Решение по дело №1109/2018 на Районен съд - Дупница
Номер на акта: | 428 |
Дата: | 29 ноември 2018 г. (в сила от 17 декември 2018 г.) |
Съдия: | Светла Василева Пейчева |
Дело: | 20181510201109 |
Тип на делото: | Административно наказателно дело |
Дата на образуване: | 26 юли 2018 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ по
Решение № 428/29.11.2018 г. по НАХД № 1109/2018г.
по описа на Районен съд
Дупница
Дупнишката
районна прокуратура е направила предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия Е.Д.С., роден
на ***г***, българин, българско гражданство, неженен, с основно образование,
неосъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл. 324, ал.1 от НК, а именно за това,
че на 25.06.2018 г. в гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „***“ е упражнявал
професия – таксиметров превоз на пътници с лек автомобил марка „Дачия“, модел
„Логан“ с рег. № КН ***АХ, жълт на цвят, с таксиметрова табела на покрива с надпис
„Такси“, облепен със стикери на фирма „МЕГА ТАКСИ“ с включен фискален апарат
без да има съответната правоспособност (без да притежава Удостоверение за водач
на лек таксиметров автомобил, изискуемо по Наредба № 34/1999 год. на
Министерство на транспорта – не притежава надлежно необходимите съгласно чл.
18: „Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните
изисквания: Да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“,
издадено след успешно полагане на изпит,
валидно за съответната община“).
По време на съдебното производство е участвал представител на ДРП, който счита, че обвиняемият е извършил престъплението в което е обвинен, моли същият да бъде признат за виновен, и да му бъде наложено наказание в минимален размер съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК.
Обвиняемият Е.Д.С., не се явява. Същият е представляван от адв. С., който пледира подзащитният му да бъде оправдан, на основание чл. 304 от НПК, тъй като се касае за административно нарушение по чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, като следва на основание чл. 305, ал. 6 от НПК да бъде приложена санкция по чл. 93, ал. 1 от ЗАвтПр. Алтернативно е направено искане, в случай, че съдът не уважи направеното искане за определяне на квалификация на деянието по чл. 24, ал. 1 от ЗАвтПр, за налагане на административно наказание глоба, по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, в минимален размер.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По фактическата обстановка:
Обвиняемият Е.Д.С. е роден на ***г***, българин, българско гражданство, неженен, с основно образование, неосъждан, ЕГН **********.
На 25.06.2018 г., полицейските служители Й.К. и В.И. били редовна смяна, на работа. Същите осъществявали , съгласно утвърден график на Началника на РУ Дупница, контрол по автомобилния транспорт на територията на Община Дупница. В изпълнение на задълженията си, около 10.20 ч. двамата свидетели се намирали на ул. „***“ и извършвали контрол за неправилно паркирани МПС, когато до тях паркирал лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № КН ***АХ, жълт на цвят, с таксиметрова табела на покрива с надпис „Такси“, на която нямало поставен чохъл и липсвала табела „Не работи“. Автомобилът бил облепен със стикери на фирма „МЕГА ТАКСИ“. При направената проверка свидетелите установили, че автомобилът е с включен фискален апарат. Обвиняемият не могъл да представи издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз и пътна книжка, издадена от превозвача. От приложената по делото справка от Изпълнителна агенция „Автомобилна регистрация“ гр. Кюстендил е видно, че няма данни обвиняемият С. да е издавано Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил.
На 17.07.2018 г. Е.Д.С. бил привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление по чл. 324, ал.1 от НК. Не му е взета мярка за неотклонение .
С оглед на гореизложеното обвиняемият Е.Д.С. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 324, ал.1 от НК.
От обективна страна:
Непосредствен
обект на закрила от чл. 324 от Наказателния кодекс е
уреденият от държавата ред за упражняване на определена професия или определен
занаят без съответната правоспособност на упражняващия ги. Създаденият ред за
удостоверяване на правоспособността е именно гаранцията, че лицето, което я е
придобило, има всички права да упражнява професията или занаята.
От обективна страна на 25.06.2018 г. в гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул.
„***“ е упражнявал професия – таксиметров превоз на пътници с лек автомобил
марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № КН ***АХ, жълт на цвят, с таксиметрова
табела на покрива с надпис „Такси“, облепен със стикери на фирма „МЕГА ТАКСИ“ с
включен фискален апарат без да има съответната правоспособност (без да
притежава Удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил, изискуемо по Наредба № 34/1999 год. на Министерство
на транспорта – не притежава надлежно необходимите съгласно чл. 18: „Водачът на
лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: Да
притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, издадено след
успешно полагане на изпит, валидно за съответната община“). Следва да се
има предвид, че системността и трайността на упражняването на професията „таксиметров
превоз на пътници“, не е съставомерно обстоятелство, а такова е естеството на
извършваната дейност. В този смисъл Решение № 368 от 2.10.2009 г. на ВКС по н.
д. № 364/2009 г., II н. о., НК. От друга страна
следва да се има предвид, че в Решение № 635/13.10.2004г, постановено по
н.д. № 208/2004г. на ІІ н. о. на ВКС се застъпва тезата, че в подобни случаи е
осъществен състава на чл. 324, ал. 1 от НК, тъй като придобиването на правоспособност за управление на лек
автомобил изисква много по-тесен кръг познания от познанията, необходими за
придобиване на правоспособност за извършване на таксиметрова дейност, то и
следователно упражняването на последната
дейност без съответното разрешение осъществява състав на престъпление по чл.
324, ал. 1 от НК. Съгласно Тълкувателно решение № 31/16.10.1969Г., постановено
по н. д. № 29/1969г. на ОСНК извършването на престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК
е налице когато не само липсва разрешение за извършване на дадена дейност, но
липсва и правоспособност за извършването ѝ.
От субективна страна:
Обвиняемият С. е извършил деянието умишлено при пряк умисъл – съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е желаел настъпването им.
Разпитан на досъдебното производство обв. С. не се признава за виновен, не дава обяснения, твърди, че не е извършвал таксиметрови превози .
Обвинението се потвърждава от: показанията на свидетелите К. и И.; докладна записка; списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз; копие от пътна книжка и пътен лист; характеристична справка на обвиняемия; справка КАТ- ПП при ОДМВР гр. Кюстендил; справка от Автомобилна администрация, Областен отдел „Автомобилна регистрация“ гр. Кюстендил; справка за съдимост.
Горното престъпление е безрезултатно и за него се предвижда „Лишаване от свобода до една година“ или с „Глоба“ от сто до триста лева.
Видно от свидетелство за съдимост (л.14), обвиняемият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
По определяне на наказанието:
По отношение на обвиняемият са налице условията за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК. Същият не е осъждан за престъпление от общ характер, и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 8, раздел 4 от НК, за престъплението за което е признат за виновен се предвижда наказание „Лишаване от свобода до една година“ или с „Глоба“ от сто до триста лева, не са настъпили имуществени вреди от престъплението. Предвид на горното, съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00 лева.
Размерът на наказанието е определен при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като такива са преценени ниската степен на обществена опасност на дееца (не осъждан)/ и деянието –предвид времето, мястото, начина и обстоятелствата, при които е извършено престъплението.
Такова по вид и размер наказание, съдът приема, че е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дейците, справедливо е и ще въздейства на обвиняемите поправително- възпитателно и предупредително- възпиращо, а на останалите членове на обществото-предупредително- възпиращо.
По изложените съображения, съдът произнесе решението си
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: