Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........12.2018 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1041/2018 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от С.Г.Я., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу
ЗАД
„ОЗК-Застраховане“,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, в условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) и
чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200
000 лева, представляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени
от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка Р. В. Г., род. на ***г.,
починала вследствие на ПТП, настъпило на 28.02.2014г. на главен път “I-9“ от републиканската пътна
мрежа на 1200м. след средния разклон за с.Близнаци, обл.Варна, в посока от
гр.Бургас към гр.Варна, по вина на водача на л.а. „Мазда-3” с ДК № В1818РК, К. И.
К., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №23113000732987, издадена от ЗАД „ОЗК-Застраховане“, със срок
на действие от 04.03.2013г. до 04.03.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 28.02.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата
твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е
ангажирана, като му е наложено наказание по нохд № 489/2015 г., по описа на
ВОС, НО, присъдата, по което е влязла в сила на 01.11.2016 г. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил, обективирана в
полица №23113000732987, валидна до 04.03.2014г г., сключена с ответното дружество. Ищцата
твърди, че в резултат на смъртта на внучката й в живота й настъпила празнота от
тежката загуба. Ищцата претърпяла силен емоционален стрес, съпроводен с голямо
напрежение и безпокойство, страх да не загуби своята дъщеря, започнала да
ползва успокоителни, да страда от безсъние, спряла да се храни и да пие вода,
искала да умре. Твърди, че болката от нелепата смърт е непреодолима, тъй като
между нея и внучката й съществувала много силна връзка. Ищцата помагала в
отглеждането на внучката си докато последната била малка, прекарвала с нея
всички ваканции, помагала й с уроците. След като внучката пораснала, контактите
им не се ограничили, продължавали да се виждат и да си помагат в ежедневието,
оказвали си подкрепа в трудни моменти, като внучката й поверявала на ищцата и
своите деца.
Ответникът
„ЗК Лев Инс” АД, по реда на чл. 367 ГПК, поддържа доводи за
недопустимост на производството, тъй като ищцата не е изпълнила процедурата по
чл.498 от КЗ, която намира приложение и спрямо заварени правоотношения,
възникнали при отменения КЗ, тъй като има процесуален характер. В условията на
евентуалност оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на
пострадалия, изразяващо се в шофиране под въздействие на алкохол и без поставен
обезопасителен колан в нарушение на чл.5, ал.3 и чл.137а ЗДвП. Оспорва
наличието на трайна житейска връзка и особена близост с починалата и
претърпяването на неимуществени вреди, сравними по интензитет и продължителност
с болките и страданията на най-близките. Поддържа, че ищцата е живеела в
различно домакинство в друго населено място и липсват данни за интензивни
контакти с починалата освен в ранните й детски години. Наличието на формална
връзка на родство не е достатъчно да обоснове дължимост на застрахователно
обезщетение, тъй като по отношение на лицата извън най-близкия родствен кръг
отговорността на застрахователя възниква само в изключителни случаи. Оспорва
характера, интензитета и продължителността на описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Поддържа, че във връзка с процесното застрахователно
събитие срещу застрахователя са предявени искове от множество роднини на
починалата, което поставя под съмнение вероятността наличието на еднакво близки
отношения с всички тях. Оспорва претенцията за присъждане на обезщетение за
забава, като сочи, че поставянето на застрахователя в забава предполага
отправяне на покана с посочена в нея банкова сметка съобразно чл.390, ал.3 от КЗ. Релевира възражение за погасяване на претенцията за главница по давност по
силата на чл.197 от КЗ (отм.), а на претенцията за лихва – на основание чл.111,
б.“в“, предл. второ от ЗЗД.
В срока по чл. 372, ищцата
депозира допълнителна искова молба, в която репликира възраженията на ответника, в това
число и твърденията за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния
резултат. Поддържа изложените в исковата молба твърдения.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор, в който заявява, че поддържа изцяло становището, възраженията и
твърденията изложени в отговора.
В с.з. страните, чрез процесуални представители, поддържат изложените
съображения, възражения и оплаквания.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на
01.11.2016 г. присъда по НОХД № 489/2015 г. по описа на ОС Варна К. И. К. е
признат за виновен за това, че на 28.02.2014 г. в гр. Варна при управление на
лек автомобил марка ”Мазда 3” с рег. № В
1818 РК е нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП и причинил по
непредпазливост смъртта на Р. В. Г. с ЕГН **********.
