РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Перник, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20221700500501 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба рег. № 7523/06.03.2020 г. от С. А. Д. против Решение
№ 2078 от 09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1243 по описа на Районен съд Перник за
2019 г., с което се признава за установено по предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК,
че ищецът К. Н. Д. не дължи на ответницата сумата от 659.58 лв., представляваща разноски,
присъдени с влязло в сила решение по гр.д. № 3376/2013 г. по описа на ПРС, поради
извършена компенсация със задължението на ответницата към ищеца за сумата от 1743.64
лв., представляваща разноски, присъдени с влязло в сила решение по гр.д. № 477/2014 г. по
описа на ПОС.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо поради наличие на
предходен съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по същия правен спор между същите
страни, както и неправилно поради постановяването му в несъответствие със събрания
доказателствен материал и недопускането по делото на относими към спора доказателства.
С молба – становище рег. № 261760/12.04.2022 г. и молба – становище рег. № 262153
от 16.05.2022 г., имащи характер на допълнения към въззивна жалба рег. № 7523 от
06.03.2020 г. по реда на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, жалбоподателката е посочила новоузнати
обстоятелства и е представила нови доказателства за тях, които не е могла да узнае, посочи и
представи до подаване на жалбата. С молба с вх. № 263715/05.09.2022 г. жалбоподателката
поддържа предходните молби и представя писмени доказателства.
С молба с вх. № 5267/13.10.2022 г. жалбоподателката възразява, че не е спазена
местната подсъдност за предявяване на иска, тъй като постоянният й адрес е в *** и моли
1
решението да бъде обезсилено на това основание.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК К. Н. Д., чрез адв. И. В., по подробни съображения
изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението. Моли
за присъждане на сторените разноски.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от К. Н. Д. срещу С. А. Д., с която
е отправено искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
659,58 лв. – разноски, присъдени с влязло в сила решение по гр.д. № 3376/2013 г. на РС-
Перник, поради извършена компенсация със задължението на ответника към ищеца за
сумата 1743,64 лв., представляваща разноски, присъдени с влязло в сила решение по гр.д. №
477/2014 г. по описа на ПОС пред въззивната инстанция.
В исковата молба се излага, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3376/2013 г. на РС-
Перник ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 659,58 лв. – разноски, като по
същото дело и въззивното решение по в.гр.д. № 477/2014 г. на ОС-Перник ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата 1743,64 лв. – разноски, както и сумата 10966,67 лв.
Твърди, че с нотариална покана, връчена на ответницата на 16.01.2015 г., ищецът е направил
изявление за прихващане на двете суми до размера на по-малката, като погасителният ефект
на прихващането е настъпил с достигане на изявлението до ответника. С оглед изложеното,
за ищеца се породил правен интерес да оспори принудителното изпълнение по изп.д. №
1/2019 г. по описа на ДСИ – гр. П., образувано за събиране на сумата 659,58 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът С. А. Д. е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва искът като неоснователен. Твърди, че ищецът не
е погасил сумата чрез плащане, а нотариалната покана не представлява убедително
доказателство, тъй като съдържа изявления на ищеца. Навежда довод, че по въпроса за
прихващането на сумата 659,58 лв. съдът се е произнесъл с Решение от 25.06.2019 г. по
ч.гр.д. № 9293/2015 г., с което искането е отхвърлено, поради което предявеният иск е
недопустим.
От приетите от първоинстанционния съд като писмени доказателства се установява, че
с влязло в сила решение № 230/17.03.2014 г. по гр.д. № 3376/2013 г. по описа на РС-Перник
К. Н. Д. е осъден да заплати на С. А. Д. сумата 659,58 лв. – разноски по делото, а с
решението по въззивното дело С. А. Д. е осъдена да заплати на К. Н. Д. сумата 1743,64 лв. –
разноски по делото.
Видно от приетата по делото покана за доброволно изпълнение, че е образувано изп.д.
№ 1/2019 г. на ДСИ при РС-П. с кредитор С. А. Д. и длъжник К. Н. Д. за вземането по
изпълнителен лист от *** г., издаден по гр.д. № 3376/2013 г. по описа на РС-Перник.
С нотариална покана от *** г. С. А. Д. е отправила искане до К. Н. Д. да й заплаща по
200,00 лв. месечно за лишаването й от правото да ползва своите ид.ч. от описания имот.
Предложила му е да изкупи идеалните й части от съсобствените имоти и движими вещи на
посочените цени, отправила е искане да й изпрати номер на банкова сметка, по който да
бъдат преведени дължимите суми и да й изплати сумата 659,58 лв., присъдена с решение №
230/17.03.2014 г. по гр.д. № 3376/2013 г. по описа на РС-Перник, потвърдено с решение №
503/24.10.2014 г. на ОС-Перник, както и да й заплаща обезщетение за лишаване от
ползването на автомобила.
С нотариална покана от *** г. К. Н. Д. е поканил С. А. Д. да му преведе по посочена в
молбата банкова сметка сумата 10966,67 лв, представляваща стойността на разполагаемата
част от наследството на майка му, и сумата 1077,06 лв., представляваща адвокатски хонорар
след прихващане на дължимата му сума от 659,58 лв.
С Решение от 25.06.2019 г. по гр.д. № 09293/2015 г. на РС-Перник е допълнено
2
Решение № 1012/04.12.2017 г. на ПРС, като е отхвърлено като неоснователно искането на С.
А. Д. за извършване на прихващане на задълженията й към съделителя К. Н. Д. със сумата
659,58 лв., представляваща присъдени в нейна полза разноски по решение № 230 по гр.д. №
3376/2013 г. на ПРС.
При тези факти, въззивният съд намира следното:
Решението на Районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на
основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните оплаквания в
жалбата.
По възражението за недопустимост на производството по предявения иск, тъй като
въпросът е разрешен с влязло в сила решение, следва да се отбележи, че от приложеното по
делото Решение от 25.06.2019 г. по гр.д. № 09293/2015 г. на РС-Перник, с което е допълнено
Решение № 1012/04.12.2017 г. на ПРС, се установява, че със сила на пресъдено нещо е
отхвърлено като неоснователно искането на С. А. Д. за извършване на прихващане на
задълженията й към съделителя К. Н. Д. със сумата 659,58 лв., представляваща присъдени в
нейна полза разноски по решение № 230 по гр.д. № 3376/2013 г. на ПРС. Предвид липсата
на идентичност на предмета на спора на настоящото дело и предмета на гр.д. № 3376/2013 г.
на ПРС, възражението за недопустимост на производството на основание чл. 299 ГПК е
неоснователно.
Неоснователно е и възражението, направено с молбите-допълнения към въззивната
жалба, за недопустимост на решението поради неспазване на правилата за местната
подсъдност. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108,
ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прваи от ответника най-късно в срока за отговор на
исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание, а според ал. 4 във всички други случаи извън тези по ал. 1 – 3 възражение за
неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор
на исковата молба. В случая ответникът не е направил възражение за местна неподсъдност
на спора в срока по чл. 131 ГПК, поради което разглеждането на делото от РС-Перник не е в
нарушение на правилата за местната подсъдност.
По правилността на решението с оглед наведените в жалбата оплаквания, съдът
намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че в полза на ответника не съществува право на принудително
изпълнение на сумата 659,58 лв., за която е образувано изп.д. № 1/2019 г. на ДСИ-П. поради
погасяване на вземането чрез прихващане с вземане на ищеца от ответника за сумата
1743,64 лв.
Прихващането по чл. 103 – чл. 105 ЗЗД е уредено като способ за погасяване на две
насрещни вземания и се извършва чрез изявление на едната страна (тази с активното
вземане), отправено до другата. Според изричната норма на чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете
насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2020 г., ОСГТК потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на
прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните
вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които
индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън
процеса, т. нар. в практиката и доктрината „извънсъдебно прихващане“, изявлението е
безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата. Действието на
прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от
тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се
3
извърши, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че по силата на
влязло в сила решение страните имат насрещни вземания за разноски – ищецът за сумата
1743,64 лв., а ответникът за сумата 659,58 лв.
Във връзка с възражението относно доказателствената стойност на нотариалната
покана, отправена от ищеца до ответника, съдът намира следното:
Съгласно чл. 180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в
кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията
пред него и за извършените от него и пред него действия. Следователно представената по
делото нотариална покана се ползва с формална доказателствена сила, че ищецът е направил
изявление, с което претендира от ответника заплащането на разликата между вземането му
за сумата 1743,64 лв. и насрещното вземане за сумата 659,58 лв., поради прихващането им, и
с материална доказателствена сила относно удостоверените от нотариуса факти - че
поканата, в която е обективирано това изявление, е предадена на нотариуса на 14.01.2015 г.
и получена от ответника на 09.12.2015 г.
Ответникът не е представил доказателства, че вземането на ищеца е било погасено чрез
изпълнение, поради което правото на прихващане може да бъде осъществено. С оглед
изложеното и доколкото за настъпването на погасителния ефект не е поставено изискване за
приемане или осъществяване на друго действие от страната с пасивното вземане, двете
вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от момента на настъпване на
изискуемостта им.
По изложените съображения предявеният иск, с която е оспорено правото на
принудително изпълнение на ответника е основателен.
С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд приема, че всички възражения в
жалбата са неоснователни.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи, поради
което и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Предвид направеното искане и представени доказателства на въззиваемата страна
следва да бъде присъдена сумата 150,00 лв. - разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2078 от 09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1243 по
описа за 2019 г. на Районен съд-Перник.
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ - направени разноски във
въззивното производството.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5