Р Е Ш Е Н И Е №2187
гр. Русе, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри гр.състав в
публично заседание на 17-ти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА П.
и в присъствието на прокурора…………………….., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 492
по описа за 2019 год. за да се произнесе съобрази:
С влязло в сила протоколно определение от 17.12.2019г., съдът е
одобрил спогодба между страните относно всички допуснати до делба с Решение № 910/ 27.05.2019г. по настоящето дело недвижими имоти и е прекратил производството в тази му част.
Във втората фаза на делбеното производство всеки от съделителите е предявил
срещу другия съделител претенции по сметките. Исковете са предявени в преклузивния
срок по чл.346 ГПК, от процесуално легитимирани страни, свързани са със
съсобствеността, чието прекратяване се иска, поради което са допустими.
Следва да се отбележи и че
независимо от прекратяване на производството по извършване на делбата,
исканията по сметки подлежат на разглеждане в настоящето производство. По тези претенции съдът се произнася с решението по
извършване на делбата с отделен диспозитив, или отделно решение. Всяка от
претенциите по сметки представлява отделен иск и решението по нея може да влезе
в сила отделно от останалата част от решението. Всяка от частите на решението –
по извършването на делбата, или по сметките може да се обжалва отделно и да
бъде постановен различен резултат по двете части на решението.Производството по
извършване на делбата може да продължи, а това по сметки да приключи и обратно/в т.см Решение № 394 от 18.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 111/2012 г., I г.
о./.
От фактическа и правна страна:
По делото е приета неоспорена от страните
техническа експертиза, представени са писмени доказателства, разпитани са
свидетели.
Съделителят
Х.В.С., действаща чрез своята майка и законен представител С.С.Й. е направила искане по сметки против
съделителя С.В.С. за сумата от 403.05 лв., която сума представлява припадащата,
съобразно делбената квота на страната, част от полученото от ответника наемно възнаграждение
за стопанската 2017/2018г. по договор за наем на земеделска земя, сключен с ЕТ
„Илияна Тодорова-Ина“.
Съделителят С.В.С., в о.с.з. на 26.09.2019г.,
чрез упълномощеният си процесуален представител признава изцяло искането по сметки.
Предмет на спора
е вземане, съставляващо ползи от съсобствени имоти, за което изрична покана не
е необходима, до колкото всеки един от съсобствениците има право на съответна
на дела му част от естествените и гражданските плодове на веща, по аргумент от
чл. 30, ал. 3 ЗС във връзка с чл. 93 ЗС. Тъй като възмездното
предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на
лично ползване/ и тъй като нормата на чл. 31 ЗС е специална по
отношение на чл. 93 ЗС - когато съсобственик претендира получаване на
добиви и граждански плодове - разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС не намира
приложение. В този смисъл са и разясненията, направени в мотивите на ТР № 7/
02.11.2012 г. ОСГК, постановено по т. д. № 7 по описа за 2012 г.
При това положение и съобразно изричното
признание на иска, искането за сметки във връзка със събрани доходи от общия
имот е основателно и съделителят С. дължи на Х.В.С., действаща чрез своята майка и законен представител сумата от 403.05 лв.- полученато
наемно възнаграждение в общ размер 1209.15лв. за стопанската 2017/2018г.,
съразмерно с делбената й квота от 1/3
ид.ч.
Съделителят
С. от своя страна претендира сумата от 2206.43 лв., представляващи необходими
разноски за поддръжка на съсобствения на страните имот, находящ се в с.П., общ. И., обл.Р., ул. „О. П."№..
Съгласно трайната съдебна практика, както необходимите, така и полезните разноски са за
сметка на собствениците на сградата. Според задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 6 от 1974 г. и ТР №
85 от 1968 г. в неотменената с постановлението част, касаеща отношенията между
съсобственици, когато съсобственик или част от съсобствениците извърши
подобрения в съсобствен имот, се провежда разграничение между различните
хипотези на извършени от съсобственик необходими разноски или подобрения в
общия имот. Съгласно посочената практика по отношение правата на съсобственика
извършил подобренията, намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС, ако те са извършени
със съгласието на останалите съсобственици; ако са извършени без съгласие на
останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна - по
правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60-63 ЗЗД, а ако
останалите съсобственици са се противопоставили - по правилата на чл. 59 ЗЗД. Разбирането на правната доктрина и практика относно необходими и
полезни разноски е еднопосочно в смисъл, че необходимите разноски са свързаните
с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването
на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение,
пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни
дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели
привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение.
Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат
характера на подобрения.
В настоящият случай, съдът приема, че са налице
извършени подобрения, което се доказва и от приетата по делото съдебна
експертиза.
В о.с.з. на 19.11.2019г., вещото лице изрично
посочва, че стойността на извършените подобрения възлиза на сумата от
5057.12лв., като увеличената пазарна стойност на имота е 4070.00лв. Посочено е
че тези суми са валидни, ако по делото се докаже, че С. не е заплащал разходи
за труд.
Съдът приема, че
обстоятелството, че подобренията са извършени от С. във вида, обема, и по
времето, описани в молбата по сметките се доказа по настоящето дело. Тези факти
се потвърждават и разпита на свидетеля Г., която конкретно сочи, вида на извършените
ремонти, времето на извършване и т.н. Въпреки, че съдът преценява показанията й
по реда на чл.172 ГПК/свид.живее на семейни начала със С./, то показанията й
кореспондират с приетата експертиза, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
От друга страна
обаче, този свидетел сочи, че С. не е заплащал разходи за труд, поради което и
съдът приема, че стойността на извършените подобрения възлиза на сумата от
5057.12лв., като увеличената пазарна стойност на имота е 4070.00лв., като по
делото липсват данни да е налице съгласие или противопоставяне от страна на другия съделител относно тези подобрения.
В Решение № 461/12.05.1986 г. по гр. д. № 570/1985 г. на ВС, II г.о. е
прието, че когато отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по
правилата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, се присъжда по-малката сума между направените
разходи и увеличената стойност на имота. Когато ликвидацията на отношенията по
повод извършени подобрения в съсобствен имот става по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, заинтересованите отговарят само до размера на обогатяването - т. е.
прилага се принципът на неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката
сума измежду направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на
имота. В този смисъл изрично и Решение № 487/30.11.11г. по гр. д. № 1503/2010
г. на ВКС, I г.о. и Решение № 315/25.10.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1189/2011 г., I г. о.
Настоящият състав,
счита, че изцяло следва да се съобрази с практиката в посочените решения на ВС
и ВКС.
Предвид изложеното, стойността на обедняването на ищеца се изразява в стойността на вложените от него материали, които възлизат
в общ размер на 5057.12лв. лв. съгласно уточнението на вещото лице. По тази причина, доколкото сумата на обедняването
/стойността на вложените материали, в
размер на 5057.12лв., е по – голяма от
стойността на обогатяването, в размер на 4070.00лв., то за припадащите се на съделителя-ответник
по този иск 1/3 ид. части, тя следва да заплати сумата
на обедняването, съответно на посочените части, или сумата от 1356.67 лв.,
до който размер искът следва да се уважи, а над него да се отхвърли, като
недоказан.
Само съделителят С. е претендирал разноски по присъединените искове, като доказва разноски в размер на 380.00лв.-заплатено адв.възнаграждение по претенциите с правно основание чл.346 ГПК. Предвид уважената/отхвърлена част от иска другия съделител му дължи сумата от 233.81 лв.-разноски.
Страните,
съобразно с изхода на делото по присъединените искове по сметките, дължат
държавна такса върху тези претенции.
Така С. дължи заплащането на държавна такса в размер на 50.00 лв. по отхвърлената
част от предявения от него иск и 50.00 лв. по уважения срещу него иск. С.С.Й. дължи заплащането на държавна такса в размер на 54.27 лв. по уважения срещу нея иск.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН:********** ***
да заплати на С.С.Й., ЕГН:********** ***,
в качеството й на майка и законен представител на детето Х.В.С., ЕГН: ********** сумата от 403.05
лв.- претенция по сметки на осн.чл.346 ГПК.
ОСЪЖДА С.С.Й., ЕГН:********** ***, в качеството й на майка и
законен представител на детето Х.В.С., ЕГН: ********** да заплати на С.В.С., ЕГН:********** ***
сумата от 1356.67 лв. - претенция по сметки на осн.чл.346 ГПК и сумата
от 233.81 лв.-разноски, и ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 1356.67 лв. до пълния предявен размер от 2206.43 лв. ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН:**********
*** да заплати по сметка на Русенския районен съд
сумата от 100.00 лв. – държавна такса по исковете по сметки.
ОСЪЖДА С.С.Й., ЕГН:**********
***, в качеството й на майка и законен представител на детето Х.В.С.,
ЕГН: ********** да заплати по
сметка на Русенския районен съд сумата от 54.27 лв.-държавна такса държавна такса по исковете по сметки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :