Р Е Ш Е Н И Е
№ 285 02.03.2020г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На
двадесет и осми януари две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Румяна Мишева
като
разгледа докладваното от Председателя
гражданско
дело № 1326 по описа за две хиляди и осемнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.19,ал.3
от ЗЗД.
Ищецът „Арменски културен и информационен център-**“
ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, адв.И.М., моли съда да прогласи в окончателен
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
14.09.15г., между М.Т.Т. /М.Т. Т./, като продавач, представляван от
пълномощника му адв.В.З., и Арменски културен и информационен център –** ООД,
като купувач, по силата на който продавачът продал на купувача собствения си
недвижим имот, съставляващ 5/8 ид.части от дворно място в ***, цялото застроено
-166кв.м. и незастроено-168кв.м., съставляващо имот пл.№** в УПИ V-**, в
кв.13-стар, 72-нов по плана на гр.**, ЦГЧ, на ***, ведно с целите втори и трети
етаж и тавански етаж на построената в него триетажна /двуетажна с партер и
таван/ жилищна сграда, ведно с 5/8 ид.части от избата и прилежащите общи части
от сградата, срещу заплащане на цена от общо 120 000евро, тъй като в уговорения
с предварителния договор срок за финализирането му чрез окончателен договор,
такъв не бил сключен, защото продавачът починал на **, оставяйки със завещание
от 27.02.2004г., като единствена негова наследница, съпругата си Р.Т.,
гражданка на **, с адрес ***, срещу която е насочил иска си, тъй като, след
смъртта на продавача по предварителния договор, пълномощникът му, чрез когото
предварителният договор бил сключен, не е получил пълномощия за сключване на
окончателен договор от ответницата, определена с оставеното от продавача завещание,
като единствен негов наследник.
Твърди, че продавачът се легитимира като
собственик на продаваемите по предварителния договор имоти по силата на двата
броя нотариални акта, които прилага, удостоверението за наследници и решението
по гр.д. №881/2009г. на ВКС, постановено на последна инстанция в
производството, започнато по гр.д. №1682/06г. на ПРС.
Пледира по същество за уважаване на иска и за
присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от
28.01.20г. /виж л.583/, като моли още, при евентуално уважаване на иска му, съдът
да му издаде и удостоверение, което да може да му послужи пред всички банки в
страната, по силата на което да може да разкрие на името на ответницата банкова
сметка, *** продажна цена, тъй като иначе би бил в невъзможност да изпълни
постановеното съдебно решение в тази му част.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответницата не е
подала отговор на исковата молба, нито е ангажирала становище по предявения
срещу нея иск в хода на процеса, като на основание чл.40,ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК, тъй като не е посочила съдебен адресат в седалището на съда и не е
посочила пълномощник по делото в Република България, и е била уведомена за
последиците от непосочването им с връченото и съобщение по чл.131,ал.1 от ГПК,
всички последващи съобщения за нея са били прилагани към дело като редовно
връчени.
За да приложи реда за връчване, регламентиран от
по чл.40,ал.2 от ГПК, съдът е взел предвид, че:
Съдебните книжа, включително уведомяването на
ответницата за задължението и последиците по чл.40 от ГПК /виж л.200/, са и
били връчени надлежно на 05.03.2019г., съгласно изискванията на чл.5,ал.1,б.“а“
от Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по
граждански или търговски дела, ратифицирана
със закон, приет от 38-тo
Народно събрание на 08.09.1999г.-ДВ,
бр. 83/21.09.1999г., обн. с ДВ бр. 65/08.08.2000г., в сила от
31.07.2000г., тъй наречената Хагска конвенция от 16.11.1965г., в съответствие с
начините, предвидени от законодателството на замолената държава за връчване на
актове, предназначени за лица, намиращи се на нейна територия- чрез пълнолетно лице М.С., болногледачка,
полагаща грижи за ответницата /адресата/ в старческия дом, в който е настанена,
съгласила се да ги получи, след като е била информирана за съдържанието на
документите и е потвърдила, че адресатът живее на този адрес, но не може да ги
получи лично, тъй като поради възрастта си-**год. е на легло /виж книжата на
л.186-л.352 и превода на български на книжата, удостоверяващи връчването, на
л.357-л.366/;
С изпратено от ответницата по пощата на
04.04.19г. /виж л.185/ изявление, заведено в канцеларията на съда с
вх.№11592/10.04.19г. /л.183/, същата е уведомила съда, че узнала по повод
уреждане на административни процедури във връзка със собствения и недвижим
имот- ет.*** и ет.***от триетажна сграда, заедно с 5/8 ид.части от дворно
място, находящи се в ***, придобит по наследство и завещание от покойния и
съпруг М.Т.Т., с предходно име по рождение М. Т. Т., че българска фирма-
„Арменски куллтурен клуб“ ООД е започнала срещу нея дело, на което знае
единствено номера, тъй че моли да и се връчат книжата, свързани със спора, за
да предприеме консултации дали са засегнати правата и върху имотите и, като и се
осигури необходимия за това срок и се вземе предвид факта, че пощенските пратки
между ** и ** пътуват обичайно около 3 седмици, което нейно изявление, в
частта, че не и е известно нищо друго за делото, освен номера му, предвид постъпилото удостоверяване за
извършено на 05.03.19г. надлежно връчване на съдебните книжа за образуваното
пред този съд гр.дело №1326/2018г., е в очевидно противоречие с данните за
връчените и цял месец по-рано книжа;
Като при тези данни е счел, че едномесечният
срок по чл.131,ал.1 от ГПК за подаване на отговор от ответницата е изтекъл на
05.04.19г., като преди изтичането му тя
нито е подала отговор на исковата молба, нито е посочила на съда съдебен
адресат или неин пълномощник, който ще я представлява по делото в България, тъй
че следва оттам насетне книжата за нея да се прилагат към дело, като връчени и,
на основание чл.40,ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК.
Ответницата не пледира по същество и не претендира
разноски.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца
и установените от него в производството факти намери, че искът му е допустим, а разгледан по същество е неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли, воден от следните съображения:
І.Обосноваване компетентността на българския съд
по спора.
