РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Велико Търново,27.
12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря С.Ф., изслуша
докладваното от съдия Костова адм.д. № 461 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на Т.Й.Н. *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания 2016г. с
изх. № 02-040-6500/3994 / 12.7.2019г., издадено от Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на лицето е оторизирана за плащане
сумата от 0 лева
В жалбата се правят оплаквания
за незаконосъобразност на така постановения индивидуален административен
акт, изразяващи се в неговата нищожност като постановен в противоречие на
нормата на чл.177, ал.2 от АПК, доколкото не са изпълнени указанията дадени от
съда в отменителното решение № 125/22.3.2019г. постановено по адм.д. 809/2018г.
на Административен съд Велико Търново. След като съдът е установил, че
земеделският производител отговаря на останалите изисквания за оторизация и
изплащане на подпомагане по мярка 11“Биологично земеделие“ от програмата за
развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2016г., и периодът за
преход не може да бъде по- дълъг от определения с дял втори, глава 5 от
Регламент № 889/2008г. на Комисията. Съдът е изложил мотиви, че период на
преход към биологично земеделие не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 38
, парараф 3 от същия регламент, и не представлява основание за отказ на
оторизация за подпомагане на земеделски производител. След като съдът е дал
горепосочените задължителни указания, върнал е преписката на административния
орган, който обаче е постановил втори отказ, без да ги изпълни. На следващо
място намира, че уведомителното писмо е материално незаконосъобразно, тъй като
в мотивите си органът е приел, че не е спазено изискването да не се надвишават
минималните периоди на преход съгласно чл.11, ал. 4 от Наредба № 4/24.2.2015г.
От изложената нормативна база счита, че се установява, че същата определя
обстоятелството, че размера на плащанията, определен в ал.1 се предоставя на
подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход,
но не и обстоятелството, че след тези минимални срокове се преустановява
плащането за периода на преход въобще. Разпоредбата определя срок относно
размера на финансовите параметри , но е и по отношение на преустановяване на
плащане относно продължаващ период на преход. По тези съображения от съда се
иска да отмени обжалваното уведомително писмо и върне преписката отново на
административния орган за постановяване на позитивен акт.
Жалбоподателят, редовно уведомен,
чрез процесуалния си представител, *** И. поддържа сезиращата съда жалба и
счита, че постановеният акт е незаконосъобразен. Твърди, че при издаването му
са нарушени административно производствените правила и материалния закон.
Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представено е писмено
становище.
Ответникът по жалбата- Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“- Разплащателна агенция -
София/ДФЗ - РА/, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. Представени са писмени бележки.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна :
С
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони
2014 – 2020г. за кампания 2016г. с изх. № 02-040-6500/3994 / 12.11.2018г.,
издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ на
жалбоподателя е отказано заплащане на предвиденото финансово подпомагане на
основание чл.26 от Наредба № 1 / 2013г. за прилагане правилата за биологично производство на
растения, животни и аквакултури, растителни и животински продукти, продукти от
аквакултури и храни, тяхното етикиране и контрола върху производството и
етикирането. Същото
е обжалвано по съдебен ред, като с решение № 125/22.3.2019г. постановено по адм.д.
809/2018г. на Административен съд Велико Търново същото е отменено и преписката
върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението. Съдът на първо
място изрично е посочил, че към момента на постановяване на индивидуалния
административен акт нормата на чл. 26 от Наредба № 1/ 2013г. не е била
действаща, а такава разпоредба не се
съдържа в НАРЕДБА № 5 от 3.09.2018г. за прилагане на
правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на
разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното
производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. Съдът е
счел, че по
отношение на периодите на преход към биологично производство е налице
препращане към разпоредбите на дял
II, глава 5 от Регламент № 889/2008 на Комисията. Глава 5 от дял
II, от Регламент № 889/2008 е
наименована „Разпоредби за прехода“ и в чл.38, параграф 3 е разписано правилото
по отношение на пчелните продукти, изискващи преходен период най-малко от една
година. Съдът е изложил мотиви, че период на
преход към биологично производство, по- дълъг от определения с дял
II, глава 5 от Регламент № 889/2008 на Комисията не води до нарушаване на
разпоредбата на чл.38, параграф 3 от същия, поради което не представлява и
основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление
„Биологично земеделие.“
Този извод е относим и в хипотеза на
приложимост на Наредба № 1/ 2013г., тъй като в тази си част тя противоречи на
нормативен акт от по-висока степен – регламент на Европейския съюз – който
освен това има пряко приложение, и поради това чл.26 от Наредба № 1/ 2013г. не
следва да се прилага. Съдът е формирал извод, че от представените доказателства с
административната преписка се установява, че земеделския производител отговаря
на останалите изисквания за оторизаране и изплащане на финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони
2014 – 2020г. за кампания 2016г., поради което постановеният отказ следва да
бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне в едномесечен срок при
спазване на дадените с настоящото решение указания.
