№ 145
гр. Ловеч, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500042 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид:
Производството с правно основание чл. 418, ал.4 във вр. с
чл. 274 и сл. ГПК
Постъпила е частна жалба № 4663/15.12.2021 г. от „ТИ БИ АЙ
БАНК" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д. против разпореждане № 659/16.11.2021 г.
по ч.гр.д. №784/2021 година Троянски районен съд. Жалбоподателят посочва,
че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на
член 22 от ЗПК. В табличен вид е представено съответствие на цитираните
разпоредби от Закона за потребителския кредит и членове от договора за
кредит, които са относими към тях. Изтъква се , че банката дава на клиентите
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на
потребителските кредити в един екземпляр и в оригинал и с него не обвързва
страната към сключване на договор за потребителски кредит. Заявява, че това
е стандартна процедура и формуляра се генерира автоматично при попълване
на данните на клиента в системата на банката. Жалбодателят твърди,че целта
е чрез преддоговорната информация и предоставения проект на договор,
потребителят да направи пълно сравнение на условията за предоставяне на
кредити, предлагани от различни кредитори. Изтъква се, че евентуалното
твърдение, че потребителят не се е запознал с условията на договора не са
предпоставка за недействителност, а само за административна санкция на
кредитора. Заявява, че неправилно в мотивите на обжалвания съдебен акт се
посочва, че застраховките по договора са нищожни, недължими и
противоречащи на добрите нрави. Твърди се, че на основание член 7.1 от
договора, потребителят е пожелал да сключи две застраховки по собствено
1
желание и това не е било задължително условие за подписване на самия
договор за кредит. Жалбоподателят се позовава на действието на член 9 от
Закона за задълженията и договорите и съдебна практика в тази насока на
Окръжен съд- Варна Окръжен съд- Пловдив и Окръжен съд -Смолян.
Заявява,че бизнесотношенията на дружеството по никакъв начин не
ограничават потребителя в избора на застраховател и не са задължително
условие за подписване на договора. Изтъква се, че застраховката е
рационален начин за компенсиране на финансови затруднения при евентуална
невъзможност от страна на застрахования да обслужва своя кредит. Посочва
се, че в случая застрахователните клаузи са инкорпорирани в процесния
договор за потребителски кредит и застрахователното удостоверение и са
подписани двустранно. Заявява, че се съдържат достатъчно данни за
индивидуализация на вземането и районният съд ги е възприел.Моли
обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено искането по
чл. 417 от ГПК.
Разпореждане № 659/16.11.2021 г. по ч.гр.д. №784/2021 година
Троянски районен съд е връчено на жалбоподателя на 08.12.2021 г.,а частната
жалба е подадена на 13.12.2021 г. чрез куриер. Следователно е спазен срока за
обжалване по чл. 418, ал.4 от ГПК и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд приема, че жалбата по същество е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Жалбоподателят ГПК „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***** е подал заявление №
2309/20.07.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ,т. 2 от
ГПК срещу СТ. АНДР. В.- гр. Троян, Ловешка област, ул. „Хаджи Димитър“
№ 6, ЕГН ********** за сумата 6328.96 лева главница, сумата 1004,61 лева
договорна лихва за периода от 25-ти август 2020 година до 25-ти август 2021
година, за сумата 1 167,32 лева за периода от 25-ти август 2020 година до
седми септември 2021 година-обезщетение за забава на основание договор за
потребителски кредит №70 53 00 59 14 от 25-ти юни 2020 година. В точка 14
на заявлението е посочено, че обезщетението за забава за периода 25 август
2020 година до 7 септември 2021-ва година е съобразено с член 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, а за периода от
13 март 2020 година до 13 май 2020 година не е начислявана законна лихва.
Изложено е, че договорът за потребителски кредит не е сключен при общи
условия, а в него е инкорпорирано съдържанието на член 11 от ЗПК и всяка
от страниците е разписана от длъжника. Поискано е присъждане на държавна
такса в размер на 170,02лв и разноски за юрисконсултско възнаграждение 150
лв. Постановено е разпореждане №546 от 24 септември 2021 година по частно
гражданско дело 784 2021 година на Районен съд Троян, в което е указано на
заявителя да отстрани нередовностите по заявлението, като се посочи
информация как е формиран размерът на претендираната главница и
съответно размерът на договорната и мораторна лихва съпоставени със
съдържанието по договора. Подадена е писмена уточнителна молба №
2
№3874/04.11.2021 година от заявителя, в която е посочено, че размерът на
Общата сума по договора възлиза на сумата 7333, 57 лв и в нея е включен,
както кредита, така и възнаграждението, уговорено между страните.
Подробно са изложени мотиви как се формира размера на задължението без
да се конкретизират сумите по него и е посочено, че крайният падеж на
процесния договор е настъпил на 25-ти август 2021 година при оставащи
непогасени 13 месечни погасителни вноски възлизащи на 6328.96 лв -
непогасена главница и съответно претендираните акцесорни вземания.
С разпореждане № 659/16.11.2021 г. по ч.гр.д. №784/2021 година
Троянският районен съд е оставил искането по чл. 417,т.2 от ГПК без
уважение като неоснователно, като подробно мотивирал в акта, че приема
нередовност на заявлението, на извлечението от счетоводните книги.
Ловешки окръжен съд намира, че жалбоподателят има качеството
на субект, който по силата на специален закон разполага с привилегирован
ред за събиране на вземанията си и на основание чл.60 ал.2 от Закона за
кредитните институции е поискал издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги.
В това си качество „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, -София е поискала издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от
счетоводни книги, но в заявлението не са посочени обстоятелства относно
възникване на вземането, какъв е размера на просрочените вноски, периода за
който се претендира и на каква база и какъв е размера на неиздължената част
от дълга. Законодателят е установил в разпоредбата на чл.60,ал.2 от ЗКИ, че
банката може да поиска издаване на изпълнителен лист въз основа на
„извлечение от счетоводни книги", при неплащане на отделни вноски по
кредита на договорените дати или при обявена предсрочна изискуемост.
Въведени са две самостоятелни основания за издаване на изпълнителен лист
по извлечение от счетоводни книги и във всеки отделен казус кредитора
следва да конкретизира в заявлението, коя от тези две хипотези е възникнала,
като изложи конкретните и параметри-от какво произтича вземането,да бъде
посочен момента на изискуемост на вземането, размера, периода и вида
неизпълнение, конкретизиране на времето за забава. В този смисъл
заявлението трябва да съдържа задължителни реквизити по Приложение №4 и
има точно определен образец, в който се отразяват обективните предели на
претенцията, за да има яснота за страните и съда относно предмета на
искането, с което е сезиран. Настоящата инстанция счита,че посочването на
обстоятелствата, касаещи възникване на изискуемостта на вземането е
функция от характера на заповедното производство - бързо, формално,
едностранно и безспорно. По аргумент от т.2б от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. на ОСГТК отново се потвърждава становището на
настоящата инстанция, че извлечението от счетоводните книги, следва да
съдържа съществената информация за дълга и да съответства на данните в
приложенията към него- чл. 417,т. 2 от ГПК. В казуса съдът не може да
направи тези изводи и от приложените документи към заявлението, тъй като
3
в извлечението от счетоводни сметки има различие между посочената като
главница сума , от сумата на дълга по договора, съответно 7333.57 лев,5000
лева и 6328.96 лева.Няма данни,погасявани ли са и в какъв размер вноски по
дълга, предвид посочването в уточнителната молба от 04.11.21 г., че са
останали непогасени 13 вноски. Същевременно не може да се определи
размера на изискуемата главница, поради включването в главницата по
погасителен план в договора на застрахователните вноски. Заявлението не
съдържа обстоятелствата за дълга и има несъответствие на претендираните
суми с вписаните по представените писмени документи – липсва конкретно
изложение на неизпълнението по договора от длъжника. Тези данни са от
съществено значение, предвид обхвата на обективните предели на иска по чл.
422 от ГПК. Касае се до нередовност, която не е била отстранена с писмената
молба №3874/04.11.2021 година от заявителя и поради това искането е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
При така изложените съображения Ловешки окръжен съд счита,
че разпореждане № 659/16.11.2021 г. по ч.гр.д. №784/2021 година на
Троянски районен съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно разпореждане № №
659/16.11.2021 г. по ч.гр.д. №784/2021 година Троянски районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4