Доколкото до момента по делото не е четено нарочно
определение по чл.28 от КМЧП, а спорът, повдигнат пред съда, касае частноправно
отношение с международен елемент по смисъла на чл.2,ал.2 от КМЧП, тъй като
страни по делото са юридическо лице, регистрирано в Република България и
физическо лице- гражданин на **, съдът счита за необходимо да посочи, че
компетентността на българския съд да реши повдигнатия пред него спор е както
обща, произтичаща от чл.4,ал.1,т.2 от КМЧП- тъй като ищецът е юридическо лице,
регистрирано в Република България, така и специална, произтичаща от свързаните
в случая разпоредби на чл.12,ал.1 и чл.15 от КМЧП, доколкото искът по
чл.19,ал.3 от ЗЗД е черпен от договорно отношение между страните по
предварителен договор, по което мястото на изпълнение на задължението на
продавача да прехвърли правото на собственост върху купувача по договора е в
Република България, тъй като предмет на продажбата е недвижим имот, находящ се
на територията на Република България, и е конститутивен, като с уважаването му
се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, който се намира на
територията на Република България, както и защото с чл.18 на предварителния
договор страните са посочили за неуредените с него отношения като приложим
Закона за задълженията и договорите, а съгласно чл.93,ал.1 от КМЧП, договорите
/договорните отношения на страните/ се уреждат от избраното от страните право.
ІІ.По допустимостта на иска.
Предявеният от ищеца иск е допустим, тъй като
обстоятелствата, на които е основан иска му са, че между него и М.Т., на когото
ответницата е единствен универсален правоприемник по завещание, е сключен
предварителен договор за продажба на недвижим имот, за който сделката не е
финализирана чрез сключване на окончателен договор, поради настъпила
междувременно смърт на продавача, а чл.19,ал.3 от ЗЗД дава възможност на всяка
от страните по един предварителен договор да предяви иск за прогласяването му в
окончателен, като правата и задълженията по този договор подлежат на приемство.
ІІ.По основателността на иска.
1.В първото по делото с.з., проведено на
19.11.19г., съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад,
съобщен на страните с Определение №1463/17.07.19г., с който като релевантни за
предявения иск са очертани фактите, че: между ищеца и наследодателя на ответника
е бил сключен валиден /съобразно изискванията на чл.19,ал.1 и ал.2 от ЗЗД/
договор за продажба на описания в исковата молба недвижим имот /имоти; че
ищецът, като купувач, е изправна страна по предварителния договор /че е
изпълнил поетите с него задължения, съставляващи условия за финализиране на
сделката/; че са налични към
датата на приключване на устните състезания по делото всички необходими
предпоставки за прехвърляне на собствеността върху процесните за спора имоти по
нотариален ред, включително че продачачът е техен собственик, както и че са
налични предпоставките за извършване на прехвърлянето
по чл.264,ал.1 от ДОПК /удостоверяване, че прехвърлителят няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски/ и е поставил установяването им в тежест на ищеца /виж: протокол от с.з. на
л.438-л.439; р.ІІІ, т.1 от Определение №1463 на л.367-л.368/.
2.Установиха се от ищеца в производството следните
доказателствени факти:
2.1. Свързани с правно релевантния за спора факт,
че между ищеца и М.Т. е бил сключен валиден /съобразно изискванията на
чл.19,ал.1 и ал.2 от ЗЗД/ договор за продажба на описания в исковата молба
недвижим имот.
Разпоредбата на чл.19,ал.1 във вр. с чл.18 от ЗЗД
изисква предварителният договор за сключване на окончателен договор, за който
се изисква нотариална форма, каквато се изисква за сключване на договори за
прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти, да бъде сключен в
писмена форма.
Разпоредбата на чл.19,ал.2 във вр. с чл.183 от ЗЗД
изисква предварителният договор да съдържа уговорки относно съществените
условия на окончателния договор, а когато предварителният договор е такъв за
продажба на недвижим имот, това изискване означава той да съдържа уговорки на
страните относно продаваемия имот и относно цената, която купувачът ще заплати
на продавача за придобиването на собствеността му.
Тези изисквания са в случая спазени, доколкото по
делото е представен сключен писмен предварителен договор за продажба на
недвижим имот с нотариална заверка на подписите на продавача, действащ чрез
пълномощник, в лицето на адв.В.З., по силата на пълномощно с нотариална заверка
на подписа на упълномощителя, и на купувача, в който се съдържат уговорки на
страните относно съществените условия на договора за продажба и конкретно, че
продавачът продава на купувача следния свой собствен недвижим имот, а именно:
5/8 ид.части от дворно място в ***, цялото застроено -166кв.м. и незастроено-168кв.м.,
понастоящем имот №** в УПИ V-**, кв.13-стар, 72-нов по плана на ***, ведно с
целите втори и трети етаж и тавански етаж на построената в него триетажна
/двеутажна с партер и таван/ жилищна сграда, ведно с 5/8 ид.части от избата и
прилежащите общи части от сградата, срещу заплащане от купувача на продавача на
цена общо в размер на 120 000евро, платима при условията на този договор, частично
изменени с анекс- споразумение от 29.09.2015г., като за сключване на
окончателния договор е уговорен срок до шест месеца от датата на предварителния
договор /виж предварителния договор на
л.86-л.88 и анекса на л.85/.
Ответницата не е твърдяла окончателен договор да е
бил сключен в 6-мес.срок, уговорен с предварителния договор, изтекъл на
14.03.2016г., а от разменените между купувача, сега ищец, и пълномощника на
продавача нотариални покани, изпратени съответно на 07.07.16г. и на 09.08.16г.
е видно, че купувачът е поканил продавача в двуседмичен срок от получаване на
изпратената му покана да изпълни договорното си задължение да му прехвърли
имота, предмет на предварителния договор по нотариален ред, тъй като срокът за
сключване на окончателен договор, уговорен със сключения предварителен договор,
е изтекъл /виж л.504/, а адв.З., като пълномощник на продавача М.Т., е уведомил
купувача, че поради смъртта на упълномощителя, настъпила след сключване на
предварителния договор, и тъй като не разполага с пълномощия, дадени му от
неговите наследници, които е уведомил за правата и задълженията по договора, не
е в състояние да изпълни задължението, за което е поканен, тъй като вече не
разполага с пълномощия за това /виж л.503/.
Уведомлението за причината, поради която
окончателният договор не би могъл да бъде сключен чрез пълномощника на
продавача, към момента на отправената от купувача покана за това през юли
2016г., отговаря на данните от представения по делото смъртен акт на М.Т.Т., от
който личи, че той е починал на **. в **, като женен за Р.Т., с моминско име Х.
/виж документа на л.21 и превода му на л.16, л.19 и л.20/.
Тъй като, съгласно чл.17 на сключения
предварителен договор, той обвързва страните по него и е в сила от момента на
заверяване на банковите сметки на продавача със сумата на капарото по чл.3,ал.1
от договора, а в случай на неплащане или на частично плащане на посочената сума
в указания срок, договорът не произвежда действие, съдът изследва и дали е
настъпило условието, със сбъдване на което е свързано влизането на договора в
сила, като констатира, че същото се е сбъднало, доколкото:
Уговорките на страните, относно следващото се за
плащане капаро по предварителния договор, са претърпели промени с подписания на
29.09.15г. анекс-споразумение, съгласно който капаратото е станало в размер на
5000евро или тяхната левова равностойност и е платимо до 15.11.2015г., като се
нарежда по банков път и следва да се извърши по специална сметка на
пълномощника на продавача в **, и от платежното нареждане на л.82 от делото
личи, че по сметка на името на адв.В.З., с основание договор от 14.10.15г., от
АКИЦ **, като съкращението е съответно на Арменски културен и информационен
център, преди изтичане на уговорения с анекса срок, на 26.10.2015г., е внесена
сума в размер на 10000лв., съставляваща левова равностойност на капарото от
5000евро, при фиксиран негов курс от 1:1.95583.
Пряко свързан с обсъждания по този пункт правно
релевантен факт, доколкото договорът
поражда действие между страните, а спрямо трети лица- само в предвидените в
закона случаи /чл.21,ал.1 от ЗЗД/, е въпросът за надлежната пасивна материална
легитимация на ответницата Р.Т., сочена от ищеца като единствен универсален
правоприемник на продавача по сключения предварителен договор, по силата на
завещание, с оглед което твърдение той е насочил иска си за сключване на
окончателен договор именно срещу нея.
Горното твърдение на ищеца е обаче опровергано от
представения по делото завещателен акт на М.Т. от 27.02.2004г., от член две на който личи, че М.Т. е завещал
останалата част от своето имущество, след изплащане на задълженията и данъците
по член едно, на тогава действащия ** на отменяемия доверителен фонд от
11.09.1986г., разкрит на негово име, който така и е останал
неустановен в процеса, а съпругата Р.Т., в случай, че е между живите, както е
установено, че го е преживяла, доколкото са и връчени съдебни книжа по делото
през 2019г., е посочена в завещанието само като личен представител/довереник на
имуществото на М.Т., предмет на съставения завещателен акт, с пълномощията по
член четири от този акт, от който личи още, че освен съпруга, М.Т. има и син- М.Р.Т.,
определен също като личен представител/довереник на имуществото му, в случай,
че съпругата му Р.Т. не е вече сред живите или не желае, или няма възможност да
служи /виж завещанието на л.28-л.35 и
превода му на л.23-л.27/.
При тези данни се оказва, че ответницата не е
надлежно пасивно материално правно легитимирана да отговаря по предявения иск,
тъй като не се установи да е правоприемник на имуществото на продавача след
смъртта му по силата на завещанието, представено от ищеца, а оттам- не се и
установи върху нея да тежи да изпълни задълженията, поети от М.Т. със сключения
предварителен договор.
Обстоятелствата, че в случая от представените
смъртен и завещателен акт се разкрива, щото при смъртта на М.Т. на **, същият е
оставил жива съпруга, която е подала уведомлението за смъртта му пред
компетентите в ** да отразят настъпването на смъртта му в съответните регистри
органи /виж т.19а от смъртния акт/, както и че освен съпруга, М.Т. има съгласно
съставения завещателен акт и син, не дава на съда основание да коментира
въпроси, свързани със задълженията на тези две лица по предварителния договор,
породени от наследяване, което по принцип би имал компетентност да стори,
предвид чл.14 от КМЧП, тъй като част от имуществото на наследодателя се намира
в Република България, доколкото ищецът не е сочил с исковата молба, нито в хода
на процеса, че ответницата е легитимирана да отговаря по иска му, като
наследница на продавача по закон, както и че той е оставил и други такива
наследници по закон, тъй че и съдът да определи приложимото в случай на
наследствени отношения с международен елемент право, съгласно чл.89 и следв. от
КМЧП и да даде на ищеца указания за тежестта на доказване, свързана с тях,
респективно- за надлежно конституиране на всички евентуални наследници на
покойния продавач по предварителния договор, като ответници по иска му, а е
обосновал пасивната легитимация на ответницата като такава, произтичаща единствено
от оставеното от продавача по предварителния договор в нейна полза универсално
завещание.
Последното личи ясно и от посоченото с т.2 от
молба вх.№22700/25.07.19г. на ищеца, с която, аналогично и на посоченото по т.9
от исковата молба, на л.6 от делото, той отново е заявил, че завещанието е
представено, за да бъде доказана пасивната процесуална легитимация на
ответника, като универсален правоприемник на цялото имущество на продавача по
процесния предварителен договор, с добавката, че това обстоятелство е към
същата дата и признато от ответника /виж абзац втори на л.377/.
Признанието, за което ищецът говори с молбата си
от 25.07.19г., е вероятно писменото изявление на ответницата Р.Т., постъпило в
канцеларията на съда на 10.04.19г., с което тя е посочила, че като преживяла
съпруга и наследник по завещание и по закон на М.Т.Т., роден на ***г. в
гр.**, бивш български гражданин с име по рождение М.Т. Т., починал през **, е
единствен собственик на етаж *** и *** от триетажна сграда, заедно с 5/8
ид.части от дворното място, находящи се в ***, етаж първи от която сграда и
3/8ид.части принадлежат на ** **, но в частта, касаеща правата по завещанието,
това изявление на ответницата противоречи на съдържанието на завещателния акт,
а в останалата му част, касаеща правата и като наследник по закон, не може да
се третира като признание на факт, релевантен за изхода на спора, доколкото
ищецът не е твърдял пасивната
легитимация на ответницата да произтича от наследяване по закон на
продавача по договора.
Гореказаното е според съда достатъчно за
отхвърляне на иска, поради ненадлежна пасивна материално правна легитимация на
посочения от ищеца ответник по предявения иск, и прави излишно подробното изследване
на останалите правно-релевантни за изхода на спора факти, които съдът по-долу ще
обсъди единствено, за да изчерпи събрания по делото доказателствен материал,
както и в случай, че по този въпрос следващата инстанция стигне до различен
извод.
2.2. Свързани с релевантния за иска факт, че
ищецът, като купувач, е изправна страна по предварителния договор /че е
изпълнил поетите с него задължения, съставляващи условия за финализиране на
сделката/.
Освен задължението да плати уговореното по
предварителния договор и анекса към него капаро, изпълнението на което се
коментира вече в т.2.1 с оглед произвеждане действие на предварителния договор,
купувачът е поел още и следните задължения:
Да заплати остатъка от 115 000евро,
съставляващ разлика между уговорената като платима продажна цена от общо
120 000евро и капарото от 5000евро, най-късно до деня на подписване на
окончателния договор, по специалната сметка на пълномощника на продавача в **;
В случай на предприети действия на ЧСИ М. по
изп.дело №782/2014г. по събиране на задължения на продавача М.Т., от свое име
да погаси задълженията в рамките на уговорената продажна цена на имота, като с
платените суми ще се се погасява съответната част от продажната цена по чл.2 от
предварителния договор /виж р.ІV от анекса на л.85/;
Да извърши от свое име и за своя сметка ремонт на
покрива, на втория етаж от сграда и на подстъпите към етажите /виж чл.13 от
предварителния договор и уговорките по т.1 и р.ІІІ от анекса-споразумение към
предварителния договор/.
От описаните като поети от купувача задължения, очевидно
е, че такива, които съставляват условия за финализиране на сделката, са само
тези, свързани с плащане на остатъка от уговорената по предварителния договор
продажна цена от 115 000евро.
Купувачът не твърди и не установява да е извършил
плащането на този остатък, но това не може да му се вмени във вина и да го
направи неизправна по договора страна, защото със смъртта на продавача на **,
пълномощията, дадени от него на адв.З.,
по специална банкова сметка ***то, са били прекратени по силата на закона
/чл.41,ал.1,предл.3 от ЗЗД/, а след размяна на поканите от 07.07.16г. и
09.08.16г. е станало ясно и това, че окончателен договор не може да се сключи,
чрез представляване на продавача по предварителния договор от адв.З., чрез когото,
по силата на пълномощията, които са му били дадени от продавача, е бил сключен
предварителния договор.
Затова, и доколкото чл.362,ал.1 от ГПК позволява
при иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД, ако според предварителния договор ищецът трябва
да изпълни насрещно свое задължение при сключване на окончателния договор, и в
случая това е така, съдът да постанови решение при условие, че ищецът изпълни
задължението си в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, съдът намира
във връзка с този правно релевантен факт, че като изправна по договора страна,
ищецът може да проведе иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД, който е предявил, а доколкото е установил, че във връзка с
уговореното по р.ІV от анекса е заплатил
на 11.10.17г. по изп.дело №782/14г. на ЧСИ М.сумата от 55 385лв., постъпила
по сметка на ЧСИ на 12.10.17г., с което задължението на длъжника М.Т. по същото
дело е било изцяло погасено /виж платежното нареждане на л.81 и удостоверението
на л.80/, и тази сума, съгласно анекса-споразумение на страните погасява част
от следващия се за плащане остатък от уговорената продажна цена, като равностойността
и в евро възлиза на 28 317.90евро /при фиксинг 1:1.95583/, при евентуално
уважаване на иска, на основание чл.362,ал.1 от ГПК, ищецът би следвало да бъде
осъден да заплати на продавача остатък от уговорената продажна цена, в размер
на 86 682.10евро /115 000-28 317.90/.
В тази връзка е искането на ищеца съдът да му
окаже съдействие за изпълнението, като му издаде съдебно удостоверение, което
да му послужи пред всички банки в страната и по силата на което да може да
открие на името на ответницата банкова сметка, *** продажната цена.
Съдейки от нормата на чл.97,ал.1,изр. второ във
вр. с изр. първо от ЗЗД, че ако задължението е да се предаде нещо, длъжникът
може да се освободи, като предаде дължимото в подходящо място, като парите
могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение на
съда, този състав счита, че не дължи оказване на исканото от ищеца съдействие,
тъй като, при уважаване на иска му, той винаги може да изпълни задължението по
чл.362,изр.1 от ГПК, като остави остатъка от следващата се за плащане на
продавача продажна цена за пазене в банка, на името на ответницата, и без
разрешение на съда.
2.3. Свързани с наличие към датата на приключване на
устните състезания по делото на всички
необходими предпоставки за прехвърляне на собствеността върху процесния по
предварителния договор имот
по нотариален ред, включително че отчуждителят е негов собственик /чл.363 от ГПК/.
Тази релевантна за иска предпоставка не се
установи от ищеца по отношение на целия продаваем по предварителен договор имот
и конкретно:
2.3.1.Съгласно предварителния договор, продавачът
продава на купувача следния свой собствен недвижим имот, а именно:
5/8 ид.части от дворно място в **, цялото
застроено -166кв.м. и незастроено-168кв.м., понастоящем имот №** в УПИ V-**,
кв.13-стар, 72-нов по плана на ***, ведно с целите втори и трети етаж и
тавански етаж на построената в него триетажна /двеутажна с партер и таван/
жилищна сграда, ведно с 5/8 ид.части от избата и прилежащите общи части от
сградата.
2.3.2.Видно от предварителния договор, описанието
на продаваемия по него имот е направено не според актулните към този момент за
имота индивидуализиращи го данни, а въз основа на документите от доста по-стари
дати, също описани в договора, а именно: нот.актове №** и **, Решение от
26.08.1948г. и допълнително решение от 16.06.1950г. на Комисията по чл.11 от
ЗОЕГПНС, удостоверение за наследници №94-А/2003г., удостоверение
№1181/07.07.1982г., Заповед №ОА-115/21.01.1993г. и Заповед
№ОА-1399/21.11.1996г. на Кмета на Община **, Решение по гр.дело №4816/1994г. на
ВКС-ІІІ ГО, удостоверение на посолството на ** в ** за идентичност на имена, с
указването, че собствеността на дворното място по действащата кадастрална карта
се простира до 248кв.м., застроено и незастроено, което ще се удостовери със скица
от АГКК /виж чл.1 от договора/.
2.3.3.Твърденията на ищеца в исковата молба са, че
продавачът по договора се легитимира като собственик на продаваемия недвижим
имот, въз основа на представените два броя нотариални актове, удостоверение за
наследници и влязло в сила съдебно решение по гр.дело №881/2009г. по описа на
ВКС, постановено от касационната
инстанция по съдебен спор, започнал пред ПРС, под гр.д. №1682/2006г., от което
е видно, че процесният имот е бил предмет на отчуждителна процедура, но
по-късно е бил възстановен на продавача /виж абзац пети на л.4 от делото/.
С молба вх.№22700/25.07.19г., в отговор на указанията
на съда, дадени му с определение №1463/17.07.19г., да посочи актуалните
идентификатори на имотите, предмет на договора, и какви конкретни обстоятелства
ще установява с всяко от посочените/представените доказателства, извън тези по т.6-т.9
на л.6, ищецът е посочил, че: справките от отдалечен достъп до имотния регистър
се представят, за да се установи, че продавачът е останал собственик на
продавемия по договора имот; съдебните
решения са представени в подкрепа на твърдението, че наследодателят на
ответника е собственик на процесния имот; извадките от ситуационни планове и
разписни листове и писмото на АГКК от 02.04.18г.- за установяване правото на
собственост и за установяване идентичност на имота през годините, като дворното
място, предмет на договора, е сега с актуален идентификатор ПИ 56784.521.480,
втори и трети етаж от сградата, предмет на договора, съставляват понастоящем
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 56784.521.480.3.1 и
56784.521.480.3.2, избата и таванът не съставляват
самостоятелни кадастрални единици, поради което не се сочи техен актуален
идентификатор /виж определението на л.367-л.368 и молбата от 25.07.19г. на
л.376-л.377/.