В резултат на така развилото се
производство, административният орган се е произнесъл с нов акт,- уведомително
писмо, предмет на настоящото дело. В мотивите на същото административният орган
е посочил, че жалбоподателят е одобрен за мярката с писмо № 02-040-6500/11 от 4.1.2016г. като в
съответствие с чл. 6, ал 1 и ал.2 от Наредба № 4/24.2.2015г. биологичните
дейности от съответното направление се изпълняват от пет последователни години,
като срокът започва да тече от началото на годината за подаване и одобрение на
заявление за подпомагане. Съгласно чл. 21, ал 1 от Наредба № 4/24.2.2015г.
земеделския стопанин по тази мярка следва да има сключен договор с контролиращо
лице, като съгласно ал. 4 същите следва да бъдат сключени до 31.12. на
предходната година. Към заявлението за подпомагане за кампания 2016г.
жалбоподателят е предоставил рамков договор за биологично производство с Лакон
ООД сключен на 4.12.2013г. и анекс към
него от 4.5.2015г., в който е посочено, че сертификатът за производство ще
покрива отглеждането на 180 броя пчелни семейства. Органът се е позовал на чл. 36, ал 1 от Наредба № 5/3.9.2018г. като е
приел, че не следва да бъде финансиран жалбоподателя тъй като преходният период
от 12 месеца към биологично производство не е изтекъл. Писмото е получено от
жалбоподателя на 22.7.2019г,. и същият го е обжалвал по административен ред
пред Министър на земеделието, храните и горите от 31.7.2019г. и пред
Административен съд Велико Търново вх. № 3553/1.8.2019г.
В съдебно заседание освен
изпратената преписка от ответник жалба вх. № 3949/13.9.2019г. е приобщено и ахд
908/2018г., както и представените по делото договор за контрол и сертификация
от 15.9.2014г. сключен между жалбоподателя и контролиращото лице „Лаком
сертифициране“ ООД , както и сертификационно писмо с дата на контрол 17.10.2016г.,
от което е видно, че статус биологичен жалбоподателят е получил на 4.11.2016г.
а такъв статус е следвало да получи през 2015г.съгласно приложимата Наредба №
4/24.2.2015г. , Регламент 889/08г. и Наредба №1/2013г. Представена и и заповед
№ РД -09-144/23.2.2017г. за одобряване методология за намаляване и отказване на
плащания по мярка 11“Биологично земеделие „ОПРС 2010-2014г. и Приложение към
нея.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването, съдържа
необходимите форма и реквизити, атакува индивидуален административен акт,
поради което е процесуално допустима.
Така издадения повторен отказ на Заместник
изпълнителния директор на ДФЗ е нищожен по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие
на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-040-6500/3994 /
12.7.2019г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с което на лицето е оторизирана за плащане сумата от 0 лева субсидия по мярка 11 "Биологично земеделие",
което реално е отказ за подпомагане на земеделския производител за 2016г. При
постановяването му административният орган изрично е посочил, че произнасянето
по заявлението на жалбоподателя с процесното уведомително писмо е второ по ред,
след като предходното уведомително писмо изх. № 02-040-6500-3994-/12.11.2018г. е било отменено при
обжалване по съдебен ред с влязло в сила Решение № 125/22.03.2019 г.,
постановено по адм. д. № 908/2018 г. по описа на АдмС –Велико Търново. В него
изрично е посочено, че новото
произнасяне на административния орган е при съобразяване на указанията на съда
и разпоредбите на Глава пета, Раздел І от АПК.
