МОТИВИ към присъда № 63 / 31.05.2010г. по  НОХД N: 1000/2010 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

 

 

                 Спрямо подсъдимия М.А.К.  е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.”В”  вр. с чл.342 ал.1  от НК -  за това, че на 11.12.2009г. в с.М., обл. П., на  ул. "*** " при управление на лек автомобил "***", модел "***" с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътища - чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП;         чл.5 ал.2 т.1 от ЗДП; чл.6  т.1 от ЗДП; чл.15 ал.1 от ЗДП;  чл.16 ал.1  т.1 от ЗДП;  чл.20 ал.1 от ЗДП ; чл.20 ал.2 от ЗДП; чл.21 ал.1 от ЗДП ;  чл.116 от ЗДП; чл.117 от ЗДП ; чл.119 ал.1 от ЗДП; чл.119 ал.2 от ЗДП,     при което по непредпазливост е причинил смъртта на Е. Д. Н. ***, с ЕГН : **********.

                    В хода на съдебното производство, от наследниците на пострадалия Е.Д. Н. – майка му – С.С.Д. и баща му – Д.И.Н., са предявени срещу подсъдимия М.К. граждански искове за обезщетение на причинените им неимуществени вреди, в резултат на инкриминираното престъпление – претърпени болки и страдания в размер на по 250 000  / двеста и петдесет хиляди/ лева за всеки един от тях, както и иск за обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди – разходи по погребение, помени и др. траурни обичаи в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева за двамата, ведно със законните лихви, считано от момента на увреждането – 11.12.2009г. до окончателното им изплащане. Същите са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, а пострадалите са конституирани като страни – граждански ищци и частни обвинители.

                 Производството по делото бе проведено по реда на глава XXVII от  НПК – съкратено съдебно следствие, въз основа на направено от подсъдимия К. искане по реда на чл.371 т.2 от НПК, като същият признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в мотивната част на обвинителния акт.

                 Представителят на Окръжна Прокуратура – П. поддържа повдигнатото обвинение от фактическа и правна страна, като изразява  становище, че събраните по делото доказателства дават възможност да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимия е извършил  вмененото му във вина престъпление. Поради това моли съда да признае подсъдимия К.  за ВИНОВЕН в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното престъпление прокурорът изразява становището, че предвид проведеното съкратено съдебно следствие и императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НК, при индивидуализация на наказанието следва да се приложи разпоредбата на чл.58 а от НК, в сега действащата й редакция. Поддържа се становището, че приложението на чл.2 ал.2 от НК е неприложим във връзка с чл.58 а от НК, тъй като макар и намираща се в материален закон, нормата на чл.58 а от НК има процесуален характер и следва да се прилага в действащата й към момента на налагане на наказанието редакция. Предвид това становище моли на подсъдимия да се наложи наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, което, след редукцията му, предвидена в чл.58 а ал.1 от НК, да е в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Въпреки наличието на предпоставките на закона за приложение на чл.66 ал.1 от НК, прокурорът счита, че определеното наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи ефективно, при първоначален „ ОБЩ ” режим, в затворническо общежитие от открит тип. Това становище се мотивира с тежкия резултат от деянието – смъртта на дете и нарушаването от страна на подсъдимия на множество правила за движение по пътищата, което обуславя извод за завишена степен на обществена опасност на подсъдимия, при която справедливо и съответстващо на извършеното е ефективно изтърпяване на наказанието. По отношение на кумулативно предвиденото в закона наказание – лишаване от правоуправление, се изразява становището, че същото следва да се наложи за срок от пет години, отново предвид извършването на множество и тежки нарушения на правилата за движение по пътищата. По отношение на предявените граждански искове прокурорът счита същите са основателни и доказани и моли да се уважат изцяло.

                 Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители – адв. Т. се присъединява изцяло към становището на представителя на обвинението по отношение вида и размерите на наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, които следва да се наложат на подсъдимия, като се солидаризира с изразеното становище, че при определяне на наказанието съдът следва да приложи разпоредбата на чл.58 а от НК, в сега действащата й редакция. Изразява се мнение, че нормата на чл.58 а от НК е процесуална, тъй като визира начина на определяне на наказанието при проведено съкратено съдебно следствие, а не е свързана с размера и вида на същото. По отношение на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода адв. Т. също счита, че следва да се изтърпи реално, предвид тежките последици от деянието за неговите доверители, за които, макар и в минимална степен наложено ефективно наказание за подсъдимия би било израз на обезщетение за техните болки и страдания. Като израз на такова обезщетение, макар и в никакъв случай достатъчно, се претендира да се уважат предявените граждански искове в пълните им предявени размери. При произнасянето си по основателността на исковете повереникът на гражданските ищци и частни обвинители моли съдът да се съобрази с неблагоприятните последици за психическото и физическо здраве, освен на пострадалите и на другото им дете – сестра на починалия, което изживява тежко смъртта на брат си.

                 Защитникът на подсъдимия – адв. В., предвид направеното от доверителя му признание по реда на чл.371 т.2 от НПК не оспорва фактическата обстановка и вината на подсъдимия. Счита обаче, че не всички, вменени във вина на подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата са осъществени от него или са в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с престъпния резултат. Поради това моли съда при постановяване на присъдата да прецизира, съотв. да редуцира извършените от подсъдимия нарушения до тези, които действително са осъществени от него и са в причинна връзка с противоправния резултат. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, защитникът изразява становището, че нормата на чл.58 а от НК е материално – правна и като такава следва да се прилага, след преценка на по – благоприятния за дееца закон по смисъла на чл.2 ал.2 от НК и моли съдът да се съобрази с този основен принцип на наказателното производство. В тази връзка счита, че наказанието следва да се определи при условията на чл.58 а вр. с чл.2 ал.1 и ал.2 от НК, алтернативно – ако съдът не приеме това становище моли наказанието, което ще се определи да не се изтърпява ефективно, а да се отложи с определен от съда изпитателен срок. По отношение на гражданските искове моли да се уважат в справедлив размер, по преценка на съдебния състав.                 

