Решение по дело №534/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 219, ал. 1 във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на С. Г. Ж. и М. Г. М. – и двете от [населено място], подадена чрез пълномощника им адв. Е. Д. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед № 1031 от 07.06.2024 г., издадена от кмета на община К., с която на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ и чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), въз основа на постъпило Заявление вх. № 194-С-9582-1#2 от 31.05.2024 г. във връзка със Заявление № 194-С-9582-1 от 02.05.2024 г. от С. Г. Ж. и М. Г. М., придружено от скица с предложение за изменение на ПРЗ (план за регулация и застрояване) и задание за изработване на ПРЗ на част от кв. 212 по плана на [населено място], във връзка с Решение № 443 от 12.12.2023 г. на Административен съд Стара Загора, се отказва да се изработи проект за изменение на Подробен устройствен план (ПУП) – ПРЗ в част от кв. 212 по плана на [населено място] за ПИ (поземлен имот) с [идентификатор], като част от УПИ (урегулиран поземлен имот) VI – за ЖС (жилищно строителство), в съответствие с представеното предложение за изменение.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като необоснована и издадена в противоречие с материалния закон. Оспорват се мотивите на административния орган за постановения от него отказ, като фактологично неверни, логически необосновани и противоречащи на разпоредбите на ЗУТ, ЗТСУ (Закон за териториално и селищно устройство) и Наредба № 7 (Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони), и се твърди, че са налице предвидените в предварителната процедура по чл. 135 от ЗУТ основания и предпоставки за издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за разрешаване на заявеното от жалбоподателите изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ относно собствения им ПИ с [идентификатор]. По подробно изложени в съображения, в т. ч. и в представена от пълномощника на жалбоподателите писмена защита, е направено искане за отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката на компетентния административен орган за издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ относно собствения на жалбоподателите ПИ с [идентификатор]. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – кмет на община К., чрез процесуалния си представител по делото, с писмено становище (л. 35) и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателите адвокатски възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателите С. Г. Ж. и М. Г. М. са съсобственици на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], представляващ част от УПИ VІ – за ЖС, кв.212 по ПУП на [населено място], ведно с построените в ПИ жилищна сграда с [идентификатор] и постройка на допълващото застрояване с [идентификатор], с административен адрес [населено място], [улица] ([нотариален акт] от 20.09.1979 г. – л. 20, удостоверения за наследници – л. 21 и 22, скица на ПИ – л. 23, и удостоверение № 150 от 16.03.2023 г. на О. К. за идентичност на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] с имот пл. № 2402 в кв. 212 по кадастралния план на [населено място] от 1957 г. – л. 24).

С. З. за издаване на разрешение за изработване на изменение на ПУП съгласно чл. 135 от ЗУТ с вх. № 194-С-9582-1 от 02.05.2024 г. (л. 15) С. Ж. и М. М. са направили искане да се допусне изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за част от УПИ VІ – за ЖС, кв. 212 по ПУП на [населено място], ПИ с [идентификатор]. Заявеното искане е посочено като такова с цел реализиране на инвестиционни намерения на собствениците на имота за строителство на жилищна сграда с гаражи. Подаденото заявление е на бланка-образец на Община К., като към заявлението са приложени мотивирано предложение за допускане на изработване на изменение на ПУП – ПРЗ (л. 16), извадка от ОУП на община К., одобрен с решение на Общински съвет (ОбС) К. № 579 от 26.10.2017 г. (л. 17), извадка от ПЗ на ЦГЧ по плана на [населено място], одобрен със заповед № РД-02-14-192 от 27.05.1987 г., в обхват кв. 212 (л. 18), комбинирана скица извадка от КК на [населено място] с действащ ПР (л. 19), документи за установяване на собствеността и скица на ПИ (л. 20 – 24), скица – предложение за изменение на ПУП – ПР (л. 25) и скица – предложение за изменение на ПУП – ПЗ (л. 26). Видно от приложените към заявлението мотивирано предложение за допускане на изработване на изменение на ПУП – ПРЗ и скици – проект за изменение на ПУП – ПР и ПУП – ПЗ, заявеното изменение на ПУП – ПР се свързва с отреждане на самостоятелен УПИ за ПИ с [идентификатор], собственост на заявителките С. Ж. и М. М., с регулационни граници по кадастралните граници на ПИ, а заявеното изменение на ПУП – ПЗ предвижда за новообразувания УПИ строителство на жилищна сграда с различни характер и начин на застрояване: свързано застрояване с нисък характер към ПИ с [идентификатор], при пълно покриване в хоризонтално и вертикално отношение на калканната стена на съществуващата в последния (на имотната граница между двата имота) жилищна сграда с [идентификатор], и свободно застрояване със среден характер (с височина до 15 м) спрямо другите сгради в съседните два имота – ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор], като промяната на височината (от нисък към среден характер) е на минимум 3 м от жилищната сграда с [идентификатор].

Заявлението на жалбоподателите за изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ е било разгледано на заседание на общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ), проведено на 09.05.2024 г. – Протокол № 08 от същата дата (л. 14), който с решение по т. 7 от дневния ред предлага на главния архитект на общината да не издава положително становище за издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ на следните основания: „Предложението за изменение на ПЗ предлага запазване на съществуващата в ПИ с [идентификатор] жилищна сграда на границата с проектния [УПИ] и свързано застрояване на калкан. Това не е изрично волеизявление на собствениците на сграда с [идентификатор]. Още повече, че източната фасада на сграда с [идентификатор] не може да се приеме като калкан, тъй като има съществуващ прозорец. Този факт противоречи на изискванията на чл. 21, ал. 1 и ал. 5 и не е спазено изискването на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, които биха били основания за поисканото изменение.“. Срещу решението на ОЕСУТ от жалбоподателката С. Ж. до главния архитект на общината е подадено възражение с вх. № 194-С-9582-1#2 от 31.05.2024 г. (л. 13). Липсват данни главният архитект да е разгледал цитираното възражение и/или да е изготвил становище до кмета на общината по заявлението на жалбоподателите съгласно изискването на чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ.

С оспорената Заповед № 1031 от 07.06.2024 г., издадена от кмета на община К. (л. 12), на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ и чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА, въз основа на постъпило Заявление вх. № 194-С-9582-1#2 от 31.05.2024 г. (с който вх. номер е регистрирано всъщност възражението на жалбоподателката С. Ж. до главния архитект на общината срещу решението на ОЕСУТ) във връзка със Заявление № 194-С-9582-1 от 02.05.2024 г. от С. Г. Ж. и М. Г. М., придружено от скица с предложение за изменение на ПРЗ и задание за изработване на ПРЗ на част от кв. 212 по плана на [населено място], във връзка с Решение № 443 от 12.12.2023 г. на Административен съд Стара Загора (с тези номер и дата е постановеното решение по приложеното АД № 438/2023 г. на АС Стара Загора, с което обаче е отменен мълчалив отказ на кмета на община К. за издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ по предходно заявление на жалбоподателите за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ относно собствения им ПИ с [идентификатор] – Заявление с вх. № 168-7823-3 от 29.05.2023 г., процедурата по което впоследствие е приключила с изричен отказ – Заповед № 491 от 20.03.2024 г., която не е била обжалвана и е влязла в сила на 04.04.2024 г. – л. 49 – 52), е отказано да се изработи проект за изменение на ПУП – ПРЗ в част от кв. 212 по плана на [населено място] за ПИ с [идентификатор], като част от УПИ VI – за ЖС, в съответствие с представеното предложение за изменение. От изложените в заповедта мотиви относими към постановения отказ са следните съображения:

- Заявлението е подадено само от част от заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ;

- Предложението за изменение на ПЗ предлага запазване на съществуващата в ПИ с [идентификатор] жилищна сграда на границата с проектния [УПИ] и свързано застрояване на калкан. Това не е изрично волеизявление на собствениците на сграда с [идентификатор]. Още повече, че източната фасада на сграда с [идентификатор] не може да се приеме като калкан, тъй като има съществуващ прозорец. Този факт противоречи на изискванията на чл. 21, ал. 1 и ал. 5 и не е спазено изискването на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, които биха били основания за поисканото изменение;

- При ново предвиждане на свързано застрояване в два съседни УПИ следва да се приложат изискванията на чл. 21, ал. 1 и ал. 5 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Спазването им би било основание за поисканото изменение;

- Посочените основания: чл. 82, ал. 1, ал. 2, ал. 6 и ал. 10 от Наредба № 7 не кореспондират с действащия ПЗР (в заповедта изрично е посочено, че действащият ЗП е одобрен със Заповед № РД-02-14-192 от 27.05.1987 г., а ПР – със Заповед № 1614 от 05.07.2012 г.);

- Посочените в мотивираното предложение основания по чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ не кореспондират на ситуацията и не се отнасят за разстояния през улица и погрешно се тълкува коя е засенчената сграда. В случая липсват основания за неспазване изискването на чл. 32, ал. 1 от ЗУТ за височина на сградата, равна на разстоянието между сградите през улица.

Заповед № 1031 от 07.06.2024 г. на кмета на община Казанлък е връчена на жалбоподателите чрез пълномощник на 07.06.2024 г. (л. 9 – 11), а жалбата е подадена на 21.06.2024 г. (л. 2 – 4).

По делото са представени и приети като доказателства цитираните по-горе документите от административна преписка и Заповед № 491 от 20.03.2024 г. на кмета на община Казанлък, ведно с писмото, с което същата е постъпила – вх. № 4962 от 16.10.2024 г., имащо силата на официален удостоверителен документ в частта му, според която посочената заповед е получена на 20.03.2024 г., не е обжалвана и е влязла в сила на 04.04.2024 г., както и приложените към писмото 2 броя пълномощни. Изискано и приложено е АД № 438/2023 г. на АС Стара Загора.

По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според заключението на която (л. 61 – 76, постъпило по ел. поща; л. 77 – 92, постъпило в оригинал – на хартиен носител):

1. По одобрения през 1987 г. ПУП предназначението на Парцел VI – за ЖС в кв. 212 на [населено място] и включените в парцела ПИ с идентификатори 35167.504.663, 35167.504.662 и 35167.504.664 е за жилищно строителство.

Парцел VI – за ЖС в кв. 212 на [населено място] съгласно ПУП – Застроителен план от 1987 г. представлява парцел за индивидуално жилищно застрояване, без дворищно-регулационен план с отчуждително действие за имотите по чл. 23 от ЗТСУ (отм.), съгласно която разпоредба със застроителен и регулационен план могат да се групират за индивидуално комплексно жилищно строителство урегулирани и неурегулирани имоти. В него са включени/групирани ПИ с идентификатори 35167.504.662, 35167.504.663 и 35167.504.664 при запазване на вътрешните имотни граници и даване на постоянен устройствен статут на съществуващите масивни жилищни сгради на основното застрояване в ПИ с идентификатори 35167.504.662 и 35167.504.664. Съществуващата паянтова жилищна сграда в ПИ с [идентификатор] не получава постоянен устройствен статут. В ПИ с [идентификатор] няма предвиждане за ново основно жилищно застрояване.

2. В кадастралният план / карта се отразяват поземлените имоти съобразно границите на собствеността. Върху действащия кадастрален план / карта е изработен регулационен план от 1987 г.

Групираните в Парцел VI три съседни ПИ с идентификатори 35167.504.662, 35167.504.663 и 35167.504.664 се запазват като отделни самостоятелни недвижими имоти. Техните вътрешни/общи имотни граници се запазват. Западната и южната регулационни линии на парцела не съвпадат със съответните имотни граници на ПИ. По западната имотна граница на ПИ с идентификатори 35167.504.662 и 35167.504.664 се предвижда отчуждаване. По южната имотна граница на ПИ с идентификатори 35167.504.663 и 35167.504.664 се предвижда отчуждаване за разширяване на улица и тротоар (Приложение № 1 към СТЕ). С изменение на ПУП – ПР, одобрен със Заповед № 1614 от 05.07.2012 г. на Кмета на Община Казанлък (Приложение №2 и № 3 към СТЕ), западната вътрешна регулационна линия на Парцел / УПИ VI – за ЖС се поставя в съответствие със западните имотни граници на ПИ с идентификатори 35167.504.662 и 35167.504.664, поради изтекъл срок за отчуждаване по §6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Отчуждаването по имотните граници от юг е реализирано. Съответно имотните граници на трита ПИ, техните очертания и площ търпят леки промени от плана от 1987 г., като местоположението им се запазва.

3. Съгласно скица на поземлен [имот номер]-3032092 от 20.03.2023 г., издадена от СГКК Стара Загора на ПИ с [идентификатор] (л. 23), сграда с [идентификатор] на основното застрояване, изградена в ПИ с [идентификатор], е разположена на имотната граница със съседния ПИ с [идентификатор].

Външната източна стена на сградата е разположена на вътрешна имотна граница на ПИ с [идентификатор] и има характер на заварена калканна стена по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ и определението за калканна стена по чл. 82, ал. 1 и ал. 6 от Наредба № 7, тъй като представлява външна стена без стреха или корниз и издатини и е разположена на имотната (бъдеща регулационна) граница със съседния имот. По калканната стена липсва противопожарен надзид, защото по времето на строителството на сградата такъв не се е изисквал.

В калканната стена съществува отвор – прозорец, който е правен допълнително, който извод според вещото лице се извежда от разрушенията по стената над отвора за прозорец и разликата в начина на укрепване на отвора в стената по горната хоризонтална повърхност и странично закрепване на касата на прозореца, сравнявайки го като укрепване с прозорците по южната фасада на сградата, по-специално с таванския такъв. При таванския южен прозорец зидът отгоре е укрепен с дървена греда с равни ръбове, касата му странично е захваната в дървени, напречни на зида гредички на две места от всяка страна. Зидът около отвора е с равни ръбове. При източния прозорец на калканната стена има сериозни нарушения на зида около отвора, като тухлите са разрушени неравномерно. Отгоре зидът е укрепен също с дървена града, но тя е с неравни ръбове и липсват страничните напречни на зида гредички за захващане на касата.

4. С построяване в ПИ с [идентификатор] на заварената сграда с [идентификатор] на основното застрояване, разположена на вътрешна имотна граница със съседния ПИ с [идентификатор], и начина на изпълнение на източната й фасадна стена, са реализирани в ПИ с [идентификатор] характеристиките на свързано застрояване по чл. 21, ал. 2 от ЗУТ със съседния ПИ с [идентификатор].

Терминът „свързано застрояване“ се използва за основното застрояване в два съседни урегулирани поземлени имота – чл. 21, ал. 1 от ЗУТ. Местоположението на сграда с [идентификатор] на основното застрояване, разположена на вътрешна имотна граница със съседния ПИ с [идентификатор], и предложеното отделяне на ПИ с [идентификатор] като самостоятелен УПИ създава свързано основно застрояване по смисъла на §5, т. 22 от ПР на ЗУТ.

5. Налице са условията и предпоставките на предвиденото в скицата- предложение за изменение на ЗП свързано застрояване по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 82, ал. 1 и ал. 6 от Наредба № 7 в ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор], чрез пълното покриване в дължина и височина на заварената калканна стена на сграда с [идентификатор] от калканната стена на бъдещата сграда на основното застрояване в ПИ с [идентификатор].

6. Предвиденото в скицата-предложение за изменение на ПР отреждане за ПИ с [идентификатор] на самостоятелен УПИ с регулационни граници по кадастралните граници на ПИ съответства на правилата и нормативите по устройство на територията, включително на изискванията в чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за лице и повърхност/площ на бъдещия УПИ, тъй като лицето на бъдещото УПИ е около 16,30 м. по [улица]и около 20,30 м. по [улица]или общо около 36,60 м. лице към улица при нормативно изискуеми минимум 14 м. Площта на ПИ с [идентификатор] – новопроектиран УПИ, е 336 кв. м. съгласно справка в КАИС при нормативно изискуеми минимум 300 кв. м.

7. За новопроектирания самостоятелен УПИ (ПИ с [идентификатор] в скицата-предложение за изменение на ПЗ – л. 26 от делото) се предвижда предназначение на имота – за жилищни нужди, което се чете в легендата, устройствена зона – смесена централна зона „Д“, височина до 15 м., плътност на застрояване до 80%, коефициент интензивност на застрояване до 3, коефициент на озеленяване/минимална озеленена дворна площ мин. 20%, начин на застрояване – свързано в два имота към ПИ с [идентификатор], част от новия / оставащия УПИ VI – за ЖС.

Предвижданията на действащия ОУП на [населено място] за кв. 212 са: устройствена зона – смесена централна зона „Д“, височина до 26 м., плътност на застрояване до 80%, коефициент интензивност на застрояване до 3, коефициент на озеленяване / минимална озеленена дворна площ – мин. 20% (л. 17 от делото). Начинът на застрояване на УПИ не е елемент на общите устройствени планове. В предвижданията на скицата-предложение за изменение на ПЗ, в определения за ПИ с [идентификатор] самостоятелен УПИ, е предвидена по-малка височина – 15 м. от допустимата – 26м., което е нормативно допустимо.

Предвиденото в скицата-предложение за изменение на ПЗ, в определения за ПИ с [идентификатор] самостоятелен УПИ, съответства на показателите по действащия ОУП на община Казанлък за СмЦЗ (25/Ц), където попада ПИ с [идентификатор].

Начинът на застрояване, ограничителни линии, както и разстоянията/котировките от тях до регулационните линии и съседни сгради са елементи на ПУП – ПЗ. За да се прецени дали предвиденото в скицата-предложение за изменение на ПЗ основно свързано застрояване в определения за ПИ с [идентификатор] самостоятелен УПИ съответства на строителните правила и нормативи по устройство на територията в ЗУТ и Наредба № 7, е нужно изследване на разстоянията, котирани в ПЗ.

В скицата-предложение за изменение на ПЗ (л. 26 от делото) в определения за ПИ с [идентификатор] самостоятелен УПИ с ограничителните линии на застрояване са предвидени два обема с различна височина – Н<10 м. (ниско жилищно строителство) и Н<15 м. (средно жилищно строителство). За всеки от тези обеми са котирани разстояния до общите регулационни линии на новопроектирания УПИ с други УПИ и до съществуващите в съседни имоти сгради. Новопроектираният УПИ е ъглов имот, т. е. има само улични и странични регулационни линии и няма дъно на имота. Към общите регулационни линии с нов УПИ VI – за ЖС (ПИ с идентификатори 35167.504.662 и 35167.504.664), без зоната на калканите, те са: от обема с височина Н<10 м. са мин. 3 м.; от обема с височина Н<15 м. са мин. 1/3 Н (реалната височина на бъдещия обем). Тези разстояния са в съответствие с чл. 31, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Определени са разстоянията от ограничителните линии на застрояване в новопроектирания УПИ до съществуващите сгради в съседни УПИ, включително и към сградата от юг през [улица].

На север към съществуващата жилищна кооперация – сграда с [идентификатор], са котирани: от обема с височина Н<10м. са мин. 3м.+1/ЗН; от обема с височина Н<15 м. са мин. 1/ЗН+1/ЗН (височините на двете сгради, между които се търси разстоянието). Тези разстояния са в съответствие с чл. 31, ал. 4 от ЗУТ.

На запад към установеното свързано застрояване е предвидено пълно покриване на калканната стена на сграда с [идентификатор] в дължина и височина и на мин. 3 м. от нея промяна във височината на новопредвидената сграда в УПИ (ПИ с [идентификатор]) – до 15 м. Това покриване на калканите съответства на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ и на чл. 82, ал. 2 от Наредба № 7. Котираното разстояние от регулационната линия при калканната стена до смяната на височината на обема на новопредвидената сграда в УПИ (ПИ с [идентификатор]) съответства на чл. 82, ал. 10 от Наредба № 7, но не съответства на общия текст на чл. 31,ал. 2, т. 1 на ЗУТ. Правилният запис на разстоянието следва да е „мин. 1/ЗН > Зм“.

На юг от новопредвидената сграда съществуват две сгради в [УПИ] и [УПИ], кв. 210 по плана на [населено място]. При справка в КАИС портал се установява, че сградата в [УПИ] е едноетажна, а сградата в [УПИ] е пететажна. В скицата-предложение за изменение на ПЗ е изследвано разстоянието от ограничителните линии на новопредвидената сграда към по-високата от двете сгради, а именно сграда с [идентификатор] в [УПИ]. Котирано е разстояние L>H сгради, като под линията е записан текст „чл. 32, ал. 1, ал. 3 ЗУТ‘, за да се конкретизира височината – Н на коя от двете сгради се има предвид при определянето на изискуемото разстояние – L.

В заключение вещото лице формира извод, че предвиденото в скицата-предложение за изменение на ПЗ основно свързано застрояване в определения за ПИ с [идентификатор] самостоятелен УПИ съответства на строителните правила и нормативи по устройство на територията в ЗУТ и Наредба № 7, с изключение на чл. 31,ал. 2, т. 1 от ЗУТ в зоната на смяна на височината на това застрояване при калканните стени. Според вещото лице обаче, видно от обясненията му при изслушването му в съдебно заседание (л. 99-гръб – 100), скицата-предложение е разработена по-подробно, отколкото по закон се изисква (да се направи общо предвиждане за височина, процент на плътност, интензивност, озеленяване, начин на застрояване – свързано и към кой имот или свободно), поради което посоченото несъответствие с чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ (касаещо котираното разстояние от регулационната линия при калканната стена до смяната на височината на новопредвидената сграда в УПИ за ПИ с [идентификатор]) не е пречка да бъде разрешено изработването на ПУП, доколкото следва процедура по одобряването му, при която ще се представят нови чертежи и там вече това отстояние би могло да бъде коригирано, съответно би могло да се приеме, че скицата-предложение отговаря на закона, защото е дадено минимум 3 метра отстояние, а на този етап предвиждането за устройството на имота е много общо и едва след като се одобри ПУП, влезе в сила и се изработи технически проект на базата на този ПУП, ще се определи реалната височина на сградата и от там разстоянието до регулационната линия.

Заключението на СТЕ е изслушано в съдебно заседание, не е оспорено от страните и е прието от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

С. З. за издаване на разрешение за изработване на изменение на ПУП съгласно чл. 135 от ЗУТ с вх. № 194-С-9582-1 от 02.05.2024 г. жалбоподателите са направили искане да се допусне изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за част от УПИ VІ – за ЖС, кв. 212 по ПУП на [населено място], касаещо ПИ с [идентификатор]. В случая жалбоподателите са съсобственици на ПИ с [идентификатор], т.е. заинтересовани лица по чл. 131 от ЗУТ, имащи право да искат изменение на ПУП относно собствения им имот – чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, съответно – право на жалба против отказа да се допусне поисканото от тях изработване на проект за изменение на ПУП. Макар актовете по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, с които компетентният орган в едномесечен срок от постъпване на заявление от лицата по чл. 131 от ЗУТ разрешава или отказва изработването на проект за изменение на ПУП, да се издават в процедура, която предхожда същинското производство по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, и в закона да липсва изрична правна норма, която да предвижда тяхната обжалваемост, актуалната съдебна практика е еднопосочна и приема, че тези актове на са изключени от съдебен контрол, тъй като непосредствено засягат права и законни интереси на заинтересованите лица и представляват индивидуални административни актове. Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от АПК. С оглед на изложеното съдът намира, че оспорването, като направено в срок от легитимирани лица с правен интерес против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, е процесуално допустимо.

Не води до различен извод обстоятелството, че е налице влязъл в сила административен акт – Заповед № 491 от 20.03.2024 г. на кмета на община Казанлък, с която на жалбоподателите вече е отказано изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ относно собствения им ПИ с [идентификатор], тъй като този отказ е поставен по предходно тяхно заявление – вх. № 168-7823-3 от 29.05.2023 г., направеното с което предложение за изменение на ПУП не е идентично с предложението, направено с настоящото им заявление. Най-малкото преходното им предложение е предвиждало надстрояване на съществуващата жилищна сграда в съседния на имота им ПИ с [идентификатор], каквото настоящото им предложение не предвижда. Следователно налице е хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК – липсва влязъл в сила административен акт със същите предмет и страни.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оглед на предметния обхват на предложението за изработване на проект за изменение на ПУП и по аргумент от чл. 135, ал. 1 във връзка с чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, до когото е било отправено и заявлението на жалбоподателите – кмета на община Казанлък.

Обжалваната заповед е издадена в писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество, обосноваващи постановения с нея отказ, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

В нормата на чл. 135, ал. 4 от ЗУТ изрично е предвидено, че заповедта по ал. 3 се издава въз основа на становище на главния архитект на общината. Посредством това становище законодателя презумира, че кметът на общината би могъл да направи цялостна преценка на фактите и обстоятелствата от значение за случая, а от там и за наличието или липсата на основания за разрешаване на исканото изменение на устройствения план. Т. становище обаче не се съдържа в административната преписка и не се твърди да е било давано. Представено е решение на ОЕСУТ, който помощен орган обаче не е предвиденият в чл. 135, ал. 4 от ЗУТ – главният архитект на общината, ако и последният да е председателствал заседанието на ОЕСУТ. Именно затова решението на ОЕСУТ не е адресирано до кмета на общината, а до органа по чл. 135, ал. 4 от ЗУТ – „предлага на Главния архитект да не издава положително становище за…“, а и кметът на общината не се е позовал на решението на ОЕСУТ в заповедта си, макар част от изложените в нея мотиви да възпроизвеждат съображенията на ОЕСУТ (позовал се е на Заявление вх. № 194-С-9582-1#2 от 31.05.2024 г., с който вх. номер обаче е регистрирано адресираното до главния архитект на общината възражение на жалбоподателката С. Ж. срещу решението на ОЕСУТ). Липсата на становище на главния архитект на общината със съдържание, съответстващо на цитираната правна норма, към момента на издаване на оспорената заповед, като задължителна предпоставка за издаването й, е съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на заповедта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Обжалваната заповед е и материално незаканосъобразна.

Производството по чл. 135 от ЗУТ представлява предварителна процедура, в рамките на която се извършва проверка и преценка дали сезиращото компетентния административен орган писмено заявление с искане за допускане на изменение на действащ ПУП, е направено от заинтересовани по смисъла на чл. 131 от ЗУТ лица, приложено ли е към заявлението мотивирано предложение за изменението със скица на предлаганото изменение и дали предложението за изменение на ПУП е в съответствие с правилата и нормите по устройство на територията, както и на предвижданията на ОУП на населеното място.

В случая, както беше отбелязано, не е спорно и от доказателствата се установява, че заявлението за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за част от УПИ VІ – за ЖС, кв. 212 по ПУП на [населено място] относно ПИ с [идентификатор], е подадено от жалбоподателите, като съсобственици на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], представляващ част от УПИ VІ – за ЖС, кв.212 по ПУП на [населено място]. Следователно сезиращото кмета на община Казанлък искане в посочения обхват е направено от заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 1 от ЗУТ – собствениците на имота, по отношение на който е заявено допускане на изменение на ПУП – ПРЗ. Към заявлението са приложени мотивирано предложение за допускане на изработване на изменение на ПУП – ПРЗ за ПИ с [идентификатор] по КККР, част от УПИ VІ – за ЖС, кв.212 по ПУП на [населено място], придружено със скица-предложение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПР и със скица-предложение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПЗ, съдържащи необходимата обосновка и означение на териториалния обхват на инициираната устройствена процедура, както и общите условия и параметри на изменението на ПУП. С оглед на изложеното съдът приема, че са спазени законово регламентираните изисквания по чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.

В заявлението на жалбоподателите като правно основание на исканото изменение на ПУП – ПРЗ са посочени разпоредбите на чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗУТ, но константна и непротиворечива е формираната от ВАС съдебна практика, че в предварителната процедура по чл. 135 от ЗУТ не е необходимо да е посочено конкретното материалноправно основание за заявеното изменение на ПУП. Целта на процедурата е да се прецени допустимостта на заявеното изменение на устройствения план и да се определи териториалния обхват на разработката, както и устройствените показатели, общите условия и специалните изисквания, при които се допуска/разрешава изработването на проект за изменение на ПУП. Съответно при издаването на заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ не се изисква преценка за съответствието на разработката с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, които са основание за издаването на окончателна заповед за одобряване или за отказ за изменение на ПУП.

Предложеното изменение на ПУП – ПР се свързва с обособяване на самостоятелен УПИ, отреден за ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], собственост на заявителките, с регулационни граници на УПИ, съвпадащи с кадастралните граници на ПИ, като според заключението на СТЕ изменението съответства на правилата и нормативите за устройство на територията, включително на изискванията по чл. 19 от ЗУТ за площ и лице на УПИ. В тази насока са и мотивите, изложени в обжалваната заповед.

Съображенията на кмета на община Казанлък за постановения от него отказ са свързани изцяло с предвижданията за изменение на ПУП – ПЗ и приложимите според него към тях изисквания на ЗУТ и Наредба № 7.

Заявеното изменение на ПУП – ПЗ предвижда за новообразувания УПИ – за ЖС строителство на жилищна сграда с различни характер и начин на застрояване: свързано застрояване с нисък характер към ПИ с [идентификатор], при пълно покриване в хоризонтално и вертикално отношение на калканната стена на съществуващата в последния (на имотната граница между двата имота) жилищна сграда с [идентификатор], и свободно застрояване със среден характер (с височина до 15 м) спрямо другите сгради в съседните два имота – ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор], като промяната на височината (от нисък към среден характер) е на минимум 3 м от жилищната сграда с [идентификатор].

Съгласно действащия ОУП на община Казанлък, одобрен с Решение № 579 от 26.10.2017 г. на ОбС Казанлък, ПИ с [идентификатор], представляващ част от УПИ VІ – за ЖС, кв. 212 по ПУП на [населено място], попада в „Смесена централна зона“ (Ц), включваща територии с многофункционално предназначение – за общественообслужващи дейности, обитаване и други допълващи функции, при допустими показатели за застрояване, както следва: максимална плътност на застрояването – 80%, макс. Кинт – 3; минимална озеленена площ – 20%; максимална височина кота корниз – до 26 м. Конкретното предназначение на ПИ с [идентификатор], представляващ част от УПИ VІ, кв. 212, определено с действащия ПУП на [населено място], е за жилищно строителство. Според заключението на СТЕ заявеното изменение на ПУП – ПЗ от гл. т. на посочените в скицата-предложение вид, предназначение и параметри на предвижданото застрояване съответства на установените с ОУП устройствени показатели за застрояване.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗУТ начинът на застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти е свободно или свързано застрояване, а съгласно ал. 2 сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно. Съгласно чл. 82, ал. 1 от Наредба № 7 при свързано застрояване в съседни урегулирани имоти сградите се опират една до друга с калканни стени, които представляват външни стени без стреха или корниз и без отвори и издатини, разположени на регулационната граница със съседния имот, и завършват с противопожарен надзид с височина най-малко 0,3 м над покрива, като по калканните стени могат да се изграждат осветителни и проветрителни шахти, а съгласно ал. 6 заварена калканна стена може да се преустрои като фасада с отваряеми прозорци, ако между сградите в съседните имоти е спазено необходимото нормативно отстояние, или с прозорци с подпрозоречно разстояние от пода най-малко 1,6 м при разстояние между сградите, по-малко от нормативно необходимото, като при покриване на калканната стена с ново застрояване в съседния имот, предвидено с ПУО, не се дължи обезщетение за закриването на такива прозорци. Съгласно §5, т. 22 от ДР на ЗУТ „свързано“ е застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии); свързаното застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване. Изцяло в съответствие с тези изисквания е заявеното от жалбоподателите изменение на ПУП - ПЗ в частта му, предвиждаща свързано застрояване към ПИ с [идентификатор] при пълно покриване в хоризонтално и вертикално отношение на калканната стена на съществуващата в последния (на имотната граница между двата имота) жилищна сграда с [идентификатор]. Според заключението на СТЕ с построяване в ПИ с [идентификатор] на заварената сграда с [идентификатор] на основното застрояване, разположена на вътрешна имотна граница със съседния ПИ с [идентификатор], и начина на изпълнение на източната й фасадна стена, подробно описан в заключението вещото лице, в ПИ с [идентификатор] са реализирани характеристиките на свързано застрояване по чл. 21, ал. 2 от ЗУТ със съседния ПИ с [идентификатор], съответно местоположението на сграда с [идентификатор] на основното застрояване, разположена на вътрешна имотна граница със съседния ПИ с [идентификатор], и предложеното отделяне на ПИ с [идентификатор]. 663 като самостоятелен УПИ създава свързано основно застрояване по смисъла на §5, т. 22 от ДР на ЗУТ. Следователно предвиденото свързано застрояване с предложеното от жалбоподателите изменение на ПУП – ПЗ не променя по никакъв начин застрояването в ПИ с [идентификатор], в който заварената сграда на основното застрояване с [идентификатор] се запазва, а се отнася за бъдещото строителство в собствения им ПИ с [идентификатор], респективно не е налице хипотезата на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ и не е необходимо съгласието на собствениците на ПИ с [идентификатор], липсата на което в случая е сред мотивите на ответника да откаже изработването на проект за заявеното изменение на ПУП, още по-малко е необходимо изричното им волеизявление за запазване на сградата им с [идентификатор], както е прието в обжалваната заповед – подобно изискване е лишено от законово основание.

Според СТЕ заявеното изменение на ПУП – ПЗ съответства и на останалите строителни правила и нормативи по устройство на територията, включително и на изискванията за разстояния по чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, поради което и изложените в обжалваната заповед мотиви за тяхното нарушаване, като основание за постановения отказ, не се споделят от съда.

Според СТЕ единственото отклонение касае изискването за разстояние по чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ в зоната на смяна на височината на застрояването от нисък към среден характер – на минимум 3 м. от сграда с [идентификатор] според скицата-предложение, докато правилният запис на разстоянието следва да е „мин. 1/ЗН > Зм“. Според поясненията на вещото лице в с. з. обаче, скицата-предложение в тази й част е разработена по-подробно, отколкото по закон се изисква, поради което това несъответствие не е пречка да бъде разрешено изработването на проект за изменение на ПУП, доколкото следва процедура по одобряването му и едва след като се одобри ПУП, влезе в сила и се изработи технически проект на базата на този ПУП, ще се определи реалната височина на сградата и от там разстоянието до регулационната линия. На този предварителен етап предвиждането за устройството на имота е много общо и доколкото в скицата-предложение е дадено минимум 3 метра отстояние, а то би могло да бъде коригирано в последващата процедура по изработване и одобряване на ПУП, същата отговаря на закона.

Доколкото не се установи заявеното изработване на проект за изменение на ПУП да засяга права или законни интереси на други лица освен собствениците на ПИ с [идентификатор] и не се установи да има други такива освен жалбоподателите, не се споделя от съда и съображението за постановения от ответника отказ, че заявлението е подадено само от част от заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. При условията на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на кмета на община Казанлък за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателите заявление при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед на изхода от делото искането на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК О. К. бъде осъдена да заплати на всеки от тях сумата от 1685 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лв. (л. 1), договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. (л. 97 и л. 98) и 375 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице (половината от определеното и заплатено такова в размер на 750 лв. – л. 57 и л. 106). В случая договорените и заплатени от жалбоподателите адвокатски възнаграждения са с 50 лв. над минимума по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответстват на фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението на ответника за прекомерност на същите се явява неоснователно.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С. Г. Ж., [ЕГН], и М. Г. М., [ЕГН], Заповед № 1031 от 07.06.2024 г. на кмета на община Казанлък, като незаконосъобразна.

ИЗПРАЩА административната преписка на кмета на община Казанлък за ново произнасяне по Заявление за издаване на разрешение за изработване на изменение на ПУП съгласно чл. 135 от ЗУТ с вх. № 194-С-9582-1 от 02.05.2024 г., подадено от С. Г. Ж. и М. Г. М., при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на С. Г. Ж., [ЕГН], сумата от 1685 (хиляда шестстотин осемдесет и пет) лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на М. Г. М., [ЕГН], сумата от 1685 (хиляда шестстотин осемдесет и пет) лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.