Определение по дело №47055/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13531
Дата: 28 март 2024 г. (в сила от 28 март 2024 г.)
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20231110147055
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13531
гр. София, 28.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110147055 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на Ц. Ц. С. срещу „***“ ЕАД с ЕИК****.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство. Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
оставено без уважение, тъй като изясняването на въпросите, поставени с първата задача не
изисква специални знания и умения, а с втората не касае обстоятелства от предмета на
доказване с оглед характера на предявените установителни искове за прогласяване
нищожност на договори.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отправи съгласно чл.
127, ал. 1, т. 5 ГПК надлежно искане до съда като ясно посочи прогласяване нищожност на
кои договорни клаузи претендира с предявените евентуални искове. Предупреждава ищеца,
че при неизпълнение исковата молба в тази част ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.04.2024 г. от
09,40 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза със задачи посочени в исковата молба.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
1
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД Ц. Ц. С. срещу
„***“ ЕАД с ЕИК *** за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
*** от *** г. и Договор за потребителски кредит № *** от *** г. спрямо нея, въз основа на
съдържащи се в него противоречащи на закона, на добрите нрави или заобикалящи закона
неправноправни клаузи. Под условие, че не бъдат уважени главните искове, поддържа
искове за прогласяване нищожност на отделни клаузи за възнаградителна лихва и
застрахователна премия.
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени процесните договори,
които са недействителни.
Поддържа се, че не са спазени изискванията на чл. 10 и чл. 11 на ЗПК относно
задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит.
Твърди, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като е посочен
ГПР като процентна стойност, но не са посочените взетите предвид допускания при
изчисляването му и разходите, които са включени. Поддържа, че при изчисляване на ГПР е
следвало да бъдат взети предвид и уговорените застрахователни премии, т.к. същите имат
характер на възнаграждение. Поради това твърди, че е нарушен чл. 19 ГПК и че е налице
заблуждаване относно действителния размер на ГПР. Поддържа, че с договора се налага
сключването на застраховки и заплащане на застрахователни премии, които са разход по
договора, оскъпяват кредита и съставляват скрита възнаградителна лихва. Поради това
според ищеца е налице заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че е бил лишен от
информация за действителния размер на ГПР, поради което договорът е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Навежда възражение, че е налице и нарушение на изискването за
шрифт на текста на договора не по-малко от 12 в частта относно клаузите за
застраховките.Счита, че сключването на застраховките е наложено от ответника като
условие за сключване на договора и не е свободно избрано от него като потребител.
Навежда възражение за противоречие на договорите с добрите нрави с оглед липсата
на еквивалентност в насрещните престации с оглед съотношението между размера на
застрахователната премия и отпуснатия кредит по всеки договор.
Възразява, че ответникът не е заплатил на застрахователя застрахователните премии,
поради което ищцата не му дължи заплащането им.
Доколкото счита застрахователните премии за скрита възнаградителна лихва, твърди,
че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК като не е посочен в договорите
действителния лихвен процент. Нарушение на тази разпоредба поддържа и поради липса на
посочен месечен лихвен процент, условие за прилагане на лихвения процент и условията и
процедурите за формиране на ГЛП.
Поддържа и противоречие на уговорката за възнаградителна лихва с добрите нави
поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва.Оспорва начисляването на
възнаградителна лихва и върху застрахователните премии.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че застрахователната премия е цена на
допълнителна услуга, като стойността й се финансира от банката. Твърди, че потребителят
не е длъжен да сключва застраховка. Посочва, че застрахователната премия е включена в
главницата и не съставлява различен елемент от ГПР. Навежда твърдение, че е заплатил
застрахователната премия на застрахователя. Посочва, че застрахователния договор е
отделно правоотношение и към него не се отнасят изискванията за шрифт по ЗПК. Излага
подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че процесните договори са сключени
при съблюдаване на всички законови изисквания. Оспорва възраженията във връзка с ГПР.
Оспорва възнаградителната лихва да е противоречие с добрите нрави. Моли съда да
отхвърли исковете и да му присъди направените разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
2
предл.1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на клаузи от всеки от
договорите с императивни законови разпоредби и/или с добрите нрави, респективно че е
налице заобикаляне на закона, като по главния иск за нищожност на целия договор следва
да докаже, че нищожността на отделни договорни клаузи води до нищожност на целия
договор за кредит.
В тежест на ответника е да докаже, че договора за кредит, вкл. оспорените клаузи са
действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа
всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните
правни норми.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните са
сключени посочените в исковата молба договори, по силата на които ответникът е отпуснал,
а ищецът е усвоил предоставените му суми със задължение да ги върне в указаните срокове
ведно с възнаградителна лихва.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер .
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3