                 Подсъдимият М.К. се признава за виновен, изразява съжаление за случилото се и моли за справедлива присъда.

         ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност  и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

        

         I.ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

         Подсъдимият М.А.К. е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин е. Има завършено средно специално образование. Женен е, има две родени от брака си деца. Не е осъждан. Към настоящият момент е безработен, с ЕГН **********.

                 Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 1989 г. и притежава свидетелство за управление на МПС № *** , категории "В", и "М". От придобиване на правоспособност като водач на МПС до инкриминираната дата е наказван един път по административен ред за нарушение на чл.179 и чл.183 от ЗДвП, с АУАН от 23.12.1999 г., с който му е наложена ГЛОБА в размер на 55 лв.

                 За да реализира парични средства за издръжка на семейството си през месец ноември 2009 г. подс. К. взел под наем лек автомобил " *** " модел " *** " с рег. № ***, собственост на " *** " ЕООД - гр. П.. С този автомобил подсъдимият превозвал хляб и закуски от фурна в село М. до хранителни обекти в гр.П..

                 На ..2009 г. около 07,45 часа подс. К. натоварил обичайната стока – хляб и закуски в посочения автомобил и тръгнал от фурната, която се намирала във вилната зона на село М. в посока гр. П. К. управлявал лекия автомобил "***" модел "***" с рег.№ *** по ул. "***" в с.М., обл.П., посока от юг на север. Времето било ясно, видимостта отлична, пътната настилка била суха. Подсъдимият бил сам в автомобила, движел се с включени къси светлини, като маршрута му минавал през кръстовището на ул. "*** " и ул." *** " в с. М., където се намирали училището и детската градина на селото. Същите били разположени от двете страни на ул. " *** ". На платното имало обозначена с пътна маркировка пешеходна пътека, поставен бил и пътен знак за наличие на  пешеходна пътека. От двете страни на пешеходната пътека имало поставени т. нар. " легнали полицаи".

                 Същата сутрин, около 8 часа и 20 минути свид. С.Д. тръгнала с двете си деца - пострадалия Е.Н. - на 6 години и Д.Н. на 7 години към училището, в което учела дъщеря й, и към детската градина, която посещавал сина й. Тримата се движили по източния тротоар на ул.  " *** " , като решили първо да заведат Д.Н. на училище, което се намирало на отсрещния тротоар на улицата. За целта тримата спрели на източния тротоар, св. Д. държала с дясната си ръка ръката на пострадалия Е. Н., от лявата и страна била дъщеря и Д.Н. Тримата изчакали пред пешеходната пътека, за да пресекат  ул. " *** " в посока от изток на запад. В този момент към пешеходната пътека се приближил товарен автомобил "*** " с рег. №  ***, управляван от свид. Г.В.. Той забелязал свид. Д. с двете й деца да стоят на тротоара и спрял управлявяния от него автомобил пред пешеходната пътека, за да им даде възможност да преминат през пътното платно. Спирайки, св. В. направил знак на Д. да преминава. Последната, държейки сина си Е. с дясната ръка, а дъщеря си Д. с лявата ръка тръгнала по пешеходната пътека, като тримата се движели по платното за движение на ул. "*** ", преминавайки пред товарния автомобил " *** " с рег.№ ***, управляван от свид. В..

                 В  този момент подс. К. наближил пешеходната пътеки и видял спрелия в неговата посока на движение товарен автомобил " *** ", помислил, че същия е спрял да зарежда намиращ се наблизо магазин и решил да го заобиколи. Подс. К. се движел с около 60 км./ч. и след като се убедил, че в насрещната лента няма движещи  се моторни превозни средства, съотв., че по видимата част на пешеходната пътека няма преминаващи пешеходци, включил ляв мигач и навлезнал с управлявания от него лек автомобил "***" модел "***" с рег.№ *** АК в насрещната лента за движение. При предприемане на маневрата - изпреварване на спрелия товарен автомобил, подс. К. не видял, че на пешеходната пътека, пред този автомобил преминават свид. Д. и двете и деца. Той ги забелязал едва, когато предната част на управлявания от него автомобил почти се изравнила с предната част на спрелия товарен автомобил. В този момент пострадалият Е.Н.  вървял трийсетина сантиметра преди майка си и сестра си, като се намирал малко след осевата линия, пресичаща  пътното платно, в лявата лента за движение, в която в този момент бил навлязъл и подсъдимия. Пострадалият Е. Н. направил още една крачка и лекият автомобил "***", модел " ***" с рег.№ ****, управляван от подс. К. го ударил в лявата страна. Ударът настъпил в предната дясна част на лекия автомобил "***" модел " *** "  с рег. № ***. След удара подс. К. задействал спирачната система на управлявания от него  автомобил. В резултат на удара пострадалия Е. Н. изхвръкнал на около 20 м на север пред автомобила, където паднал на пътното платно. Св. Д. се затичала към детето си Е., което лежало на лявата си страна, от устата му течала кръв. Св. Г.В., който видял пътно-транспортното произшествие се обадил по мобилния се телефон на тел.112 и съобщил за случилото  се. Веднага след това слязъл от буса и отишъл до пострадалия Е. и майка му, където вече се намирал и подсъдимия. В този момент до мястото на произшествието спрял лек автомобил " ***" с рег. № ***, управляван от свид.  Т., който познавал свид. Д. и семейството й. Той спрял автомобила си, тъй като видял, че  свид. Д. и непознат за него мъж държат детето на ръце, а св. Д. е в шок. Подсъдимият, държейки пострадалия в ръцете си се качил на задната седалка на автомобила, а св. Д. се качила отпред и св. Т. ги откарал в УМБАЛ "Св. Г."***, за да бъде оказана медицинска помощ на пострадалия Е.Въпреки оказаната медицинска помощ Е. Н. починал малко след като пристигнали в болничното заведение.

                 По повод подадения сигнал на местопроизшествието пристигнал екип на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР на гр. П.. Извършен бил оглед на местопроизшествие, за което бил съставен надлежен протокол /л.2-4 от дос. пр./. При огледа били изготвени фотоснимки /л.6–11 от дос. пр./.

                 Според заключението на изготвената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза на трупа на Е.Д.Н.  /л.30–33 от дос. пр./ по тялото се установява кръвоизлив под меката мозъчна обвивка и наналичие на кръв в мозъчните стомахчета, контузия на мозъка в областа на мозъчния ствол, пълно напречно счупване на черепната основа, оток на мозъка и белия дроб, аспирация на кръв, кръвонасядания и охлузвания в областта на главата, лявата предмишница и лявата подбедрица. Причината за смъртта е черепно–мозъчна травма, довела до разрушаване и парализа на жизнено важни мозъчни центрове. Настъпването на смъртта на Н. е в пряка причинна връзка със станалото ПТП. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са възникнали към момента на станалото ПТП–при блъскане от лек автомобил с последващо падане и удар върху пътното платно.

                 Според заключението на изготвената в хода на разследването автотехническа експертиза / л.42–61 от дос. пр./ скоростта на движение на лекия автомобил "***",  модел  "*** " с рег. № *** непосредствено, преди задействане на спирачната му система е била около 60 км/ч. В анализираната пътна ситуация от момента, в който водача на лекия автомобил е имал техническа възможност да забележи пешеходците зад спрелия преди пешеходната пътека т.а. " ***",  е нямал техническа възможност да установи автомобила си, преди мястото на удара и да избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила. Водачът на лекия автомобил "***" модел "***" с рег. № *** би имал техническа възможност да избегне удара, чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента в който е имал техническата възможност да забележи пешеходците лекия автомобил "*** се е движел със скорост по - малка от 35 км/ч. Скоростта на движение на л.а. "***" е била несъобразена с безопасността на движение в конкретната пътно климатична обстановка и приближаването към сигнализираната пешеходна пътека със спрял преди нея автомобил. Технически съобразената скорост в случая е била всяка по - малка от 10 км/ч. Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че  водочът на лекия автомобил "***" модел "***" с рег.№ **** се е движел с несъобразена скорост на място с ограничена видимост, където е била голяма вероятността от възникване на опасност от удар.

                 Съдът възприема и кредитира в присъдата си депозираните заключения на назначените в хода на досъдебното производство експертизи, като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, съответстващи на приложените по делото писмени и събрани гласни доказателства.

                 Описаната фактическа обстановка, изложена й в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява по несъмнен и категоричен начин от направеното от подсъдимия К. самопризнание  по реда на чл.371 т.2 от НПК на изложените в обвинителния акт факти, което самопризнание, според съда, се подкрепя  от всички събрани в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, събрани по реда и начина, предвиден в НПК, а именно - от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум / л.2 – л. 11/, свидетелство за правоуправление и  контролен талон / л.79/, комбинирана застрахователна полица/л.73/ ; справка съдимост /л.69/, характеристична справка /л. 70/, Удостоверение за раждане, препис – извлечение от акт за смърт и Удостоверение за наследници / л.64 – л66/, справка от Сектор „ КАТ” при ОДП – П. /л.71/, медицинска документация / л.35 – л.40/, от събраните гласни доказателства - обясненията на подс. К., показанията на свидетелите Г. К. В., Й.В.Т., С.С.Д., Д.И.Н., Н.З.Т., Р.К.К. и от изготвените в хода на разследването експертизи.

                 В показанията на разпитаните по делото свидетели не се констатираха съществени противоречия по отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране. Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на всички свидетели относно безспорно установените факти като обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелства от значение за предмета на доказване, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелката М. С. установяват отношенията в семейството на пострадалия, дават данни за претърпените от тях болки и страдания и нямат пряко отношение към установяване на механизма на настъпване на ПТП.

                               

         II.ПРАВНИ ИЗВОДИ:

                 При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, поради което бе признат за ВИНОВЕН с постановената присъда. 

                 От обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи безопасността на движението по пътищата.

                 За да се ангажира наказателната отговорност на подс. К. по повдигнатото му с внесения обвинителен акт обвинение следва да е установено по безспорен и категоричен начин, че същия е нарушил виновно правилата за движение по пътищата, че е настъпил съставомерния резултат - смърт, и че между поведението му и резултата е налице причинно - следствена връзка. Настоящият състав намери, че въз основа на събраните по делото доказателства следва единствения възможен извод, че са налице всички посочени елементи от състава на престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд.

         Не е спорно по делото между страните, че е налице вредоносен резултат – починал е пострадалия Е.Н., факт, удостоверен и от приложените по делото препис - извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници. Няма спор и по отношение на причината за настъпилата смърт, която се установява по несъмнен начин от изготвената в хода на разследването съдебно – медицинска експертиза на трупа на пострадалия - черепно–мозъчна травма, довела до разрушаване и парализа на жизнено важни мозъчни центрове.

           Въз основа на направеното от подсъдимия признание по реда на чл.371 т.2 от НПК и събрания в хода на разследването доказателствен материал по категоричен и несъмнен начин е доказано и че е налице виновно, противоправно поведение на подсъдимия К., което не се оспорва и от подсъдимия и неговия защитник.

                 Така въз основа на доказателствата по делото безспорно е, че подс. К. е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, като не е съобразил поведението си като водач на МПС с пътните знаци и пътната маркировка. Установено е по категоричен начин по делото, видно и от изготвения фотоалбум към протокола за оглед на местопроизшествието, че на мястото на инцидента е поставена пътна маркировка пешеходна пътека, в близост се намира  пътен знак А18 – Пешеходна пътека, налице е непрекъсната осева линия между двете пътни платна, поставен е т.н. „ легнал полицай”. Подсъдимият, като водач на МПС не е съобразил скоростта си на движение – 60 км./ч. с тези маркировки и пътни знаци, което е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Споделя се обвинителната теза, че подсъдимия не е изпълнил и задължението, вменено му в чл. 20, ал.2 от ЗДвП – при избиране на скоростта на движение да се съобрази с пътния участък, характера и интензивността на движение, с конкретните условия за видимост, така че при възникнала опасност да е в състояние да намали и по необходимост да спре. Движейки се с установената от съдебно - автотехническа експертиза скорост – 60 км./ч. подс. К. не е съобразил, че пътя му на движение минава през място, в което опасността от преминаване на деца, предвид намиращите се в близост училище и детска градина, е напълно реална. Същият е бил наясно с потенциалната опасност на този участък, но въпреки това се е движел със скорост, която не му е позволявала при внезапно възникнала опасност да намали и дори да спре движението на автомобила си, което нарушение също е довело до настъпване на престъпния резултат. Нарушена е и разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, която вменява задължение на подсъдимия, като водач на МПС да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението – пресичащите пешеходната пътека деца. Същият не е спазил задължението като водач на МПС да се увери, че пътното платно е свободно и на него не се намират пешеходци. Установено е по делото, че на местопроизшествието се намира пешеходна пътека тип „ Зебра”, движението на пешеходци - деца по която е активно в тази част на денонощието, което допълнително е задължавало подсъдимия да бъде особено внимателен и предпазлив към тези уязвими участници в движението, което задължение същия не е спазил. Налице са безспорни доказателства и за извършено от подсъдимия нарушение на чл.117 от ЗДвП. Както подсъдимият сам е заявил в обясненията си същият е минавал през пътния участък, където е станало  произшествието често и е знаел, че там се намира училище и детска градина, т.е. че опасността от наличие на деца на пътното платно и в близост до него е напълно реална, и въпреки това не е управлявал автомобила с такава скорост, че да има възможност да намали или да спре, ако възникне опасност на пътя. Нарушени са и нормите на чл.119 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Подсъдимият К. е знаел за наличието на пешеходна пътека на мястото на инцидента, като в този момент по същата са се движили пешеходци – пострадалия, св. С. и дъщеря й, но поради движение с несъобразена скорост, не е спрял да ги пропусне, в резултат на което се е стигнало до удара с тялото на пострадалия, който удар е причина на настъпване на смъртния резултат.  Подсъдимият признава и че е забелязал, че пред пешеходната пътека има спрял друг автомобил - товарния автомобил " Фиат Дукато " с рег.№ ,****** управляван от свид.В., което съобразно чл.119 ал.2 от ЗДвП го е задължавало при заобикаляне на този автомобил да се движи със скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите през пешеходната пътека пешеходци. Както вече се отбеляза подс. К., непосредствено преди инцидента се е движел с несъобразена скорост - 60 км./ч., която не му е дала възможност, при заобикаляне на спрелия товарен автомобил да спре и да пропусне пешеходците, а според изготвената автотехническа експертиза съобразената скорост на движение, която би позволила на същия да предотврати произшествието е всяка по – малка от  35 км./ч., съответно по – малка от 10 км./ч.

             Не се възприе обаче от съда обвинителната теза, че вменените във вина на подсъдимия нарушения по чл.5 ал.1, т.1 и ал.2; чл.15 ал.1; чл.16 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия противоправен резултат, поради което основателно се явява оплакването на защитата в тази връзка. Вменените във вина на подсъдимия норми на чл.5 ал.1, т.1 и ал.2 и чл.20 ал.1 от ЗДвП съдържат формулирани общи задължения към водачите на МПС, като съдебната практика приема, че при наличието на специални норми на закона, които са нарушени от водача, не следва да се ангажира наказателната му отговорност за нарушение на общите норми, регулиращи движението по пътищата. В контекста на изложеното съдът намери и че чл.5 ал.2, от ЗДвП е обща норма спрямо чл.116 от ЗДвП, в която задължението на водачите на МПС към уязвимите участници в движението е конкретизирано и разширително формулирано и за нарушение на която подсъдимия бе признат за виновен с постановената присъда. Идентично е становището на съда относно вменената във вина на подсъдимия норма на чл.20 ал.1 от ЗДвП. Това също е обща норма и намира приложение само, ако водача не е нарушил разпоредбата на специална такава, а и по делото не се събраха доказателства подсъдимия да е нарушил задълженията си на водач във връзка с контрола върху лекия автомобил. Чл.15 ал.1  и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП вменяват задължение на водача на МПС да се движи най – вдясно на платното за движение и да ползва най – дясната свободна лента, да не навлиза в насрещната лента за движение, освен ако не изпреварва или не заобикаля. Установено е по делото, че подсъдимия е навлязъл в насрещната лента за движение, но поради извършване на маневра – заобикаляне на спряло превозно средство, което не е забранено от закона, напротив изрично е отразено като изключение от визираната в чл.16 от ЗДвП забрана. Поради извършване на тази маневра подсъдимият не се е движил в дясната лента за движение, а в насрещната такава, което обаче не е забранено от закона при спазване на определени правила за извършване на тази маневра.  Поради изложеното не може да се приеме, че подсъдимия е нарушил посочените норми, съотв. че нарушението им е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Съдът намери и че нарушаването на разпоредбата на чл.21 от ЗДвП също не е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. В тази норма се вменява задължение на водача на МПС при движение в населено място скоростта на движение на автомобила да не превишава 50 км./ч. Няма спор, че подсъдимия се е движел със скорост надвишаваща разрешената от закона, а именно с 60 км./ч., но съобразно изготвената в хода на разследването автотехническа експертиза дори и да се е движил с разрешената скорост – 50 км./ч. произшествието не би се избегнало. Това е било възможно, ако в момента, в който е могъл да види пешеходците се е движил с по-малка скорост от 35 км./ч., съотв., ако в момента, в който е приближил пешеходната пътека се е движил с 10 км./ч. Поради това извода е, че дори да не беше извършено това нарушение и подс. К. да се беше движил с 50 км./ч. отново би настъпил противоправния резултат, съотв. това нарушение не е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия Н.. Поради изложеното с постановената присъда съдът призна подсъдимия К. за НЕВИНЕН в това на инкриминираната дата и място да е нарушил посочените норми от ЗДвП и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДА по първоначално повдиганото му обвинение в този смисъл. 

                    Съдът намери и че е налице причинно – следствена връзка между визираните нарушения на правилата за движение, допуснати от подсъдимия и настъпилия противоправен резултат. Тази връзка безспорно се доказва от всички доказателства по делото. В резултат на неспазване на задължението да бъде внимателен към уязвимите участници в движението – децата и то намирайки се в близост до пешеходна пътека – тип „ Зебра” и неспазване на задълженията, които има като водач на МПС  при предприемане на маневра заобикаляне, управлявания от подсъдимия автомобил е ударил пострадалия, от което той е отблъснат по пътя на движенето му на около 20 м., където е паднал на пътното платно, като настъпването на този резултат е следствие и от движението на подсъдимия с несъобразена с пътната обстановка скорост. Безспорно в резултат на удара са настъпили отразените в изготвената по делото СМЕ несъвместими с живота травматични увреждания по тялото на Н., в резултат на които същия е починал. Експертът е категоричен / л.32 от дознанието/, че констатираните травматични увреждания на пострадалия са в резултат на удара между управлявания от подсъдимия автомобил с тялото на пострадалия и последващото падане и удар върху пътното платно. Изготвените АТЕ и комплексна автотехническа и медицинска експертиза също са категорични по този въпрос. От подсъдимия и защитата му също не се оспорва този правен извод.

           Предвид доказателствата по делото, че пострадалия се е движел правомерно – на оказаното за това място и начин – на пешеходна пътека, следва да се отбележи и за пълнота на мотивите, че няма данни за съпричиняване на престъпния резултат от страна на починалия Н..

         От субективна страна деянието  е извършено виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост / небрежност / по смисъла на чл.11 ал.3 , пр. 1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено - опасните последици и не е искал тяхното настъпване, но с оглед мястото на което се е намирал – пешеходна пътека тип „ Зебра”, с интензивно движение на пешеходци, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

            

         III.ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

                     С оглед на установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия К. престъпление, както и като се съобрази с неговата степен на обществена опасност, личността на подсъдимия и най-вече за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.58 а вр. с чл. 54 от НК.

                 При индивидуализация на наказанието съдът се е съобрази с обстоятелството, че производството по делото бе проведено по реда на съкратеното съдебно следствие – чл.371 т.2 от НПК, при което съобразно императивната норма на чл.373 ал.2 от НПК наказанието следва да се определи при условията на чл.58 а от НК. Настоящият състав споделя становището на прокурора и на повереника на гражданските ищци и частни обвинители, че разпоредбата на чл.58 а от НК следва да се приложи в действащата към момента на постановяване на присъдата редакция, без приложението на чл.2 от НК, като искането на защитата на подсъдимия за приложение на чл.2 от НК счита за неоснователно. Това становище на съда е мотивирано от следните обстоятелства:

                 С промените в НК, обнародвани в ДВ, бр.26/06.04.2010г. бе изменена разпоредбата на чл.58 а от НК и законодателят отстъпи от възприетия в предишната редакция на този текст принцип – забрана за налагане на най – тежкото по вид наказание при предвидени алтернативно наказания, съотв.  задължително приложение на чл.55 от НК в останалите случаи, като се възприе нова процедура за определяне на наказанието при проведено съкратено съдебно следствие.

                 Предвид краткия период на действие на новата разпоредба на чл.58 а от НК -  от влизането и в сила до провеждане на настоящето съкратено съдебно следствие - липсва единно и общовъзприето от правораздавателните органи становище и съдебна практика относно това дали приложението на разпоредбата на чл.58а от НК следва да се преценява в контекста на по – благоприятния за подсъдимите закон, съобразно чл.2 от НК. Настоящият състав е на становището, че не следва да се прилага чл.2 ал.1 и ал.2 от НК, а наказанието на подсъдимия следва да се предели в съответствие със сега действащата разпоредба на чл.58 а от НК и по начина, посочен в ал.1 на същия текст.

                 Действително, предвид обстоятелството, че нормата на чл.58 а от НК се съдържа в материален закон, по общите принципи на правото следва да се приеме, че е материално – правна норма и има обратно действие и следва да се прилага, след съблюдаване на принципа за по – благоприятния за подсъдимия закон. Не може обаче да не се отчете, че тази норма не визира вида на наказанието, нито принципа на определянето му – по чл.54 или чл.55 от НК, а съдържа особена процедура за начина на определяне на наказанието, която процедура от своя страна е обвързана с провеждане на особена процедура, предвидена в процесуалния закон – съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК. Разпоредбата на чл.58 а от НК няма самостоятелно приложение, същата е обвързана и зависеща от прилагане на съкратена процедура за разглеждане на делото, която се прилага по искане на подсъдимия. В конкретният казус това искане по реда на чл.371 т.2 от НПК е направено от подсъдимия, след обнародване и влизане в сила, както на измененията в НПК, така и на измененията в НК, в частност на чл.58 а от НК, поради което именно в този момент се активизира приложението на чл.58 а от НК, в действащата към този момент редакция. Друг е въпросът, ако искането за провеждане на съкратено съдебно следствие е направено, преди влизане в сила на измененията на чл.58 а от НК и към този момент производството не е приключило, в които хипотези може да се приеме, че при определяне на наказанието съдът е обвързан с действащата към момента на направеното от подсъдимите искане по реда на чл.371 т.2 от НПК редакция на чл.58 а от НК.

                 Следва да се отбележи и друг факт в контекста на изложеното. При първоначалното въвеждане от законодателя на процедурата на съкратеното съдебно следствие, в чл.373 ал.2 от НПК бе отразено, че при проведено такова съдебно следствие съдът налага наказание при условията на чл.55 от НПК. С измененията в НПК и НК, обнародвани ДВ, бр.27 от 2009г.  се прие разпоредбата на чл.58 а от НК, в предишната й редакция, която предвиждаше  забрана за налагане на най – тежкото по вид наказание при предвидени алтернативно наказания, съотв.  задължително приложение на чл.55 от НК в останалите случаи. Съгласно § 65 ПЗР ЗИД, ДВ, бр.27/2009г. законодателят изрично бе посочил, че по започнали и неприключили дела, по които съдът е взел решение за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК се прилага стария ред за определяне на наказанието – т.е. при условията на чл.55 от НК, а не по въведения с посочените изменения в закона чл. 58 а от НК. По аргумент на противното, докато в ПЗР на обнародваните в ДВ, бр.26/2010г. изменения такова изрично обратно действие на предишната редакция на чл.58а от НК не се предвижда, настоящият състав е на становище, че законодателят е целял с направените изменения в НК прякото им приложение за проведени, след обнародване на промените съкратени съдебни следствия, без преценка на наличието на основанията на чл.2 от НК.

                 По изложените мотиви наказанието бе определено по предвидената в сега действащия чл.58 а ал.1 от НК процедура, при хипотезата на чл.54 от НК, при лек превес на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като такива съдът отчете – чистото съдебно минало на подсъдимия /същия е реабилитиран/, добрите му характеристични данни – полагащ общественополезен труд към момента на извършване на деянието, липсата на данни за каквито и да било други противообществени прояви, установеният му социален статус – семеен, с две деца, изразеното признание на вината и съжалението за случилото се, оказаното съдействие на органите на разследването с депозиране на подробни обяснения за инцидента. По – скоро положителни са характеристичните данни на подсъдимия и като водач на моторно превозно средство. В обвинителния акт е посочено, че К. е извършвал и преди нарушения на правилата за движение по пътищата - по чл.179 и чл.183 от ЗДвП, за удостоверяването на което е представена и съответната справка -  л.71 от дознанието. Осъществените от подсъдимия нарушения на правилата за движение на пътищата са, че не е носил в себе си нужните документи са самоличност и не е спазил сигнал на пътния светофар. Тези нарушения обаче са извършени през 1999г., по отношение на същите са изтекли предвидените в чл.82 от ЗАНН срокове и това са единствените установени такива за 20 – годишния стаж на подсъдимия като водач на МПС. Не може да не се отчете в положителна посока и поведението на подсъдимия, след извършване на деянието. От показанията на св. С., св. В., св. Т. и обясненията на самия подсъдим, се установява, че след удара подс. К. е взел пострадалия на ръце, държал го е в автомобила, управляван от св. Т., като е  придружил св. С. до болничното заведение. При съобщаване от медицинското лице за настъпилата смърт на детето подсъдимият е припаднал и се е наложило да му се оказва медицинска помощ. Така установено сочи, че изразеното още в хода на разследването и поддържано пред съда съжаление и разкаяние за случилото се е чистосърдечно и осъзнавано поведение, а не е мотивирано единствено от желанието за намалена наказателна отговорност, посредством провеждане на съкратено съдебно следствие, каквото становище се опита да застъпи в пледоарията си повереника на гражданските ищци и частни обвинители.

                 В противовес на така установените в полза на подсъдимия обстоятелства не може да не се отчетат и наличните отегчаващи такива, извън тези включени в състава на вмененото му във вина престъпление. Като такива се отчетоха на първо място значителния брой, дори и след оправдаването за част от вменените във вина с обвинителния акт,  нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени от подсъдимия за кратък период – шест такива. Освен това е установено по делото, че мястото на инцидента е добре познато на подсъдимия, същия в рамките на един месец е минавал по този маршрут ежедневно, и е бил наясно с потенциалната опасност на района, предвид наличието на училище и детска градина. Обстоятелствата, че на инкриминираната дата подсъдимият е бързал, тъй като е закъснявал и заблудата, че товарния автомобил е спрял да зарежда намиращ се наблизо магазин, не могат да надделеят над установеното безотговорно отношение към правилата за движение по пътищата, които са грубо неглижирани, за да се стигне до тежкия престъпен резултат. 

                 При така отчетените, свързани с отговорността на подсъдимия К. обстоятелства, като взе предвид обществена опасност на самото деяние и на дееца, съдът счете, че най-справедливо е да му бъде определено наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

                 По правилата на чл.58 а ал.1 от НК така определеното наказание бе редуцирано с една трета, т.е. с една година лишаване от свобода и на подсъдимия К. се наложи наказание -  ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

                Отсъствието на преходни осъждания на подсъдимия и размерът на определената санкция в настоящия случай правят задължителна преценката за отлагане на нейното изтърпяване.

                 В тази връзка съдът не споделя становището на представителя на Окръжна прокуратура – Пловдив и на повереника на гражданските ищци и частни обвинители, че в конкретния казус целите на наказанието биха могли да се постигнат само и единствено с реално изтърпяване на определеното на подсъдимия К. наказание Лишаване от свобода. С оглед данните за личността на подсъдимия настоящият състав намира, че същия не представлява деец с висока степен на обществена опасност, а поправянето и превъзпитанието му успешно биха се реализирали и без изолирането му в пенитенциарно заведение, като отлагане изтърпяването на наказанието няма да е пречка да се реализира генералната и индивидуалната превенция на наказанието по смисъла на чл.36 от НК.

          Начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия, бе основния спор между страните в процеса. Прокурорът и повереникът на пострадалите мотивират искането си за ефективно наказание с тежкия резултат от деянието – смъртта на дете, с тежките последици за родителите и сестрата на починалия, с извършените от подсъдимия значителен брой нарушения на правилата за движение по пътищата.

          Страните в процеса, а и съдебния състав са добре запознати с установената съдебна практика по транспортните дела, при които най – вече с оглед субективната страна на деянията, ефективни наказания се налагат за квалифицираните състави на престъплението – при употреба на алкохол и наркотици, бягство от местопроизшествието, смърт на повече от едно лица, която съдебна практика не може да не се отчете при определяне на „справедливо” наказание за извършеното престъпление.

          По отношение на тежкия престъпен резултат няма спор, че настъпилия е именно такъв. Загубата на дете, било на 6 г., какъвто е конкретния казус или примерно на 50 г., винаги е  житейска трагедия, трудно преодолима за всеки родител. Извън емоционалния заряд на казуса обаче трябва да се отбележи, че тежкия престъпен резултат е елемент от състава на инкриминираното деяние и е преценен от законодателя при определяне на съответното на този резултат наказание и не следва да се отчита повторно при индивидуализация на наказанието за всеки конкретен случай, съотв. при решаване на въпроса за изтърпяване на това наказание. На следващо място именно, извършените множество нарушения на правилата за движение по пътищата, е и основанието на съда за определяне на наказание при условията на чл.54 от НК и то при съвсем лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, въпреки че последните са значителни на брой и биха могли по принцип да обосноват приложението на чл.55 от НК.

                 Налице е според съда и решаващия критерий на чл.66, ал.1 от НК - постижимостта на поправянето на подсъдимия извън условията на затворническата среда, предвид установените по делото факти, които имат решаващо значение за процеса на превъзпитание на подсъдимия и преодоляване на психическите му нагласи, довели да извършеното престъпление. Видно е от материалите по делото, че подсъдимият е с изключително позитивни характеристични данни и преди деянието е водил безукорен начин на живот, нарушаването на правилата за движение по пътищата са изолирана проява в неговото поведение, след инцидента е придружил пострадалия и неговата майка до болничното заведение. В хода на цялото наказателно производство той е съдействал за приключването му в разумен срок, допринасяйки за изясняване на релевантните за предмета на доказване факти. В контекста на изложеното субективните очаквания на пострадалите и желанието им да се репарират причинените им болки и страдания, чрез ефективно изтърпяване на наказанието от страна на дееца, не бива да имат решаващо значение в процеса на индивидуализация на наказанието на плоскостта на начина на изтърпяването му, тъй като те са фактор извън тези, които законодателят е предвидил в чл.66, ал.1 от НК. Не би могло да се очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на осъдения, ще въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото. Идеята за санкцията единствено като назидание за останалите членове на обществото е чужда на българската наказателна система. Само справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни и превантивната функция на наказателноправната репресия.

                 Предвид изложеното съдът намира, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи наказанието, а за постигане на целите му изтърпяването следва да бъде отложено с максималния предвиден от закона срок -  пет години. По този начин ще се реализира напълно предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този период е реална заплахата подсъдимия К. да изтърпи отложеното наказание, а и така определения изпитателен срок ще окаже своето възпитателно и предупредително  въздействие и върху другите членове на обществото, т.е. нуждите на генералната превенция също ще бъдат удовлетворени. Поради това с постановената присъда изтърпяването на наложеното наказание – ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА бе отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

                 При определяне размера на другото кумулативно предвидено в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от правоуправление на основание чл.343 г вр. с  чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът взе предвид изискванията на чл. 49 ал. 2 от НК, добрите характеристични данни на подсъдимия – от една страна, а от друга факта на осъществяване на шест броя нарушения на правилата за движение по пътищата, данните за допуснати предишни такива нарушения, макар и инцидентни и в далечен период от време. При тези доказателства съдът намери, че  справедливо и съответно на тежестта на извършеното деяние и на данните за личността на подсъдимия като водач на МПС е наказание лишаване от правоуправление за срок от  ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата. Този срок ще даде възможност на подсъдимия в пълнота да осъзнае последиците от неглижиране на установените правила за движение по пътищата и ще го лиши от възможността да упражнява тази дейност за дълго време, което пък ще му въздейства предупредително и възпиращо за осъществяване на идентични противоправни деяния за в бъдеще.

        

         IV.ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

         Приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове от наследниците на пострадалия Е. Д. Н. – майка му – С.С.Д. и баща му – Д.И.Н. срещу подсъдимия М.К. за обезщетение на причинените им от инкриминираното престъпление неимуществени вреди – претърпените болки и страдания от ранната и нелепа загуба на сина им, е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и с оглед на описаната по – горе фактическа обстановка, се явяват доказани по основание. Установено е по несъмнен начин, че е причинен вредоносен резултат, като между него и виновното и противоправно поведение на подсъдимия, предмет на настоящата осъдителна присъда, съществува  пряка и непосредствена причинна връзка. Ето защо подс. К. следва да се осъди на основание чл.45 ЗЗД да репарира причинените на гражданските ищци в качеството им на близки родственици и законни наследници  на пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от загубата на техният син болки и страдания.

         При определяне на справедливият размер обезщетение по така предявените искове съдът отчете факта, че личните отношения на родителите и починалото им дете са почивали на житейски логичните отношения на обич, разбирателство и взаимна привързаност и естествена и нормална е скръбта им от ненавременната смърт на техния син. Тези взаимоотношения се установиха и от разпита на св. С., от показанията на която се установява и че родителите приемат изключително тежко тази нелепа смърт, която се е отразила на тяхното физическо и психическо здраве, което бе и очевиден факт за присъстващите в съдебната зала и най – вече по отношение майката на пострадалия.  Не може обаче да се възприеме становището на повереника на гражданските ищци и частни обвинители, че на обезщетяване подлежат и причинените на сестрата на починалия болки и страдание. Съдебната практика в тази насока е трайна и непротиворечива относно това, че братята и сестрите на пострадалите от престъпленията лица нямат право да се конституират като страни в процеса, нито да получат обезщетение за причинени им вреди. Поради това и съдът няма правно основание да постанови репариране от подсъдимия на тези вреди, макар и да има данни, че такива са били причинени, а и този факт не е основание да се присъди по – голямо обезщетение на родителите за сметка на детето им Д.Н., станала очевидец на деянието. 

                  В контекста на тези уточнения, при определяне конкретния размер на обезщетение съдът осъзнава, че неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията от загубата на близки хора или на други неоценими блага, каквото е човешкото здраве. Основанието на исковете на ищците е доказано, но размерът им надхвърля границите, очертани от релативния критерий на чл.52 от ЗЗД - по справедливост. Този критерий не е абстрактен и държи сметка за характера на деянието, последиците от него, вида и степента на вината и тежестта на увреждането. Легалният термин "по справедливост" до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Ето защо при тяхното възмездяване е от значение и създадения от съдебната практика ориентир , относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз. Поради това намери, че обезщетение в размер на по 100 000 лв. за всеки един от гражданските ищци е справедлив и в известна степен ще ги обезщети за претърпените болки и страдания, като за разликата до претендираните размери – по 250 000 лв. за всеки един от пострадалите исковете се отхвърлиха като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

По отношение на претенциите за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от деянието, предмет на обвинителния акт , съдът намери същите за основателни и доказани по размер. На първо място, съобразно трайно установената съдебна практика разходите по погребение в размер до 1000 лв. са признати и не следва да се доказват в производството. Установи се и от показанията на св. С., а и е житейски и морално достоверно, че освен разходите по погребението, пострадалите са направили такива и във връзка с изпълнение на свързаните с бита и религията траурни обичаи – за некролози, паметник, помени на възприетите в обществото 9, 20, 40 дни, 3 м., 6 м. и т.н. Съобразно разпоредбата на субсидиарно приложимия по отношение на гражданските искове ГПК - чл. 164 ал.1 т.3 е допустимо доказване на искова претенция в размер до 5 000 лв. със свидетелски показания. Св. С. – сестра на гражданската ищца заяви пред съда, че  от сестра си е разбрала, че разходите, свързани със смъртта на сина им са били около 5 000 лв. Поради така изложеното предявения от гражданските ищци иск за заплащане на 5 0000 лв. имуществени вреди, резултат на инкриминираното деяние, бе уважен изцяло.

               Така определените обезщетения съдът присъди, ведно със законната лихва от момента на увреждането – 11.12.2009г. до изплащането им, а в полза на гражданските ищци и частни обвинители се присъдиха и направените от тях разноски в производството – 1 000 лв. възнаграждение за представлявалия ги повереник.

                Причината за извършване на престъплението е в неспазването от подсъдимия  К. като водач на МПС на установените правила за движение от ЗДвП.

       На последно място, предвид постановената осъдителна присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.К. да плати по сметка на ПОС, по бюджета на съдебната власт, сумата от 219 лева - направените по делото разноски, както и ДТ върху уважените размери граждански искове в размер на 8 200 лева.

                  Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

      

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :