Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………………гр.София, 20.07.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV „В“ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Димитър Ковачев
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Зл. Чолева гр.дело № 12572
по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 27.06.2018 г. по гр.д. № 86784/2017
г. на СРС, 62 състав по предявен по реда на чл.422,ал.1 от ГПК иск от „ЗК О.“
АД– република Кипър, чрез „ЗК О. – клон България“ КЧТ срещу В.П.Н., е признато за установено, че В.П.Н. дължи на
„ЗК О.“ АД – Република Кипър, чрез „ЗК О. – клон България“ КЧТ, на основание
чл.274,ал.1, т.1, предл.1 от КЗ /отм./- сумата от 1986,40 лв., ведно със законната
лихва, считано от 05.10.2017 г. -до окончателното изплащане и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - сумата от
347,75 лв., мораторна лихва за периода от 05.01.2016 г. – 02.10.2017 г., за
които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.10.2017 г. по ч.гр.д.
№ 71257/2017 г. на СРС, 62 състав. С решението В.П.Н. е осъден да заплати на
„ЗК О.“ АД – република Кипър, чрез „ЗК О. – клон България“ КЧТ – сумата от
243,37лв.- разноски по делото за заповедното производство и сумата от
743,97лв.- разноски за исковото производство.
Решението се обжалва от ответника В.П.Н..
Въззивникът
поддържа доводи за неправилност на първоинстанционното
решение. Възразява, че от районния съд е възприет механизъм на процесното произшествие, който не отговаря на механизъма, установен със събраните по делото
доказателства. Поддържа, че неправилно от първата инстанция са кредитирани
показанията на свидетелката Белова, които въззивникът намира за пристрастни,
доколкото отхвърляне на исковата претенция би означавало, че тя е получила
застрахователно обезщетение без основание. Твърди, че от показанията на св. Й.,
се установява, че към момента, в който управляваният от него лек автомобил
„БМВ“ се е ударил в лекия автомобил „Опел
Корса“ , последният вече е бил катастрофирал в автомобила, намиращ
се преди него в редицата-„Рено Меган“. Моли, в тази
връзка, съдът да съобрази и кредитира
показанията на св.К., от които се установява, че лекият автомобил марка „БМВ“ е претърпял
минимални щети по неговата предна част, вследствие на удара с лек автомобил
„Опел Корса“. Във връзка с този установен от св.К.
факт, въззивникът-ответник
твърди, че е невъзможно от техническа гледна точка ударът между управлявания от
него лек автомобил „БМВ“ и лекия автомобил „Опел Корса“
да е бил с такава сила, че да е отместил
последния по такъв начин , по
който да са причинени вредите в предната
му част след сблъсък с намиращия се пред него лек автомобил „Рено Меган“. Оспорва депозираното пред първата инстанция
заключение на вещото лице, като необективно и почиващо на предположения. С
изложените доводи въззивникът-ответник мотивира
искането си за отмяна на бжалваното решение и вместо
него- постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени
в цялост. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна
„ЗК О.“ АД – република Кипър, чрез „ЗК О. – клон България“ КЧТ – не депозира
писмен отговор на жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и не заявява
становище по жалбата в хода на въззивното
производство.
Софийски
градски съд като взе предвид становищата и доводите
на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 259 ГПК и е процесуално допустима.
При извършената от съда проверка по реда
на чл. 269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл.
422 от ГПК от
ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание : 1/ чл. 274, ал. 1, т. 1, предл.1
от КЗ /отм./ - за сумата от 1986,40 лв. – регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение за вреди , причинени на лек
автомобил „Опел Корса“ с ДК № ******в резултат на ПТП,
настъпило на 30.10.2015 г. и 2/ чл.86, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 347,75
лв., мораторна лихва за периода от 05.01.2016 г. – 02.10.2017 г., като се
претендира и законната лихва върху главницата от 05.10.2017 г. - до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.10.2017 г. по ч.гр.д.
№ 71257/2017 г. на СРС, 62 състав.
С обжалваното решение от първоинстанционния съд е прието, че причината за настъпване на верижната
катастрофа е осъществяването на удар в задната част на лекия автомобил „Опел Корса“, който удар е реализиран от управлявания от
ответника лек автомобил „БМВ“, като
последица от това от първоинстанционния съд е прието,
че установителните искове са основателни и като
такива са уважени в пълните им заявени размери.
В
рамките на въззивното производство между страните по
делото няма спор , а и от представените писмени доказателства се установява настъпването
на 30.10.2015 г. в гр. София, бул. „Околовръстен път“, в близост до магазин „Мартинели“, на верижно пътно-транспортно произшествие с участници:
лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******, лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № ******, лек автомобил
„Рено Меган“ с рег. № ****** и лек автомобил „Волво“ с рег. № ******По делото не се спори, че
гражданската отговорност на ответника е била застрахована при ищцовото дружество, както и че от страна на последното е
заплатено обезщетение в размер на 1986,40 лв. на застрахователя по имуществена
застраховка „Каско“ на лекия автомобил „Опел Корса“ с рег. № ****** – „ДЗИ Общо застраховане“ АД.
Безспорно е и обстоятелството, че ответникът В.П.Н. е управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******
с концентрация на алкохол в кръвта от 1,65 на сто, като този факт се установява
от протокола за ПТП, и от протокола за химическа експертиза № 678/02.112015г.
/л.74 от първоинстанционното дело/.
Фактическият
състав , чието наличие следва да бъде установено, за да възникне регресното
право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрамо водача, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при застрахователя – ищец, включва освен предпоставките по чл. 274, ал. 1, т. 1-3 от КЗ /отм./ и извършването на плащане към пострадалото лице, респ. към
застрахователя на последния и
установяване на обстоятелствата, които обосновават , че това плащане е извършено на основание действително възникнало
задължение на застрахователя – ищец за обезвреда на пострадалия,
което се явява функционално обусловено от отговорността на делинквента.
В този смисъл, следва да бъде установен и фактическият състав на отговорността
за непозволено увреждане на водача, чиято отговорност е застрахована при ищцовото дружество- застраховател, : противоправно
деяние, реализирано от ответника, настъпили вреди, причинна връзка между
деянието и вредите и вина, като наличието на вината се презюмира,
на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В конкретния случай настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото доказателства – протоколът за ПТП и
показанията на всички разпитани по делото свидетели, безспорно се установява, че
управляваният от ответника лек автомобил „БМВ серия 1“ е осъществил удар със
своята предна част в задната част на лек автомобил „Опел Корса“.
От горепосочените доказателства се установява, че ударът е реализиран от
ответника като последица от допуснатото
от него нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно което водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението,
с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Ударът е последица и от неизпълнението на задължението на
ответника, установено с нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП , изискваща от водача на
пътно превозно средство
да се движи
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. В конкретният случай
настоящият съдебен състав приема, че като
последица от несъобразената скорост, с който ответника е управлявал лекият
автомобил и неспазената дистанция, в нарушение на изискванията на чл.20,ал.2 от
ЗДв.П и чл.23,ал.1 от ЗДв.П,
управляваният от ответника лек автомобил марка „БМБ“ се е ударил в намиращият
се пред него лек автомобил „Опел Корса“, поради което съдът приема, че вредите в задната част на последният автомобил
безспорно се намират в пряка причинно-следствена връзка от противоправното
деяние на ответника, посочено по-горе. Презумпцията за вината на ответника за
причиняването на вредите в задната част на лекия автомобил „Опел Корса“, като последица от неизпълнението на законовите
задължения на ответника по чл.20,ал.2 от ЗДв.П и
чл.23,ал.1 от ЗДВ.П, не е опровергана от ответника. Ето защо, съдът приема, че за
вредите в задната част на лекия автомобил „Опел Корса“,
а именно: облицовка задна броня, основа задна броня, водач среден броня задна, държачи 2бр.средни долни, престилка задна долна част, под
багажник, капак заден, боя, е доказано
наличието на фактическият състав на
непозволеното увреждане за ангажиране отговорността на ответника. Съгласно
заключението на САТЕ от 17.05.2018г., неоспорено в тази му част, материалите и
труда, необходими за възстановяване на
щетите в задната част на лекия автомобил „Опел Корса“,
възлизат по средни пазарни цени на
сумата от 915,07лв. Съдът намира, че до размера на тази сума, исковата
претенция се явява основателна и като такава- следва да бъде уважена,
съответно- обжалваното решение в частта, с която искът за главницата е уважен
за тази сума- потвърдено като правилно.
По отношение на вредите, причинени в
предната част на лекия автомобил „Опел Корса“, които
съгласно заключението на САТЕ възлизат на сумата от 1 107,17лв., настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не се доказва
наличието на причинно – следствена връзка между тях и противоправното
деяние на ответника. В тази връзка следва да се посочи, че основният спорен
между страните въпрос в първоинстанционното и
настоящото въззивно производство, е въпросът относно
механизма на ПТП. Както вече бе посочено
по-горе в мотивите на настоящото решение, в конкретния случай безспорно се
установява реализиран удар от управлявания от ответника автомобил „БМВ“ в
задната част на намиращият се пред него лекия автомобил „Опел Корса“, които вреди са последица от противоправното
поведение на ответника, поради което ответникът носи отговорност тези вреди , получени в задната част на л.а.“Опел Корса“. Що се касае до останалите щети върху автомобила
„Опел Корса“ - тези в предната част на автомобила, настоящият
съдебен състав приема, че от ищеца, в съответствие с носената от него
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е установен при условията
на пълно и главно доказване, соченият от него механизъм на процесното ПТП, при
който да се приеме, че тези вреди са последица от противоправното
поведение на ответника. А именно- че първоначално ударът в лекия автомобил
„Опел Корса“ е бил причинен от движещият се след него
автомобил „БМВ“, управляван от ответника и като последица от удара от „БМВ“,
лекият автомобил „Опел Корса“ е бил отместен напред и
се ударил със своята предна част в намиращия се пред него лек автомобил „Рено Меган“, който от своя страна се е ударил в намиращият се
преди него лек автомобил „Волво“. В тази връзка, настоящият
съдебен състав не кредитира показанията на св. Белова, която установява твърдяният от ищеца и описан по-горе механизъм на ПТП, при
който начало на верижната катастрофа е дадено от ответника, който ударил
управлявания от нея автомобил „Опел Корса“ в неговата
задна част, в резултат на което е получено отместване напред и така се
реализирал удар с намиращия се пред нея лек автомобил „Рено Меган“.
Показанията на св.Б.относно този
механизъм на ПТП противоречат на показанията на свидетеля Й.. Последният
свидетел установява, че първоначалният сблъсък е настъпил между
лекия автомобили „Волво“ и „Рено Меган“,
след което в „Рено Меган“ се е ударил лекият автомобил „Опел Корса“,
който едва след това бил ударен от лекият автомобил „БМВ“. Настоящият съдебен
състав намира, че неправилно показанията на св.Й. за така установения от него
механизъм на ПТП не са кредитирани от първата инстанция. Настоящият съдебен
състав приема, че показанията на св.Й. са достоверни, тъй като същият е незаинтересован от изхода на делото и е пряк
очевидец на ПТП. На следващо място, показанията на св.Й. се подкрепят и от
приетата във въззивното производство по реда на
чл.266,ал.3 от ГПК повторна САТЕ и от
приетата по делото снимка на л.39 от първоинстанционното
дело, относно разположението на автомобилите след ПТП. От заключението на
приетата във въззивното производство повторна САТЕ,
неоспорена от страните , се установява, че има несъответствие между
уврежданията в задната част на л.а.“Рено Меган“ и
дълбочината на уврежданията в предната част на л.а.“Опел Корса“,
съгласно изследвания от вещото лице снимков материал за щетите по двата
автомобила и описанието на щетите по предната част на л.а.“Опел Корса“. Нещо повече, самата св.Б.признава , че при
настъпване на ПТП ударът на управлявания
от ответника л.а.“БМВ“ в управлявания от нея л.а.“Опел Корса“
е бил лек и страничен в ляво , като този удар съответства и на разположението
на автомобилите след ПТП, така, както е на снимката на л.39 от първоинстанционното дело. Съгласно приетата във въззивното производство повторна САТЕ, този удар, установен
от св.Б., не би могъл да измести по такъв начин л.а.“Опел Корса“,
че последният от своя страна при удара в намиращият се пред него л.а.“Рено“ да
причини щети в задната част на същия с
такава деформация и дълбочина , както на отразените в снимковия материал ,
приет по делото. В тази връзка,
настоящият съдебен състав не кредитира показанията на св. Белова относно
установения от нея механизъм на ПТП, тъй като те противоречат на показанията на
