№ 215
гр. С., 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110167430 по
описа за 2023 година
Предявени са от С. Б. П. срещу „Т.С“ ЕАД обективно кумулативно съединени
искове, както следва: 1) иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за сумата в размер на 1894,60
лева, представляваща получена от ответника на отпаднало основание по изпълнителен
лист от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 3613/2011 г. по описа на СРС, 90 състав, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2) иск по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 786,71 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода 20.01.2020 г. до 07.12.2023 г.; 3) иск по чл. 49, ал. 1, вр. чл.
45, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 1500 лева, представляваща неимуществени вреди
от принудителното събиране на процесните суми от ответника, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищцата извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че ответното
дружество се било снабдило с изпълнителен титул в производство по чл. 410 ГПК
срещу Б.М.Б – баща на ищцата, за сумите, както следва: 1) сумата в размер на 2361,74
лева – главница за потребена топлинна енергия, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 22.03.2011 г. до окончателното изплащане на вземането; 2)
сумата в размер на 767,56 лева – лихва за забава от 31.03.2005 г. до 18.02.2011 г. и 3)
сумата в размер на 296,46 лева – разноски в производството.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело
№590/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я, рег. №***. По така образуваното изпълнително
дело от ищцата била събрана сумата в размер на 1210,16 лева, а от майка й – С.А.Б –
сумата в размер на 432,72 лева. Отделно от тези суми, майка й била заплатила на
1
ответното дружество сумата в размер на 945,13 лева.
С влязло в сила на 24.01.2020 г. решение, постановено по гр.д. №41062/2017 г. по
описа на СРС, 179 състав било признато за установено, че С. Б. П., С.А.Б и Г.Б.М не
дължат на ответното дружество всеки по 1/3 от горепосочените суми, за които бил
издаден изпълнителния лист по ч.гр.д. №3613/2011 г. по описа на СРС, 90 състав
срещу техния наследодател. Поради това с постановление от 27.02.2020 г., получено на
09.11.2023 г., ЧСИ С.Я бил прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1,
т. 4 ГПК.
Ищцата намира, че платените от нея и майка й суми били недължимо платени,
доколкото нямало основание за плащането им, основанието било отпаднало с
постановяване на горепосоченото решение. С покана, получена от ответното
дружество на 20.11.2023 г., ищцата го била поканила да й възстанови платените от нея
суми в размер на 1210,16 лева и 1/ 2 част от платените от майка й суми в общ размер
от 684,44 лева (211,86 лева по изпълнителното дело + 472,58 лева доброволно
платени), но същите не й били заплатени до подаването на исковата молба. Поради
това бил налице правен интерес от предявяване на иска за връщане на горепосочените
суми.
Ищцата също така сочи, че ответното дружество й дължало лихва за забава върху
неоснователно платените суми, считано от 20.01.2020 г. до 08.12.2023 г., които лихви
били в общ размер от 786,71 лева.
Ищцата твърди, че с поведението си ответното дружество й било причинило и
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените неудобства в резултат на крайно
некоректното отношение, многократните опити да уреди отношенията си с
дружеството. Била принудена да ангажира и да плаща на адвокати. Причинените вреди
се изразявали в нарушаване на обичайния й начин на живот, отделяне на време за
изготвяне на жалби, възражения, провеждане на десетки разговори и посещение за
връщане на сумата, изнервеност, главоболие, безсъние, вкл. и необходимост от време
за предявяване на настоящия иск. Сочи, че вредите са търпени в периода 2012 г. до
постановяване на решението по №41062/2017 г. по описа на СРС, 179 състав. Усещала
безсилие и безпомощност, безправие и мъчително чувство на унижение и гняв, че не
можела нищо да направи, без да е принудена да потърси справедливост от съда.
