П Р И С Ъ Д А
Номер 260006
30.10.2020 година град Хасково
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд наказателен състав
На
тридесети октомври, две хиляди и двадесета година
В
публичното заседание в състав:
Председател:
Красимир Д.
Съдебни заседатели: С.К.
Р.А.
Секретар
Димитрийка Христова
Прокурор
Н. Трендафилов
като
разгледа докладваното от Председателя н.о.х. дело № 530 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Против подсъдимия П.Д. е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК за това, че на 10.10.2020г.
на автомагистрала „Марица" в района на 72-ри км., в землището на гр.
Харманли, е дал дар който не му се следва- парична сума в размер на 25
/двадесет и пет/ български лева (1 бр. банкнота с номинал 5 /пет/ български
лева със сериен номер*** и 1 бр. банкнота с номинал 20 /двадесет/ български
лева със сериен номер ***), на длъжностно лице - полицейски орган - М.Д.Д. -
мл. автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция" към РУ - ***
при ОДМВР - ***, за да не извърши действие по служба - да не му състави акт за
установяване на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането. В съдебно заседание представителят на ОП Хасково поддържа
обвинението във вида, в който е предявено, като с оглед проведеното по реда на
глава XXVII от НПК производство, иска съдът да признае подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението и да му наложи наказания при условията на чл. 55
от НК, като определи наказанието пробация в минимален размер на двете мерки.
Защитникът на
подсъдимия е съгласен със становището на ОП Хасково, доколкото от събраните по
делото доказателства се установило извършено престъпление, а самопризнанието
било подкрепено от доказателствата. Според защитника също са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащи определяне на наказанията към
минимума, предвиден в общата част на НК. Пледира, след като подсъдимият бъде
признат за виновен в извършване на престъплението да му бъда наложени наказания
към законовия минимум.
В съдебно заседание
подсъдимият Д. заяви, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези
обстоятелства. В последната си дума изразява съжаление и иска от съда да му
наложи минимално наказание.
След констатация, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, съдът с определение по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371,
т. 2 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Преценката на самопризнанието, в
съвкупност със събраните по делото доказателства и при условията на чл. 373,
ал. 3 от НПК доведе до приемане за установени следните факти:
Подсъдимият П.В.Д. ***.
Български гражданин е, с основно образование, трудово ангажиран – работи в
Завод „***“. **, **с М.А.К., като от съжителството си имали
родени четири деца - три момичета, вече пълнолетни и едно момче - на 17 години.
Момичетата били създали семейства, а Д. и К. имали седем внучки. На *.10.2020г.
в АГО отделение на болницата в гр. *** една от дъщерите им родила момче. На
10.10.2020г. св. М.А.К., която притежавала лек автомобил „Форд", модел
„Ескорт" с*** и подс. Д., който управлявал колата, макар и без сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
тръгнали от *** за гр. *** по повод изписването на дъщеря им. Автомобилът бил
управляван от П.В.Д., на предната дясна седалка се возела М.К., а отзад - две
от внучките им. Малко след 10 часа на 10.10.2020г., подсъдимият управлявал
автомобила по Автомагистрала „Марица", в посока към гр. Харманли.
Около 10:25 на
10.10.2020г., М.Д.Д. - мл. автоконтрольор II степен в група „Охранителна
полиция" към РУ - ** при ОДМВР - *** и С.А.Ш. - старши полицай в група
„Охранителна полиция" към РУ ***, при ОДМВР ***, били разположени на АМ
„Марица", на 72-ри километър в лентата за движение с посока към гр.
Харманли и АМ „Тракия". Св. Д. спрял за проверка автомобила управляван от Д..
