Р Е Ш Е Н И Е
№ 279
гр. Велико
Търново, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в съдебно заседание на
деветнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10272/ 2021 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба на
Дирекция „Инспекция по труда“ /Д„ИТ“/ - гр. Русе с адрес гр. Русе, ул.
„Александровска“ № 53, представлявана от директора И.Н.Н., против Решение № 184
от 14.09.2021 г., постановено по АНД № 2021420200500/ 2021 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 18-001565/ 06.04.2021 г., издадено от директора на Д„ИТ“ - гр.
Русе, с което на „Поделение за товарни превози – Горна Оряховица“ – гр. Горна
Оряховица, за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда и на
основание същата законова разпоредба, е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500,00 лева. В касационната жалба се навеждат
оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му
при неправилно приложение на закона, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от НПК. Счита, че съдът неправилно е анализирал законосъобразността на
дадените на работодателя задължителни предписания за осигуряване на работно
облекло от страна на работодателя, а не обстоятелството, че „Поделение за
товарни превози – Горна Оряховица“ в качеството му на работодател не е
изпълнило тези влезли в сила задължителни предписания и по-конкретно
задължително предписание № 1, дадено в протокол от извършена проверка с изх. №
ПР1939108/ 28.01.2020 г. на Д„ИТ“ - гр. Русе, което именно е санкционираното от
АНО деяние. Развиват се и съображения за обосноваване законосъобразността на
отмененото наказателно постановление. От настоящата инстанция се иска да отмени
обжалваното решение на районния съд и да се произнесе по съществото на спора,
като потвърди НП на директора на Д„ИТ“ - гр. Русе. В съдебно заседание,
касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба „Поделение за товарни превози – Горна Оряховица“ – гр. Горна Оряховица, чрез пълномощника си гл. ***Л., заема становище за нейната неоснователност. В писмен отговор и в хода на устните състезания развива доводи за правилността на обжалваното съдебно решение, като изтъква, че съдът е анализирал липсата на конкретика относно съставомерни признаци на изпълнителното деяние, именно в обжалваното пред него НП, а не на такава конкретика в дадените задължителни предписания. Излага и съображения за допуснати други съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за недоказаност на претендираното от АНО съставомерно деянието.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново дава заключение за неоснователност на жалбата и за законосъобразност
на въззивното съдебно решение. Счита, че същото е правилно и обосновано, тъй
като в АУАН и НП не е извършено пълно и точно описание на санкционираното
деяние. Освен това намира, че работодателят, при когото е извършена проверка не
е „Поделение за товарни превози – Горна Оряховица“ – гр. Горна Оряховица, а в
„БДЖ Товарни превози“ ЕООД, което е трябвало да бъде адресат и на дадените
задължителни предписания. С тези съображения предлага обжалваното съдебно
решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на въззивното
съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена по пощата,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1
от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс,
приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
В производството пред районния съд е
било установено, че в резултат на извършена от служители на Д“ИТ“ – гр. Русе
проверка, на „БДЖ Товарни превози“ ЕООД – гр. София, Локомотивно депо в гр.
Русе към „Поделение за товарни превози – Горна Оряховица“, на работодателя са
дадени задължителни предписания „да осигури
на всички работници и служители необходимото работно облекло/
в случай, че е изтекъл срокът
на износването му/, съгласно изискването на чл. 6, ал. 1 от Наредба за
безплатното работно и униформено облекло (ДВ бр. 9/2011 г.)“, с определен срок
за изпълнение 16.03.2020 година. Предписанието
е обективирано в т. 1 от Протокол за извършена проверка с изх. №
ПР11939108/ 28.01.2020 г., с отбелязване, че е връчен на работодателя, чрез
длъжностно лице, на датата на съставянето му, а регистрационният номер от
деловодството на „Поделение за товарни превози – Горна Оряховица“ е от дата
29.01.2020 година. Не се спори, че цитираните задължителни предписания не са
били обжалвани и са придобили стабилитет. Съгласно дадените пред районния съд
свидетелски показания на служители в Д“ИТ“ – гр. Русе, във връзка с подаден
сигнал от работник в Локомотивно депо в гр. Русе е била извършена последваща
проверка, при която е установено, че предписанието не е било изпълнено в
определения срок. От извършилия последващата проверка гл. инспектор в Д“ИТ“ –
гр. Русе, на „Поделение за товарни превози – Горна Оряховица“ е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 18-001565/ 22.01.2021 г., за
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. В акта са описани подробно посочените
по-горе обстоятелства и е отразено, че неизпълнението е от 17.03.2020 г., като
за причина се сочи неприключила процедура по провеждане от „БДЖ Товарни
превози“ ЕООД – гр. София, на обществена поръчка за доставка на работно и
униформено облекло. Актът е бил връчен на „Поделение за товарни превози – Горна
Оряховица“ по пощата, на дата 28.01.2021 г., като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу него са подадени писмени възражения с приложени доказателства.
Възраженията са били приети за неоснователни и въз основа на посочения АУАН от
директора на Д“ИТ“ – гр. Русе е издадено Наказателно постановление № 18-001565/
06.04.2021 г., с което на „Поделение за товарни превози – Горна Оряховица“ –
гр. Горна Оряховица, за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на
основание същата законова разпоредба, е наложена посочената по-горе в решението
имуществена санкция. В мотивната част на наказателното постановление, след
посочване на събраните доказателства е направено кратко възпроизвеждане на
обстоятелствата по налагането на ПАМ „даване на задължителни предписания“ и
повторната проверка, както и на съдържанието на подаденото възражение срещу
АУАН, с отбелязване, че последното е неоснователно. Фактическото описание на
твърдяното от АНО нарушение се свежда до следното „…работодателят не е изпълнил
приложена административна мярка за спазване на трудовото законодателство - задължително предписание №
1 от протокол
за извършена
проверка с изх. № ПР1939108/ 28.01.2020 г. на ДИТ Русе, отнасящо се до: „Работодателят да осигури на всички работници и служители
необходимото работно облекло (в случай, че е изтекъл срокът на износването му)“, и абзац и половина
по-надолу „От обективна страна на 17.03.2020 г. „Поделение за
товарни превози – Горна Оряховица“ с ЕИК 1754038560088, в качеството си на
работодател е извършил нарушение, като същият е бил длъжен да изпълни влязла в
сила приложена от контролен отрагн на Д „ИТ“ – Русе, принудителна
административна мярка – задължително предписание, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ…“ Наказателното постановление е връчено на
санкционираното лице на 12.04.2021 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка районният
съд е установил въз основа на приобщените в хода на съдебното следствие писмени
и гласни доказателства – документите от административно наказателната преписка
и показанията на свидетелите Р.Д.Р. /актосъставител/ и П.Е.П.. Въз основа на така изяснените обстоятелства и след
извършване на проверка по отношение законосъобразността на АУАН и НП, районният
съд е формирал краен извод за основателност на разглежданата от него жалба. Той
е преценил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но при допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
санкционираното лице, както в нарушение на закона. Конкретно съдът е преценил,
че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са спазени изискванията на чл.
42, т. 4, респ. на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, като
описанието на нарушението е общо и неконкретизирано, не са посочени съществени
характеристики на деянието, обективиращи проявлението на претендираното от АНО
бездействие. Съдът е отбелязал, че тези характеристики не могат да бъдат
извлечени и от съдържанието на сочените в АУАН и НП задължителни предписания,
доколкото в тях също липсва вменяване на конкретни задължения за изпълнение от
работодателя. С тези мотиви въззивният съд е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица отменително решение е правилно по изложените в него мотиви.
Касационната жалба е неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е
формирал изводите си, след като е обсъдил именно значимите за разрешаването на
спора обстоятелства, съобразно поддържаното от АНО обвинение за неизпълнение на
ПАМ. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. В мотивите на съдебното
решение са посочени фактите, подкрепящи решаващите изводи на съда и
установяващите тези факти доказателства. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност. Не се установява при постановяването
на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.
Изложените в него мотиви относно
формалната и процесуална незаконосъбразност на наказателното постановление,
отмененото от ГОРС, се споделят в пълнота от касационната инстанция. На основание чл.
220, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН същите не следва да бъдат
повтаряни, като настоящото решение препраща към тях.
Съобразно
съдържанието на АУАН и дословно цитираното по-горе, относимо такова на НП №
18-001565/ 06.04.2021 г. на директора на Д „ИТ“ - Русе, в двата акта
практически липсва описание на претендираното противоправно деяние и
обстоятелствата при които то е извършено. След като се заявява нарушение с
проявна форма бездействие, би следвало като минимум двата акта да съдържат
посочване на конкретните произтичащи от наложената ПАМ задължения, които
санкционираното лице е следвало да изпълни, но не го е направило в определения
от контролните органи срок. Или с оглед спецификата на случая актосъставителят
и наказващият орган е следвало да посочат към датата, следваща тази на изтичане
на определения в ПАМ срок, кои работници и служители са имали право на
безплатно работно и униформено облекло, но то не им е било осигурено от
работодателя, или поне бройката и длъжностите на тези работници и служители
/както е възприел районния съд/, а по възможност - и вида и компонентите на
това облекло. Видно е, че такова описание не е извършено. Липсата му в случая
не може да бъде запълнена и чрез извършеното препращане в АУАН и НП към
съдържанието на задължителните предписания, за които има твърдения, че не са
изпълнени /именно поради което същите са били обсъдени от районния съд/. Извън
въпроса доколко коментираното бланкетно препращане изпълнява изискванията на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, следва да се отбележи, че в случая
самите предписания са напълно лишени от конкретика и от тях не могат да бъдат
извлечени някакви задължения на работодателя, извън тези, установени в
приложимия нормативен акт - Наредбата за безплатното работно и униформено
облекло. На практика в задължителните предписания се установява яснота
единствено относно определения срок за изпълнението им и че е налице
допълнително условие, при което възниква задължението на работодателя –
изтичане на срока на износване на вече предоставено работно/униформено облекло.
С това си съдържание въпросните задължителни предписания не допринасят по
никакъв начин за изясняване на изброените по-горе обстоятелства, съставляващи
описание на нарушението, липсата на такова описание в АУАН и НП, прави напълно
неясно от фактическа страна деянието, което администрацията е санкционирала.
Това от своя страна, освен нарушение на изискванията за форма по посочените
текстове от ЗАНН, съставлява и съществено нарушение на процесуални правила,
доколкото препятства правото на защита на наказаното лице, като същевременно осуетява
и възможността на съда да извърши проверка за правилното приложение на
материалния закон от административно наказващия орган
Като
краен резултат от изложеното, в случая че не е конкретизирано и доказано по
несъмнен начин неизпълнението /пълно или частично/ на предписанието, обективирано в
т. 1 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР11939108/ 28.01.2020 година.
Впрочем, при пълната липса на конкретика в цитираното предписание, не може да
се отчете и наличие на нарушение под формата на негово неизпълнение. Като е достигнал
до същите изводи и е отменил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд правилно е приложил
закона.
Обжалваното съдебно решение не страда от
визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно постановено, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 184 от
14.09.2021 г. по АНД № 2021420200500/ 2021 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.