св.Й. и приетото във въззивното производство повторно
заключение на САТЕ. Съдът не кредитира и констатациите на приета в първоинстанционното производство първоначална САТЕ, която
установява механизъм на ПТП, съответстващ на твърдяния
от ищеца- верижна катастрофа, предизвикана от л.а. „БМВ“, който се блъска в
л.а. „Опел Корса“, който от своя страна се блъска в
л.а. „Рено Меган“, осъществил удар с л.а. „Волво“, тъй като експертното заключение е дадено без от
вещото лице да са изследвани щетите по всички автомобили, участвали в ПТП. При изследване на тези щети, направени от
вещото лице по допуснатата във въззивното
производство повторна САТЕ, изводът на експерта е, че с оглед наблюдаваните
щети върху автомобили „Опел Корса“ и „Рено Меган“, няма как произшествието да е настъпило по описания в
съставения за процесното ПТП протокол на органите на полицията механизъм – чрез
първоначален сблъсък между автомобили „БМВ“ и „Опел Корса“
и последвала верижна реакция. Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен
състав приема, че от ищеца не е рализирано пълно и
главно доказване на наличие на причинно-следствена
връзка между вредите в предната част на л.а.“Опел Корса“
и процесното ПТП, както и че те са последица от
неправомерното поведение на ответника , а от страна на последния е реализирано насрещно доказване, с което е
опровергана констатацията в протокола за ПТП относно механизма на същото, както
е опровергано и наличието на пряка
връзка между неговия принос за настъпване на ПТП и повредите по предната част
на лек автомобил „Опел Корса“. Като последица от това, съдът приема, че не са
налице законоустановените предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за повредите в предната част на л.а.“Опел Корса“ , които са в размер на сумата от 1 107,17лв. и за тези щети и за ищцовото
дружество не е възникнало регресно вземане срещу
ответника.
С оглед гореизложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че регресното
вземане на ищеца е в размер на стойността, необходима за възстановяване на
повредите в задната част на автомобила „Опел Корса“ от
915,07 лв., както и обичайните ликвидационни разноски от 25 лв. или общо 935, 07
лв. До този размер исковата претенция се
явява основателна. За разликата над тази сума- до пълния предявен размер от
1 986,40лв. искът е неоснователен и като такъв- следва да бъде отхвърлен.
На ищеца се дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва единствено върху горе-възприетия дължим размер от
915, 07 лв. Изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на лихвен калкулатор,
за периода 05.01.2016 г. – 02.10.2017 г. същото възлиза на сумата от 165, 50
лв.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция частично съвпадат с тези на
първата, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
признато за установено по предявения иск по реда на чл. 422 ГПК иск, с правно
основание 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, че В.П.Н. дължи на „ЗК О.“ АД –
република Кипър, чрез „ЗК О. – клон България“ КЧТ разликата над сумата от 915,07
лв. до пълния предявен размер от 1986,40 лв., ведно със законната лихва,
считано от 05.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за
тази разлика следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и в частта с
която е признато за установено, по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск, с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е ответникът дължи разликата над сумата от 161,96 лв. до пълния
предявен размер от 347,75 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 05.01.2016г.– 02.10.2017 г., като претенцията в тази ѝ
част също следва да бъде отхвърлена. В останалата обжалвана част, решението
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно с уважената част от
исковете от 114, 75 лв. – разноски в заповедното производство и 350, 79 лв. –
разноски за първоинстанционното производство, като за
разликите над тези суми, до пълните уважени размери от съответно 243,37 лв. и
743, 97 лв. – първоинстанционното решение следва да бъде отменено. На ищеца се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от въззивната
жалба на ответника, но във въззивното производство от
ищеца не е направено искане за присъждане на такива, поради което те остават в
негова тежест така, както са направени.
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски за първата инстанция разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете от 26, 42 лв. – депозит за вещо лице,
както и сумата от 195,
04 лв. - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
което се дължи на процесуалния му представител- адв. М.А.А..
На ответника се дължат и разноски за въззивното
производство, съразмерно на уважената част от жалбата му от 126, 70 лв.
(държавна такса и депозит за вещо лице), както и сумата от 195, 04 лв. - адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което се дължи на
процесуалния му представител- адв. М.А.А..
Воден
от горените мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 27.06.2018 г. по гр.д. № 86784/2017 г. на СРС, 62 състав в частта, с която е признато за
установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК положителни установителни искове,
с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
В.П.Н. дължи на „ЗК О.“ АД – република Кипър, чрез „ЗК О. – клон България“ КЧТ,
както следва: 1 / разликата над сумата
от 935,07 лв. - до размера на сумата от 1986, 40 лв. – регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на трето лице / „ДЗИ
Общо застраховане“ АД/ за настъпили от ПТП на 30.10.2015 г. в гр. София, бул.
„Околовръстен път“, в близост до магазин „Мартинели“,
щети по предната част на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“, рег.№ рег. № ******, ведно със законната лихва, считано от
05.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и 2/ разликата над сумата от
165, 50 лв. - до размера на сумата от 347, 75 лв. – обезщетение за забава в
размер на законна лихва за периода 05.01.2016 г. – 02.10.2017 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 71257/2017 г. на СРС, 62 с-в., както
и в частта, с която В.П.Н. е осъден да заплати на „ЗК О.“ АД – република
Кипър, чрез „ЗК О. – клон България“ КЧТ - разликата над дължимата сума от 114,
75 лв. - до пълния размер на присъдената сума от 243, 37 лв. – разноски в
заповедното производство и разликата над дължимата сума от 350, 79 лв. - до
пълния размер на присъдената сума от 743, 97 лв. – разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
по реда на чл. 422 от ГПК от „ЗК О.“
АД – република Кипър, чрез „ЗК О. – клон България“ КЧТ срещу В.П.Н., положителни установителни
искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ
/отм./ - за разликата над сумата от 935, 07 лв. до размера на сумата от 1986, 40
лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца на трето лице /„ДЗИ Общо застраховане“ АД / за настъпили
от ПТП на 30.10.2015 г. в гр. София, бул. „Околовръстен път“, в близост до
магазин „Мартинели“, щети по предната част на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, рег. № ******,
ведно със законната лихва, считано от 05.10.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата; 2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за разликата над
сумата от 165, 50 лв.- до размера на сумата от 347, 75 лв. – обезщетение за
забава в размер на законна лихва за периода 05.01.2016 г. – 02.10.2017 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 71257/2017 г. на СРС, 62 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 27.06.2018 г. по гр.д. № 86784/2017 г. на СРС, 62 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗК О.“ АД – република
Кипър, чрез „ЗК О. – клон България“ КЧТ да
заплати на В.П.Н., сумата от 26,
42 лв. – разноски за първата инстанция и сумата от 126, 70 лв. разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
„ЗК
О.“ АД – република Кипър, чрез „ЗК О.– клон България“ КЧТ да заплати на адв. М.А.А. в качеството му
на процесуален представител на ответника В.П.Н. - сумата от 195, 04 лв. – адвокатско
възнаграждение за първата инстанция и сумата от 195, 04 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.