Полицейският служител поискал документите за управление на водача, на
автомобила, които водачът бил длъжен да носи по закон, както и документа за
самоличност на пътничката. П.Д. имал съответната правоспособност, за което
представил документи, представил и свидетелство за регистрация на автомобила,
от което се установила собствеността му. За лек автомобил „Форд", модел
„Ескорт" с ДК№ ***обаче водачът не представил полица за валидна гражданска
отговорност. След извършената проверка по електронен път М.Д. установил, че
действително няма задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, а не че Д. не я носи. Уведомил подсъдимия, че ще му състави
акт за установяване на нарушението. П.Д. казал „Недейте така момчета, недейте
да ми пишете акт! Да Ви дам някой лев да се почерпите, днеска и бебе имам, да
се почерпите за негово здраве!". Полицаят Д. казал, че не иска парите му.
След това на подсъдимия била извършена проверка с техническо средство за
употреба на алкохол, при която се установило, че не е употребил. Д. поставил на
задната кора на полицейския автомобил кочана с актовете за установяване на
нарушения, поставени върху твърда подложка за писане. Тогава П.В.Д. решил да
даде дар – пари на полицейския служител, за да не състави акт за установяване
на административно нарушение, което щяло да доведе до възникване на задължение
за заплащане на глоба в немалък размер. Подсъдимият се приближил до задната
част на полицейския автомобил, повдигнал кочана с актовете и поставил под тях
сгънати 25 лева - банкноти с номинал 5 лева и с 20 лева.
Служителите на РУ **уведомили
оперативния дежурен за случилото се и задържали П.Д., срещу когото бил съставен
АУАН за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекс за застраховането.
Впоследствие бил
извършен оглед на местопроизшествието при който банкнотите били описани и
фотографирани така, както били оставени от Д. (л. 8, сн. 1), а впоследствие
извадени и описани. Банкнотите били със серийни номера ***(5 лева), а тази с
номинал 20 лева - ***.
Видно от справка за
заеманата длъжност и типова длъжностна характеристика М.Д.Д. е назначен на
длъжност мл. автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция" към РУ
-** при ОДМВР - ***със Заповед №***. и към 10.10.2020г. е заемал същата
длъжност. Съгласно чл. 31, т. 1 от ЗМВР - Административнонаказателна дейност се
осъществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи чрез установяване
на административни нарушения и налагане на административни наказания. Според
142, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители - полицейски
органи. Съгласно чл. 56 вр. чл. 37 ЗМВР - Органите на областните дирекции и на
техните структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1.
Съгласно чл. 57 ЗМВР полицейски органи са органите на областните
дирекции.Последните пък са основните структури на МВР за осъществяване на
оперативно-издирвателна; охранителна дейност; разследване на престъпления;
контролна; административнонаказателна и предоставяне на административни услуги.
(чл. 42, ал. 2, вр. чл. 6 ЗВМР) Сред правомощията на свидетеля били дейности по
опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението (чл. 14,
ал. 1 ЗМВР)
Съгласно чл.170 ЗДвП
Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от
закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от
съответните служби по тази глава. Същите налагат и предвидените в този закон
наказания. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон (ЗДвП),
се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този
закон. (чл. 189).
Следователно М.Д.Д.
имайки властнически правомощия за осъществяване на административнонаказателна
дейност, е имал качеството на длъжностно лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б.
„а" НК, както и е бил полицейски орган по смисъла на ЗМВР, към който закон
препраща нормата на чл. 304а НК.
Описаната фактическа
обстановка се доказва по безспорен начин от признанието на подсъдимия, подкрепено
от показанията на свидетелите М.Д., С.Ш., М.К., които са взаимно свързани,
непротиворечиви, кореспондират помежду си, подкрепят се изцяло от прочетените и
приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, приложени по ДП и от
предявените по реда на чл. 284 от НПК веществени доказателства – банкноти с
номинал от 5 и 20 лева.
При така установените
факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимия П.В.Д. е
осъществил състава на престъплението по чл.304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК
защото на 10.10.2020г. на автомагистрала „Марица" в района на 72-ри км., в
землището на гр. Харманли, е дал дар от 25 лева на длъжностно лице, имащо
качеството "полицейски орган", а именно на М.Д.Д. - мл.
автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция" към РУ - *** при
ОДМВР - ***, за да не извърши действие по служба спадаща в кръга на служебната
му дейност, свързани с контрола и санкционирането за нарушения на Закон за
движението по пътищата. От обективна страна подс. Д. е осъществил състава на т.