От представеното по делото
удостоверение за родствени връзки и удостоверение за раждане се установява, че ищцата
С.Г.Я.,
с ЕГН ********** е възходяща от втора степен на починалата Р. В. Г. с
ЕГН **********.
По делото не е налице спор
и от представената по делото справка от Гаранционен фонд се установява, че лек
автомобил марка ”Мазда 3” с рег. № В
1818 РК е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна
полица №23113000732987, издадена от ЗАД „ОЗК-Застраховане“, със срок
на действие от 04.03.2013г. до 04.03.2014г.
Във
връзка с наведеното от ответника възражение за съпричиняване е допуснато
провеждането на комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, от
заключението по която се установява, че към момента на настъпване на инцидента Р. В. Г. не е била под
алкохолно въздействие, което да й пречи да управлява МПС. Установената в
протокола за аутопсия концентрация на етилов алкохол е 0.30 промила в пробите
кръв и 0.00 промила в гръбначно-мозъчната течност, което обуславя известно
повлияване във фините координационни движения и намаляване на скоростта на
реакциите на човека, но не в степен, която да затрудни шофирането. Според
медицинската практика концентрация над 0.5 промила се приема за обуславяща
такова повлияване. Причината за смъртта на пострадалата е несъвместимо с живота
разкъсване на сърцето. Няма данни по делото, които да потвърдят или отхвърлят
дали пострадалата е била със или без предпазен колан. Съпоставяйки вида,
тежестта и локализацията на уврежданията с механичните повреди по колата
/откъсната от основата си шофьорска седалка, деформирана кормилна колонка и
табло, обща деформация на купето до степен притискане на тялото на водача/
експертизата приема, че установените травми се дължат на високата кинетична
енергия, която се е получила при пътно-транспортното произшествие, довели до
тежките деформации на купето на автомобила, който е управлявала пострадалата,
съответно и до тежките увреждания по тялото й. В конкретния случай наличието на
предпазен колан не би могъл да намали в съществена степен тежестта на
получените травми.
За
установяване на твърдяните болки и страдания по делото е допуснато събирането
на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите И. П. В. и С.В.И.–
съответно дъщеря и внучка на ищцата. От показанията им се установява, че ищцата
полагала грижи за внучката си Р. в детските й години, прекарвали заедно летните
ваканции, поради което помежду им се изградили близки отношения на привързаност
и взаимна грижа. След като Р. пораснала и създала свое семейство, продължила да
поддържа редовен контакт с ищцата, почти всяка седмица я посещавала в къщата, в
която ищцата живее с дъщеря си, през ден водели телефонни разговори, носела й
необходими продукти. Ищцата разчитала на помощта на внучката си Р. и й помагала
при отглеждане на децата й, тя била основния детегледач, предвид това, че е
пенсионер. Ищцата тежко приела загубата на внучката си и смятала, че тя трябва
да е на нейно място, предвид възрастта си. Често наричала другата си внучка с
името „Р.“.
При тази фактическа установеност, настоящият състав
на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Съгласно легалната дефиниция на договора за
застраховка „Гражданска отговорност”, установена в разпоредбата на чл. 223,
ал.1 от КЗ (отм.), със сключването на същата застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. В процесния случай, за да бъде уважен
прекият иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното
осъществяване на елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.),
както следва: наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди.
Както бе посочено
в приетата за установена фактическа обстановка, обстоятелствата, че
управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован при ответното
дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, както и
валидността й към датата на произшествието, не са предмет на спор между
страните по делото. Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно
събитие на 28.02.2014г., както и че то представлява покрит от застрахователното
правоотношение риск. Постановената от наказателния съд присъда е задължителна
за гражданския съд на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на
настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то
и относно вината на дееца. Не е налице спор и относно настъпилата в причинна
връзка със застрахователното събитие смърт на пострадалото лице и родствената
му връзка с ищцата.
Кръгът на
правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение при смърт на техен
близък е регламентиран по императивен начин в чл.493а, ал.3 и 4 от КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.).
Според цитираните разпоредби, в съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение №
1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Особено близка връзка
следва да се приеме, че е налице, при установени взаимно очакване за грижа
и помощ за материалното подсигуряване на жизнените потребности на участниците
във връзката (която не е задължително да се осъществява в общо жилище); емоционална
подкрепа за преживяване на тежки житейски събития; взаимно доверие за
безвъзмездно водене на поета в полза на другия участник работа, ако такава бъде
възложена; съвместно отбелязване на различни по-важни събития (лични и
обществени празници и важни събития в семейството) и пр. От значение е също
дали лицата са живели заедно в едно домакинство, дали са създали собствено
семейство, дали възрастта им предполага по-голяма емоционална близост.
В
конкретния случай ищцата като баба на починалата не е изключена от кръга на
лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо при доказана особено
близка връзка с починалата. В традиционните за българското общество
семейни отношения бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и
семеен кръг. В случая по делото се установява, че независимо от това, че
ищцата и нейната внучка не са съжителствали в общо домакинство, същите са
поддържали редовни контакти и са разчитали на взаимна грижа, помощ и подкрепа. С
оглед изложеното съдът приема, че освен формалната връзка на родство между
ищцата и починалата e била установена
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
ищцата е претърпяла морални болки и страдания от смъртта на своята внучка,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките. Налага се изводът, че в случая са налице предпоставките на
предвиденото в чл.439а, ал.4 от КЗ изключение за присъждане на обезщетение на лице
от разширения семеен кръг.
Обезщетението за
неимуществени вреди подлежи на определяне от съда по справедливост по правилата
на чл. 52 от ЗЗД, но за съдебните
претенции, предявени след 21.06.2018г., отговорността по отношение на разширения
кръг лица е лимитирана до предвидения в § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.)
максимален размер от 5000 лева. Независимо от материалноправния характер на
разпоредбата, същата намира приложение и спрямо настоящата искова претенция,
предявена на 04.07.2018г., с оглед изричната темпорална норма на § 96, ал.3 от
ПЗР на ЗИД на КЗ, с която й е придадено обратно действие. Размерът на
обезщетението може да варира до посочената горна граница, в зависимост от
спецификите на всеки конкретен случай, като максималният размер следва да бъде
присъден само при проведено надлежно доказване за действително претърпени значителни
неимуществени вреди.
За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността
на болките и страданията, дали същите продължават или са приключи. Доколкото в
законодателството не е предвидена презумпция за претърпяване на неимуществени
вреди, същите подлежат на установяване при условията на пълно и главно
доказване с всички допустими доказателствени средства – свидетелски показания,
писмени доказателства за извършени медицински прегледи и манипулации и за
закупени медикаменти, както и със съдебни експертизи – медицинска,
психологична, психиатрична и пр. В случая по делото не се твърди и не се установява,
в причинна връзка със застрахователното събитие при ищцата да се е проявила
симптоматика на психиатрично заболяване или психично разстройство. Не са
ангажирани доказателства за твърдяните в исковата молба суицидни нагласи. Липсват данни за влошаване на общото
здравословно състояние на ищцата вследствие на преживяната загуба. Няма
приложена медицинска документация за поставена психиатрична диагноза като
депресия, генерализирана тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматично
стресово разстройство, разстройство в адаптацията и др. Не е предприето
доказване за проведена психиатрична терапия и/или медикаментозно лечение на
депресия, тревожност, безсъние и т.н., или за необходимост от провеждането на
такава. Ангажираните гласни доказателства не са информативни относно
обективните измерения на психичното състояние на ищцата след инцидента.
Свидетелите са лаконични по отношение на интензитета на негативните емоционални
преживявания на ищцата, като показанията им се свеждат единствено до
констатацията, че тежко е приела загубата, без този техен извод да е обоснован
с позоваване на конкретни факти, от които съдът да може да формира вътрешно
убеждение относно характера на настъпилата промяна в душевното й състояние. От събраните свидетелски показания
безспорно се установява, че ищцата е претърпяла негативни емоционални
преживявания, но липсват данни същите да са довели до съществена и трайна
промяна на личността и да са се отразили стресогенно в емоционален план и
разтърсващо представата на индивида за самия себе си. С оглед степента на
проведеното доказване и съобразявайки, че преценката по справедливост не
може да се основава на човешки предположения
за обичайните за тези случаи страдания, съдът намира, че претенцията се явява
доказана до сумата от 3000 лева. Присъждане на обезщетение в по-голям размер
предполага наличие на сериозна психична травма, каквато по делото не се
установява.
При този извод на съда, подлежат на обсъждане релевираните от ответната страна
възражения за съпричиняване от страна на починалата, изразяващо се в шофиране без
обезопасителен колан и под въздействие на алкохол. От ангажираните специални
знания се установява, че леталният изход би настъпил с или без ползване на
предпазен колан от починалата, както и че същата не е била алкохолно повлияна. По
изложените съображения, не са налице основания за намаляване на така
определения от съда размер на дължимото застрахователно обезщетение.
Въведеното от ответника
възражение за погасяване на главната претенция по давност съдът намира за
неоснователно. Според разрешението в ТР № 5/2006 г. на ВКС, ОСГТК по т.д. №
5/2005 г., ако не е предявен граждански иск в наказателното производство не се
развива процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението,
респективно висящият наказателен процес не е основание за спиране на
погасителната давност. В конкретния случай ищцата не е заявявала права в
процеса по НОХД и спрямо същата е приложима давността по чл. 197 КЗ /отм./. Съгласно
цитираната разпоредба правата по застраховка „Гражданска отговорност” се
погасяват в петгодишен период от настъпване на застрахователното събитие,
поради което и с оглед датата на ПТП - 28.02.2014 г. и тази на завеждане на
исковата претенция - 04.07.2018 г., искът не е погасен по давност.
По отношение на вземането
за лихва за забава възражението за изтекла давност се явява основателно. В
хипотезата на непозволено увреждане началният момент на обезщетението за забава
е посочен в разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен
характер и по силата на закона вземането към деликвента става изискуемо и без
покана - от деня на настъпилото увреждане. В областта на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят следва да обезщети реално
претърпените вреди от третото лице, в т.ч. и законната мораторна лихва.
Разпоредбата на чл.226, ал.2 КЗ /отм./, сочи, че застрахователят не може да
прави възражения по чл.224, ал.1 КЗ /отм./, към който препраща нормата на
чл.223, ал.2 КЗ /отм./. Съгласно константната практика на ВКС и съдилищата в
страната, вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с
кратката тригодишна давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД, считано от деня на
настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за обезщетение за
непозволено увреждане. Следователно искът за лихва е основателен за период,
считано от три години преди завеждането му до окончателното изплащане на
сумата, или от 04.07.2015 г., а за периода от 28.02.2014 г. до 03.07.2015 г. следва
да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр.
чл.38, ал.1, т. 1 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца адв. С.
следва да бъде присъдена сумата от 82.95 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената от него на ищеца безплатна правна помощ,
определено съобразно чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и изчислено пропорционално на уважената
част от иска.
По направеното от ответната
страна искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват на основание
чл.78, ал.3 от ГПК съобразно
отхвърлената част от исковете, като в тежест на ищеца следва да се възложи
сумата от 5841.05 лева от общо 5930
лева, изразяващи се в заплатен депозит за вещи лица (400 лева) и адвокатски
хонорар (5530 лева). Уговореното
адвокатско възнаграждение е в минимума по Наредба 1/09.07.2004г., поради което не
са налице основания за редуцирането му във връзка с отправеното възражение.
На основание чл.78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в
размер на 120 лева, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Г.Я., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата
от 3000 (три хиляди) лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени
вреди от смъртта на нейната внучка Р. В. Г., род. на ***г., починала вследствие
на ПТП, настъпило на 28.02.2014г на главен път “I-9“ от републиканската пътна
мрежа на 1200м. след средния разклон за с.Близнаци, обл.Варна, в посока от
гр.Бургас към гр.Варна, по вина на водача на л.а. „Мазда-3” с ДК № В1818РК, К. И.
К., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №23113000732987, издадена от ЗАД „ОЗК-Застраховане“, със срок
на действие от 04.03.2013г. до 04.03.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2015г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание
чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД, като отхвърля предявения иск за главница за разликата над 3000 лева до претендираните
200 000 лева като неоснователен по размер, както и отхвърля иска за
законна лихва за периода 28.02.2014 г. до 03.07.2015 г. като погасен по
давност.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, да заплати на С.Б.С., ЕГН **********,
адвокат при Адвокатска колегия Варна, с адрес гр.Варна ул. „Райко Жинзифов” №
52, ет.1, ап.2, сумата от 82.95 (осемдесет
и два лева и деветдесет и пет ст.) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената от него на ищеца С.Г.Я., с ЕГН **********, безплатна правна помощ по т.д. 1041/2018г. на ВОС,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т. 1 от ЗА.
ОСЪЖДА С.Г.Я., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, сумата от 5841.05 /пет хиляди осемстотин
четиридесет и един лева и пет ст./ лева, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, да заплати в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт по сметка „Държавни такси“ на Окръжен съд Варна сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща дължимата по делото държавна
такса върху уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: