РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Монтана 7 юни 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на 13.05.2022 г. в
състав:
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
А., като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм.д. № 126 по описа на АдмС Монтана за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.
С решение № 16 от 07.02.2022 г. по АНД № 1408/2021 г. по
описа на Районен съд – Монтана е потвърдено Наказателно Постановление № АН - 01
- 86 издадено на 06.12.2021 г. от Директор на РЗИ - гр. Монтана, с което на
основание чл. 209а, ал. 1 от 33, на Н.А.Й. *** е наложено административно
наказание „глоба" за административно нарушение по I, т. 12 и т. 32, б. "б"
от Заповед № РД - 01 - 890/03.11.2021г. на Министъра на здравеопазването,
затова че в заведението има клиенти, консумиращи напитки без представен валиден
документ за ваксинация, преболедуване или представен отрицателен резултат от
бърз антигенен тест или PCR изследване.
В законовия срок против решението е
подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, чрез процесуалния
си представител адв. Е., с която твърди, че г-жа Й. е „управител на
обекта", а въпросният обект е „кафе-аперитив". Посоченият обект не
представлява правен субект по българското право, и съответно не би могъл да има
и "управител". Твърди, че в съдебно заседание на въпроса как са
установили качеството „управител" на г-жа Й., актосъставителите отговарят,
че са направили справка в Търговския регистър, но в този регистър не съществува
обект „кафе-аперитив", а г-жа Й. не фигурира никъде като управител (нито
на кафе-аперитив, нито на друго дружество). Районният съд неправилно е
достигнал до заключението за качеството „управител на кафе-аперитив" на Н.Й.,
което прави и решението неправилно, а като такова то следва да бъде отменено. Не
е ясно и като какъв правен субект е санкционирана г-жа Й.. Санкциите за
физически лица са едни (глоба в определен размер по чл. 209а, ал. 1), а за
юридически лица и еднолични търговци (имуществена санкция в съвсем различен
размер по чл. 209а, ал. 2). От една страна, ако Й. е санкционирана като
физическо лице, а не като едноличен търговец, защото санкцията е наложена по
ал. 1, а не по ал. 2 на чл. 209а от Закона за здравето. Във въпросния ден,
когато е констатирано твърдяното нарушение Н.Й. е била в качеството си на
сервитьор в заведението. Предвид факта, че административно-наказателната
отговорност е лична, в това си качество (ФЛ-сервитьор) Й. може да бъде
санкционирана само и единствено, ако лично та не разполага с валиден документ
за ваксинация (съвсем друг състав на нарушение). Нито органът, установил
нарушението, нито санкциониращият орган твърдят нещо подобно. Н.Й., като
физическо лице с ЕГН не е нито собственик, нито стопанисващ заведението, за
което прилага извадка от Национален туристически регистър, заведения за хранене
и развлечение с валидна категоризация. Ако Й. е санкционирана като едноличен
търговец или като управител на „кафе-аперитив" - квалификацията е грешна,
тъй като г-жа Й. е санкционирана в качеството й на представител на търговец или
като Едноличен търговец с ЕИК. и трябва да бъде подробно описан кой е този
търговец и да бъде санкциониран самият търговец, а това не е направено. В
допълнение, санкцията е по чл. 209а, ал. 2, а не по ал. 1. Тоест,правната
квалификация на нарушението е грешна. Когато се налага санкция за това, че в
дадено заведение са допуснати клиенти, които консумират без валиден
сертификат,санкцията се носи от собственика на или стопанисващия заведението - търговец
(било то юридическо лице или едноличен търговец и санкцията е имуществена санкция
по ал. 2), а не от сервитьора - физическо лице (глоба). Авторството на
нарушението не е доказано и постановлението е изцяло объркано и
незаконосъобразно. Използваният термин за наложена санкция „глоба" навежда
на мисълта, че г-жа Й. е глобена в лично качество, но както посочихме по-горе,
това означава тя да е санкционирана за това, че не притежава валиден документ
за ваксинация, преболедуване или отрицателен тест, което не се твърди. Самият
факт, че следва да гадаем като какъв субект и за какво е санкционирана г-жа Й.,
представлява достатъчно самостоятелно основание за отмяна на настоящото
наказателно постановление, като незаконосъобразно. Тази необоснованост води до
сериозно затруднения в реализирането на правото на защита на санкционираното
лице. Тези обстоятелства не са взети предвид в обжалваното решение, което
обуславя неговата незаконосъобразност. Законът не допуска Физическо лице да