нар. активен подкуп при форма на изпълнителното деяние - „даде". В случая
престъплението е довършено, тъй като подкупът /дарът/, представляващ пари, е
излязъл от фактическата му власт с поставянето на банкнотите под кочана с
актовете, поставени върху кората на служебния автомобил от служителя Д., за
когото парите са били предназначени и в чиито правомощия е било да състави
АУАН. От своя страна полицаят обективно е имал възможност да приеме дадения му
подкуп, макар да не е сторил това, а незабавно е сигнализирал за извършеното
престъпление. Наред с това впоследствие по отношение на нарушителя са били
извършени всички нужни действия по ЗАНН от страна на контролния орган. От субективна
страна подсъдимият е действал виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК - съзнавал е обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял тяхното
настъпване. Д. е съзнавал длъжностното качеството на свидетеля Д. и
обстоятелството, че е полицейски орган. Същият е бил наясно, че дава подкуп на
полицай именно във връзка със службата му и неговите правомощия /задължения/.
По този начин той е целял да не бъде санкциониран заради липсата на полица за
платена граждански отговорност, каквото действие по служба е било в
правомощията на св. Д..
Подбудите и причините
за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия, незачитането
на установения в страната правов ред, стремежът да не бъде санкциониран и
еуфорията от раждането на първия му внук.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието и на дееца,
подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите вината обстоятелства.
За такива съдът прие чистото съдебно минало, положителните характеристични
данни, разкаянието в централната фаза на процеса, както и невисоката стойност
на предложената като подкуп сума. За престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.
1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” до 10 години
и „глоба” до 15 000 лева. При така посочените обстоятелства, имащи значение за
вида и размера на наказанието, съдът прие, че са налице единствено смекчаващи
отговорността, при които и най-лекото предвидено в особената част на НК(чл.304а НК) наказание се явява несъразмерно тежко спрямо дееца, поради което и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК замени „лишаването от свобода” с
„пробация”. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК на подс. Д. бяха
определени пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес, с
периодичност два пъти седмично” и „задължителни срещи с пробационен служител”,
двете за срок от по 6 месеца. С оглед имущественото състояние на подсъдимия,
посочено в декларацията и конкретната обществена опасност на дееца, съдът
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК и не наложи кумулативното и по –
леко наказание „глоба”, което законът предвижда наред с наказанието „лишаване
от свобода”.
На основание чл. 307а
от НПК в полза на Държавата следва да се отнеме предмета на престъплението, а
именно: 2 бр. банкноти с номинал от 5 и 20 лева с номера ***и ***.
Така мотивиран съдът
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия П.В.Д.,
роден на ***г***, живущ ***, *** гражданин, ***, с *** образование, ***, работи
в***, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 10.10.2020г. на
автомагистрала „Марица" в района на 72-ри км., в землището на гр.
Харманли, е дал дар на длъжностно лице - полицейски орган - М.Д.Д. - мл.
автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция" към РУ - **при
ОДМВР -***, който не му се следва - парична сума в размер на 25 /двадесет и
пет/ български лева (1 бр. банкнота с номинал 5 /пет/ български лева със сериен
номер ***и 1 бр. банкнота с номинал 20 /двадесет/ български лева със сериен
номер *** за да не извърши действие по служба - да не му състави акт за
установяване на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането, поради което и на основание чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 вр.
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ вр. ал. 3 НК му налага наказание „пробация“ с
пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност
два пъти седмично” и „задължителни срещи с пробационен служител”, двете за срок
от по 6 месеца.
На основание чл.307а НК отнема в полза на Държавата предмета на престъплението – банкноти с номинал
5 лева със сериен номер *** и с номинал 20 лева със сериен номер ***.
Присъдата подлежи на
въззивно обжалване и протест пред АС – Пловдив, в 7-дневен срок от днес.
Председател: Съдебни заседатели: 1…………………
2………………..