РЕШЕНИЕ

 

Номер      260607                    24.11 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                  ХХІІІ наказателен  състав

 

На     трети  ноември                                            2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    5815      по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-002471/16.03.2020г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на К.П.М. ЕГН ********** са наложени административни наказания “ГЛОБА” в размер на 1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата.

       ОСЪЖДА К.П.М. ЕГН ********** да заплати на ОДМВР гр. Пловдив сумата от 120лв., представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.

 

       МОТИВИ :

        

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-002471/16.03.2020г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на К.П.М. ЕГН ********** са наложени административни наказания “ГЛОБА” в размер на 1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата.

    Жалбоподателят  К.П.М. моли да се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени в жалбата.

   Въззиваемата страна- ОДМВР гр. Пловдив, чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против М. за това, че на 09.03.2020г. в 03.00часа в гр. Пловдив на бул. „Никола Вапцаров“ № 91б като водач на лек автомобил „БМВ 318 И” с рег. № … управлява след употреба на алкохол. Изпробван с Дрегер 7410 с № 0001, който отчита 1.06 промила алкохол в издишания въздух. Лицето лъха на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване № 0055029. Не е дал кръв.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № АА714291/09.03.2020г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение.

       От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на К.П.М. административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко писмените доказателства по делото, а именно АУАН, талон за медицинско изследване № 0055029, справка за водач/нарушител от региона, Заповеди.

     Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било обективни доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП по посочените в АУАН и НП норми.

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 20-1030-002471/16.03.2020г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на К.П.М. ЕГН ********** са наложени административни наказания “ГЛОБА” в размер на 1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата, като обосновано и законосъобразно следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

      Що се отнася до размера на наложените наказания „ГЛОБА“ и „лишаване от паво да управлява МПС“, то видно от правилно посочената санкционна норма на ЗДвП, те са в рамките на определения твърд размер на санкциите за реализираните от жалбоподателя нарушения. Следователно правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези размери, като е преценил конкретната тежест на извършеното. Това обстоятелство лишава от възможност и съда да намали техния размер.

      Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то не е първо по рода си за жалбоподателя и като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – управление на МПС със значително количество алкохол в издишания въздух, изключително близко като стойност до съставомерно престъпление по чл.343б от НК, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди, то е налице сериозно накърняване на правилата за движение по пътищата, включително и свързана с безопасността на останалите участници в движението. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност, не на последно място и чрез неспазване сигналите на светофарната уредба, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

     По делото не се сочат, а и при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП.

     С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното пълномощно жалбоподателят К.П.М. ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

        За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

       

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.