В уведомителното писмо се посочва, че
общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от жалбоподателя заявление като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани
на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с
предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015
г.
Конкретните мотиви за определяне на този
нулев размер на субсидията, представляващ фактически отказ за подпомагане, са
посочени в табличен вид в таблица на стр. 2 и в таблица на стр. 3 от
уведомителното писмо.
В първата таблица (на стр. 2 от УП) е
озаглавена "Таблица – Пчелини с неспазени базови и други изисквания".
В същата са изброени като отделни колони пет изисквания, както следва: 1.
Спазено е изискването да не се надвишават минималните периоди на преход,
съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г.; 2. Заявената от кандидата биологична дейност не се
различава от тази, установена от контролиращото лице.; 3. Временни пчелини се
настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече
от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от Закона за пчеларството).;
4. Постоянни и временни пчели не се устройват на разстояние по-малко от 10 км,
в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки
и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани
репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки. и 5. Спазено е
изискването на чл. 14, ал. 1, т. 6 и/или ал. 2, т. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г.
От петте посочени изисквания, по отношение
на пчелина, заявен за подпомагане от жалбоподателя за кампания 2016 г. е
посочено като неизпълнено единствено първото условие, т. е. прието е, че не е
спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно
чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. В разяснения под тази таблица е направено позоваване
на т. ІV "Изчисляване и налагане на намаленията", втори абзац, от
Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед РД 09-144/23.02.2017
г. на Министъра на земеделието и храните (за краткост Методиката), в която
практически е преповторен текста на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., според който след изтичане на минималните периоди на
преход към биологично производство съгласно чл. 36, параграф 1, чл. 37, параграф 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) №
889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на
Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти
по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола не се
предоставя финансово подпомагане за площите, животните и пчелните семейства,
заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие
(периода на преход).
Посочено е още, че в случая на
несъответствие на информацията на контролиращото лице и заявената от
земеделския производител / кандидатът декларира, че е в преход, контролиращото
лице върне информация, че е биологичен или обратния случай/, ДФЗ намалява
размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни
семейства в пчелина. Отчита се, че за този брой пчелни семейства не е спазен
ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които
засягат декларирания брой пчелни семейства. Този текст е напълно аналогичен на
абзац втори от раздел А " Базови изисквания" по направление "
Биологично пчеларство" на т. V " Намаления при неспазване на базови и
изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b
"Направление "Биологично пчеларство"" от Методика за
намаляване и отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПСРС 2014-2020,
утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на
земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
В таблицата на стр. 3 от уведомителното
писмо, озаглавена "Таблица с изчисление на финансово подпомагане по
направление "Биологично пчеларство", е посочено, че от заявените за
подпомагане 180 броя пчелни семейства са санкционирани всичките 180, като
сумата на финансовото подпомагане за тези пчелни семейства – 12 321,54
лева е отразена в колона 7 от таблицата в раздела "Санкции и редукции на
субсидията". Колона 7 е именована "Неспазени базови и други
изисквания", а в поясненията под таблицата относно тази колона е вписан
следният текст: "Санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V
"Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за
направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b "Направление
"Биологично пчеларство"" от Методика за намаляване и отказване
на плащания по м. 11 "БЗ" от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед №
РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
".
Административната преписка, представена от
административния орган по настоящото производство съдържа единствено
заявлението за подпомагане на жалбоподателя, включително сключения между него и
контролиращото лице договор и Методиката за намаляване и отказване на плащания
по мярка 11 "Биологично земеделие". Тези документи се съдържат и в
административната преписка, приложена по адм. д. № 908/2018 г. по описа на АдмС
– Велико Търново, приложено към настоящото дело. В открито съдебно заседание от
31.10.2019г. са представени от ответника Договор за контрол и сертификация с дата 15.09.2014 година заедно с
приложенията към него, сключен между контролиращото лице „Лаком сертифициране”
ООД и Т.Н., сертификационно писмо с дата на контрол 17.10.2016 година, Заповед
№ РД-09-144/23.02.2017 година за намаляване и отказване на плащания по мярка 11
„Биологично земеделие” ОПРС 2014/2010 г. и Приложение към заповед РД
№09-144/23.02.2017 г.Целта н ангажиране на посочените доказателства е да се
установи, че жалбоподателят е получил на 4.11.2016г. статус „биологичен“, а е
следвало съгласно Наредба №1/2013г. и Регламент 889/08г. да получи този статус
през 2015г. Посочените писмени доказателства не са описани в изпратената по
делото административна преписка, не са събрани в хода на административното
производство, не са връчени на жалбаподателя.
