№ 260
гр. Русе, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520202631 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Г. М., чрез адв. З.В., депозирана против
наказателно постановление № К993/30.11.2021г., издадено от Зам. Кмет на
Община Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за
нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като на
жалбоподателката е наложено наказание за деяние, което не попада в
хипотезата на правната норма на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП и не е
административно нарушение. Оспорва се приетата за установена н АУАН и
НП фактическа обстановка. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи,
че в АУАН не е отразено, че въпросната пешеходна пътека не е била видима,
тъй като улицата е била покрита с окапали листа от дърветата, както и че
същата не е била ясно различима и не е била сигнализирана с пътен знак, а
легалната дефиниция на § 6, т. 54 ЗДвП, изисква сигнализирането й с такъв.
Твърди се, че на въпросното място в „Комисията по организация и
безопасност на движението“ при Община Русе няма данни за наличието на
пешеходна пътека на това място, както и няма данни същата да е
1
сигнализирана с пътен знак. Твърди се, че не е извършено административно
нарушение, тъй като липсва субективен елемент от състава на нарушението, а
така също и че деянието е несъставомерно и от обективна страна, тъй като не
е имало законно изградена пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак.
Във връзка с твърденията, касаещи допуснати процесуални нарушения се
инвокират доводи, че в АУАН е посочено, че жалбоподателката е паркирала
на пешеходна пътека М 8:1, а в ЗДвП и ППЗДвП няма напречна пътна
маркировка М 8:1, а законодателят в чл. 64, ал. 3, б. „а“ ППЗДвП е предвидил
пешеходна пътека М 8.1. Излагат се съображения, че от хипотезата на
посочената за нарушена в АУАН правна норма на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП
може да се установи, че няма нормативно изискване за съставомерност на
деянието, досежно начина на извършването му, което обстоятелство касаещо
вида на пешеходната пътека е било включено в АУАН, но не и в издаденото
впоследствие наказателно постановление, което според жалбоподателката
води за последица съществено нарушение на процесуалните правила, като в
НП е бил направен недопустим според жалбоподателката опит от страна на
наказващия орган въпросният порок да бъде саниран, като не е посочен вида
на пешеходната пътека. Излагат се доводи, че на жалбоподателката е била
връчена снимка с посочен на нея час 09,20ч, а й е било наложено наказание за
нарушение, извършено в 09,13 часа. Развиват се съображения, че нормата на
чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП съдържа три предложения, но не става ясно което
точно са имали предвид актосъставителя и наказващия орган, което
представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на
съществените и води до незаконосъобразност на издаденото НП. Излагат се
доводи, за същността и функцията на АУАН и че следва да има пълна
идентичност между обстоятелствата, изложени в АУАН и НП.
В съдебно заседание, жалбоподателката не се явява и не се
представлява. Депозирана е молба за разглеждане на делото в отсъствие на
последната.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. В подкрепа на тази своя теза релевира доводи, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и, че от доказателствата по
2
делото безспорно се установява и доказва, че на посочените в АУАН и НП
дата и час жалбоподателката е паркирала посоченото МПС на пешеходна
пътека. Във връзка с възражението на жалбоподателката, че пешеходната
пътека не е била сигнализирана с пътен знак се посочва, че пешеходните
пътеки в районите на кръстовища не се решават с пътен знак, а следват от
разпоредбите на закона - § 6, т. 54 ЗДвП и в настоящия случай пешеходната
пътека на ул. „Муткурова“, в зоната на Т-образно кръстовище с ул. „Генерал
Паренсов“ се явява именно продължение на тротоара откъм ул. „Генерал
Паренсов“. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация, доколкото същото е адресат на издаденото наказателно
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу
жалбоподателката е въз основа на АУАН № 121269/22.11.2021г., за това че
при проверка на 10.11.2021г., в 09,13 часа, в град Русе, ул. „Муткурова“ до бл.
„Опера“, вх. В, от служители на Община Русе, СЗ „КООРС“, било
установено, че жалбоподателката, като собственик и водач на лек автомобил
Пежо, с рег. № Р **** КН е паркирала по непозволен начин на пешеходна
пътека М 8:1 в град Русе, ул. „Муткурова“ до бл. „Опера“, вх. В, за което й е
бил съставен фиш серия Б-2021, № 0041683/10.11.2021г., на основание чл.
