Присъда по дело №888/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 4
Дата: 9 февруари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20215620200888
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Свиленград, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
СъдебниБойка Василева Бадева

заседатели:Станка Димитрова Латинова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
и прокурора М. Н. Сл. М. Н. Сл.
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20215620200888 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
І.ПРИЗНАВА подсъдимият Р. П. ДР. с ЕГН:**********, родена на
*************г. в гр.Карлово, българка, българска гражданка, живуща в
гр.**********, неомъжена, със средно образование, работи като оперативен
счетоводител, неосъждана
за ВИНОВНА в това, че:
На 13.02.2020г.в гр.Свиленград без надлежно разрешително държала
високорисково наркотично вещество /съгл.Приложение 1 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични вр.чл.3, ал.2,
т.1 от ЗКНВП/,а именно:марихуана с нетно тегло 15,21 грама със съдържание
на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,9
тегловни процента на стойност 91,26 лева , като деянието представлява
маловажен случай – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от
Наказателния Кодекс
1
поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК вр с чл.
78а от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и й
налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1 000 лв.
(хиляда лева), платима в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист.
ПРИЗНАВА ЗА НЕВИННА И ОПРАВДАВА подсъдимия Р. П. ДР. с
ЕГН:**********, родена на *************г. в гр.Карлово, със снета по
делото самоличност, по първоначално повдигнатото по-тежко квалифицирано
обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл. 354а, ал. 6 от
НК, предмета на престъплението - марихуана с нетно тегло 14,91 /остатъчно
количество след анализ/ със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 9,9 тегловни % -на съхранение в
„Централно митническо управление”, отдел „МРР-НОП” гр.София, и
средството на престъплението – плик с опаковка, като ПОСТАНОВЯВА
след влизане в сила на Присъдата ,веществените доказателства ДА СЕ
УНИЩОЖАТ-/чрез изгаряне/ по надлежния за това ред.
ПОСТАНОВЯВА , на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК,
веществените доказателства – плик с диск и 26 листа разпечатка от
мобилен телефон , ДА ОСТАНАТ приложени по делото.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, вещественото
доказателство – мобилен телефон марка“Iphone“ с имей 355321086192417,
ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика му- Р. П. ДР. с ЕГН:********** или на
изрично упълномощено от нея лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Р. П. ДР. с
ЕГН:**********, със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ по
Републиканския бюджет, направените по делото от Досъдебното
производство разноски за извършена Физико-химическа експертиза в размер
77.16 лв., вносими по сметка на ОДМВР- Хасково, както и по Бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 5 лв. , при служебно издаване на
Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд - Свиленград.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15 дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.
2
След влизане на Присъдата в сила, препис да се изпрати на Централно
митническо управление, отдел „МРР-НОП” – град София за изпълнение.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 4 от 09.02.2022 година
по НОХД № 888/2021година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт по Досъдебно производство (ДП) № 57/2020 година по описа на РУ -
Свиленград, пр.преписка с вх.№ 190/2020 година по описа на Районна прокуратура –
Хасково,ТО Свиленград, М.С. – Прокурор при Районна прокуратура –Хасково,ТО
Свиленград повдига обвинение на:
Р. П. ДР. с ЕГН:**********, родена на *************г. в гр.Карлово, българка,
българска гражданка, живуща в ****************************, неомъжена, със средно
образование, работи като оперативен счетоводител, неосъждана, за това, че : На
13.02.2020г.в гр.Свиленград без надлежно разрешително държала високорисково
наркотично вещество /съгл.Приложение 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични вр.чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП/,а именно:марихуана с
нетно тегло 15,21 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 9,9 тегловни процента на стойност 91,26 лева - престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание ,след изслушване на страни по делото,съдът
се е произнесъл по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК и е насрочил делото за
разглеждане по общият ред.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на фактическата обстановка,
изложена в Обвинителния акт и пледира съдът да приеме, че случаят е маловажен, като
престъплението се преквалифицира по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК,като излага
подробни доводи в тази насока. В тази връзка моли съда подсъдимата да бъде освободена от
наказателна отговорност, като й бъде наложено административно наказание „Глоба” .Що се
отнася до размера на адм.наказание ,пледира съдът да наложи такова в минимален
размер,като излага съображения в тази насока. Взема становище по отнощение на
веществените доказателства и разноските по делото.
Защитникът на подсъдимата Р. П. ДР. – адвокат Б. пледира за оправдаване на
подсъдимата,като приема ,че в случая са налице предпоставките за приложението на
чл.9,ал.2 от НК,като излага подробни съображения з тази насока. В условията на
алтернативност моли съда да се приеме, че случаят е маловажен, като престъплението се
квалифицира по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от
НК подзащитният й да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание „Глоба” в минималния размер, предвиден в закона,като излага
подробни съображения в тази насока.Отново в условията на алтернативност пледира,ако
съдът приеме,че не са налице за освобождаване на подсъдимата по реда на чл.78а от НК, да
наложи на същата наказание при предпоставките на чл.55 от НК,като отново излага
подробни съображения в тази насока.
Подсъдимата Р. П. ДР. , разбира обвинението,не се признава за виновна,Дава кратко
обяснение по случая като твърди,че със св.К. Й. Н. към датата посочена в обвинителния акт
били все още приятели. Не оспорва ,че на процесната дата св. К. Й. Н. управлявал лекият
автомобил,когато били спрени за проверка от полицейски служители,които ги отвели в
сградата на РУ Свиленград. Твърди още,че при слизането от автомобила,същата скрила в
якето си под мишницата ,намиращият се в лекият автомобил наркотик,собственост на
приятелият й,като целта й била да го предаде на полицейските органи,тъй като не била
съгласна с поведението на св.Н.,който употребявал наркотични вещества и ги продавал. Не
оспорва ,че е държала процесното наркотично вещество,но държането било около 5минути
и после доброволно предала веществото на св.З.Г. ,преди да й се извърши обиск от
1
последната. Изразява съжаление по случая.
По същество се придържа се към становището на защитника си. В правото си на
последна дума, същата моли съда да я оправдае,поради липса на субективния елемент от
престъпния състав,като отново изразява съжаление за извършеното.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
Подс. Р. П. ДР. била родом от гр.Калофер,но учила във Ветеринарния техникум гр.Стара
загора,където се запознала със св. К. Й. Н.,който бил родом от гр.Свиленград и станали
приятели. След завършване на средното си образование през 2018година двамата се
преместили да живея в гр.Свиленград при родителите на св. К. Й. Н.. През 2019година
подсъдимата започнала да учи педагогика в Пловдив,а св. К. Й. Н. останал в
гр.Свиленград,тъй като работел и нямал възможност да се премести при нея,но въпреки ,че
учила подсъдимата всяка седмица се прибира при приятели си в Свиленград.
През 2020г. подс. Р. П. ДР. продължавала да живее на семейни начала със св. К. Й. Н. в
гр.Свиленград , тъй като прекъснала обучението си от втори семестър на учебната
2019/2020г. и със заповед била отстранена от Университета в гр.Пловдив/видно от писмо
находящо на л.256 от ДП/.
На 13.02.2020г. подс. Р. П. ДР. и приятелят -св. К. Й. Н. излезли да се разходят из
града,като свидетеля К.Н. управлявал автомобил марка „БМВ“ с рег.№******* из
гр.Свиленград,а подсъдимата се возила до него .
На същата дата около 14,00часа свидетелите Евг. Й. Др., Р. Анг. К. и Г. Т. Б.-тримата
полицейски служители в РУ Свиленград ,получили оперативна информация,че приятелят на
подсъдимата- св. К. Й. Н. държи наркотични вещества у себе си,поради което извършили
обход в града и на ул.Княз Борис Първи забелязали лекият автомобил марка „БМВ“ с рег.
№******* с десен волан , който бил управляван от лицето за което били получили
оперативната информация,а като пътник до него се возила подсъдимата.
Полицейските служители спрели лекият автомобил управляван от приятеля на подсъдимата
на горепосочената улица .
Преди да пристъпят към представяне и проверка на лицата и МПС,св. Евг. Й. Др.
забелязал,че подсъдимата и свидетеля К.Н. се привели напред към таблото на автомобила и
правели нещо,като били видимо притеснени,което поведение направило впечатление на
свидетеля.
Полицейските служители се представили на подсъдимата и приятелият й и ги уведомили,че
ще бъде извършена проверка на тях и на МПС за наличието на забранени от закона вещества
,в това число наркотични и упойващи,като свидетелите Р. Анг. К. и Г. Т. Б. се качили на
задните седалки на управлявания от св.Н. автомобил,а св. Д. съпроводил със служебния
автомобил лицата до сграда на РУ Свиленград.
При пристигане в сградата на РУ-Свиленград при слизането на подсъдимата от лекият
автомобил,същата успяла да пъхне под якето си под мишницата,намиращият се от нейната
страна на вратата на автомобила, полиетиленов плик съдържащ процесния наркотик,без да
бъде забелязана от полицейските служители, тъй като се притеснила за своя приятел,който
бил осъждан и имал наложено условно наказание.
След като успяла да скрие у себе си процесното наркотично вещество, подсъдимата ,която
била видимо притеснена, седнала на една пейка,намираща се в територията на РУ
Свиленград,като непосредствено до нея,останал полицай .
Проверяващите полицейски служители преди да пристъпят към проверка на лекият
автомобил,управляван от св.Н. и на самия водач, съобщили на св.З. К. Г.-инспектор ДПС
при РУ Свиленград,че следва да извърши обиск на подсъдимата.
2
Св.Г. веднага уведомила св.Л. М. Кр./служител в сектор БДС към ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград/,че следва да извършат обиск на едно лице от женски пол и се насочила към
подсъдимата.
От позвъняването до св.Г. до отвеждането на подсъдимата на втория етаж за извършването
на обиск на последната изминали около 5минути,като подсъдимата се движела отпред ,а
след нея вървели двете свидетелки/Г. и К./.
При влизането в стаята,в която следвало да се извърши обискът,св.Г. преди да пристъпи към
извършването на обиск,поканила подсъдимата да предаде доброволно намиращите се в нея
вещи, които са забранени от закона,при което подсъдимата се разплакала.
Едва при повторна покана за доброволно предаване,подсъдимата предала намиращият се у
нея плик,съдържащ процесното наркотично вещество.
За така предаденото доброволно от страна на подсъдимата наркотично вещество ,бил
съставен протокол за доброволно предаване от 13.02.2020година, за което бил изготвен и
фотоалбум към него.
В протокола за доброволно предаване подс. Р. П. ДР. , заявила, че е знаела, че плика който
скрила е канабис, тъй като преди време била пушела. Скрила плика, за да не го намерят
полицаите,тъй като обичала приятеля си,а той имал условна присъда.
Пред св.Г., подсъдимата обяснила ,че укрила наркотичното вещество,тъй като приятелят й
бил с условна присъда и при спирането от полицейските служители и след като обяснили,че
ще претърсят автомобила се притеснила за него.
При извършения в последствие обиск у подсъдимата не били открити други забранени от
закона вещества,за което действие бил съставен Протокол за личен обиск на лице от
13.02.2020г.
След предаването на наркотичното вещество била извършената проверка на същото с
полеви нарко тест ,който реагирал на „канабис“.
По същото време полицейските служители/Д. К. и Б./ пристъпили към извършване на
проверка на МПС-то и св. К. Й. Н., при което не били открити вещи и предмети забранени
от закона или наркотични и упойващи вещества.
На място бил извикан св.Д. Г. Г.,мл.автоконтрольор при ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград, който приканил св.К.Н. да бъде изпорбван за употреба на наркотични вещества
с техническо средство Дрегер,но същият отказал,както и отказал да даде кръвна проба,за
което му бил съставен АУАН.
На същата дата/13.02.2020г./ на основание чл.212,ал.3 от НПК е образувано БП №57/2020г.
по описа на РУ Свиленград за извършено престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 от НК.
Със Заповед за задържане на лице от 13.02.2020година била задържана подс. Р. П. ДР. за
срок от 24часа ,както и свидетеля К.Н..
За така предадените веществени доказателства от страна на подсъдимата била назначена
физико-химическа експертиза за установяване по безспорен начин на съдържимото
вещество по вид и количество.
От изготвената по досъдебното производство физико-химическа експертиза обективирана в
Протокол №105/18.02.2020 година се установява, че представената за изследване суха зелена
растителна маста представлява коноп /марихуана,канабис/ с общо нетно тегло 15,21 грама
грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,9
тегловни процента.
На 16.06.2020год. подсъдимата предала с протокол за доброволно предаване 1брой диск и
1брой мобилен телефон марка“Iphone“ с имей ***************.
3
На 24.08.2021г. бил извършен оглед на опаковката предадена доброволно от подсъдимата,за
което действие бил съставен Протокол за оглед на веществени доказателства ,ведно с
фотоалбум към него.
Остатъка след изследване, неизразходвана марихуана/коноп,канабис/ с общо нето тегло 1491
грама е изпратена на 24.02.2020г. на съхранение в ЦМУ, Отдел „МРР-НОП“-София.
Цената на наркотичното вещество е определена на 91.26 лв.,респективно 6.00лева за
грам/6лв.х 15,21гр./,съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998 година изм. ДВ. бр.14 от
18.02.2000 година за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
В хода на досъдебното производство е бил привлечена в качеството на подс. Р. П. ДР. за
извършено престъпление по чл.354а,ал.5 вр с ал.3,т.1 от НК.
В съдебно заседание подс. Р. П. ДР. твърди , че разбира обвинението,не се признава за
виновна и дава кратко обяснение по случая като твърди,че със св.К. Й. Н. към датата
посочена в обвинителния акт били все още приятели,но към настоящият момент били
разделени. Не оспорва ,че на процесната дата св. К. Й. Н. управлявал лекият
автомобил,когато били спрени за проверка от полицейски служители,които ги отвели в
сградата на РУ Свиленград. Твърди още,че при слизането от автомобила,същата скрила в
якето си под мишницата ,намиращият се в лекият автомобил наркотик,собственост на
приятелият й,като целта й била да го предаде на полицейските органи,тъй като не била
съгласна с поведението на св.Н.,който употребявал наркотични вещества и ги продавал. Не
оспорва ,че е държала процесното наркотично вещество,но държането било около 5минути
и после доброволно предала веществото на св.З.Г. ,преди да й се извърши обиск от
последната. Изразява съжаление по случая.
Подсъдимата Р. П. ДР. с ЕГН:**********, родена на *************г. в гр.Карлово,
българка, българска гражданка, живуща в ****************************, неомъжена,със
средно образование, работи като оперативен счетоводител, неосъждана.
Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№ 1457 от дата 22.12.2021година на
Районен съд - Карлово, подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Видно от Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние,
приложена в кориците на Досъдебното производство (ДП), става ясно, че подсъдимата Р. П.
ДР. е несемейна,няма малолетни или непълнолетни деца, за които да полага грижи, не
притежава недвижими имоти, движимо имущество, с единична стойност над 1 000 лв. не
притежава МПС-ва, не притежава ценни книжа, дялове в дружества и парични средства по
банкови сметки. Не е трудово ангажирана към момента на попълване на декларацията.
По делото е представен и приет като доказателство Трудов договор на
подсъдимата,видно от който същата е трудово ангажирана по безсрочен трудов
договор,считано от 31.12.2021г. с работодател Стора ЕОДД и изпълнява длъжността
счетоводител,оперативен,като получава месечно трудово възнаграждение в размер на
650лева.
От изготвената от служител на РУ – Свиленград Характеристична справка се
установява, че Р. П. ДР. не се издирва от органите на полицията и не контактува с
криминалнопроявени лица.Няма криминалистична регистрация.
Видно от писмо от ВУ „Св.св.Кирил и Методий“ подс.Р. П. ДР. е студент задочна
форма специалност право през учебната 2020/2021г.
По делото бе разпитана от страна на защитата св.Стоянка Димитрова Ангелова, която
установява,че познава подсъдимата от дете,тъй като били в близки отношения.
Установява,че подсъдимата била отговорен човек с позитивно отношение към животните и
4
природата. Била ученолюбива и отговорна. Отрича да е употребявала наркотични вещества.
Била отзивчива и добронамерена.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от
доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното предварително
разследване (ДП), които са приобщени във фазата на съдебното производство по надлежния
процесуален ред и се цениха, на основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира
писмените доказателствени средства – Заповеди за задържане на лице от 13.02.2020г.;
Протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства от 13.02.2020г.;
Протоколи за извършено проверка в помещение със съгласието на собственика или
обитателя или в тяхно отсъствие от 13.02.2020г. ; Протоколи за личен обиск от 13.02.2020г.;
протоколи за доброволно предаване единия от 16.06.2020г., а другия от 13.02.2020г. и
фотоалбум към него ; документите по образувана адм.наказателна преписка срещу св.Н.,в
това число издадения АУАН, талон за изследване; Протокол за извършена експертиза
№105/18.02.2020г. характеристична справка; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние; Справка за съдимост; писмо от ПУ „Паисий Хилендарски“;
писмо от ВУ „Св.св.Кирил и Методий“ и протокол за оглед на веществени доказателства от
24.08.2021г. ведно с фотоалбум към него, трудово договор на подсъдимата и т.н. .Така също,
още и свидетелските показания от ДП и от съдебната фаза на процеса, материализирани в
съответните Протоколи за разпит на свидетели, респ. Протокол от открито съдебно
заседание, а именно – показанията на св.Евг. Й. Др., св.Р. Анг. К., св.Г. Т. Б.,св.Д. Г. Г. и
св.З. К. Г.,дадени пред настоящият съдебен състав,както и прочетените и приобщени на
основание чл.281,ал.5, вр с ал.1,т.4 от НПК показания на св.К. Й. Н.,както и прочетените и
приобщени на основание чл.281,ал.5 вр с ал.1,т.5 от НПК показания на св.Л. М. Кр..
От показанията на свидетелите Евг. Й. Др., Р. Анг. К., Г. Т. Б.,Д. Г. Г. и З. К. Г. дадени
пред настоящия съдебен състав и прочетените и приобщени по реда на чл.281,ал.5 вр с
ал.1,т.5 от НПК показания на св. Л. М. Кр. по безспорен и котегоричен начин се
установява,че на посочената в обвинителния акт дата,подсъдимата която не е имала
надлежно разрешително е държала марихуана с нетно тегло 15,21 грама,което наркотично
вещество е било скрито от подсъдимата под якето й в областта на мишницата, което
впоследствие подсъдимата е предала доброволно преди да се пристъпи към обиска й,след
покана от страна на св.Г. и то едва след втората покана отправена към подсъдимата от
страна на св.Г.. Свидетелите Евг. Й. Др., Р. Анг. К., Г. Т. Б. и З. К. Г., категорично
установяват,че подсъдимата при спирането на лекият автомобил и отвеждането им в
сградата на РУ Свиленград била видимо притеснена,а след предаване на наркотичното
вещество ,подсъдимата си е признала,че го укрила,тъй като се притеснявала за своя
приятел,който имал условна присъда.
Всеки един от тях сочи обстоятелства, които са от съществено значение за установяване
авторството на престъплението в лицето на подсъдимата и начина на извършването му.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. Г. Г. се установява,че той е
лицето,което е приканило приятелят на подсъдимата да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества и във връзка с отказа му е съставил АУАН на св.К. Й. Н..
Съдебният състав кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на посочените
по-горе свидетели и тези прочетени и приобщени по горепосочения процесуален ред,
предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са
изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения
относно основните факти от предмета на доказване. От тук предпоставена е преценката за
достоверност. В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Липсват основания за
тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с
останалите писмени доказателства, кредитирани от Съда, обратно, убедително се подкрепят
5
от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не
възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания.
Не се установява посочените по-горе свидетели да имат личностно отношение към
посъдимия, което да ги провокира да дадат именно такива показания. С тези съображения
Съдебният състав даде вяра на показанията на посочените свидетели, считайки ги обективни
и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното престъпление, авторството и времето на
извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от подсъдимия,
установявайки обективните елементи от състава на процесното престъпление.
Съдът не кредитира част от обясненията на подсъдимата,а именно в частта,че при
отвеждането им в сградата на РУ Свиленград,подсъдимата е укрила наркотичното вещество
с цел в последствие да го предаде на полицията,тъй като не била съгласна приятелят й да
употребява такива вещества,както и ,че до отвеждането им в сградата на РУ Свиленград
никой от полицейските служители не им бил казал ,че ще ги проверяват,както тях,така и
лекият автомобил, тъй като приема обясненията в тази част за защитна теза с цел избягване
на отговорност. Тези обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски показания и
писмените доказателства, налични по делото. Разпитаните по делото свидетели - Евг. Й. Др.,
Р. Анг. К., Г. Т. Б. и З. К. Г.,установяват,че след предаването на наркотичното
вещество,подсъдимата която била видимо притеснена си признала пред тях,че е укрила
процесния,тъй като се притеснила за приятеля си ,който имал условна присъда . От друга
страна свидетелите Евг. Й. Др., Р. Анг. К. и Г. Т. Б. са категорично ,че при спирането на
лекият автомобил управляван от приятелят на подсъдимата,същите са уведомили и
двамата,че ще се извърши проверка ,както на тях,така и на МПС за наличието на забранени
от закона вещества,включително наркотични. Тези и обяснения освен ,че противоречат на
горепосочените свидетелски показания,които както се посочи се кредитират от съда с
доверие,то същите се нелогични и необосновани от фактическа страна,доколкото липсва
разумно обяснение,защо при условие,че подсъдимата е била наясно,че ще се извърши
проверка на МПС,същата е взела наркотичното вещество,което е било в лекият автомобил и
го е укрила под якето си,а не е оставила същото в лекият автомобил за да бъде открито при
извършване на проверката му,въпреки че е била наясно ,че такава проверка ще се извърши
от полицейските служители. Твърдението ,че целта й била впоследствие да го предаде на
полицейските служители,без да узнае приятелият й,както се посочи се опровергава от
горните й действия от последната,както и че същата едва след втората покана от св.Г. да
предаде доброволно вещите ,които са в нея,преди извършването на обиска й, едва тогава
същата се разплака и предала наркотичното вещество,като си признала пред св. Г.,че го
укрила,тъй като се притеснила за приятеля си,тъй като имал условна присъда. Изхождайки
от двояката им правна природа, да са едновременно и доказателствено средство и средство
за защита, те според настоящия Съдебен състав и за посочените факти, се явяват изцяло
защитна версия, с оглед избягване на наказателната отговорност. И това е така защото пряко
се компрометират и опровергават при съотнасяне с останалите източници на доказателства,
не звучат правдоподобно и убедително. Т.е. тези обяснения са в противоречие с
кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства, налични по делото. В
останалата част (относно факта ,че на процесната дата същата се е возила като пътник в
управлявания от приятелят и лек автомобил ,както и че след отвеждането им в сградата на
РУ Свиленград,същата при слизането от лекият автомобил е успяла да укрие наркотично
вещество под якето си ,а нопследствие,след покана от св.Г. е предала доброволно
наркотичното вещество), обясненията на подсъдимия се възприеха от Съда за достоверни,
тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от ДП – кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях в
качество на обвиняем да се счита обективно невярно. Т.е. доколкото се установява
корелацията им с останалата доказателствена съвкупност, липсват основания да не бъдат
6
кредитирани.
От разпита на свидетеля Стоянка Димитрова Ангелова се установява,че подсъдимата
била отговорен човек с позитивно отношение към животните и природата. Била
ученолюбива и отговорна. Отрича да е употребявала наркотични вещества. Била отзивчива
и добронамерена. Доколкото последната/св.Ангелова/ не противоречат на останалия събран
по делото доказателствен материал,съдът кредитира с доверие и извежда правни изводи
касателно добрите характеристични данни на подсъдимата.
Съдът кредитара част от прочетените и приобщени показания на основание чл.281,ал.5,
вр с ал.1,т.4 от НПК показания на св.К. Й. Н., а именно в частта в която същият
установява,че завършил ветеринарния техникум в гр.Стара загора през 2017година,където
се запознал с подсъдиматаи заживяли заедно ,а след завършването се установили в
гр.Свиленград в къщата на родителите му,както и че подсъдимата била записана да учи
висше в гр.Пловдив,но почти всяко седмица се прибирала в Свиленград,както и че на
процесната дата им била извършена проверка при която впоследствие у подсъдимата е бил
процесния наркотик,доколкото тези му показания не противоречат на останалия събран по
делото доказателствен материал, в частност на разпитаните по делото свидетели Д., К.,Б.,Г.
и и прочетените и приобщени по реда на чл.281,ал.5 вр с ал.1,т.5 от НПК показания на св. Л.
М. Кр. .В останалата част,в която твърди,че подсъдимата е употребявала наркотици и
открития у нея наркотик си е нейна собственост, поведението на подсъдимата преди и след
откриване на наркотичното вещество, отношенията в семейството му и нейното и развилие
се в последствия отношения помежду им,доколкото са в протоверечие на останалия събран
по делото доказателствен материал,в частност на кредитираните от страна на съда
обяснения на самата подсъдима ,която признава,че след като са ги спрели е укрила в себе си
наркотичното вещество ,което се е намирал в лекият автомобил,тъй като се притеснила за
приятеля си, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели /полицейски
служитили/ и тези прочетени и приобщени по съответния ред ,които се кридитират от съда
по изложените по горе доводи , които установяват,че подсъдимата си е признала след
предаването на наркотика,че същият е бил на приятелят й и се намирал в лекият
автомобил,но същата го е укрила в себе си ,с цел да предпази последният от наказателна
отговорност .От друга страна насложените отношения преди и след откриване на
наркотичното вещество у подсъдимата ,влошените впоследствие отношения между
семействата на подсъдимата и нейният приятел от една страна са несъотносими по делото,а
от друга страна не се подкрепят от събрания и кредитиран от съда доказателствена
материал,кометиран по горе от съда. Представените от страна на подсъдимата дискове на
запис от телефонни разговори , представения телефон и разпечатки от месинджър и
извършените впоследствие от разследващите органи протоколи за оглед на веществени
доказателства и т.н. не се кредитират от съда по следните събражения . В съдебната
практика се приема категорично,че такива записи са в ярък конфликт с разпоредбата на чл.
32 ал. 2 от Конституцията на Р България, съобразно която „ Никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово
знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените в закона случаи .”
Тези случаи, касаещи наказателния процес, са уредени в глава ХХІV, раздел VІІІ
„Специални разузнавателни средства” и в ЗСРС. Приложението им е допустима
интервенция върху личното пространство на лицето, но при строга законова регламентация
и затова резултатите от тях , инкорпорирани във ВДС, могат да бъдат използвани за
установяване на конкретни доказателства с оглед нуждите на процеса. Повече от очевидно е,
че записът, извършен с мобилния телефон на подсъдимата, не представлява такова
доказателствено средство, което да е събрано или изготвено при условията и реда по НПК,
поради което и същото е недопустимо съгласно чл. 105 ал. 2 от НПК. Доброволното
предаване на мобилния апарат ,дискове на запис от телефонни разговори и разпечатка от
месинджър на полицейските органи и последващото изследване на автентичността на
7
записа по експертен път, представлява заобикаляне на стриктните правила по чл. 172 и сл.
от НПК и не превръща записите в годно доказателствено средство. Според действащият
процесуален регламент веществените доказателствени средства се изготвят от лицата, които
извършват действията по разследване в досъдебната фаза, както и от съда (чл. 126, ал. 1
НПК). А доколкото е предвидено извършването на тази дейност от посочените органи „по
възможност“, това съвсем не означава, че с нея е допустимо да е ангажиран и всеки друг
гражданин. Изготвянето на веществени доказателствени средства е подчинено на строг
регламент, уреден в процесуалния закон. Друго не може и да бъде предвид характера на
доказателствените средства като „процесуално-технически способи за установяване
(възпроизвеждане) в процеса на фактите, които могат да служат като доказателства“ /така и
Решение №447/18.12.2013г. по н.д. №1491/2013г. на III н.о/.
Съдът възприема изцяло и заключението по физико химичната експертиза,
извършена в ДП, считайки я за обективно, и компетентно дадена, като въз основа на
последната се установяват,че представената за изследване суха зелена растителна маса от
представлява „коноп ”(марихуана, канабис), с активен наркотичнодействащ компонент -
„тетрахидроканабинол”- 9,9% (тегловни процента) с нетно тегло 15,21 грама. Заключението
обективира необходимите данни и фактически констатации на вещото лице, поради което се
явява обосновано и аргументиранио, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото
и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата
правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и
заключението на вещото лице -Й., поради това Съдът намира за обосновано, аргументирано
и правилно експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и правните си
изводи.
А относно стойността на наркотичното вещество – инкриминираната марихуана с
активен наркотичнодействащ компонент - „тетрахидроканабинол”- 9,9% (тегловни
процента) с нетно тегло 15,21 грама, доколкото е нормативно определена - установена в
ПМС № 23 от 29.01.1998 година изм. в ДВ. бр.14 от 18.02.2000 година, за определянето й не
са необходими специални знания.
По отношение писмените доказателства / Заповеди за задържане на лице от
13.02.2020г.; Протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства от
13.02.2020г.; Протоколи за извършено проверка в помещение със съгласието на собственика
или обитателя или в тяхно отсъствие от 13.02.2020г. ; Протоколи за личен обиск от
13.02.2020г.; протоколи за доброволно предаване единия от 16.06.2020г., а другия от
13.02.2020г. и фотоалбум към него ; документите по образувана адм.наказателна преписка
срещу св.Н.,в това число издадения АУАН, талон за изследване; Протокол за извършена
експертиза №105/18.02.2020г. характеристична справка; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост; писмо от ПУ „Паисий
Хилендарски“; писмо от ВУ „Св.св.Кирил и Методий“ и протокол за оглед на веществени
доказателства от 24.08.2021г. ведно с фотоалбум към него, трудово договор на подсъдимата
/не се констатираха от Съда техни недостатъци от външна, формална страна на документите,
поради което те се кредитираха за достоверни. Частните документи, също не се оспориха по
своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното
съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на
обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията
на следващото се наказание.А онези от тях, представляващи официални документи и/или
доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени
действия, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и
по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно
удостоверяващи ги.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
8
фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни
изводи:
НК няма легална дефиниция на термина „държане”. Според Решение № 676/01.10.2007
година по к.н.д.№ 225/2007 година, І н.о. „за да е налице държане в наказателноправен
смисъл, не е необходимо веществото да е у дееца, за да упражнява той фактическа власт
върху него, а е достатъчно деецът да разполага с възможност във всеки един момент да
осъществи контрол върху съдбата на това вещество, включитерно да се разпореди с него.”.
Без значение за съставомерността е времетраенето на фактическата власт върху предмета на
деянието. Законът не свързва елемента „държане” с неговата продължителност.
Безспорно и по несъмнен начин е доказано в настоящото производство, че на
13.02.2020г.в гр.Свиленград без надлежно разрешително държала високорисково
наркотично вещество /съгл.Приложение 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични вр.чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП/,а именно:марихуана с
нетно тегло 15,21 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 9,9 тегловни процента на стойност 91,26 лева, като случаят е
маловажен, с което свое деяние тя е осъществиля от обективна страна признаците на
престъпния състав на чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК.
Съгласно Решение № 34/08.04.2015 година по дело № 1914/2014 на ВКС, НК, III н.о., в
съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът когато случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в
зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други
смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди
всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи
обстоятелства (в този смисъл ТР № 23/1981 година на ОСНК). Преценката дали едно деяние
представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 година на ІІ н.о., Решение № 69/2010
година на ІІ н.о., Решение № 306/2009 година на ІІІ н.о.). Съгласно пък Решение №201 от
8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 329/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова-
Преценката за "маловажност" на случая е винаги конкретна и комплексна, изводима е от
установените по делото факти и тяхната относимост към общите положения, разписани в
нормата на чл. 93, т. 9 от НК. От значение са конкретният механизъм на осъществяване на
деянието, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, данните за личността
на дееца и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, като всичко това следва да
сочи на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за
престъпленията от този вид. Несъмнено, количеството и стойността на предмета на
престъплението са от съществено значение, но не единствено, при извършване на
дължимата преценка за степента на обществената опасност и моралната укоримост на
извършеното. В същото касационната инстанция е приела,че макар законът да не прави
разграничение на базата на вида на високорисковото наркотично вещество, предмет на
престъплението и да не третира по различен начин т. нар. "мека дрога", видът на
наркотичното вещество няма как да не бъде отчетен. От друга страна ако данните по делото
9
сочат на предназначението му за лична на подсъдимия употреба, изведена не само от
обективните данни по делото, а също и от обясненията на самия подсъдим ,то това
несъмнено сочи на по-ниска степен на засягане на правнозащитения обект - обществените
отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите, което безспорно е налице в
настоящия случай.
Съдът намира, че в случая се касае именно за деяние по чл. 354а, ал. 5 от НК, а не
такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Това е така защото придобитото и държано количество марихуана по този текст е само
15,21 грама и на стойност 91,26 лева. Налице е многобройна и изобилна съдебна практика
на Районните съдилища в Хасковския съдебен район и на въззивната инстанция (Окръжен
съд – Хасково) ,че при такива количества, квалификацията на деянието попада в хипотезата
именно на „маловажен случай” по чл. 354а, ал. 5 от НК.
За да приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, Съдът взе
предвид изключително малкото количество и изключително ниската стойност на предмета
на престъплението, чистото съдебно минало на подсъдимия според Справката й за
съдимост, приета като писмено доказателство в хода на съдебното следствие, добрите й
характеристични данни според Характеристиката, приложена в тази насока към ДП и
прочетена в хода на съдебното следствие, младата й възраст, предвид които обстоятелства
Съдът прие, че извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В
подкрепа на изложенотото е и факта, че по делото липсват данни за пристрастяването на
подсъдимата към наркотичните вещества и асоциални прояви, обусловени от употребата на
наркотици, липсват други водени срещу нея наказателни производства. Извършителят не е
лице с някаква обществена опасност, като няма категорични данни да се е занимавала с
държане на такива вещества. Случаят е инцидентен, тъй като няма данни за други подобни
прояви от нейна страна.
Ето защо Съдът призна подсъдимата за виновна в извършването на престъпление по
чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, като я призна за невинна и я оправда по обвинението за
извършване на престъпление, квалифицирано по основния състав на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от
НК.
За да признае подсъдимата за виновна в извършването на гореописаното престъпление,
Съдът прие, че тя е извършила деянието си виновно - под формата на пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК, тъй като е разбирала свойството и
значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, както и е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването общественоопасните му
последици и е искала, целяла е настъпването на престъпния резултат. На този извод навежда
обстоятелството, че е държала марихуана, с цел да предпази приятеля си от наказателна
отговорност,доколкото е била със съзнание ,че същият е бил осъждан и би в срока на
условното му осъждане, респективно същата се е опитала да укрие процесното наркотично
вещество от полицаите,които са започнали да извършват проверка на МПС. Именно това й
действие, даде основание на Съда да приеме, че в случая е неприложима хипотезата на чл. 9
от НК. Т.е. не е налице хипотезата, в която действията на подсъдимия да могат да се
субсумират под нормата на чл. 9, ал. 2 от НК – малозначителност на деянието, което с оглед
липсата или незначителността на вредните последици да не е общественоопасно – т.е. то да
изгуби престъпния си характер, тъй като се касае за държане на наркотично вещество
със значително висока опасност за здравето на хората – марихуана, независимо от ниската
му парична стойност/много под размера на минималната работна заплата за страната/.
Казано по друг начин деянието, извършено от подсъдимата, не може да бъде преценено
като „малозначително”. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
10
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент
на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на
посегателство. Количеството и стойността на високорисковото наркотично вещество,
държано от подсъдимата,макар и държано около 5минути, сочат на извод за достатъчна
степен на обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление,
макар тази степен на обществена опасност да се явява незначителна по смисъла на чл. 93, т.
9 от НК.
В тази връзка Съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин:
Съдът счете, че в случая за деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК са налице материалноправните
предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за
освобождаване на подсъдимата Р. П. ДР. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер,
не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, в резултат на извършеното престъпление не са
причинени на трети лица имуществени вреди и извършеното от Р. П. ДР. умишлено деяние,
инкриминирано като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК се предвижда
наказание „Глоба” до 1 000 лв. Не са налице и фактически обстоятелства,
субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение. Поради това и при кумулативното наличие на
посочените предпоставки Р. П. ДР. следва да бъде призната за виновна в извършване на
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, за което да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.
Съдът индивидуализира Глобата като прецени съотношението на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства – като смекчаващи прие младата възраст, чистото съдебно минало,
изразеното критично отношение и добрите й характеристични данни. Отегчаващи за това
деяние – съдът прие,умисъл на подсъдимата да укрие наркотичното вещество от полицаите.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други
„подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на
подсъдимата ,предвид сравнително младата й възраст и липсата на морално-волеви
задръжки.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с
финансовото състояние на подсъдимата – същата работи,но получава доход в минимален
размер , няма задължения за издръжка към ненавършили пълнолетие деца, с имотното й
положение - не притежава недвижими имоти и МПС ва, , не притежава движимо имущество
с единична стойност над 1 000 лв., ценни книги, дялове в дружества и парични средства в
банкови сметки и със семейното му такова – не е омъжена.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си, с
което наложи на подсъдимия справедливо административно наказание при условията на чл.
78а от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. За да стигне до
този извод Съдът се съобрази и с разпоредбата на ал. 5 на чл. 78а от НК.
Определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира за
една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели, а именно - да се поправи и превъзпита
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително
върху него, да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се
11
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
В случай на служебно издаване на Изпълнителен лист по отношение на наложеното
административно наказание, подсъдимият следва да заплати и дължимата за това действие
държавна такса в размер на 5 лв.
Относно веществените доказателства:
Съдът отне в полза на Държавата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК веществените
доказателства- предмета на престъплението - марихуана с нетно тегло 14,91 /остатъчно
количество след анализ/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 9,9 тегловни % -на съхранение в „Централно митническо управление”,
отдел „МРР-НОП” гр.София, и средството на престъплението – плик с опаковка, като
постанови след влизане в сила на Присъдата ,веществените доказателства да се унищожат-
/чрез изгаряне/ по надлежния за това ред.
Също така съдът постанови на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, веществените
доказателства – плик с диск и 26 листа разпечатка от мобилен телефон , ДА ОСТАНАТ
приложени по делото ,а вещественото доказателство – мобилен телефон марка“Iphone“ с
имей ***************, ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика му- Р. П. ДР. с ЕГН:**********
или на изрично упълномощено от нея лице.
Относно разноските:
Съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото направените по делото от
Досъдебното производство разноски за извършена Физико-химическа експертиза в размер
77.16 лв., вносими по сметка на ОДМВР- Хасково, както и по Бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 5 лв. , при служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима
по сметката на Районен съд - Свиленград.

Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:...................................


12
Съобщи за изтекли лични данни