РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 18.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осемнадесети декември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6211 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила
е молба от Д.А.П., с ЕГН **********,***
за постановяване на мерки за защита срещу С.Ц.Г. ЕГН **********,***.
В
обстоятелствената част на молбата се твърди, че молителката и ответника са живели заедно на семейни начала,
като ответникът по молбата е заживял в жилището на ищцата. Твърди се, че
ответникът е имал дългове, поради което първоначално подмятал на молителката, а
впоследствие се опитал да я изнуди да изтегли кредит. Сочи се, че този терор е
продължавал с дни, поради което и ищцата се принудила да го накара да напусне
жилището й и сменя патрона на вратата. Твърди се, че тъй като ответникът имал
чип за входната врата и асансьора идвал и звънял на входната врата на ищцата.
Излага се, че на 24.08.2018 г. се разиграл „екшън“ между страните по делото.
Поради изложеното моли съда да уважи исковата молба и да наложи мерки по чл.5,
ал.1, т.1, т.3, и т.5 от ЗЗДН.
В
проведеното по делото о.с.з. на 03.12.2018 г. се прави уточнение, че на
24.08.2018 г. ответникът е влязъл в магазина, в който работи ищцата, отправил
се към нея и се заканил с физическо насилие, като едновременно с това използвал
псувни и ругатни. Заканвал се, че ще й нанесен побой и ще и повреди жилището.
Излага се, че това му действие се повторило и два дена по – късно.
В
проведеното по делото на 18.12.2018 г. о.с.з. молителката моли съда да уважи
молбата й.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.11.2018 г. особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли молбата по делото като
неоснователна и недоказана.
В
проведеното по делото о.с.з. на 18.12.2018 г. особеният представител на
ответника не се явява
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложена декларация
/л.9/, в която молителката декларира, че на 24.08.2018 г. бившият й съжител е
осъществил спрямо нея акт на домашно насилие.
Видно е от приложеното по делото
свидетелство за съдимост, че ответника не
е осъждан.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства посредством разпита на свидетелите ***.
Свидетелката ***, братовчедка на молителката сочи, че същата е живяла с ответника на
семейни начала, като от началото на м. август 2018 г. са разделени. Твърди, че
е била свидетел на кавги и пререкания между тях. Разказва, че през м. август,
връщайки се от море решили да изненадат ищцата, като отишли в хранителния
магазин в ***, в който работела. Твърди, че когато влезли в магазина
молителката и ответника се карали, но затаили кавгата когато я видели. Излага,
че С. искал пари от братовчедка й, като й казвал: „Ти си длъжна
да ми изплатиш пари за времето през което сме били заедно, аз те обичам, но
искам да ми дадеш парите“, както и „Аз ще те намеря, знам къде живееш, ще
пратя втори, трети лица“, като уточнява, че разбрала, че той щял да й изпрати
„мутри“. Излага, че
тогава се е намесила, за да успокои нещата. Твърди, че после разбрала от
молителката, че
„положението не е цветущо, че
вдига й панаири на работа“. Сочи, че освен на тази случка не е присъствала на
друга подобна. Излага, че молителката след създалата се ситуация била
притеснена. Излага, че
според нея ответникът може да осъществи намеренията си.
Свидетелката *** сочи, че поднава страните по делото, като ответникът познава
от 8 г., тъй като той е наемател в кооперацията, в която
работя, а молителката е работничка при нея
от май месец тази година. Твърди, че през месец август С. е идвал в
магазина и вдигал
скандали, като искал пари от ищцата,
изнудвал я. Излага, че той
казвал, че тя му дължала пари, не като заем, а затова
дето й е помагал при съвместното им съжителство. Сочи, че всичко това ставало пред клиенти.
Разказва, че тези случки били през месеците август, септември и октомври. Излага, че не е била свидетел на закани със физическа саморазправа.
Твърди, че ответникът дори поискал от нея да удължа от заплатата на
молителката.
В този период, есента той искаше да й удържам от заплатата. Не мога да кажа
точно дата. Аз не съм била свидетел на закани с физическа саморазправа..
Молителката по делото дава обяснения за твърдяното
домашно насилие. : Излага, че на 24.08.2018 г. била втора смяна
на работа, когато в магазина влязъл ответника и започнал да се кара с нея пред
клиентите защо е сменила ключовете на жилището си, както и, че й казал, че му
дължи пари, задето е пазарувал у тях,
както и за заем взет от ***. Твърди, че й казал, че щом не му върне
парите, „ще накара *** да й изпрати мутри и ще си прибере парите“. Излага, че
на случката присъствали клиенти на магазина, както и нейната братовчедка. Сочи,
че на следващата кавга станала свидетелка нейната работодателка, в присъствието
на която също били отправени заплахи. Твърди, че от образуването на делото до настоящия
момент същият не я притеснява.
Въз основа на изложената фактическа обстановка,
съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът
достигна до следните правни изводи:
Молбата
изхожда от и срещу легитимирано лица по смисъла
на чл.3, т.1, пр.2 доколкото пострадалата е бивша съжителка на
ответника и по смисъла на закона също може да търси защита.
Същевременно, сезиралата съда молба от 27.08.2018 г. е основана на твърдение за
осъществен по отношение на молителката, акт на домашно насилие на 24.08.2018
г., поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН
преклузивен срок.
Съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по
чл.3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е
необходимо молителят да установи в условията на пълно и главно
доказване действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно насилие.
Съответно, за отхвърляне на молбата,
ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от
молителката.
Видно от гореустановената фактическа обстановка,
молителката, е подала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е декларирала
извършените от ответника действия, подробно описани и съставляващи осъществено,
емоционално и психическо насилие по смисъла на закона.
Така депозираната пред съда декларация по
изричната разпоредба на чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в
производството, е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на
основание чл.13, ал.3 ЗЗДН и съдът може да издаде заповед за защита само въз
основа на приложената декларация.
В
случая от ответника не бяха представени доказателства, че
събитията не са се случили по описания в молбата начин.
Изложеното в декларацията се подкрепи напълно
в процеса от показанията разпитания свидетел Тонова, доколкото същата е
възприела лично думите, които са си разменяли страните, тъй като е била
очевидец на кавгата между тях.
С оглед на гореизложеното
и доколкото декларацията по чл.9 от ЗЗДН е достатъчна да се постанови мярка за
защита, а и поради фактът, че ответника не успя да докаже, че такова не е
извършено съдът намира, че последният е осъществил съответния акт, съставляващ
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН на твърдяната дата и подадената молба е
основателна, поради което следва да бъде уважена и да се издаде заповед за
защита в полза на молителката. Доказаното
поведение на ответника съдът намира, че следва да се квалифицира като домашно
насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН доколкото с установените действия *** Г. е
осъществил психическо и емоционално насилие спрямо бившата си съжителка,
отправяйки цитираните в декларацията реплики и закани.
По отношение на посочените мерки, съдът
намира следното:
Мерките, посочени от молителката, съдът
намира за адекватни по отношение осъществените актове на домашно насилие.
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие. Доколкото се установиха по делото нееднократни укорими прояви от
страна на ответника спрямо бившата му съжителка, за постигане на пълна защита
на молителката, следва да бъдат наложени мерки, които в действителност ще
накарат същия да преосмисли отношението си към нея. В този смисъл съдът намира,
че на ответникът следва да му бъде забранено да доближава пострадалата,
жилището й, работата й и местата за социални контакти за срок от шест месеца,
който период е подходящ с оглед постигане на възпитателния ефект на мярката и
нормализиране отношенията между страните. При констатирано домашно насилие във
всички случаи следва да бъде наложена и мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като
бъде задължен извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителя.
Съобразно чл.5, ал.4 ЗЗДН, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в размер от 200лв.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенски районен съд дължимата
за производството държавна такса в размер на 25лв.
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски, доколкото обаче
същите не са потърсени съдът не следва да се произнася по същите.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Постановява мерки за закрила на основание чл. 5
от ЗЗДН, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на
основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН С.Ц.Г. ЕГН **********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.А.П.,
с ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА, на
основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на С.Ц.Г.
ЕГН **********,***, да приближава на по-малко от 5 метра Д.А.П.,
с ЕГН **********,***, както и жилището й, находящо в ***, местоработата й в ***, така и местата за социални контакти и отдих, която
същата посещава за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за постановената мярка за закрила на основание
чл. 15, ал. 2
от ЗЗДН.
Заповедта и решението на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН да се връчи и изпълнява от полицейските органи
по местоживеене на молителката - І и ІІРУП – Плевен.
В случай на неизпълнение на заповедта С.Ц.Г. ЕГН **********,***, да
бъде задържан незабавно на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 5, ал. 4 и чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, С.Ц.Г. ЕГН **********,*** да
заплати в полза на ПлРС глоба в размер на 200 лв. и ДТ за производството в
размер на 25.00 лв., както и 5.00 лв. такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред ПЛОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: