РЕШЕНИЕ
№ 13937
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110119063 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Х. С. Н.
срещу „Макроадванс“ АД.
Предявени са за разглеждане следните искове: 1/ установителен иск за
признаване на нищожността на основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК на договор за потребителски кредит № 255209 от 14.06.2024 г.,
сключен между „Макроадванс“ АД и Х. С. Н., както и предявен в условията на
евентуалност иск по: 2/ чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД
за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 10 от договор за потребителски
кредит № 255209 от 14.06.2024 г., съгласно която се дължи неустойка при
неизпълнение на задължението на потребителя да осигури предвиденото в договора
обезпечение.
Ищецът Х. С. Н. твърди, че на 14.06.2024 г. сключил с ответното дружество
„Макроадванс“ АД договор за потребителски кредит № 255209. По силата на договора
му била предоставена в заем парична сума в размер на 500 лв. Сочи, че съгласно
договора следвало да предостави обезпечение на задълженията си по договора, както
следва: поръчителство на едно физическо лице, което кумулативно да отговаря на
редица поставени условия. В договора било предвидено, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение дължи неустойка в общо размер от 4,65
лева плюс 0,310 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забавата и 0,310 %
от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, в който кредитът не е обезпечен.
Счита, че договорът за кредит е нищожен поради факта, че противоречи на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от
договора, разписан по ясен и разбираем начин, а именно ГПР. Посочва, че доколкото
неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена при изчисляване на ГПР,
същият е неправилно посочен, което обуславя нищожност на целия договор за
потребителски кредит на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Позовава се на
съдебна практика на СЕС, съгласно която при неправилно посочен ГПР следва да се
1
приравни на непосочен ГПР, което води до нищожност на целия договор за
потребителски кредит. Поради горното намира, че договорът е нищожен. В условията
на евентуалност оспорва действителността на клаузата за неустойка за непредоставяне
на обезпечение по договора, като счита същата за нищожна поради противоречие на
добрите нрави, заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК и
некореспондираща с присъщите функции на неустойката. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава изцяло основателността на иска.
Счита, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, като счита, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца.
Развива подробни съображения относно отговорността за разноски, като се позовава
на съдебна практика. В условията не евентуалност моли адв. възнаграждение на
насрещната страна да бъде определено под установения минимум.
Със становище с вх. № 208253 от 13.06.2025 г. ищецът е направил искане да бъде
постановено решение с оглед направеното от ответника признание на иска.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да
признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави,
както и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая
всички предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като
съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ищеца. С отговора на исковата молба ответникът е направил
искане за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, алтернативно е направил
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. Предпоставките по
чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да
не е дал повод за завеждане на иска /т. е. да липсва извънсъдебно или в хода на делото
оспорване на предявеното от ищеца право/ и 2/ да признае иска. Посочените две
предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са налице кумулативно, за да е осъществен
фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. В случая съдът намира, че не е налице
първата предпоставка. Не са представени доказателства преди образуване на
настоящото производство страните да са постигнали извънсъдебно споразумение за
липсата им на обвързаност от договора поради неговата недействителност или да е
налице изявление от ответника да ищеца в този смисъл. Същевременно съдът
съобрази, че ищецът не би могъл да постигне целения резултат за прогласяване на
договора за недействителен извънсъдебно, каквото възражение прави ответникът в
отговора. Ето защо на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в размер на 50 лева, представляваща платена държавна такса.
Представен по делото е и договор за правна защита и съдействие за осъществена
безплатна правна помощ на ищеца от адв. Д. Ф. в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.,
като претендира да й бъде определено възнаграждение в размер от 800 лева. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатна правна помощ и съдействие в
хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено
от съда. С определение №319 от 09.07.2019г. по ч.гр.д.№2186/2019г. по описа на ВКС,
Г.К., IV Г.О. е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл.38,
ал.1 ЗАдв., като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
2
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по
чл. 80 ГПК - той касае разноските, дължими на страните. При безплатно предоставяне
на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., както е в случая, адвокатът сам, по
собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда
резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила
на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се
определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и,
че възнаграждението ще се дължи от насрещната страна по правилата на чл.78, ал.1 - 3
ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. В случая повдигнатият спор е с ниска правна и фактическа
сложност, като е проведено едно открито съдебно заседание по делото, без да са
събирани гласни доказателствени средства или експертни заключения. Предвид
изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. Ф. за
предоставена безплатна правна помощ на ищеца Х. Н. в размер на сумата от 400 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х. С. Н., ЕГН **********
срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК ********* иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, че договор за потребителски кредит № 255209 от
14.06.2024 г., е нищожен поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Макроадванс“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Х. С. Н., ЕГН ********** сумата от 50,00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. „Макроадванс“
АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. Л. Ф., действаща в Адвокатска колегия –
София, с личен номер № **********, БУЛСТАТ , сума в размер на 400,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца Х. С. Н..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4