По делото няма спор, че жалбоподателят,
със заявление за подпомагане УИН 04/200616/70065 е заявил за подпомагане по мярка 11
"Биологично земеделие", направление "Биологично
пчеларство", 180 пчелни семейства като същите са посочени с код по мярката
БПП6 – биологично пчеларство в преход. В самото уведомително писмо, предмет на
оспорване в настоящото производство, се посочва, че 2016 г. е втора година от
последно поетия от жалбоподателя ангажимент по направление "Биологично
пчеларство".
С Решение №125/22.03.2019г. постановено по адм. д. № 908/2018 по описа на
АдмС – Велико Търново е отменено
уведомително писмо № 02-040-6500-3994-12.11.2018г . на Заместник
изпълнителен директор на ДФЗ, с което на жалбоподателя фактически е отказано
финансово подпомагане по мярка 11. В мотивите на решението съдът сочи, че в
отмененото уведомително писмо липсва посочване на фактическите основания за
постановяването му, а дори и да се приеме, че такива са изложени в други
документи по преписката, включително и след издаването на акта, то е налице
несъответствие между фактически и правни основание. Изводите на съда в тази
насока са аргументирани с това, че констатираното от органа надвишение на
минималния период на преход, който за пчелните семейства е 12 месеца, не спада
към базовите изисквания при биологично земеделие, които са нормативно определени.
Съдът е посочил, че не е налице несъответствие между декларираните от
земеделския производител данни и данните от контролиращото лице, което е
посочило, че за жалбоподателя въведените данни в електронната система по чл. 49
от Наредба 4/2015 г. са за състояние" в преход". Дори и в Методиката,
на която се основава оспореният административен акт, се посочва, че при
несъответствие между декларираните от заявителя данни и данните от
контролиращото лице по отношение на статуса на пчелините – биологичен или в
преход, това обстоятелство се отчита като неспазен ангажимент, което е различно
от неспазени базови изисквания, а в случая не е налице такова разминаване в
данните на заявителя и на контролиращото лице.
Съдът е разгледал подробно характера на
периодите на преход към биологично земеделие, уредени в Регламент № 889/2008 г., а
именно като минимални периоди, а не като абсолютни такива в съответствие с
текста на чл. 26, т. 5 от отменената Наредба 1/2013 г. /отм от 12.11.2018 г. /.
Посочил е тази норма е отменена към датата на постановяване на уведомителното
писмо, поради което същото се явява незаконосъобразно като постановено на
отпаднало правно основание. Изрично
освен това в съдебното решение е посочено, че ограничението при изплащане на
финансово подпомагане по мярка 11, уредено в чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., в редакцията на нормата към момента на подаване на заявлението
за подпомагане, не се прилага за периодите на преход при пчелните семейства по чл. 38, § 3 от Регламент № 889/2008
г.
Направен е извод, че по-краткия период на
преход, предвиден в чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., е във вреда на земеделския стопанин, тъй като
продукцията му не може да бъде реализирана като биологична и в този смисъл противоречи
на целта на регламента (закона), докато определянето на по-дълъг такъв не е в
нарушение на правилата на същия и поради това не съставлява основание за отказ
за оторизация. Този извод е обоснован със съображения за спецификата на всяко
производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от
небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Прието е, че
периодът на преход е това минимално време, което гарантира чистота на
производството. Посочено е, че увеличаването на периода, в който производството
е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира
крайния целен резултат – произвеждане на биологична продукция, тъй като
преходът към метод на биологично производство изисква определени периоди на адаптация
на всички използвани средства
В заключение административният съд е
отменил уведомителното писмо на ответника, с което последният се е произнесъл
по заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2016 г. по мярка 11
и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Със
съдебното решение са дадени задължителни указания за органа, който следва при
новото произнасяне да установи по надлежен начин всички относими факти и
обстоятелства, свързани с предоставянето на исканото финансово подпомагане,
респективно всички факти, които да са пряко относими и въз основа на тях да
прецени – налице ли е фактическият състав на някое конкретно основание за отказ
по Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а ако не – да постанови позитивен за молителя
административен акт.
С оспореното в настоящото производство
уведомително писмо, административният орган е извършил разпореденото му със
съдебното решение ново произнасяне, като изрично е посочил, че това произнасяне
е съобразено с указанията на съда. Настоящият съдебен състав счита, че такова
съобразяване в настоящия случай не е налице. Видно от съдържанието на
уведомителното писмо, както и от приложената както по настоящото, така и по
предходното административно дело преписка, при новото произнасяне административният
орган не е установявал никакви нови или допълнителни обстоятелства. Новият
административен акт отново сочи, че са налице неспазени базови изисквания по
мярка 11 "Биологично земеделие", като в този случай различието с
първото произнасяне е единствено в това, че този път в отделна таблица е
посочено спазването на изискването за ненадвишаване на минималните периоди на
преход по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., наред с нормативно определените базови изисквания, за
които няма данни, а и твърдения да не са изпълнени, като не се и твърди
несъответствие между заявената от жалбоподателя биологична дейност "в
преход" и информацията от контролиращото лице. При това положение е налице
напълно идентично по фактически и правни основания произнасяне с вече
отмененото по съдебен ред. Несъответствието, установено от съдебния състав по
адм. д. № 809/2018 г., е преповторено, макар и в съвсем леко изменена форма
(чрез добавяне на допълнителна таблица), още повече, че при новото произнасяне
надвишението на минималните периоди на преход един път е обвързано с т. ІV 4
"Изчисляване и налагане на намаленията", втори абзац от Методиката –
в разясненията под таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо, а втори път – с
Раздел V "Намаления при неспазване на базови изисквания и изисквания по
управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. " (пояснения
към колона 7 на таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо). Отново не се сочи
никое конкретно основание за отказ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. – чл. 13,
чл. 14 и чл. 26.
Посочването на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. не може да се приеме да надлежно основание за отказ,
предвид факта, че както е посочено и в съдебното решение по адм. д. № 809/2018
г., тази норма за кампания 2016 г. не обхваща периодите на преход към
биологично пчеларство по чл. 38, § 3 от регламент № 889/2008
г., тъй като изрично в приложимата към датата на заявлението от жалбоподателя
действаща редакция на нормата на чл. 11, ал. 4 от наредбата не е упоменат
периода на преход към биологично пчеларство.
Както и при предходното обжалване на
уведомителното писмо, така и в настоящето производство административният орган
е приел, че посочването на състояние на стопанството "в преход" за
втора година не отговаря на изискванията на Наредба № 4/2015 г., но при постановяване отново на отказа
се е позовал на неизпълнение на базови изисквания, каквото установеното
несъответствие не е.
Позоваването в оспореното уведомително
писмо на нормата на чл. 36 от Наредба № 5
/03.09.2018 г., /издадена от министъра на земеделието, храните и
горите, обн., ДВ, бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г., изм. и
доп., бр. 93 от 9.11.2018 г., в сила от 12.11.2018 г., бр. 35 от 30.04.2019 г.,
в сила от 30.04.2019 г. / и която не е част от действащото законодателство към
датата заявлението за подпомагане, независимо от това, че посочената норма е
идентична с отменената разпоредба на чл. 23, ал. 2 от Наредба № 1 /07.03.2013
г., действаща към датата на заявлението, относно сключения с контролиращото
лице договор не е ново обстоятелство,
тъй като това се съдържа в преписката по оспорване на предходното уведомително
писмо. Независимо от това, следва да се посочи, че и при действието на
отменената и сега действащата уредба в Наредба № 5/03.09.2018 г. преходният
период към биологично производство започва да тече от датата на уведомлението
по чл. 36, ал. 1, т. 2 и т. 3, а не от сключването на договора с контролиращото
лице. По делото липсват доказателства кога министъра на земеделието е уведомен
от производителя/оператора/, предвид обстоятелството, че последният е
разполагал с един месец от сключването на договора за контрол. При това
положение към крайната дата за подаване на заявлението, посочена от ответника е
възможно периода на преход все още да не е изтекъл, тъй като не е налице
разминаване между декларираните данни и данните от контролиращото лице, което
също посочва че жалбоподателят е " в преход". Още повече, че чл. 36,
ал. 4 от Наредба 5/2018 г. / съответна на отменената разпоредба на чл. 23, ал.
4 от наредба 1/2013 г. / препраща към установената продължителността на
преходните периоди съгласно дял II, глава 5 от Регламент (ЕО) №
889/2008 на Комисията / чл. 36 и чл. 38/. А както бе посочено
по-горе в решението си по адм. дело 809/2018 г. съдът е посочил, че периода на
преход според регламента не е абсолютно фиксиран, а е определен като минимален
от 12 месеца.
Указанията, както вече се посочи, са за
установяване на конкретни фактически обстоятелства, изпълняващи фактически
състав на някое от основанията за отказ, регламентирани в Наредба № 4 от
24.02.2015 г., като при липса на такива установявания съдът е указал да се
постанови позитивен за жалбоподателя акт.
Налице е изричен диспозитив в съдебно
Решение №125/22.03.2019г.
постановено по адм. д. № 908/2018 по описа на АдмС – Велико, с който
преписката по заявлението на жалбоподателя за кампания 2016 г. е върната за
ново разглеждане при задължително съобразяване с указанията по приложението на
закона, дадени в мотивите на решението. Указанията, както вече се посочи, са за
установяване на конкретни фактически обстоятелства, изпълняващи фактически
състав на някое от основанията за отказ, регламентирани в Наредба № 4 от
24.02.2015 г., като при липса на такива установявания съдът е указал да се
постанови позитивен за жалбоподателя акт. В случая, видно от данните по
настоящото дело и от съдържанието на оспореното в настоящото производство
уведомително писмо, административният орган не е установил никакви нови или
допълнителни обстоятелства, нито е подвел вече установените факти под друго
правно основание, което счита, че е приложимо за конкретния случай. В такава
хипотеза съдът е указал на административния орган точно какъв акт следва да
постанови, а именно позитивен за заявителя като се одобри за 2016г. финансово
подпомагане. При това положение административният орган е постановил своя
административен акт в пряко противоречие
със съдебен акт – Решение №125/22.03.2019г.
постановено по адм. д. № 908/2018 по описа на АдмС – Велико Търново.
Нещо повече, съдът изрично е констатирал и несъответствието на акта с целта на
закона (регламента) от гледна точка на предварителното фиксиране на
продължителността на периода на преход в наредбата, който въпрос очевидно е
фактически, поради което плащанията не следва да бъдат a priori ограничавани до
предвидения в регламента минимален едногодишен срок на преход. В решението по
делото е посочено, че подходът на европейската комисия е за определяне на
минимално изискуемия времеви период на преход, а не на абсолютен по размер
преходен период, което е и в съответствие с целта на закона – минималното време
на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото
време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е
възможно да са третирани. Като не се е съобразил със задължителните указания,
дадени в мотивите на съда, административният орган е издал повторен акт, който
съобразно цитираната норма е нищожен. Администрацията е обвързана от съдебните
решения по административни дела и в частност в настоящия случай
административният орган действа в условията на обвързана компетентност,
наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния
закон от съда. Както беше посочено по-горе, при повторното разглеждане на
заявлението органът е посочил същата
фактическа обстановка като при първоначално издаденото уведомително писмо, но е
променил правното основание за отказ като е цитирал чл. 36, ал. 1 от
новоприетата Наредба № 5/3.9.2018г,
който има идентично съдържание с този по чл. 26 от Наредба № 1/2013г.
Административен съд Велико Търново в отменителното решение е дал задължително
тълкуване за администрацията на нормите на Регламент № 889/2008г. Съдът изрично е посочил, че „По отношение на
периодите на преход към биологично производство е налице препращане към
разпоредбите на дял
II, глава 5 от Регламент № 889/2008 на Комисията. Глава 5 от дял
II, от Регламент № 889/2008 е
наименована „Разпоредби за прехода“ и в чл.38, параграф 3 е разписано правилото
по отношение на пчелните продукти, изискващи преходен период най-малко от една
година. Подходът не европейската комисия е за определяне на минимално
изискуемия времеви период на преход, а не на абсолютен по размер преходен
период. Същият е логичен и в съответствие с целта на закона – минималното време
на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото
време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е
възможно да са третирани. Това минимално време гарантира чистота на
производството. Увеличаването на периода, в който производството е в преход,
може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния
целен резултат – произвеждане на биологична продукция. В този смисъл по-дългия
период на преход е във вреда на земеделския стопанин, тъй като продукцията му
не може да бъде реализирана като биологична. Следователно период на преход към
биологично производство, по- дълъг от определения с дял
II, глава 5 от Регламент № 889/2008 на Комисията не води до нарушаване на
разпоредбата на чл.38, параграф 3 от същия, поради което не представлява и
основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление
„Биологично земеделие“. Като не е
съобразил това тълкуване на закона заедно с мотивите на съда, че са изпълнени
всички останали изискуеми от закона предпоставки за оторизация на плащането, административният
орган е постановил един нищожен акт на основание чл. 177, ал.2 от АПК.
В случая, видно от данните по настоящото
дело и от съдържанието на оспореното в настоящото производство уведомително
писмо, административният орган не е установил никакви нови или допълнителни
обстоятелства, нито е подвел вече установените факти под друго правно
основание, което счита, че е приложимо за конкретния случай. В такава хипотеза
съдът е указал на административния орган какъв точно акт следва да постанови, а
именно позитивен за заявителя, т. е. да му бъде отпуснато търсеното финансово
подпомагане. При това положение административният орган е постановил своя
административен акт в пряко противоречие с влязло в сила съдебно решение
По силата на чл. 177, ал. 2 от АПК актове
и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила
решение на съда, са нищожни. Това налага настоящият съдебен състав да обяви
нищожността на оспореното в настоящото производство уведомително писмо.
Нищожният административен акт, съобразно правната теория и практика, се счита
за несъществуващ, поради което той изначално не поражда и не би могъл да породи
каквито и да е правни последици, което в настоящия случай означава, че
фактически липсва повторно произнасяне на административния орган съобразно
дадените с предходното съдебно решение задължителни указания. Това налага
преписката да бъде върната на ответника за постановяване на административен
акт, съобразно посоченото съдебно решение.
Въпреки доводите на жалбоподателя, че
въпросът може и следва да бъде решен по същество с настоящото съдебно решение,
съдът счита, че искането му не може да бъде удовлетворено, тъй като заплащането
на сумата по финансовото подпомагане е действие по изпълнението на един
положителен за жалбоподателя административен акт, а не изразява самото
съдържание на същия акт, при издаването на който органът да може да бъде
заместен от съда. По тези съображения делото следва да се върне като преписка
на административния орган - заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя за
2016 г., съобразно указанията, дадени с
Решение №125/22.03.2019г.
постановено по адм. д. № 908/2018 по описа на АдмС – Велико Търново
С оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, съобразно представения от процесуалния му представител списък, в общ
размер на 910 лева, от които 10 лева държавна такса и 900 лева – заплатен в
брой адвокатски хонорар, съгласно представен договор за правно съдействие и
защита. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника по жалбата,
който като юридическо лице – чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП,
разполага с гражданска правосубектност и може да отговаря за тях.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 1, чл. 177, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК осми
състав на Административен съд Велико Търново
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА жалба на Т.Й.Н. *** НИЩОЖНОСТТА на Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания 2016г. с
изх. № 02-040-6500/3994 / 12.7.2019г., издадено от Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на лицето е оторизирана за
плащане сумата от 0 лева
ИЗПРАЩА преписката на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“- София/ДФЗ/ за произнасяне
по подаденото от Ж.Р.П. общо заявление за плащане с УИН 02/150611/68546 за кампания
2011 г. при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуването и прилагането
на закона, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - София
да заплати на Т.Й.Н. *** разноски в
размер на 910.00/деветстотин и десет/
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република
България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :