Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-25 05.03.2021
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На шестнадесети
февруари две
хиляди двадесет и първа година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНСКА МАЙСКА
2.
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 151 по описа за
2021 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Общинско
предприятие “Благоустрояване, комунално стопанство и озеленяване” /ОП БКСО/, Община
Несебър, ЕИК 0000571220111, представлявано от директора Димитър Стоилов Панев, чрез
адв. Евдокия Делибалтова - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Генерал
Гурко“ №27а, ет.1, против Решение №260075 от 09.11.2020г. постановено по гр. дело № 498/2020 г. по описа на Районен
съд- Несебър, с което съдът e отменил
Заповед № 2333/05.05.2020г. на Директор на ОП БКСО, с която е прекратено
трудовото правоотношение на М.Д.Г., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ж.к. „М.”,
бл. **, ет.*, ап.**, с Общинско предприятие “Благоустрояване, комунално
стопанство и озеленяване” /ОП БКСО/, Община Несебър, ЕИК 0000571220111,
представлявано от директора Димитър Стоилов Панев, считано от 04.06.2020 г.;
съдът е възстановил М.Д.Г., ЕГН **********,
на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист”, сектор „чистота” в
ОП „Благоустрояване, комунално стопанство и озеленяване” към Община Несебър. Със
същото решение, съдът е осъдил Общинско предприятие “Благоустрояване, комунално
стопанство и озеленяване” /ОП БКСО/, да заплати на М.Д.Г., ЕГН **********,
адрес: гр. Н., ж.к. „М.”, бл. **, ет.*, ап.**, сумата от 4862.13 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
за периода 04.06.2020г. - 26.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлил иска до пълния му
предявен размер от 5948.48 лв. за периода след 26.10.2020 г. до 05.11.2020г.
ведно със законната лихва върху разликата.
Съдът е допуснал, на основание
чл. 242, ал. 2 ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта относно
присъждане на сумата от 4862.13 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа. Съдът е осъдил Общинско предприятие “Благоустрояване, комунално
стопанство и озеленяване” /ОП БКСО/, Община Несебър, ЕИК 0000571220111,
представлявано от директора Димитър Стоилов Панев, да заплати по сметка на
Районен съд - Несебър, сумата от 294.48 лв.- държавна такса върху уважените
искове, както и да заплати на М.Д.Г., ЕГН ********** сумата от 688.38 лв.,
представляваща направени по делото разноски - заплатено възнаграждение за един
адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.
Недоволство от така постановеното
съдебно решение, изразява въззивникът. Навежда доводи за незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт. Посочва, че
същият противоречал на материалния закон и установената съдебна практика.
Твърди, че в случая, работодателят
изпълнил задължението си да проведе подбора съобразно нормативно
регламентираните критерии (чл.329, ал.1 от КТ). Развива съображения в тази
насока. В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика (решение по ТР №3/16.01.2012г.
на ОСГК на ВКС; Решение №223 от 18.11.2019г., постановено по гр.д.№1501/2019г.
на ВКС, ІV-то г.о.; Решение№28/10.05.2012г.,постановено по гр.д.№407/2012г. по
описа на ВКС; Решение №413 от 30.01.2014г., постановено по гр.д.№2362/2013г. по
описа на ВКС). Заявява, че при извършване сравнението между включените в
подбора работници, се преценявали комплексно и обективно както професионалната
им квалификация, така и резултатите от изпълнение на възложените задачи.
Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели. Иска се
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на въззивната
инстанция, с който бъдат отхвърлени като неоснователни исковите претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.Д.Г., ЕГН **********,
чрез адв.Вълканова - БАК, с който същата се оспорва изцяло. Излага се становище
за незаконосъобразност на извършения от работодателя подбор. Цитира се съдебна
практика. Направен е обобщаващ анализ на събраните в първоинстанционното
производство доказателства. Иска се потвърждаване решението на районния съд
като правилно и обосновано. Претендира се присъждане на сторените пред
настоящата инстанция разноски, включително за адвокатски хонорар.
При условията на евентуалност, ако
съдът приеме, че материалният закон не е приложен правилно при постановяване на
атакуваното решение, се иска уважаване на предявените искове на другите
посочени основания за незаконосъобразност на уволнението. В случай, че съдът отмени
решението на районния съд като неправилно, е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Несебър е
предявен иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по
делото, че между страните е сключен трудов договор № 48 от 15.01.2008 г., по
силата на който въззиваемият е назначен на длъжността „специалист КД“ в
предприятието. На основание чл.328, ал.1, т.2, предл.второ от КТ поради
съкращение в щата със Заповед №2333 от 05.05.2020 г. трудовото правоотношение с
работника е било прекратено. Пред първата съдебна инстанция се излагат
твърдения, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като съдържа пороци
във формата, съдържанието и реквизитите. Твърди се от друга страна, че
трудовата функция изпълнявана от въззиваемия не е премахната в действителност,
като е запазена и промяна е настъпила само по отношение на наименованието.
Излагат се обстоятелства, че длъжностното разписание не е представено,
заповедта не е мотивирана, като по този начин са нарушени правото на защита на
въззиваемия и възможността му да реагира своевременно спрямо действията на
работодателя.
Твърди се в
исковата молба, че е налице масово уволнение по смисъла на чл.330а от КТ, като
работодателят не е спазил изискванията на закона и е издал незаконосъобразна
заповед. Според страната съществуват нарушения на чл.8 от КТ, изразяващи се в
злоупотреба с право и недобросъвестност. Сочат се обстоятелства свързани с
неправилно посочване на основанията за уволнение, като заповедта е следвало да
бъде издадена на основание чл.328 ал.1 т.3 или по чл.331 ал.1 от КТ. Ответникът
по жалбата твърди фиктивно съкращаване на длъжността и антидатиране на
издадената заповед за уволнение. Излагат се съображения, че уволнението и
инициирано от кмета на общината, като се твърдят политически, партийни и др.
обстоятелства довели до съкращаването на страната. Излагат се съображения за
нарушение на чл.333 от КТ – наличие на заболяване на страната, с което
работодателят не се е съобразил. Според ищеца основният въпрос който трябва да
бъде изяснен в съдебното производство е дали е налице реално съкращение в щата
за определената длъжност на ищеца или е налице трансформация или пък длъжността
е само преименувана. Твърди се, че на мястото на уволненото лице е назначено
друго.
Ответникът по
предявеният иск Общинско предприятие “Благоустрояване, комунално стопанство и
озеленяване” гр. Несебър е подал отговор на исковата молба, в който подробно е
изложил съображения срещу предявените искове. Същата страна, изразявайки
недоволство от постановеното решение на Районен съд - Несебър във въззивната
жалба, счита, че изложените изводи на първоинстанционният съд са неправилни.
Изразява несъгласие, че не са представени доказателства досежно длъжностите
„специалист КД“ и „главен специалист“. Настоява, че извършения подбор е
законосъобразен, осъществен е между 29 работника, заемащи длъжността „специалист
КД“ и „главен специалист“. Счита, че работодателят е възприел критерии, които
са законосъобразни, отговарят на естеството на работа и дават възможност за
обективна оценка. Определеният от комисията брой точки за всеки един от
работниците подлежи на съдебен контрол само досежно възприетите обективни
показатели – трудов стаж и образование, а по отношение на останалите субективни
показатели не е възможно преценката на съда да измести преценката на
работодателя по целесъобразност. Според страната правилно е определен трудовия
стаж на въззиваемия, а по отношение на останалите критерии – те не подлежат на
съдебен контрол, поради което не са извършени нарушения на правилата въведени
от работодателя и оценката е обективна като подбора извършен въз основа на тази
оценка се явява законосъобразен. Твърди се, че трудовия договор е прекратен с
работник, имащ по-ниска квалификация, справя се по-незадоволително от
предпочетените да останат работници с работата и по тази причина счита, че не
са налице нарушения. Страната коментира разпитаните по делото свидетели Динев и
Тодорова, като сочи, че от показанията им става ясно, че уволненият работник не
се е справял със задълженията си по длъжностна характеристика.
По изложените от
въззивника оплаквания настоящата съдебна инстанция намира, че по установената
съдебна практика на ВКС работодателят винаги има задължение за подбор, когато
при съкращаване на щата премахва част от бройките за една длъжност, както и
когато се възползва от правото на подбор. Задължение за подбор има и когато
работникът или служителят изпълнява идентични или сходни длъжностни задължения
с други работници. Преценката за идентичност е в зависимост от характера и
естеството на длъжностните задължения и няма общо с близостта или съвпадането
или наименованията по щата. Това обстоятелство сочи, че при съкращение на щата
следва да участват всички лица, които изпълняват същите или сходни трудови
функции, като следва да се съблюдава длъжностната характеристика и фактически
предоставените функции, а не наименованието на длъжността. Ако съществува
незначителна разлика между част от изпълняваните от работниците функции,
последните следва да бъдат включени в подбора. Неучастието на всички работници
със сходни функции влече след себе си като последица незаконосъобразност на
извършения от работодателя подбор.
С решение №92 по
протокол №6/24.04.2020 г. на Общински съвет – гр. Несебър е изменен Правилника
за устройството и дейността на въззивника, като е намалена общата щатна
численост от 690 на 552 души. От 01.05.2020 г. е одобрена нова управленска
структура, според която длъжностите „специалист в сектор Чистота“ в
предприятието са намалени на 25 души. В този смисъл в рамките на своите
правомощия Общинският съвет е взел решение за съкращаване на щата на общинското
предприятие, поради което е извършено реално съкращаване на щата. Това решение
на ОС съответно е довело до решението да бъде извършен подбор с оглед
преценката на работодателя във връзка с чл.329 от КТ „при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на
работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството
или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре“. Издадена е заповед №2233/29.04.2020г. на директора на
общинското предприятие Димитър Панев за създаване на Комисия за подбор по
чл.329 от КТ за отделните сектори, включително и сектор „Чистота“, в който
работи въззиваемият. С протокол №3/30.04.2020г. на ОП „БКСО“ е проведено
заседание на Комисия за подбор по чл.329 от КТ в сектор „Чистота“. При
извършеното оценяване ищецът е получил максимален брой точки по критерий 1 –
професионална квалификация /образование, практически опит, придобит в ОП
„БКСО“/, но по отношение на втория критерий – ниво на изпълнение на служебните
задължения – качество, срочност и ефективност, същият е получил 4 от 7 точки,
като е прието, че изпълнението на задълженията от страна на въззиваемия е незадоволително.
Посочените в
протокола от 29.04.2020г. критерии не дават възможност да се прецени причината
поради която на един служител са дадени по-висок брой точки, а на друг
по-нисък. Както правилно е приел първоинстанционният съд не може да се установи
какви конкретни факти и обстоятелства са били в основата на формиране на
оценката по критерия „ниво на изпълнение на служебните задължения – качество,
срочност и ефективност“. Това обстоятелство сочи на незаконосъобразност по
отношение на извършения подбор.
Що се отнася до
въпроса дали длъжността „главен специалист“ и „специалист КД“ са различни
длъжности или се касае за една и съща длъжност, този въпрос по делото остана
неизяснен. От длъжностните характеристики се вижда, че не съществува почти
никаква разлика между тях, а от показанията на разпитаните свидетели Велинов и
Марев се установява, че длъжността „главен специалист“ е ръководна длъжност,
което поставя под съмнение участието на лицата в Комисията по извършване на
подбор с оглед на изложеното от страните.
От разпита на
свидетеля Динев се установява, че същият не е бил в добри отношения с работника
и явно е бил засегнат от факта, че Г. не го е зачитал като ръководител.
Свидетелката Тодорова не е имала преки впечатления от работата на въззиваемия,
а от показанията на свидетеля Динев се установява по делото, че част от
записаното в протокола за извършения подбор не отговаря на реално извършеното.
От друга страна, макар и сформирана комисия по извършване на подбора, специално
по отношение на въззиваемия оценката е дадена от свидетеля Динев, което сочи на
това, че не е извършен обективен и всестранен подбор, установяващ лицата които
по-добре вършат своята работа, което е смисъла на разпоредбата на чл.329 от КТ.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че от работодателя не е
извършен всестранен и обективен подбор, почиващ на ясни и конкретни критерии,
от които да се направи извода защо точно по отношение на въззиваемия е счетено,
че същият не изпълнява трудовите си задължения. С оглед на това, останалите
визирани във въззивната жалба възражения срещу решението са неоснователни,
което налага първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено.
С оглед
резултата по делото въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски в
размер на 1250 лева, за което са представени по делото доказателства. Направено
е възражение от въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
чл.78 ал.5 от ГПК, което не се споделя от настоящата съдебна инстанция поради
фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260075 от 09.11.2020г.,
постановено по гр. дело № 498/2020г. по
описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА Общинско предприятие “Благоустрояване,
комунално стопанство и озеленяване” /ОП БКСО/, Община Несебър, ЕИК
0000571220111, представлявано от директора Димитър Стоилов Панев, ДА ЗАПЛАТИ на
М.Д.Г., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ж.к. „М.”, бл. **, ет.*, ап.**, сумата
от 1250 лева, направени по делото разноски пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от решението
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.