бъде санкционирано в лично качество за допускане на клиенти в заведение,
собственост или стопанисвано от търговец. Този порок е непоправим, тъй като санкциите
са съвсем различни по вид - глоба/имуществена санкция и съвсем различнн по
размер. На следващо място, в решението си районният съдия твърди, че в
издаденото НП действително не е отразено ЕГН на нарушителя, но са отразени
трите му имена и точен адрес, с оглед на което допуснатото процесуално
нарушение не е съществено. Точното и недвусмислено посочване на ЕГН на
нарушителя е абсолютно необходим реквизит на НП и липсата или неточното му
посочване не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното
постановление. Предвид правораздавателния характер на наказателното
постановление, въпросният реквизит не може да се извлича по тълкувателен път от
съдържанието на други документи, приложени към административнонаказателната
преписка. Той е от кръга на задължителните от минимално изискуемото съдържание
на наказателното постановление, указано в чл. 57, ал. 1, т. 4, която е и норма
с императивен характер, а липсата му субсимира процесуално нарушение. Съгласно
Закона за гражданската регистрация белезите, отличаващи правните субекти от
всички останали субекти от тази са именно имената и ЕГН-то. Ето защо, липсата
на който и да е от тези белези опорочава издаденото НП и съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, не само поради това, че произтича от
неспазването на императивна процесуална норма, а същевременно разкрива и
нарушение на основен принцип в административнонаказателния процес, а именно
личният характер на административнонаказателната отговорност. За такъв формален
недостатък, именно с оглед правната му природа и последици, ЗАНН не предвижда
процесуален ред за отстраняване на грешки допуснати в санкционния акт, по
аналогия на установения в чл. 53, ал. 2 ЗАНН за преодоляване, при определени условия,
на нередовности в АУАН, нито е налице основание за субсидиарно приложение на
др. аналогичен процесуален ред за поправка. В този смисъл твърдението на
районния съдия се явява неправилно, което прави и решението неправилно и
незаконосъобразно, а като такова - трябва да бъде отменено. След издаване на
акта за установяване на административно нарушение (АУАН), г-жа Й. е входирала и
възражение, което е обсъдено твърде бланкетно и лаконично в процесното решение.
Не става ясно защо наведените с възражението твърдения и аргументи са „неоснователни".
С направеното възражение г-жа Й. е оспорила съществени части от твърдяната
фактическа обстановка. Тя е навела твърдения, на първо място, че лицето без
валиден документ за ваксинация няма качеството „клиент", а на следващо
място, това лице дори не се е намирало на закрито, а е било седнало на маса
извън обекта. Самият текст на т. 32, буква „б" съдържа изрази, като
„влизане в обекта/мероприятието“, които навеждат на логичния извод, че не може
да се санкционира лице, което се намира на открито, просто защото все още в
Република България не е наложен т.нар. пълен локдаун за неваксинирани граждани.
Те могат да се движат свободно на открито и да сядат където си поискат (пак на
открито). Лицата, упражняващи търговска дейност, като ресторантьори (заведение
за хранене и др. по т. 12 от Заповедта), все още не разполагат с
правоохранителни функции, за да могат да дават нареждания и да осъществяват
принудителни мерки по премахването на граждани от открити площи. В допълнение
на всичко, отново обръщаме внимание, че от съдържанието на наказателното
постановление не става ясно санкцията да е наложена на търговец, извършващ
дейност, като ресторантьор (заведение за хранене и др. по т. 12 от Заповедта).
В писмена молба пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата с аналогични съображения.
За
ответната страна, се явява юрк. Полин Гълъбова, която оспорва жалбата. В
писмено становище моли акта да бъде потвърден, Счита, че „кафе-аперитив” е
правен субект съгласно чл. 124, ал. 5, т. 1 от ЗТ. Обектът, с наименование
„Дежа вю” се стопанисва от ЕТ „Лорина – Г-Н.Й.”, като при справка в търговския
регистър, се установява, че физическо лице – търговец е именно Н.А.Й.. Нарушението
е осъществено чрез бездействие като правилно е определена и неговата правна
квалификация.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Решението на
районния съд е обосновано и мотивирано и предлага същото да бъде
потвърдено.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното
производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което
същата е допустима.
Настоящият
касационен състав при Административен съд – Монтана, след като обсъди
наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното:
Въззивният съд, въз основа на събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства приема, че по повод на усложнена
епидемична обстановка, свързана с повишената заболяемост на българските
граждани от вирус COVID-19, министърът на здравеопазването е издал Заповед №
РД-01-890/03.11.2021 г., в сила от 04.11.2021 г., в която в т. 32, б. „б" изрично
е отразено, че „въведените противоепидемични мерки по т. 2, 4, 5, 6, 8, 10, 11,
12, 13, 14 и 17, може да не се прилагат при следните условия: б) ръководителят
на обекта/организаторът на мероприятието е взел решение и е създал необходимата
организация за допускане в обекта, съответно на мероприятието само на лица,
които: аа) са ваксинирани или преболедували COVID-19, удостоверено с валидни
документи за ваксинация или за преболедуване или бб) представят отрицателен
резултат от проведено до 72 часа преди влизане в обекта/мероприятието
изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVTD-19 или бърз
антигенен тест (до 48 часа преди влизане в обекта/мероприятието), удостоверено
чрез валиден документ." На 18.11.2021 г., в обект Кафе-аператив, находящ
се в гр. Монтана, ж.к. Плиска бл.10 инспектори на РЗИ Монтана свидетелите Пламена
Първанова и Петя Димитрова, съвместно със служители от РУ гр. Монтана,
извършили проверка по повод изпълнението на издадената заповед, при която установили,
че в заведението има клиенти, консумиращи напитки без представен валиден
сертификат за ваксинация, преболедуване или представен отрицателен резултат от
PSR изследване или бърз антигенен тест. Проверката е извършена в присъствието
на управителя на обекта, Н.А.Й., която е била поканена за съставяне на АУАН на
26.11.2021г. в РЗИ Монтана. Нарушителката е подала писмено възражение по повод
на извършената проверка, като твърди, че външната част на заведението се намира
в подблоково пространство, от двете страни е отворено и се преминава свободно
през него, дори и от лица, които не са клиенти на заведението. За въпросния
клиент заявява, че не е бил обслужен и е бил седнал при клиент на заведението,
показал й отрицателен антигенен тест. Тези възражения са обсъдени, приети са за
неоснователни и е съставен АУАН, който е подписан от нарушителя. Въз основа на
акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, като така описаната
фактическа обстановка се приема за безспорно установена от въззивния съд. Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните
доказателства въззивният съд приема, че наказаното лице е извършило
административно нарушение по раздел I, т. 12 и т. 32, б."б" от
Заповед № РД - 01 - 890/ 03.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването. От
обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез
бездействие, т.е. към момента на проверката в обекта Кафе-аператив „Дежа вю”,
гр. Монтана, нарушителката не е изпълнила задължителните предписания за
изискване от клиентите на заведението и допускането им само след представяне на
валиден документ по смисъла на издадената заповед. От субективна страна
административното нарушение е извършено умишлено, тъй като по данни на
разпитаните свидетели лицето, което е било без валиден документ е консумирало
напитка и освен това е заявило, че никой не й е поискал да представи такъв и
самата тя не е знаела, че трябва да притежава. Съдът не споделя наведеното от
пълномощника на жалбоподателката оплакване, че в хода на проведеното административно
производство е допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение,
изразяващо се в непосочване в издаденото НП на задължителни негови реквизити, в
който смисъл е чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. В издаденото НП действително
не е отразен ЕГН на нарушителя, но са отразени трите му имена и точен адрес, с
оглед на което допуснатото процесуално нарушение не е съществено и в никакъв
случай неотстранимо. Налице е и подробно описание на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено, с оглед на което по никакъв начин не са
накърнени процесуалните права на наказаното лице. С факта на подаване на
възражение преди съставянето на АУАН, жалбоподателката е разбрала какво
нарушение й е вменено да е извършила и е осъществила правата си на нарушител в
административното производство. Възражението за наличие на „маловажен
случай" съдът приема за неоснователно, тъй като се касае за въведена
извънредна епидемична обстановка в цялата страна при ежедневно увеличаване на
броя на заболелите лица. Нарушението е извършено на територията на обект, в
който се намират множество хора, които са били изложени на потенциалната
възможност от заразяване. Съблюдавайки вида и размера на наказанието, а именно глоба
от 300 до 1000 лева, административнонаказващият орган е определил минимално по
размер наказание, което е законосъобразно, справедливо и в най-пълна степен
покрива целите по чл. 12 от ЗАНН. При извършена служебна проверка не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното
постановление на процесуално основание. С оглед изхода на делото, съобразявайки
и направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира че жалбоподателката следва да заплати на противната страна
разноски по делото в размер на 100.00 (сто) лева.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и
съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени
процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не
е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на
постановеното решение. Правилно е приложил и материалния закон, като е
съобразил доказателствата по делото, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност.
Съдебният състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд,
без да счита за необходимо да ги преповтаря, като намира, че същите изцяло
кореспондират със събраните по делото доказателства, като на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето решение и препраща
към същите.
По делото няма спор по въведените, с раздел I., т. 12 от
Заповед № РД-01-890 от 03.11.2021 г. на д-р Стойчо Кацаров
- Министър на
здравеопазването, временни противоепидемични мерки, с които
са преустановени посещенията в игралните зали, казината и заведенията за
хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, включително и
тези към местата за настаняване. Няма спор и по раздел I., т. 32, б. „б” от
същата Заповед, която допуска възможност предвидените противоепидемични мерки да
не се прилагат, тогава когато ръководителят на обекта/организаторът на
мероприятието е създал необходимата организация за допускане в обекта,
съответно на мероприятието само на лица, които:
аа) са ваксинирани или преболедували COVID-19,
удостоверено с валидни документи за ваксинация или за преболедуване или
бб) (доп. - Заповед №РД-01-915 от 09.11.2021 г.)
представят отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в
обекта/мероприятието изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19
или бърз антигенен тест (до 48 часа преди влизане в обекта/мероприятието),
удостоверено чрез валиден документ или удостоверение за наличие на антитела
срещу SARS-CoV-2.
в) условията по букви „аа“ и „бб“ не се прилагат по
отношение на лица до 18 годишна възраст.
При така установеното правило за поведение, текстът на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ указва, че всеки „който” наруши или не изпълни въведените от
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, се наказва с глоба, т.е.
наказание е предвидено за всяко едно лице, което наруши забраната, без значение
неговото качество. Законодателят не въвежда условия или разграничения за качеството на това лице – дали е управител
на заведение, клиент или друго, поради което и всички тълкувания в тази посока
остават ирелевантни и несъстоятелни, тъй като не кореспондират с правната норма.
Наказаното лице е физическо лице с наложена административна санкция „глоба”,
което според употребеното от законодателя понятие „който” подлежи на такова
административно наказание. В тази връзка предвидената за търговеца санкция не
дерогира санкцията предвидена за физическите лица.
Неоснователно е и възражението, че лицето, за което е
установена липса на валиден изискуем документ, не е било клиент на заведението,
тъй като заведението е на открито, а ресторантьорите не разполагат с
правоохранителни функции. От значение е вмененото със закон императивно задължение
на ръководителя на обекта, каквото качество безспорно има
административнонаказаното лице, а именно: да създаде необходимата организация
за допускане/преминаване и т.н. в същия този обект, само на лицата, които
отговарят на условията в Заповедта.
Неоснователно е възражението, че липсата на ЕГН съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила. От една страна, за да има
съществено нарушение на процесуалните правила, последното следва да бъде
такова, че поради неговото допускане, да води до друг правен резултат, каквото
в случая не се установява. От друга страна, непосочването на ЕГН е елемент касаещо
формата на акта, не процесуалните правила, като същевременно непосочва на ЕГН
на нарушителя не създава въпроси по неговата индивидуализация, поради което
само по себе си не съставлява основание за отмяна на издадения акт.
При служебна проверка на решението
съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението за допустимо, валидно и
в съответствие с материалния закон.
При този изход на делото, на ответната страна, с оглед
своевременно направеното искане от процесуалния й представител юрк Гълъбова,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
във вр. 63в от ЗАНН, Административен съд – Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно решение № 16
от 07.02.2022 г. по АНД № 1408/2021 г. на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Н.А.Й. ***
ДА ЗАПЛАТИ на РЗИ - гр. Монтана 100 лева разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: