РЕШЕНИЕ
№ 3672
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110103025 по описа за 2022 година
иск с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК и
чл. 99 във вр. с чл. 92 от ЗЗД и ЗПК:
Ищецът – фирма, моли да се признае по отношение на ответника, че дължи:
- 49,98 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ...
от дата 10.01.2018 г., сключен между ответника и мобилния оператор фирма, ЕИК: ...,
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга
от сключения договор, за което е издадена фактура № ... г., за периода от 15.07.2018 г. до
14.08.2018 г (договори за предоставянето на електронни съобщителни услуги с абоната №
....между ответника и фирма, ЕИК ...., което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания
фирма), като са издадени фактури №№.... **********/15.05.2018г., **********/15.06.2018г.,
**********/16.07.2018г. за потребените от него електронни съобщителни услуги за периода
от 15.03.2018г. до 15.07.2018г., цедиран на 01.10.2019г., ведно със законната лихва, считано
от 07.09.2021г.).
Претендира и разноски.
Ответникът – М.П. В., оспорва иска:
- прави възражение за давност;
- нямало писмено предупреждение;
- цесията не била съобщена; и
1
- навежда и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа и правна страна:
Заявлението е депозирано на 07.09.2021г.
Ответникът е сключил договор с БТК от 10.01.2018г. Цесията е потвърдена от страна на
фирма, като след документа е приложено и уведомление от страна на мобилния оператор (л.
22), както и Пълномощно и Договор.
1. Според Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС:
установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария
кредитор /цедента/. само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75,
ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението
до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от
цесионера /новия кредитор/.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.).
Цесионерът обаче може да бъде упълномощен да уведоми длъжника - Решение № 156 от
30.11.2015г. по т.д. № 2639/2014г., т к., ІІ т.о. на ВКС: С оглед данните по делото обаче за
надлежното упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника от името на цедента за
прехвърляне на вземането му към него, вззивното решение изцяло е съобразено с Решение
№ 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., с което е дадено разрешение
по въпроса дали цесионерът /приобретателят на вземането/ може да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането като представител на цедента. С цитираното решение е прието,
че съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД действие,
но това не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Съобразно изложеното, всички доводи относно цесията, са неоснователни.
2. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще
2
смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то
е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време (чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД).
По аналогични причини, дори и да няма доказателства за уведомяване на длъжника по
отношение на развалянето, то документацията, който е връчена на процесулания
представител на ответника, го уведомява за развалянето. Срок не е даден, но и това е без
значение, доколкото, считано от размяната на книжа по чл. 131 от ГПК до настоящия
момент – не е налице плащане (което и не би могло да се случи предвид особеното
процесуално представителство). Съобразен е фактически достатъчен срок. От друга страна,
предвид невъзможността да се връчи каквото и да е съобщение на адреса по договора, който
е и този, посочен в исковата молба, то изложеното по-горе е само за пълнота.
Не са ангажирани и доказателства за плащане на фактурите, описани в исковата молба, по
отношение на главниците, което е довело да развалянето на договора.
Или, искът е основателен.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 205 лева. В заповедното производство се претендира и същинска мораторна
лихва, която не е предмет на исковото производство. В тази си част производството се
приравнява на оттеглено.
2. Дължимите на ищеца разноски в исковото производство са 705 лева (чл. 78, ал. 1
от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 99 от ЗЗД, по исковете предявени от фирма ЕИК ...,
представлявано от Ю. Б. Ц., банкова сметка, но която задължението може да бъде заплатено
доброволно: IBAN: ..., открита при банка с ЕИК: ..., чрез: адв. В.Г., САК, съд.адр.: гр. С.,
тел.. e-mail: ...., срещу М.П. В., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., чрез адв. М., определен от
САК, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- сумата от 49,98 (четиридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) лева,
3
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер... от дата 10.01.2018 г.,
сключен между ответника и мобилния оператор фирма, ЕИК:..., представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор,
за което е издадена фактура № **********/15.08.2018 г., за периода от 15.07.2018 г. до
14.08.2018 г (договори за предоставянето на електронни съобщителни услуги с абоната №
....между ответника и фирма, ЕИК ..., което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания
фирма), като са издадени фактури №№ **********/15.04.2018г. **********/15.05.2018г.,
**********/15.06.2018г., **********/16.07.2018г. за потребените от него електронни
съобщителни услуги за периода от 15.03.2018г. до 15.07.2018г., цедиран на 01.10.2019г.),
ведно със законната лихва, считано от 07.09.2021г., до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, и ал. 8 от ГПК, М.П. В., ЕГН **********, съд.адр.: гр.
С., чрез адв. М., определен от САК, да заплати на фирма, ЕИК ..., представлявано от Ю. Б.
Ц., банкова сметка, но която задължението може да бъде заплатено доброволно: IBAN: ....,
открита при банка с ЕИК:..., чрез: адв. В.Г., САК, съд.адр.: гр. С.., тел. ... e-mail:...., сумата от
205 (двеста и пет) лева, разноски, сторени в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, М.П. В., ЕГН **********, съд.адр.: гр.
С., чрез адв. М., определен от САК, да заплати на фирма, ЕИК ...., представлявано от Ю. Б.
Ц., банкова сметка, но която задължението може да бъде заплатено доброволно: IBAN:....,
открита при банка с ЕИК: ...., чрез: адв. В.Г., САК, съд.адр.: гр. С. тел. ... e-mail: ...., сумата
505 (петстотин и пет) лева – сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4