Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина Ботева
като разгледа докладваното от
съдия Иванова ч.гр.д.№ 5 233 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
С жалба с вх.№ 09114/10.03.2021 г.
длъжникът Г.М.М.,*** обжалва отказа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.Я.с рег.№
844 на КЧСИ от 01.03.2021 г. да прекрати по негова молба изп.дело № 20148440400946
по неговия опис, поради погасяване по давност на задълженията му към взискателя
и поради наличие на основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В жалбата са наведени доводи, че съдебният
изпълнител е отказал да прекрати изпъл-нителното дело без да съобрази, че
всичките задължения на жалбоподателя по това дело са погасени поради изтичането
на тригодишен, респ. петгодишен давностен срок, поради което са налице
фактически и правни основания за прекратяване на изп.дело № 946/2014 г., а не
за предприемане на нови действия по принудително изпълнение. Поддържа се, че е
налице още едно основание за прекратяване на изпълнителното производство – за
период повече от две години от последната събрана сума от ЧСИ Я.по делото не са
били предприети никакви действия, нито от страна на ЧСИ, нито от страна на взискателя;
че последното постъпило искане от взискателя
от 10.03.2017 г. е нередовно и не може да произведе правно действие,
като същото е идентично с други предходни искания по делото, направени от други
проце-суални представители на взискателя от по-ранна дата, поради което твърди,
че към датата на депозиране на молбата му за прекратяване на изпълнителното
производство е налице изтекъл срок повече от две години по смисъла на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. Наведени са доводи и че от датата на образуване на делото до
датата на жалбата е извършено частично погасяване на задълженията към „Т.С.“
ЕАД, тъй като е проведено принудително изпълнение по отношение на налични по
банковите му сметки суми, като е погасена сумата от 2 322,00 лева, но не е
изяснен остатъкът от задължението, от непогасената част от дълга, както и че
предвид частичното погасяване на дълга жалбоподателят счита наложените
обезпечител-ни мерки за несъразмерни – неотговарящи на наличните ликвидни и
изискуеми задължения към взискателя.
Моли съда да отмени атакувания
отказ на частния съдебен изпълнител и да му се присъдят направените по делото разноски
по производството.
Ответникът по жалбата – „Т.С.“
ЕАД, гр.София, в срока по чл.436, ал. 3 ГПК е подал възражение по жалбата, в
което излага съображения за неоснователност на същата и за законосъобразност на
отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство.
Поддържа, че след образуването на изпълнителното дело периодично са извършвани
действия от взискателя.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 844 на КЧСИ – С.Я.по реда на чл.436, ал.3 ГПК, е отразено, че по
същество жалбата е неоснователна, тъй като поста-новеният отказ да се прекрати
изпълнителното производство е съобразен с изискванията на закона, предвид това,
че са извършвани валидни изпълнителни действия, многократно прекъсващи
двугодишния срок и съдебният изпълнител няма компетенции да се произнася по
дължимост на вземанията на основание чл.110 ЗЗД и чл.111 ЗЗД.
Съдът, като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт
на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгле-дана по същество
същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.435,
ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като е безспорно, че
атакуваното действие попада в кръга на установените от законодателя такива във
визираната норма.
Неоснователни са и инвокираните в
жалбата доводи, че в случая са налице предпос-тавките на разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното произ-водство, поради
това, че не са били предприети изпълнителни действия по делото за период,
повече от две години.
От книжата по изпълнителното дело
се констатира, че в даденият казус не са налице елементите от фактическия състав на нормата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. След образуване на изпълнителното дело на 31.03.2014 г.
по молба на „Т.С.“ ЕАД от същата дата, в която на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ на
частния съдебен изпълнител е възложено да проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи,
книжа и други, както и да определя начина на изпълнение, на 25.04.2014 г. е
наложен запор върху пенсията на длъжника Г.М.М., като запорното съобщение е получено от НОИ на 29.04.2014 г. Въз основа
на наложения запор в периода от 19.06.2014 г. до 14.12.2015 г. ежемесечно са
постъпвали удръжки от пенсията на длъжника.
На постановление на ЧСИ С.Я.от
15.05.2014 г. е наложена възбрана върху собствения на Г.М.М. недвижим имот – апартамент
№ 16, находящ се в гр.София, ж.к.“*******вписана в АВ на 20.05.2014 г.
На 22.01.2016 г. е насрочен опис
и оценка на движими вещи, собственост на длъжника за 01.03.2016 г., за което на
последния на 26.01.2016 г. е връчена призовка за принудително изпълнение.
На 08.04.2016 г. е наложен и
запор върху вземания на Г.М.М.
в „Банка ДСК” ЕАД, като въз основа на последния на 18.04.2016 г. по банковата
сметка на съдебния изпълнител е постъпил превод от банката в размер на 815,11
лева.
На 10.03.2017 г. под вх.№ 013450 по
изпълнителното дело е постъпила молба от име-то на взискателя „Т.С.“ ЕАД чрез
юрисконсулт М.Л.- без подпис, с приложено към нея пълномощно, с която е заявено
искане да се наложи запор върху банкови-те сметки на длъжника, както и запор
върху трудовото възнаграждение и/или пенсията му.