186, ал. 3 ЗДвП, като нарушителят е оспорил извършеното нарушение, поради
и което на същия е бил съставен АУАН, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5
ЗДвП.
3
АУАН е подписан от жалбоподателката с възражения, че
пешеходната пътека не е била добре обозначена и видима.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, за това, че при извършена проверка на
10.11.2021г., в 09,13 часа, в град Русе е било установено, че
жалбоподателката е паркирала МПС „Пежо“ с рег. № Р **** КН на
пешеходна пътека в град Русе, ул. „Муткурова“ до бл. „Опера“, вх. В, за което
й е бил съставен фиш № 0041683/10.11.2021г., като нарушението е било
оспорено, поради и което на основание чл. 186, ал. 2 ЗДвП е бил съставен
АУАН № 121269/22.11.2021г., които факти са били субсумирани от
наказващия орган осъществяващи състава на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 5
ЗДвП, за което нарушение, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8, вр. чл. 98, ал. 1, т.
5 ЗДвП на жалбоподателката е било наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена, въз основа на събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните
в процесуалното качество на свидетели АТ. Т. М., Н. Р. ЯК. и Д. Д. Н. и
приобщените в хода на производството писмени и веществени доказателства
– АУАН № 121269/22.11.2021г., Декларация по чл. 188 ЗДвП, 4 бр. снимки,
отговор от Община Русе, ведно със схема на хоризонталната пътна
маркировка на кръстовището на ул. „Муткурова“ с ул. „Ген. Паренсов“,
Заповед № РД – 01-1134 от 07.05.2021г. и писмо от Община Русе.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часът на
нарушението. Както в АУАН, така и в издаденото НП нарушението, за което
е ангажирана отговорността на жалбоподателката е описано по начин,
4
напълно позволяващ на наказаното лице да бъде запознато, както с приетите
за осъществили се факти от обективната действителност, така и с дадената от
страна на наказващия орган правна квалификация на тези факти и според
настоящия съдебен състав по никакъв начин не е нарушено правото на защита
на нарушителя, да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран и
да организира защитата си, както по фактите, така и по правото. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателката.
Неоснователни са релевираните от страна на жалбоподателката
доводи, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до нарушаване правото й на защита да разбере, за какво точно
нарушение е ангажирана отговорността й.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
Не съставлява процесуално нарушение, а още по-малко съществено
такова, имащо за последица отмяна на наказателното постановление това, че
в АУАН и НП не е било отразено, че въпросната пешеходна пътека не е била
видима, тъй като е била покрита с окапали листа, както и че същата не е била
ясно различима и, че не е била сигнализирана с пътен знак. Както в АУАН,
така и в НП намират отражение обективно възприетите от актосъставителя и
приети за установено от наказващия орган факти от обективната
действителност, които са включени като обективни елементи на състава на
конкретното нарушение от обективна страна и които факти подведени под
хипотезиса на приетата за нарушена правна норма сочат на осъществен състав
на административно нарушение. Всички тези факти са намерили отражение,
както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. От страна на
актосъставителя не е било установено, че пешеходната пътека не е била
видима или че не е била ясно различима, за да бъдат тези обстоятелства
отразени в АУАН, а впоследствие и в НП. Тъй като не е било установено,
пешеходната пътека да е била сигнализирана с пътен знак, то и в АУАН и в
НП не е отразено наличието на такъв, което представлява вярно отразяване на
5
установените в хода на административнонаказателно производство факти от
обективната действителност, а не представлява процесуално нарушение при
описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателката.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на
нарушителя и неговата вина, поради и което неоснователни се явяват
доводите на жалбоподателката, че е налице съществено процесуално
нарушение, тъй като в АУАН е посочен неправилен вид на пешеходна пътека
и този порок недопустимо е бил саниран от страна на наказващия орган в
наказателното постановление. Както правилно се посочва в самата жалба, за
съставомерността на деянието, за което е санкционирана жалбоподателката, в
приетета за нарушение правна норма на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП законодателят
като обективен признак на състава на това нарушение, досежно пешеходните
пътеки е посочил само и единствено пешеходна пътека, което обосновава и
извод, че деянието е съставомерно, без значение кой вид е пешеходната
пътека, съгласно разпоредбите на 64, т. 3 ППЗДвП и дали се касае за
пешеходна пътека М8.1 или М8.2. Същественото и достатъчно в конкретния
случай е, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е
посочено, че жалбоподателката е паркирала автомобила, именно на
пешеходна пътека, която е индивидуализирана, къде точно се намира.
Без опора в закона са твърденията в жалбата, че е налице
процесуален порок, който е ограничил правото на защита на
жалбоподателката, тъй като не е посочено в НП, предложение на чл. 98, ал. 1,
т. 5 ЗДвП е приложено.
Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на закона за
нормативните актове, издаден на основание чл. 9, ал. 3 ЗНА, всеки
нормативен акт се състои от членове – чл. 26, ал. 1, а съгласно ал. 2 на чл. 26
членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви.
Никъде в строежа на нормативния акт не е посочено, че същият съдържа
предложения, за да бъде прието, че непосочването на конкретното
предложение, представлява неправилно посочване на приетата за нарушена
правна норма и това от своя страна да представлява съществено процесуално
нарушение, което по някакъв начин да е ограничило правото на защита на
6
наказаното лице, да разбере на какво основание и въз основа на кой законов
текст е санкционирано и по някакъв начин да е ограничено наказаното лице
да упражни адекватно и в пълен обем правото си на защита. Както беше
посочено, същественото и достатъчно в случая е, че при описание на
нарушението, изрично е посочено, че същото е извършено на „пешеходна
пътека“ и така описано нарушението по никакъв начин не е ограничило
правото на защита на жалбоподателката, както по отношение на фактите, така
и по отношение на субсумирането на същите под хипотезиса на приетата за
нарушена правна норма и не е довело до невъзможност същата да разбере
административнонаказателното обвинение срещу нея.
С оглед всичко изложено настоящия съдебен състав намира, че в
хода на протеклото административнонаказателно производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да имат
за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на
процесуално основание.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства и извършената оценка на същите, съдът намира, че следва да
бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно че
жалбоподателката е осъществила състава на административното нарушение
по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП Престоят и
паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на
разстояние, по-малко от 5 метра преди тях.
В настоящия случай, както от гласните доказателства, приобщени
посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на
свидетели актосъставител АТ. Т. М., свидетелят по акта Н. Р. ЯК., показания
на които свидетели по своята доказателствена същност представляват преки
доказателства и които показания съдът кредитира, като депозирани от лица
непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват и без да са налице
данни за необективност и възможна заинтересованост в депозираните от тези
свидетели показания, безспорно се установява, че на посочените в АУАН и
НП дата и час, лек автомобил с рег. № Р **** КН е бил паркиран на
пешеходна пътека, намираща се в град Русе, ул. „Муткурова“ до бл. „Опера“,
вх. В.
7
Показанията на тези свидетели напълно кореспондират и се
подкрепят от приложените по делото 4 бр. снимки, както и от представената
от Община Русе Схема на хоризонталната пътна маркировка на кръстовището
на ул. „Муткурова“ с ул. „Ген. Паренсов“.
Видно от представените по делото 4 бр. снимки, три от тях са с
посочен час 09,13 минути, а една е с час 09,20 минути, поради и което
обстоятелството, че на жалбоподателката е предоставена снимка с отразен час
09,20 часа, не може да обоснове извод, че неправилно е индивидуализирано
извършеното от нея нарушение, чрез посочване на времето на неговото
извършване.
От представената по делото Декларация по чл. 188 ЗДвП, съдът
намира за безспорно установено, че именно жалбоподателката е управлявала
лекия автомобил на посочените в АУАН и НП дата и час и тя е паркирала
същия, което се потвърждава и от показанията на свидетеля Д. Д. Н., който е
съпруг на жалбоподателката и въпросния ден е бил заедно с нея в
управлявания от последната лек автомобил.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н., в частта им, че
пешеходната пътека не е била видима, тъй като е била застлана с окапали
листа, тъй като в тази им част показанията на този свидетел напълно се
сугестират, както от показанията на свидетелите М. и Я., така и от
представените по делото снимки. Отделно от това показанията на този
свидетел, в тази им част, противоречат и на правилата на формалната и
житейска логика, тъй като видно от приложените снимки, на отсрещния
тротоар няма, каквито и да било дървета, за да бъде прието, че пешеходната
пътека по цялата й дължина е била невидима, тъй като е била покрита с листа.
От показанията на свидетелите М. и Я., както и от представените по
делото снимки, напълно се сугестират твърденията в жалбата, че пешеходната
пътека е била неразличима, поради изтрита маркировка.
Неоснователни и без опора в закона са доводите, че е не е
осъществен състава на нарушението от обективна страна, тъй като
пешеходната пътека не е била сигнализирана с пътен знак, съгласно
легалното определение в § 6, т. 54 ЗДвП. Съгласно дадената от законодателя
легална дефиниция на понятието пешеходна пътека, съдържащо се в § 6, т. 54
ЗДвП „Пешеходна пътека“ е част от платното за движение, очертана или не с
пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
8
преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
В настоящия случай пешеходната пътека се е намирала на
кръстовище – Т – образувано, между ул. „Муткурова“ и ул. „Ген. Паренсов“ и
същата се явява продължение на северния тротоар на ул. „Ген. Паренсов“,
поради и което не следва същата да бъде сигнализирана с пътен знак, тъй като
се явява продължение на посочения тротоар, върху платното за движение и
неоснователни се явяват доводите на жалбоподателката, че не е осъществила
състава на нарушението, тъй като процесната пешеходна пътека не е била
сигнализирана с пътен знак и деянието й е несъставомерно от обективна
страна, тъй като не е имало законно изградена пешеходна пътека.
Същественото в случая е, че има поставена хоризонтална
маркировка, посредством която е била очертана пешеходната пътека и
извършеното от жалбоподателката деяние, съставлява нарушение на
посочената норма на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че не е осъществен
състава на административното нарушение, тъй като липсва субективната
страна на деянието. В съзнанието на жалбоподателката са намерили
отражение представи и същата обективно е могла да възприеме наличието на
пешеходната пътека и въпреки това, паркирайки управлявания от нея
автомобил върху пешеходната пътека, същата е искала настъпването на
общественоопасните последици от своето деяние.
Неоснователни и напълно опровергани от приетата по делото Схема
на хоризонталната пътна маркировка на кръстовището на ул. „Муткурова“ с
ул. „Ген. Паренсов“ са твърденията, че на процесното кръстовище в Община
Русе няма данни, за наличието на пешеходна пътека.
Правилно е издирена и приложена и съответната санкционна норма
на чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, в която размерът на санкцията е в абсолютен
размер, какъвто именно размер на административното наказание е наложен на
жалбоподателката.
Доводите на жалбоподателката, че и други автомобили са били
паркирани в нарушение на правилата за движението по пътищата не може да
бъде основание, за отмяна на наказателното постановление, тъй като факта,
че някой друг е извършил нарушение, не дава право и основание, да бъде
извършвано нарушение и от другите участници в движението и не
9
представлява изключващо административнонаказателната отговорност на
дееца обстоятелство.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
нарушението не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11
ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното от жалбоподателката нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от
този вид.
По гореизложените мотиви и при липса на основания за отмяна или
изменение на наказателното постановление, същото следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5
ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК следва, в полза на Община Русе, да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9,
вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К993/30.11.2021г.,
издадено от Зам. Кмет на Община Русе, с което на П. Г. М., ЕГН: **********,
с адрес ****, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, вр. чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП
е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 (петдесет)
лева, за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
ОСЪЖДА П. Г. М. , ЕГН: **********, с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на ОБЩИНА РУСЕ, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във
вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, във вр. с чл. 143 от АПК СУМАТА в размер на 150 (сто и петдесет)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
10
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11