Намира, че за претърпените от нея неимуществени вреди ответното дружество следва
да бъде осъдено да й заплати сумата в размер на 1500 лева – обезщетение за вреди. По
изложените съображения, ищцата предявява посочените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Т.С“
ЕАД, в който се излага становище за неоснователност на исковете. Сочи, че
изпълнително дело №590/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я, рег. №*** било образувано на
основание изпълнителен лист, издаден по гр.д. №3613/2011 г. по описа на СРС, 90
2
състав, т.е. въз основа на годно изпълнително основание, поради което не можело да
става въпрос за неоснователно обогатяване. По изпълнителното дело били постъпвали
доброволни плащания, което се потвърждавало от твърденията на ищцовата страна. По
изпълнителното дело доброволни плащания били постъпвали от страна на всички
длъжници. Поддържа, че при плащането на погасено по давност задължение не била
налице начална липса на основание за плащането. След изтичането на давностния срок
задължението на длъжника продължавало да съществува като естествено задължение,
т.е. длъжникът продължавал да дължи, но кредиторът не можел да събере по
принудителен ред вземането си. Ответникът сочи, че след постановяване на
решението, постановено по гр.д. №41062/2017 г. по описа на СРС, 179 състав, не били
постъпвали плащания по изпълнителното дело, поради което не можело да става
въпрос за неоснователно обогатяване. Поради неоснователност на главния иск, намира
за неоснователен и иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца лихва за
забава. Ответникът твърди, че в исковата молба била посочена сума, с която ищцата
твърди дружеството да се било обогатило неоснователно, но същата сума
представлявала такси по т. 26 ТТРЗЧСИ. Сочи, че приложените към исковата молба
платежни нареждания са му станали известни именно с подаването на исковата молба.
Същите не сочели получател на плащанията. Но дори да било платено на ответното
дружество, платежните нареждания само доказвали доброволния характер на
плащането. Излагат се съображения за извършването на платежни операции и тяхното
доказване. Сочи, че ищецът е следвало да представи на ответника заверено
удостоверение от банката-изпращач с цел извършване на проверка в информационния
масив на ответника за извършеното плащане. Ответникът намира и искът с правно
основание чл. 45 ЗЗД за неоснователен, доколкото отговорност по чл. 45 ЗЗД носели
само физически лица, не и юридически, какъвто бил ответното дружество. Сочи също
така, че принудителното изпълнение по отношение на ищцата било осъществено въз
основата на изпълнителен лист след проверка от съда за наличието на предпоставките
за издаването му, поради което ответникът не следвало да носи отговорност, ако
констатацията на съда била погрешна. Недоказана била връзката между претърпените
от ищцата вреди и поведението на ответника. По изложените съображения моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
По така предявеният иск в тежест на ищцата е да докаже, че сумата в размер на
1894,60 лв., по изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по гр.д. № 3613/2011 г. по описа на
СРС, 90 състав, е събрана от нея (и от майка й) принудително по изпълнително дело
3
№590/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я, съответно изплатена на „Т.С“ ЕАД, както и че с
влязло в сила съдебно решение е признато за установено, че тази сума не се дължи.
Към настоящото дело е приложено за послужване изпълнително дело
№2012***0400590 по описа на ЧСИ С.Я.
От приложеното изпълнително дело се установява, че същото е образувано срещу
Б.М.Б по молба, подадена от „Т.С“ ЕАД, на 05.03.2012 г., към която е приложен
изпълнителен лист от 25.01.2012 г., издаден по гр.д. №3613/2011 г. поописа на СРС, 90
състав за сумите: 1) сумата в размер на 2361,74 лева – главница за потребена ТЕ, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 22.03.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането; 2) сумата в размер на 767,56 лева – лихва за забава от
31.03.2005 г. до 18.02.2011 г. и 3) сумата в размер на 296,46 лева – разноски в
производството.
На л. 35 от изпълнителното дело е налице протокол от 19.04.2013 г., съставен от
ЧСИ, в който е удостоверено, че в кантората се е явило лицето С.Б – съпруга на Б.Б-
длъжник по делото, като същата заявила, че всеки месец ще внася по 50 лева до
окончателното погасяване на дълга.
Налице са приходни касови ордери за м.април – м.септември, с които по
изпълнителното дело са внасяни суми за изпълнение на задължението на Б.Б, като са
изплатени на взискателя следните суми:
Налице е протокол от 14.10.2013 г., съставен от ЧСИ С.Я, в който се удостоверява,
че в кантората се явила С.Б и е заявила, че длъжникът Б.Б е починал на 17.08.2013 г.
Заявила също така, че тя ще продължи да погасява дълга с вноски в размер на 35 лева
до края на всеки месец.
С постановление от 28.10.2013 г. като длъжници по изпълнителното дело са
конституирани С.А.Б, Г.М.Б и С. Б. П. в качеството им на наследници на Б.Б.
Със запорно съобщение от 08.11.2013 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника С. П., получавано от работодателя „Е-В.Н“ ЕООД.
В резултат на така наложения запор, в периода м.ноември 2013 г. - м.юли 2014 г.
по изпълнителното дело е постъпила сумата в общ размер от 1585,01 лева, от които на
взискателя „Т.С“ ЕАД е преведена сумата в общ размер от 1210,16 лева. Останалата
част от сумата в общ размер от 1585,01 лева, постъпила вследствие наложения запор
на трудовото възнаграждение, е задържана от ЧСИ за покриване на разноски по
изпълнителното дело.
Установява се също така, че за периода м.октомври 2013 г. - м.януари 2015 г.
длъжникът С.Б е внесла по изпълнителното дело сумата в общ размер от 560 лева, от
които 423,76 лева са преведени на взискателя Т.С“ ЕАД. Останалата част от сумата е
задържана от ЧСИ за покриване на разноски по изпълнителното дело.
4
В качеството си на наследник на С.Б, починала на 19.10.2019 г., ищцата
претендира ответното дружество да й възстанови 1/ 2 част от сумата в размер на
423,76 лева – платена от майка й на отпаднало основание, а именно – сумата в размер
на 211,86 лева.
Към исковата молба са приложени и 8 броя касови бележки от 31.10.2022 г., с
които са погасени задължения по изрично посочени фактури, издадени на датите,
както следва 31.07.2011г., 31.08.2011г., 31.09.2011г., 31.10.2011г., 31.11.2011г., 31.12.2011
г., 31.01.2012 г. и 29.02.2012 г., с които на ответното дружество е заплатена сумата в
общ размер от 945,13 лева. В касовите бележки е посочено лицето С.А.Б. От
посочената сума в настоящото производство ищцата претендира 1 /2 част или сумата
от 472,58 лева.
Представено е и съдебно Решение №304741/18.12.2019 г., постановено по гр.д. №
41062/2017 г. по описа на СРС, 179 състав, с което по предявените от С. Б. П., С.А.Б и
Г.Б.М искове с правно основание чл. 439 ГПК е признато за установено, че всеки от
ищците не дължи на ответника „Т.С“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 787,25 лева
– 1/3 от главница в общ размер от 2361,74 лева за доставена топлинна енергия, сумата
от 255,85 лева – 1/3 от лихва за забава в общ размер от 767,56 лева за периода
31.03.2005 г. - 18.02.2011 г., сумата от 98,82 лева – 1/3 от разноски по делото в общ
размер от 296,46 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№3613/2011 г. на СРС и е образувано изпълнително дело №2012***0400590 на ЧСИ
С.Я.
От така събраните доказателства се установява, че по изпълнителното дело от
ищцата е събрана и преведена на ответното дружество сумата в размер на 1210,86
лева, а от майката на ищцата С.Б – сумата в размер на 423,76 лева, т.е. установява се
първата предпоставка на фактическия състав на иска.
Предявеният от С.П срещу „Т.С“ ЕАД иск за осъждане на ответното дружество да
й заплати суми, платени на отпаднало основание, в общ размер от 1422,02 лева (от
които 1210,16 лева – събрани от ищцата по изпълнително дело №2012***0400590 по
описа на ЧСИ С.Я и 211,86 лева – ½ от сумата, събрана от С.Б по същото
изпълнително дело) обаче е неоснователен по следните съображения.
Посочените суми са събрани от ищцата и от майка й в периода 2013 г.-2015 г.,
към който момент същите не са били погасени по давност. Към този момент
посоченото решение по гр.д. № №41062/2017 г. по описа на СРС, 90 състав не е било
постановено, респ. не е било влязло в сила.
Независимо от това, с горепосоченото решение е прието за установено, че за
сумите по изпълнителния лист от 25.01.2012 г., издаден по гр.д. №3613/2011 г. по описа
на СРС е изтекла погасителната давност, поради което сумите не могат да бъдат
принудително събрани от кредитора. Това обаче не означава, че сумите не се дължат
5
изобщо от длъжниците С.Б, Г.М и С. П..
Безспорно е в теорията и в съдебната практика, че с изтичането на предвидената в
закона погасителна давност за съответното задължение, последното придобива
характера на „естествено задължение“ по смисъла на чл. 118 ЗЗД. Съдържанието на
понятието "естествено задължение" се изразява в липсата на възможност за неговата
защита чрез предявяване на иск или чрез друг способ за принудителното му събиране.
"Естествеността" на такова задължение се състои в това, че при доброволното му
изпълнение от длъжника, последното не се явява без основание и следователно
длъжникът няма право да иска връщане на даденото (в този смисъл Решение № 364 от
20.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2728/2017 г., II т. о., ТК).
Установява се също така, че в полза на ответното дружество е заплатена сумата в
размер на 945,13 лева по фактури, издадени в периода м.07.2011 г. - м.02.2012 г. В
касовите бележки е посочено лицето С.Б, като ищцата също е навела твърдения, че
сумата е заплатена от майка й на ответното дружество. Последното обаче е обективно
невъзможно, доколкото от представеното като доказателство по делото удостоверение
за наследници №РЛН23-УГ51-15568/16.11.2023 г. за лицето С.Б, се установява, че
същата е починала на 19.10.2019 г. Представените като доказателства по делото касови
бележки са издадени за извършени плащания на 31.10.2022 г. Очевидно невъзможно е
починало преди повече от 3 години лице да извърши плащания към ответното
дружество. Предвид изложеното, не се установява сумата в размер на 945,13 лева да е
излязла от патримониума на лицето С.Б – майка на ищцата и да подлежи на връщане
на нейния наследник – ищцата С. П..
За пълнота следва да се посочи, че не са наведени твърдения, а и не се
установява по делото посочените суми да са били платени в изпълнение на
задълженията, за които е издаден изпълнителния лист по гр.д. № 3613/2011 г. Предвид
това, не се установява да е прието за установено, че майката на ищцата С.Б не дължи
посочената сума поради изтекла погасителна давност. В контекста на изложеното,
неоснователен се явява искът за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцата неоснователно платени суми за сумата в размер на 472,58 лева – ½ от сумата в
размер на 945,13 лева като платена на отпаднало основание.
Следва да се посочи, че дори да беше прието за установено, че по отношение на
сумата в размер на 945,13 лева е налице влязло в сила решение, с което да е прието за
установено, че сумата не се дължи поради изтекла погасителна давност, предявеният
иск от С. П. ответното дружество да бъде осъдено да й заплати 1/ 2 част от тази сума,
все пак би бил неоснователен по аналогични аргументите като гореизложените за
недължимост на сумата в размер на 1422,02 лева – платени по изпълнителното дело.
По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата в общ
6
размер от 1894,60 лева, представляваща получена на отпаднало основание по
изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 3613/2011 г. по описа на СРС, 90
състав, е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 786,71 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за неоснователно платени суми за
периода 20.01.2020 г. до 07.12.2023 г. ищцата следва да докаже наличието на главно
задължение и настъпване на падеж за плащането му.
Предвид неоснователността на главния иск за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата в размер на 1894,60 лева, неоснователен се явява и искът за
осъждане на ответното дружество да заплати лихва за забава в размер на 786,71 лева
върху сумата в размер на 1894,60 лева за периода от 20.01.2020 г. - 07.12.2023 г.
По иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи: 1) правоотношение по възлагане на работа от
страна на ответника, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото
лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му от ответника работа – чрез действия, които
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
В случая ищцата претендира заплащането на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане, настъпили вследствие на действия на служители на
ответното дружество по проведеното принудително изпълнение, както и вследствие
необходимостта да води дело, за да получи справедливост, като сочи период на
увреждане от образуване на изпълнителното дело през 2012 г. до постановяване на
решението по гр.д. №41062/2017 г. по описа на СРС.
От приложеното по делото изпълнително дело №2012***0400590 по описа на
ЧСИ С.Я се установява, че образуването на изпълнителното дело е инициирано от
7
ответното дружество чрез упълномощен за това юрисконсулт, като с молбата за
образуване на изпълнителното дело на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18
ЗЧСИ. В този контекст, установява се извършване на действия по принудителното
изпълнение от лице, на което ответното дружество е възложило работа.
За установяване търпените неимуществени вреди по делото е разпитана св. Г. –
братовчедка на ищцата. Свидетелката сочи, че е била свидетел от ответното дружество
(„Т.С“ ЕАД) притесняват ищцата. Случвало се по два пъти в седмицата да й звънят.
Два пъти й ставало лошо (на ищцата) докато била на гости на свидетеля Г..
Посочените събития се случили 2012-2013 г. След това бил наложен запор върху
заплатата на ищцата; същата се принудила да напусне работа и да не работи повече от
година. През периода 2012-2017 г. ищцата се чувствала притеснена. Свидетелят сочи,
че доколкото знае, от ответното дружество веднъж звънели на ищцата и й се
заканвали.
Съдът обаче намира, че не е осъществен фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Това е така, тъй като липсва противоправно поведение
от страна на служители на ответното дружество, на които е възложена работата по
осъществяване на действия за принудително изпълнение. Осъществените действия по
иницииране на принудителното изпълнение и провеждането му не са противоправни,
тъй като същите намират основанието си в издаден в полза на ответното дружество
изпълнителен лист за сумите, посочени в него. Правно и житейски обосновано е
кредитор, който има подлежащо на принудително изпълнение вземане, да предприеме
действия по принудителното му събиране.
Провеждането на принудително изпълнение за вземане не е неправомерно
действие и в случаите, когато впоследствие това право на принудително изпълнение е
отречено, доколкото към момента на провеждане на действията по принудително
изпълнение вземанията, предмет на изпълнителния лист, издаден по гр.д. №3613/2011
г. по описа на Софийски районен съд, не са били погасени по давност.
Не се установява по делото, а и не се твърди от ищцата след постановяване на
съдебното решение по гр.д. №41062/2017 г. по описа на СРС, служители на ответното
дружество да са претендирали плащането на сумите, за които е издаден
изпълнителният лист, т.е. да са отказали да съобразят поведението си с влязлото в сила
решение и по този начин да са й причинили вреди.
Съдът не обсъжда наведените от свидетеля Г. твърдения за отправени заплахи от
служители на ответното дружество и многократни обаждания по телефона на ищцата,
доколкото посочените обстоятелства не са въведени от ищцата в исковата молба като
основание на иска й за вреди от непозволено увреждане. Следва да се посочи, че
твърдението за отправени заплахи съдът намира и за недоказано, доколкото св. Г. не
твърди да е чула лично заплахите, а само възпроизвежда казаното й от ищцата С. П..
8
По гореизложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 49, ал.
1, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в
размер на 1500 лева, представляваща неимуществени вреди от принудителното
събиране на процесните суми от ответника, се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има само ответното дружество, което
претендира присъждането на възнаграждение за юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Относно заплащане на правната помощ чл. 37
от Закона препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. В редакцията
на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима към
момента на претендиране от страна на ответника на заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, е предвидено, че за осъществяване на правна защита и съдействие по
дела с определен материален интерес, се присъжда възнаграждение в размер от 100 до
360 лева.
Съдът, като прецени фактическата и правната сложност на делото, както и
проявената от процесуалния представител на ответното дружество активност в
процеса, намира, че на ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Б. П., ЕГН: ********** срещу „Т.С“ ЕАД, ЕИК:
********* искове, както следва: 1) иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1894,60 лева,
представляваща получена от ответника на отпаднало основание по изпълнителен лист
от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 3613/2011 г. по описа на СРС, 90 състав, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2) иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 786,71 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на 1894,60 лева за
периода 20.01.2020 г. до 07.12.2023 г., както и 3) иск с правно основание чл. 49, ал. 1,
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер
на 1500 лева, представляваща неимуществени вреди от принудителното събиране на
9
процесните суми от ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. Б. П., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК: *********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 150 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10