2.3.4.При така наведените от ищеца твърдения
относно притежаваното от продавача по предварителния договор право на собственост
върху продаваемия по договора недвижим имот и идентичността на част от него с
посочените с молбата от 25.07.19г. актуални данни, съдът установи от събраните
в процеса доказателства, че:
С две сделки по покупко-продажба, извършени с н.а.
№** и **, А. ** Т. М.Т., лично и като
законна представителка на малолетния и син М.** Т. М.Т., е закупила съответно
по ½ ид.част от масивна триетажна сграда с дворно място в *** по
регулационния план на **- парцели петнадесети и двадесет и четвърти, състоящи
се от застроено и незастроено общо регулирано пространство от 776кв.м., при
съседи на целия имот: **, наследници на М.Я., Държавен имот /**/, ** и
наследници на К. Т., при права от всяка една продажба за всеки от двамата
приобретатели, съответно от по 2/3 ид.части за малолетното дете и от по 1/3 ид.част
за сключилата договорите лично и като негова законна представителка майка /виж двата
нотариални акта на л.77-л.78 и л.74-л.76/.
Извадките от данни за записвания от 1926г., 1934г.
и 1946г. са за къща на **, а тази от 1965г.- за неизвестен обект, тъй че не
могат да се намерят относими към прехвърлимия по предварителен договор имот,
находящ се на ** /виж л.106-л.109/.
Ситуационният план на част от кв.13, парцел ХХІV-9
по уличната и дворищна регулация, утвърдена на 21.10.93г., изчертен 1936г. и и
вписването в разписния лист към нея, сочат, че на основание н.а. №** и ** А.Т.
и М.Т., са записани като собственици съответно на 1/3 и на 2/3 ид.части от имот
№10, с площ 332.40кв.м.,за който е отреден парцел ХХІV /виж л.104а и л.105/.
С акт №164/2474 от 10.12.1951г. като държавен имот
е актувана триетажна масивна сграда с партер- 6магазина, сега
преустроени в 2 магазина, портал и касови помещения на *, с площ 166кв.м.,
находяща се в **, имот пл.№**, кв.72нов, парцел ХХІІІ, бивша собственост
на А.** Т.Т., отчуждена по преписки №№3462 и 3463 по ЗОЕГПНС, предадена за
оперативно управление на ** „Н.М.“-** и СП БКС ІІ-ри ремонтен район /виж
л.448/.
Съгласно разписните листове и ситуации към
плановете, утвърдени през 1954г.,1973г. и 1982г., съответно на части от
кв.225-нов, 13стар, УПИ І-**, ПИ 14 /л.70/, кв.55-нов, 13-стар на УПИ І-**, ПИ
502 /л.68/ и от кв.72-нов, 13-стар, УПИ V-**, ПИ 502 /л.72/, като
собственици на ПИ №№14 и 502 са записани съответно: Т. Т. и Е. Т.Т., на
основание н.а.№81/32г., и държавата
/л.71/; Т. Т. и Жилфонд /л.69; М.Т.Т. и н-ци на А.Т., с части от по
½, на основание н.а.№№81/32г. и 111/34г. и Реш.№1187/28.05.96г. ВС, и за
триетажна масивна жилищна сграда-155кв.м., навес 65кв.м. и двор 93кв.м.-всичко
248кв.м., и ** **, на основание АДС №164/5344/10.12.51г. и АДС №5485/23.08.04г.,
за 3/8 ид.части от дворното място и от 3ет.масивна жилищна сграда /л.73, а по
отношенията записванията, касаещи М.и А., същи и на л.463, както със ситуация
на всички ПИ, включени в УПИ-V-** и находящите се в тях сгради по плана от
1982г., на л.464/, а доколкото за А.Т. се установи да е починала **, решението
на ВС, описано в записката да е от 1996г., а АДС №5485 да от 2004г., очевидно
е, че се касае до дописвания и забележки в разписния лист, настъпили след
посочените дати.
Пряко или косвено относими към твърденията на
ищеца за извършени отчуждавания и възстановявания на имота /3ет.жилищна сграда
с двор/, придобит с двата нотариални акта от 1932г. и 1934г., на който, след
смъртта на майка си А.Т. през ** е останал единствен собственик, освен
непреките данни за извършено отчуждаване по ЗОЕГПНС, съдържащи се в АДС
№164/5344 и извършените вписвания в разписни листове през годините след 1954г.,
като тези от 1973г. и 1982г. се отнасят до имот пл.№502, ид.част от който е
предмет на продажба по сключения предварителен договор, са останалите събрани
от него писмени доказателства, част от които и изрично е посочил като такива, с
които ще установи твърдението си, че продавачът е собственик на продаемия по
предварителния договор имот, с които се установи, че:
М.Т. е подал декларация по чл.10 от
ЗОЕГПНС/1948/3463/, като между другите имоти е декларирал и 2/3 ид.части от къща
на три етажа с четири жилища и шест магазина, застроено 166кв.м.,
незастроено 168кв.м. на ***, от който имот: с решение от 26.08.1948г.,
одобрено с ПМС №87/06.04.1949г., в полза на Държавата са отчуждени: 2/3
ид.части от три магазина; 1/3 ид.част от другите три магазина; по 1/3 ид.част
от втория и третия етаж; с допълнително решение от 16.06.1950г., за отчуждената
част от имота са определени 3/8 ид.части от общите части на целия имот- сграда
и място, с 3/8 ид.части от избеното помещение на този имот, а останалата част
от имота е освободена /виж удостоверение №1180/07.07.82г. на л.450/;
С протокол №31/29.06.51г. на Управата на Градски
ОНС- ** е извършено уедряване, като в замяна на събарящите се части от
магазините на *** и на 2/3 ид.части от магазина, който остава изцяло след
събарянето в собственост на Жилфонд, на съсобствениците А.Т.Т. и М.Т.Т. е
постановено да се отстъпи 1/3 ид.част от първи етаж на сградата на ***,
досегашна собственост на Жилфонд / виж удостоверение №1180/07.07.82г. на
л.450/;
Със Заповед №СД-187/07.09.1982г., като е съобразил
н.а№№** и ** и удостоверения №№1180 и 1181 – и двете от 07.07.1982г., издадени
от РНС В.К., и е приел въз основа на тях, че А.Т. е собственик на ½ от
първи етаж и 1/3 от 5/8 от общите части на сградата, а М. Т. е собственик на
½ от първи етаж, 1/3 от втори етаж и 2/3 от 5/8 от общите части на
сграда, находяща се в имот пл.№502, кв.13-стар, кв.72-нов по плана на ЦГЧ, ***,
останалата част от който е собственост на Държавата, на основание чл.95 от ЗТСУ/отм/, Председателят
на ** ОНС е отчуждил : 5/8 ид.части от дворно място, цялото от 292кв.м.; целият
първи етаж от двуетажна с партер масивна жилищна сграда; 1/3 ид.част от втория
етаж на същата сграда; 5/8 ид.части от общите части на сградата /изба, проход,
таван, надзор и покрив/виж заповедта на л.457-л.458/;
Съгласно удостоверение от 19.01.92г. на Община **
и Заповед №ОА-115/21.01.93г. на ** на Община **, от актовите книги за държавни
имоти са отписани, като възстановени на бившите им собственици М.Т. и А.Т., 2/3
ид.части от трети етаж на триетажна жилищна сграда, със съответните ид.части от
общите части на сградата, находяща се на ***, отчуждени по ЗОЕГПНС /виж
удостоверението на л.459 и заповедта на л.456/;
С Решение №1187/28.05.1996г. по адм.дело
№4816/94г. на ВС на РБ, в производство по преглед по реда на надзора, е
отменено влязлото в сила Решение от 16.11.1994г. по адм.дело №2701/1993г. на
ПОС, отменен е писмения отказ с изх.№ОЗ-92-2335/05.05.93г. на ** на Община **
да отмени отчуждаването на част от имот пл.№502, кв.13-стра, кв.72-нов по плана
на ЦГЧ на гр.**, представляващ: 5/8 ид.части от дворно място, целият първи етаж
от двуетажната с партер жилищна сграда, 1/3 ид.част от втория жилищен етаж
и 5/8 ид.части от общите части на
сградата, находяща се в имота, отчужден със Заповед №СД-187/07.09.1982г. на **
на ИК на ** ОНС, на основание чл.95 от ЗТСУ за реконструкция на **, отменено е
отчуждаването на същия имот е възстановена собствеността му на М.Т. /М.Т. Т./виж
решението на л.453-л.455/. В изпълнение на това съдебно решение, със Заповед
№ОА-1399/21.11.96г. на ** на Община **- гр.**, имотът, възстановен на М.Т., е
отписан като общински имот /виж заповедта на л.451/.
В периода 2006г.-2011г. се е развило на три
инстанции производството по друг съдебен спор /гр.д. №1682/06г. на ПРС, в.гр.д.
№817/2008г. на ПОС и гр.д. №881/2009г. на ВКС/, свързан с останалите
невъзстановени от имота части, отчуждени по ЗОЕГПНС и т.нар. уедряване,
извършено с протокол №31/29.06.51г. на Управата на Градски ОНС- **, като с
влезлите в законна сила съдебни решения са отхвърлени исковете на М.Т.Т. /М.Т. Т./
да се признае за установено по отношение на Държавата, Министерството на
културата и ** „Н.М.“- ** правото му на
собственост, възстановено по чл.1,ал.1 и чл.2,ал.2 и ал.3 от ЗВСОНИ, по
отношение на цялата изба и целия партерен етаж от триетажна /двуетажна с партер/
сграда и 3/8 ид.части от дворното място, представляващо имот пл.№502, включен в
УПИ V-**, кв.72 по плана ЦГЧ на гр.**, и за осъждане на Министерството на
културата и ** „Н.М.“- ** да му предадат тяхното владение /виж съдебните
актове, постановени на трите инстанции, на л.470-л.502/.
2.3.5.Удостоверение за идентичност на имената М.Т.Т.
и М.Т. Т. по делото не е представено, но обстоятелството, че това са имена на
едно и също лице, е категорично установено, макар и индиректно, с множество от
доказателствата, събрани по делото, и конкретно: в самия предварителен договор
и анекс към него, продавачът е посочен и с двете имена, които използва- М.Т.Т.
/М.Т. Т./; продавачът по договора е бил сочен с имената М.Т. /М.Т.Т./ във
всички постановени от съда актове /виж л.453, л.470, л.478, л.491-л.492/, както
и при извършени в СВ- ** вписвания по партидата на М.Т. /виж л.581/ и в
документи, свързан ис реституционни производства, издадени от органи, различни
от съда /виж л.451/; самата ответница, в изявлението си до съда от 04.04.19г.
се сочи за съпруга на М.Т.Т., с предходно име по рождение М.Т. Т. /л.183/.
2.3.6. От доказателствата, събрани от ищеца във
връзка с идентичност и актуален идентификатор на продаваемите по предварителен
договор имоти се установи, че:
Към 18.11.2013г., когато е издадено удостоверение
вх.№94012-7793, имот със стар пл.№502, кв.13-стар, кв.72-нов, включен в УПИ V- ** по действащия регулационен план на ЦГЧ, с
адм.адрес- ***, е съответен на ПИ с идентификатор 56784.521.480 по
кадарстралната карта /виж удостоверението на л.79/;
По заявление вх.№01-194510/29.06.16г. на ** на ** **
за нанасяне изменение в КККР на гр.**, одобрена със Заповед №РД-18-48/03.06.09г.,
в частта за за сгради 56784.521.480.1 и 56784.521.480.2, и въз основа на
представена от молителя скица-проект за изменение, със Заповед №18-8561/28.10.16г. на Началник
СГКК-** и извършено изменение на КККР на гр.**, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г.
на ИД на АГКК-**, с което:
По отношение на ПИ 56784.521.480, с площ 155кв.м.,
е извършена промяна единствено за основанието, на което, като негов собственик
е записано Министерството на културата, като вместо АПДС №161, том 50, рег.№16570/31.08.04г.
на СВ- ** е записано Реш.№401/10.03.09г. по дело №817, макар това решение да
касае произнасяне по предявен от М.Т. срещу Министерство на културата иск по
чл.108 от ЗС, а не иск на Министерството на културата.
Са заличени нанесените с първоначално одобрените
КККР еднофамилни жилищни сгради с площ от по 29кв.м., с идентификатори
56784.521.480.1 и 56784.521.480.2 и въз основа на извършено с проекта след
проверка на място заснемане, са нанесени следните нови обекти в КККР: жилищна
сграда със смесено предназначение, с идентификатор 56784.521.480.3, с площ
155кв.м., при липса на данни за собственост, и пет СОС в тази сграда, с идентификатори
съответно: 56784.521.480.3.1, с площ по
документ 0 кв.м. и липса на данни за
собственост; 56784.521.480.3.2, с площ
по документ 0 кв.м. и липса на данни за
собственост; 56784.521.480.3.3, с площ по документ 23.1кв.м., собственост на
Министерство на културата на основание Реш.№391/2011г. на ВКС по гр.д.
№881/09г.; 56784.521.480.3.4, с площ по документ 38.33кв.м., собственост на
Министерство на културата на основание Реш.№391/2011г. на ВКС по гр.д.
№881/09г.; 56784.521.480.3.5, с площ по документ 12.88кв.м., собственост на
Министерство на културата на основание Реш.№391/2011г. на ВКС по гр.д.
№881/09г., като от прочита на постановеното от ПОС по в.гр.д.№817/08г. Решение
№401/10.03.09г. най-ясно личи, че описаните три новонанесени като собствени на
Министерство на културата СОС са съответни в поредността им на: помещение- каса
на **, намиращо се на партерния етаж на сградата, в североизточната му част,
състоящо се от едно помещение с площ 23.10кв.м. /виж /2/ в отхвърлителния
диспозитив на л.415лице/; магазин, намиращ се на партерния етаж на сградата,
ситуиран в неговата южна част, състоящ се от едно помещение с площ 38.33кв.м.
/виж /1/ в диспозитива след признава за установено на л.414гръб/; санитарният
възел, намиращ се на партерния етаж на сградата, ситуиран в неговата северна
част, състоящ се от едно помещение с площ 4.48кв.м., с вход откъм помещението
на стълбище/склад и помещението стълбище /склад, намиращо се на партерния етаж
на сградата, ситуирано в северозапданата му част, състоящо се от едно помещение
с площ 8.40кв.м., общо 12.88кв.м. /виж /2/ и /3/ в диспозитива след признава за
установено на л.415лице/след на магазин
в южната част на партера /виж пълната преписка по издаване на Заповед №18-8561/28.10.16г.
на Началник СГКК-**, изпратена до съда от СГКК-**, на л.390-л.431/.
От обяснителната записка към скицата-проект за
поисканото от заявителя изменение на плана и одобрените със Заповед
№18-8561/28.10.16г. схеми на нанесените с това изменение два нови СОС с идентификатори
56784.521.480.3.1 и 56784.521.480.3.2, са съответно на ет.2 и на ет.3 от
сградата и са с предназначение за жилище, апартамент /виж обяснителната записка
на л.402 и двете схеми на л.427 и л.428/.
2.3.7. С представените от ищеца справки от
отдалечен достъп до вписвания, отбелязвания и заличаваниия при СВ- **:
по персонални партиди №№376988/376990, 372044,
40021, 346139, на лицето М.Т.Т. за периодите 01.01.92г.-11.01.18г.,
01.01.92г.-24.07.19г. и 01.01.92г.-28.01.20г., не са установени данни, свързани
с имота, предмет на предварителния договор - нито за придобиване, нито за
отчуждаване, като записванията са такива за: дарение от 01.01.93г., извършено
от М.Т./М.Т. в полза на А.М.К. и А.А.К., за което няма въведено описание на
имота, негов предмет /л.64, л.381, л.575/; дарение от 11.02.02г. извършено от М.Т.
в полза на неизвестно лице, на ¼ ид.част от дворно място от 866кв.м., на
***, УПИ І-**, имот пл.№164, кв.51, ведно с 2-ет. жилищна сграда с изба и таван
и 1 ет. сграда от 10кв.м., двете откъм ***, както и подобрения в дворното място
/л.65, л.382, л.576/; продажба от 26.05.04г. с продавач М.Т., с идентично име М.Т.,
в полза на неизвестно лице, на 531.50/570 ид.части от поземлен имот, целият с
площ от 570кв.м., в ***, съставляващ имот кад.№2019 в парцел ІV-**, кв.75-стар,
кв.70- нов, ЦГЧ, образуван от бивш имот с кад.№2024 в пар.ІV-** по
регулационния план, за който имот е отреден УПИ ІХ-Обществени дейност /без
трафопост/л.62, л.379/; вписване на 24.02.04г. и заличаване на 16.08.04г на
възбраната, вписана като обезпечение на бъдещ
иск по т.д. №100/04г. на ПОС, с длъжник М.Т., върху подобренията в имот
№2019, УПИ ІV-**, кв.70-нов, кв.75-стар по плана на ЦГЧ **, ведно с трафопост
от 37кв.м. /л.63, л.380, л.574, като същите данни са налични и по партида
372046 на името на М.Т. Т. на л.573/;
по партида 615025 на името на Р.Т., за периода
08.07.91г.-24.01.20г. е вписана единствено исковата молба по чл.19,ал.3 от ЗЗД,
която е предмет на делото, разглежданано от този съд /л.572/;
в имотния регистър, по партиди 525586, 525583,
525584 и 525585, за самостоятелни обекти без идентификатор в сграда, находяща
се в ***, съставляващи изба, етаж 2, етаж 3 и тавански етаж, е извършено
единствено вписване на исковата молба по чл.19,ал.3 от ЗЗД, предявена от ищеца
по делото срещу Р.Т., показана и на нейната поименна партида /виж л.577-л.580 и
л.572/.
В обобщение на казаното по 2.3.1-2.3.6 по този пункт може да се
заключи, че:
-Ищецът не
установи в процеса продавачът по предварителния договор да е собственик
на тавански етаж от триетажната сграда на посочения в договора адрес, като
обособен обект на право, различен от обща по предназначението си част от
сградата, макар таванският етаж да е описан като предмет на продажба
по предварителния договор, отделно от
съответните прилежащи части от общите части на сградата.
Събраните
от ищеца доказателства, на които се позовава, за да установи правото на
собственост на продавача по предварителен договор, върху продаваемия по него
имот, установяват единствено, че към 1982г., когато се е осъществило последното
поред отчуждаване, сградата все пак е имала таван, данни за което се съдържат в
отчуждителната заповед от 1982г., където в скоби, след посочване на отчуждените
с тази заповед 5/8 ид.части от общите части на сградата, са описани „изба,
проход, таван и надзор“. В никое от двете развили се съдебни
производства, влезли в сила решения от които са представени в производството,
таванският етаж не е бил нарочен предмет, извън общите части на сградата, и
няма произнасяне за него, а от преписката на СГКК-** за изменение на КККР и
издадената през 2016г. за изменението заповед не се установява таванът да е
заснет като самостоятелен обект на кадастъра;
-Ищецът не
установи в процеса продавачът по предварителния договор да е собственик
на 5/8 ид.части от избата, които се сочат отделно като предмет на продажба,
извън прилежащите общи части на сградата, тъй като с влязлото в сила решение по
гр.д. №1682/06г., искът му да бъде установено че е собственик по реституция на
цялата изба е отхвърлен, а влязлото в сила решение, на основание чл.297 от ГПК
е задължително за всички съдилища в РБ;
-Ищецът не
установи в процеса продавачът по предварителния договор да е собственик
на 2/3 ид.части от трети етаж на сградата, който трети етаж е изцяло
предмет на продажба по предварителен договор, доколкото за целта е представил
едниствено удостоверението от 1992г. и заповедта от 1993г., съгласно които за тези
2/3 ид.части от трети етаж /втори надпартерен етаж е извършено отписване от
книгите за държавни имоти, но никой от тези два акта не е такъв, с който се
възстановява право на собственост, отписаните 2/3 ид.части не са били предмет
на никое от двете проведени съдебни производства, тъй че да се зачете от този
съд влезлият всила съдебен акт, за да се установи правото на ищеца, нито пред
този съд е било повдигано искане, а и не би могло да се реши инцидентно от
него, като преюдициално за спора, да се произнесе по въпроса налице ли са
всички предвидени от ЗВСОНИ предпостваки за възстановяване на отчуждените по
реда на ЗОЕГПНС от продавача и наследодателката му 2/3 ид.части от този етаж,
към датата на влизане на ЗВСОНИ в сила;
-Ищецът не
установи в процеса продавачът по предварителния договор да е собственик
и на другата 1/3 ид.част от трети етаж на сградата /втори надпартерен етаж/, на
целия втори етаж /първи надпартерен етаж/ и на 5/8 ид.части от дворното място, които
са също предмет на продажба по предварителен договор, доколкото, макар и с
влязлото в сила Решение №1187/96г. на ВС да е отменено отчуждаването по ЗТСУ,
извършено със Заповед №СД-187/1982г. и да е възстановена на М.Т. собствеността
върху 5/8ид.части от дворното място, целия първи етаж от двуетажната с партер
жилищна сграда и 1/3 ид.част от втория етаж на същата сграда, не е събрал в
производството данни за настъпване на изискуемата се от чл.6,ал.1 от ЗВСВНОИ по
ЗТСУ,…предпоставка за влизане на решението за отмяна на отчуждаването в сила,
постановяваща, че когато на бившия собственик е изплатено парично обезщетение,
решението за отмяна на отчуждаването влиза в сила след възстановяване на
полученото парично обезщетение.
В случая
от Заповед №СД-187/82г. личи, че за отчуждените с нея от А.Т. и М.Т.
5/8ид.части от дворното място е определено обезщетение в размер на 1460лв., за
целия първи етаж, 1/3 ид.част от втори етаж и 5/8 ид.части от общите части на
сградата е определено обезщетение от общо 16592.40лв. /1152.25х14.70/, вносими
по сметка „иностранни лица“ в БНБ, като в никое от събраните доказателства не
се установява сумата на определеното обезщетение да не е изплатена, нито същата
да е била възстановена, след постановяване на окончателното решение на ВС от
1996г. и до даване ход на устните състезания по това дело.
Приетото
за установено с обобщението по този пункт е второто самостоятелно основание за
отхвърляне на предявения иск, доколкото в производството не се установи
продавачът да е собственик на коя да е част от продаваемия по предварителен
договор имот, за която предпоставка, съгласно чл.363 от ГПК, съдът, разглеждащ
иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД, следи служебно.
2.4.
Свързани с наличие към датата на приключване на
устните състезания по делото на необходимите предпоставки
за извършване на прехвърлянето, с оглед дължими за имота данъци и такси и липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски -чл.364,ал.2
от ГПК във вр. с чл.264,ал.1
от ДОПК.
С двете
изпратени до съда от ТД на НАП- ** писма, въз основа на издадени на ищеца
съдебни удостоверения, се установи, че в регистрите на НАП липсват вписан
ирегистрационни данни както за лицето М.Т. /М.Т. Т., така и за лицето Р.Т., тъй че не може да се даде информация и за
това, дали тези лица имат непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и осигурителни вноски /виж съответно л.433 и л.566/;
С двете писма, изпратени до съда от Дирекция МДТ
при Община **, въз основа на издадени на ищеца съдебни удостоверения, се
установи, че :
към
08.08.19г., М.Т. има непогасени за деклариран от него недвижим имот на *** в
гр.** задължения за данък недвижими имоти за минали години, както и за 2019г.,
за такса битови отпадъци за минали години, както и за 2019г., и за лихви върху
неплатен данък недвижими имоти и ТБО, в размер на общо 40 122.35лв. /виж писмо
изх.№19-СД-1509/14.08.19г. на л.435/;
за периода
от август на 2019г. до 23.01.2020г., М.Т. има непогасени за деклариран от него
недвижим имот на *** в гр.** задължения за данък недвижим имот, ТБО и лихви
върху тях от още общо 796.52лв. /202.49+8.04+563.60+22.39/виж писмо изх.№20
СД-98/23.01.2020г. на л.568/;
или
всичко непогасени за декларирания на посочения адрес имот данъци, такси и лихви
върху тях, към 23.01.20г., съгласно писма изх. №19-СД-1509/14.08.19г. и изх.№20
СД-98/23.01.2020г. на Дирекция МДТ
при Община **, в размер на общо 40 918.87лв., с които, ако бъдат
платени от купувача, съгласно чл.362,ал.1,изр.посл. от ГПК, той може да извърши
прихващане на насрещното си задължение за плащане на продавача на остатъка от
незаплатената продажна цена за имота, продаваем по предварителен договор, тъй
че същата, вместо посочените като оставащи дължими в т.2.2. от това решение за
плащане 86 682.10евро, ще остане 65 760.61евро, доколкото
равностойността на сумата от 40 918.87лв. в евро е такава от
20 921.49евро /40918.87:1.95583/.
В
заключение, на всяко от посочените от съда в т.2.2. и т.2.3. две самостоятелни
основания, предявеният иск, като неоснователен, следва да се отхвърли.
В частта
за разноските:
Само
ищецът претендира присъждане на разноски в производството, за които представя
списък /л.583/, но с отхвърляне на иска му, разноски не му се следват, поради
което съдът не коментира и установеността на направата на описаните в списъка
му разноски.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД на „Арменски
културен и информационен център-**“ ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***,
адв.И.М., срещу Р.Т., гражданка на **, с адрес: ***, в качеството и на
единствен наследник по завещание на М.Т., да се прогласи в окончателен предварителния договор
за покупко- продажба на недвижим имот, сключен на 14.09.15г. между М.Т.Т. /М.Т.
Т./, като продавач, представляван от пълномощника му адв.В.З., и Арменски
културен и информационен център –** ООД, като купувач, по силата на който
продавачът продава на купувача собствения си недвижим имот, съставляващ: 5/8 ид.части
от дворно място в ***, цялото застроено -166кв.м. и незастроено-168кв.м.,
съставляващо имот пл.№** в УПИ V-**, в кв.13-стар, 72-нов по плана на ***,
ведно с целите втори и трети етаж и тавански етаж на построената в него
триетажна /двуетажна с партер и таван/ жилищна сграда, ведно с 5/8 ид.части от
избата и прилежащите общи части от сградата, срещу заплащане на цена от общо
120 000евро.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: