РЕШЕНИЕ
№ 305
05.08.2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 09.07.2019г., в следния
състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Рени Ковачка
Димитър Ковачев
При участие на секретаря Катя Станоева като разгледа
докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 370 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от М.К. чрез адв. В. срещу Решение № 20 от 01.03.2019г., постановено по гр. д. № 1674/2018г.
по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която е уважен предявения от
„Топлофикация Перник“АД установителен иск по чл. 415 от ГПК с предмет цена на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия до размер от 308,61 лева и лихва за
забава в размер на 54,56 лева като е осъден за заплащане на деловодни разноски
и разноски по заповедното производство.
С жалбата моли решението да бъде обезсилено като
недопустимо поради оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК в съответната част,
водещо до недопустимост на исковете, а освен това исковата молба била
просрочена.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение за първата инстанция и се иска неговото намаляване.
Няма изложени конкретни оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението.
Постъпил е отговор с който жалбата се оспорва.
ПОС след
преценка на валидността и допустимостта на решението намира същото за
недопустимо в обжалваната част.
На първо място следва да се отбележи, че довода на
жалбоподателя за недопустимост на исковата молба поради просрочване е
неоснователен. Съобщението за подаденото възражение с указания да се предяви иска
по чл. 415 ГПК е връчено на заявителя на 14.02.2018г., а
исковата молба е от 13.03.2018г. и е спазен едномесечния срок.
Независимо
от това обаче решението е недопустимо.
Видно от материалите по делото с молба от 17.04.2019г.
адресирана до ПРС по гр.д. № 1674/2018г. М.Й.К. е оттеглил подаденото от него
възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта и за сумите
308,61 лева –цена на ТЕ за периода 01.12.2014г. до 30.04.2017г. и за сумата от
54,56 лева лихва за забава за периода 08.02.2015г. – 04.01.2018г.
Доколкото в ГПК не се съдържа срок до който може да
стане оттеглянето на подадено срещу заповед за изпълнение възражение, то следва
че това може да се направи във всяко положение на делото до влизане на
решението по иска по чл. 415 в сила.
В конкретния случай макар да е направено след
постановяване на обжалваното решение оттеглянето е валидно и води до влизане в
сила на заповедта за изпълнение и отпадане на правния интерес от предявените
искове, който пък е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно във всяко положение на делото.
С оглед влизането в сила на заповедта за изпълнение и
отпадналия правен интерес от исковете, то те се явяват недопустими, поради
което и постановеното решение също е обективно недопустимо в обжалваната му
част и ще следва да се обезсили по главния предмет на делото и производството
по исковете да се прекрати, а заповед за изпълнение N. 316/18.01.2018г. издадена по ч.гр.д. 404/2018г. на
ПРС да се обяви за влязла в сила за сумата от 308,61 лева –цена на ТЕ за
периода 01.12.2014г. до 30.04.2017г. и сумата 54,56 лева лихва за забава за
периода 08.02.2015г. – 04.01.2018г.
Относно разноските
за заповедното и първоинстанционното исково производство ПОС намира следното:
Решението в частта с която е осъден жалбоподателя
ответник за разноски е правилно.
Невярно е твърдението в жалбата за направеното
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Напротив в протокола от
последното заседание на ПРС е записано изрично изявление на адвокат В., че
НЕ прави такова възражение.
Относно разноските за заповедното дело и исковия
процес и в двете инстанции ПОС намира, че възражението за недължимост изобщо на
разноски е несъстоятелно.
Независимо, че производството по исковете частично ще
се прекрати, а в другата част е в полза на ответника ПОС намира, че разноските свързани
с уважената част от исковете (която ще бъде обезсилена и делото прекратено) са
в тежест на ответника, защото той е дал повод за завеждане на делото с подаване
на възражението и последващото му оттегляне е ирелевантно за отговорността му за разноски щом като заповедта
за изпълнение влиза в сила. Това е така тъй като общият принцип установен в чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК – разноски се присъждат съобразно крайния изход на
материално-правния спор - се прилага и когато се касае за иск по чл. 415,
производството по който е било прекратено поради оттегляне на възражението по
чл. 414 ГПК след предявяване на иска. Исковото производство по чл. 415 ГПК е продължение
на заповедното и при разпределяне на отговорността за разноски следва да се има
предвид не само изхода на исковия процес, но изхода на материално-правния спор
за съществуването на вземането и щом като крайния резултат – влизане в сила на
заповедта е негативен за него (вземането съществува), то и длъжника по
заповедта дължи и разноските за исковия процес, който е предизвикал с подаване
на възражение срещу заповедта. По същите съображения на жалбоподателя не се
дължат разноски за тази част от претенциите по която производството ще бъде
прекратено.
По изложените по-горе съображения за въззивното дело на
жалбоподателят не се дължат разноски, но той дължи на въззиваемия ищец разноски
в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение като ПОС намира за
основателно възражението на жалбоподателя за прекомерност на поисканото
възнаграждение за юрисконсулт от 200,00 лева поради липсата на каквато и да било
правна и фактическа сложност на въззивното дело.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА
ВЛЯЗЛА В СИЛА заповед за изпълнение N. 316/18.01.2018г. издадена по ч.гр.д. 404/2018г. на ПРС
за сумата от 308,61 лева- цена на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.12.2014г. до 30.04.2017г. и за сумата 54,56 лева лихва за
забава за периода 08.02.2015г. –
04.01.2018г.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20 от
01.03.2019г., постановено по гр. д. № 1674/2018г. по описа на Пернишки районен
съд, в частта, с която са уважени
предявените от „Топлофикация Перник“АД искове по чл. 415 от ГПК като е признато
за установено, че М.Й.К. дължи на дружеството сумата от 308,61 лева- цена на ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2014г. до 30.04.2017г. както и сумата от 54,56 лева лихва за
забава за периода 08.02.2015г. –
04.01.2018г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение N. 316/18.01.2018г. КАТО
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове в тези части..
ПОТВЪРЖДАВА решението в
частта по разноските. В отхвърлителните си части решението не е обжалвано и
е влязло в сила.
ОСЪЖДА М.Й.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Перник“АД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ сумата от 100,00 лева –
възнаграждение за защита от юрисконсулт пред въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
: Членове : 1. 2.