На 27.09.2018 г. съдебният изпълнител
е наложил запор върху вземанията на длъж-ника по сметките му съгласно справката
от БНБ – в „Общинска банка“ АД, „ПИБ“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД, като всички
запорни съобщения са получени на 03.10.2018 г.
Въз основа на наложения запор на
19.07.2019 г. по банковата сметка на съдебния изпълнител е постъпил превод от
„Общинска банка“ АД в размер на 206,13 лева.
Авоари по другите сметки не са открити.
С разпореждане на частния съдебен
изпълнител от 24.02.2021 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи,
собственост на длъжника Г.М.М. за 26.03. 2016 г., за което на 26.02.2021 г. на
същия е връчена призовка за принудително изпълнение.
На 26.02.2021 г. длъжникът Г.М.М. е подал молба с вх.№ 07460 до ЧСИ С.Я.с различни искания, едно от които – за прекратяване на воденото
срещу него изпълнително производство, поради това че за период по-дълъг от две
години няма направени искания от взискателя и движение по делото, което с разпореждане
от 01.03. 2021 г. е оставено без уважение, а в останалата част – е постановено
молбата да бъде изпратена на взискателя за становище. Данни за изпращане на
уведомление до длъжника за това разпореждане не са налице по делото.
На 01.03.2021 г. длъжникът Г.М.М. е подал нова молба до съдебния изпълнител – с вх.№ 07 657, с искания за прекратяване на изпълнително произ-водство
поради изтекла погасителна давност за принудително събиране на задълженията и на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С разпореждане от 01.03.2021 г. е
постановен обжалваният отказ за прекратяване на изпълнителното дело, в който акт
за първото основание са изложени мотиви, а за второто – отказът е бланкетен. Разпореждането
е връчено на длъжника на 05.03.2021 г.
От горните обстоятелства е видно,
че не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да
обоснове прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“.
Срокът, установен в горепосочената норма, който е преклузивен, започва от тече
от всяко поискано/предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпъл-нителни
действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са
предприети по инициатива на частния съде-бен изпълнител по възлагане от
взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, представляват: насоч-ването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до пос-тъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Такива действия в случая – са наложените запори върху пенсията
на длъжника и върху банковите му сметки, предприетите описи на движими вещи на същия,
налагането на възбрана, всеки един от които е в интервал от време по-малък от
две години.
Не могат да бъдат споделени
доводите на жалбоподателя във връзка с молбата на взискателя „Т.С.“ ЕАД с вх.№
013450 от 10.03.2017 г. Действията по мол-бата са потвърдими – взискателят може
да ги потвърди във всеки един момент, предвид което и с оглед липсата на дадени
от съдебния изпълнител указания в тази насока, тези действия трябва да бъдат
зачетени.
От друга страна, за поддържане на
висящността на изпълнителния процес не е необ-ходимо поисканите или
предприетите изпълнителни действия да са успешно приложени, като във връзка със
същото взискателят може да иска, както повтаряне на неуспешни изпълни-телни
действия, така и прилагане на нови изпълнителни способи.
Действително прекратяването
поради т.нар.„перемпция“ настъпва по силата на зако-на, а съдебният изпълнител само
прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти, но тези факти в
конкретния казус не са налице.
Не е налице и законово изискване съдебният
изпълнител да мотивира актовете си, с които отказва прекратяване на
принудителното изпълнение, поради което евентуалната липса на мотиви по
отношение на разглежданото основание, какъвто не е даденият случай, не може да
обоснове отмяната на такъв акт като незаконосъобразен.
Наведените в жалбата доводи за
несъразмерност на обезпечителните мерки и тези, касаещи непогасения остатък от
дълга, са неотносими към предмета на настоящото произ-водство.
Основанията за прекратяване на
изпълнителното производство са регламентирани в разпоредбата на чл.433, ал.1,
т.1 – т.8 ГПК. Съгласно тази норма изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се
приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният
лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз
основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за
подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не
може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите
авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83; 7. бъде
представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или чл.440
и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години, с изключение на делата за издръжка. Инвокираните от жалбоподателя
обстоятелства, на които е основано искането му за прекратяване на
изпълнителното производство, свързани с погасителната давност, не попадат в
обхвата на нито едно от основанията, установени в действащата нормативна
уредба, касаещи приложението на разглеждания правен институт.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи и че съдебният изпълнител като орган на принудителното
изпълнение няма правораздавателни правомощия и същият не е компетентен да
решава материалноправни спорове между страните в изпълнителния процес, да
събира доказателства и да извършва проверка дали са настъпили предпоставките на
погасителната давност по чл.110 и сл. от ЗЗД. Тези въпроси могат да бъдат
разрешени само в рамките на общия исков процес.
Предвид
изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното действие на ЧСИ С.Я.,
рег.№ 844 на КЧСИ е правилно, предвид което подадената от Г.М.М. жалба се явява
неоснователна и като такава последната трябва да бъде оставена без уважение.
При приетия изход от разглеждането на жалбата на
жалбоподателя не се дължат раз-носки на основание чл.78, ал.1 ГПК. Поради
липсата на искане по чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК съдът не дължи
произнасяне на това основание.
Воден от горното и на основание
чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Г.М.М. с
вх.№ 09114/10.03.2021 г. по изп.дело № 20148440400946 по описа на частен
съдебен изпълнител С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.