащане и 10 327 лв. на 19.01.2009 г., с основание плащане по СМР.
Не се спори също и че, в изпълнение на договора ищецът, в
качеството си на изпълнител е осигурил банкова гаранция, която, във връзка с
плащането на посочения аванс, съгласно чл. 3.3. от Договора възлиза на сумата 5
250 000 лв. Гаранцията е била издадена от „К.Т.Б.АД, изх. № 1286/29.12.2008 г.
и с нея Банката се е задължила да заплати неотменяемо на Министерство на
правосъдието, сумата 5 250 000 лв., в случай че изпълнителят „Е." АД не
изпълни своите задължения по договора, за които е получил авансово плащане от
страна на възложителя. Видно от съдържанието на издадената гаранция, писменото
искане за плащане от страна на възложителя Министерство на правосъдието е следвало
да бъде придружено от декларация, че дружеството - изпълнител „Е." АД„ не
е изпълнило задълженията си за възстановяване на получения аванс чрез извършване
на дейности по договора. В нея е отразено също така, че ангажиментът на Банката
по издадената банкова гаранция се намалява е погасяването на аванса, което ще
става пропорционално на стойността на поетапно изпълнените работи по договора.
В хода на съдебното производство съдът назначи, изслуша и
прие няколко съдебно – технически и съдебно – счетоводни експертизи, приложени
по делото.
От ответника е направено
и поддържано възражение за недопустимост
на предявения иск и съдът намира, че, преди разглеждане на делото по
същество, следва да се произнесе по него.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК,
всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато е нарушено, или
за да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение или
на едно право, ако има интерес от това. Според нормата на ал. 4, иск за
установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение е
допустим само в предвидените в закон случаи. В настоящото производство ищецът
цели установяването на факта, че не е налице неизпълнение на договорни
задължения към ответната страна – обстоятелства, чиято защита законът не е
уредил по съдебен ред чрез положителен или отрицателен установителен иск.
ГПК допуска установяване на
факти с правно значение при три хипотези: установяване истинността или
неистинността на документ, предвидено в чл. 124, ал. 4, изр.1 ГПК, установяване
на други факти с правно значение, в изрично предвидени в закона случаи - чл.
124, ал. 4, изр. 2 ГПК и установяване на престъпни обстоятелства от значение за
граждански правоотношения или за отмяна на влязло в сила решение, когато
наказателното преследване не може да бъде възбудено или прекратено по някои от
причините, посочени в чл. 24, ал.1, т.2 - 5 НК.
Съдът приема тезата на ответната
страна, че, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, с предявената
искова претенция ищецът цели установяване на факти с правно значение /в
частност, че не е налице неизпълнение/, които факти, обаче, не са изрично
посочени в закона.
Предпоставките за допустимост
на предявен иск за установяване на факти са две: законът да допуска установяването на факт с правно значение по съдебен
ред и - наличието на правен интерес от
това /последното представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно/ - както от предявяване на иск за защита на свое
материално или чуждо право, така и изобщо от предявяването на конкретен вид иск
- конститутивен, осъдителен или установителен. Правен интерес е налице, когато
ищецът черпи права от съществуването на факта с правно значение, чието
установяване по съдебен ред желае. Правният интерес, като предпоставка за
допустимостта на иска следва да е ясно обоснован, като с успешното провеждането
на производството по така предявения установителен иск, страната би могла да
получи реалното и ефективно осъществяване на своите индивидуални права – нещо,
което, според съда, не би се постигнало с уважаване на настоящия иск,, по
следните съображения:
От ответната страна са налице възражения, че установяването на изпълнение или неизпълнение по процесния договор от страна на ищеца е в пряка връзка със задължението за плащане на определената в договора цена от насрещната страна, ответник в производството, поради което за ищеца, като изпълнител, е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за дължимата, според него, насрещна престация от възложителя във връзка с изпълненото от негова страна, в случай че тези обстоятелства се оспорват. Вместо това по настоящото дело е предявен установителен иск от ищеца – изпълнител „Е.“,АД за доказване твърденията му, че определени факти са се осъществили, респ. не са се осъществили, което не е допустимо съобразно действащото процесуално законодателство.
В тази връзка съдът приема
ответниковата теза, че с предявената искова молба ищецът се стреми да установи наличието
на изпълнение на задълженията си във връзка със съществуващите между страните
договорни отношения, с което да попречи на ответника да реализира правата си по
сключения договор за банкова гаранция, описан по – горе, без, обаче, в същото
време да оспорва валидността на банковата гаранция като търговска сделка, както
и правото на ответника да изисква плащания по нея. Според настоящия съдебен
състав, уважаването на предявената претенция няма да промени отношенията между
страните във връзка с усвояване от ответника - възложител на описаната по –
горе банкова гаранция по съответния, описан в договора ред, пред вид и на
факта, че Банката - издател на гаранцията
не е страна по делото.
Съдът споделя и направения от ответника в
представените от него писмени бележки извод, че с постановяването на решение по
предявения иск, нито ще се разреши спор, какъвто между страните не съществува,
нито би се установило действителното правно положение, от което ищецът да
получи пълноценната защита, легитимирана в процеса. С оглед на това и, пред вид факта, че с
упражняването от страна на ищеца на правото на иск, претендираното от него право
не може да получи търсената защита, съдът приема, че в конкретния случай правен
интерес не е налице. Настоящото производство е недопустимо, поради което даденият ход по съществото на делото следва да бъде
отменен и образуваното дело следва да бъде
прекратено.
При формиран извод за недопустимост на предявения иск
съдът не обсъжда заключенията на приетите по делото съдебно – технически съдебно – счетоводни експертизи.
Пред вид изхода на спора на ответника В.С.С.НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представен списък, както
следва: 1 350 лв. депизити за вещи лица и 450 лв. ю.к. възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯВА дадения ход по
същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
12858/2012 г. на СГС, I – 3 с-в, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА „Е. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, против В.С.С.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, разноски по
делото в размер, както следва: 1 350 лв. депизити за вещи лица и
450 лв. ю.к. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване в седемдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: